Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Елин Пелин: Веднъж ме запознаха с... мене си, а друг път не ми повярваха, че съм аз

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Елин Пелин: Веднъж ме запознаха с... мене си, а друг път не ми повярваха, че съм аз

"С псевдонима почнах да се подписвам, когато престанах да мечтая да бъда художник", признава писателят, който почина на 3-и декември преди 70 години

Колаж: Юлиян Илиев/Dir.bg

Роден като Димитър Иванов в сгушеното в склоновете на Ихтиманска Средна гора село Байлово, малкият Мито, както са го наричали близките му, прави първите си поетически опити още 12-13-годишен и постепенно се превръща в признат майстор на разказа, "певец на българското село" и класик на родната литература.

През май 1922 г. тържествено е отбелязана 25-годишната му литературна дейност. По този повод, на страниците на вестник "Развигор" писателят споделя историята на творческия си псевдоним и няколко интересни случки с него.

Елин Пелин, 20-те години на ХХ век

Моят псевдоним

Още

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

На млади години мечтаех да стана художник, затова на стиховете и разказите, които пишех, не давах никакво значение и ги подписвах с всевъзможни псевдоними, инициали, или пък никак ги не подписвах. По това време пишеше г-н Тодор Влайков под псевдоним Веселин. Тоя псевдоним ми се много харесваше и аз търсех да намеря някое подобно име, което да окончава на "ин". По тоя начин се натъкнах на израза елин пелин от народната песен:

"Елин пелин, зелен пелин,

Що се, пелин, олюляваш

От вършеца до корена..."

и пр., и пр.

Тоя израз ми хареса по своята звучност и оригиналност, още повече, че съдържаше дори две окончания на "ин". "Пелин" вече знаех какво е, но това "елин", колкото и да съм питал хора от народа и учени филолози, не можах да науча що значи. Навярно това е един безсмислен речитатив, който ритъмът на езика често предизвиква в народните наши приказка и песни — нещо като изразите "гаванка-маванка", "пипер-мипер" и други подобни.

С тоя псевдоним почнах да се подписвам, когато, поради стечение на обстоятелствата, престанах да мечтая да бъда художник. Тоя псевдоним се хареса на публиката, като оригинален, и понеже лесно се запомня, стана бързо популярен.

И аз мисля, че широката популярност, която някои ме уверяват, че имам, се дължи изключително на тоя щастливо избран и всъщност глупав псевдоним.

Наистина, каква ли съдба щяха да имат моите писания, ако под тях се мъдреше моето човешко име Димитър Иванов?

"Българановците", от ляво надясно: Елин Пелин, Александър Божинов, арх. Пенчо Койчев, Петър Морозов, първото десетилетие на ХХ век

Един съименик

След като претърпях хиляди нещастни опити да си "пробия път в живота", принудих се най-после да търся някоя каква да е служба. То беше 1902-1903 година. Ценз, слава Богу, нямам, речи го, за нищо, и бих бил доволен да заема каквато и да е работа. Най-много в случая тогава ми помогна г-н Марин Пундев, който беше редактор на сп. "Просвета" и комуто тук изказвам дълбока благодарност. Той бе говорил за мене на тогавашния министър на просветата г-н Иван Шишманов. Министърът обещал да ме назначи и поръчал да отида при него. Цяла седмица се въртях из чакалнята на министерството, дано бъда приет. Моето листче хартия, подадено за аудиенция с името Димитър Иванов, не бе обърнало внимание на министъра.

Веднъж, след като чаках безполезно и гузно, заедно с много други учители до 13 ч., министърът излезе от кабинета си и се спря в чакалнята. Като видя колко хора го чакат той почна един по един и на бърза ръка да ги разпитва кой какво иска и защо чака. Дойде и до мен ред:

— Вие какво чакате?

— Чакам служба, г-н министре. Г-н Марин Пундев Ви е говорил за мене.

Министърът не можа отведнъж да си припомни и ме попита как се казвам.

— Аз съм Елин Пелин — осмелих се, въпреки грозния срам, който ме изгори, да му кажа.

Тогава той ме хвана за ръка и макар да беше тръгнал за дома си, повърна се и ме въведе в кабинета си.

— Най-после, каза той, — имам честта да видя истинския Елин Пелин.

И като изсипа куп похвали и насърчения, той ми разправи как някой си млад човек се представил пред него, препоръчал се за Елин Пелин и цели три месеца го лъгал, ходил в къщата му, искал му пари, препоръки, служби и пр., докато един ден му откраднал палтото от закачалката и изчезнал.

И още начаса той издаде заповед да бъда назначен волнонаемен учител в III м. прогимназия и командирован на работа в Университетската библиотека.

Кръгът "Развигор", от ляво надясно: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов и Димитър Б. Митов, 20-те години на ХХ век

Друг подобен

Веднъж, пак по онова време, пътувах за Варна. В съседното отделение на третокласния вагон, в който бях, се трупаха няколко по-интелигентни хора и някой разправяше нещо с висок глас. Като всички, полюбопитствувах и аз да видя какво има там. Един млад, русичък и симпатичен момък, с изтъркани дрешки, разправяше възторжено нещо.

— Това е Елин Пелин, — каза ми многозначително един от слушачите.

— Така ли? — рекох аз — Чакай да се запознаем.

Аз седнах срещу моя приятел, казах му похвала за хубавите работи, които е писал, особено за "Ветрената мелница". Той се посмути, изглеждаше, че тоя разказ беше му неизвестен, но бързо се съвзе и продължи да разказва какво мисли да пише, как пише и с какви големи хора се познава. Той дълго и с едни красиви подробности разправяше за Вазов, Величков, Пенчо Славейков, Михайловски, как се запознал с тях, как го канили на чай и го карали да им чете произведенията си.

Той разправяше с увлечение и наслада, вярваше си сам и слушателите го вярваха също. И толкова убедителен беше той, че аз, макар и наранен в честолюбието си, го слушах свит и не смеех да го изоблича, за да ме не вземат околните за лъжец. На Поповската гара щастливият Елин Пелин слезе, а нещастният продължи за Варна.

На разходка из Рила, от ляво надясно: Александър Балабанов, Александър Божинов, Цар Борис III, Елин Пелин

Параван

На вратата на моята стая в Народната библиотека леко се почука. Влезе една млада, елегантна, стройна дама с воал, натруфена, набелена и начервена и напълни стаята с миризмата на скъп парфюм.

— А, пардон — рече тя и се повърна да излезе.

— Какво обичате, госпожице?

— Търся Елин Пелин.

— Елин Пелин съм аз.

Тя се обърна учудена, изгледа ме подозрително, засмя се и внезапно попита.

— В Америка ходили ли сте?

— Не, не съм ходил.

— Да, навярно не сте Вие — каза тя малко засрамено. — Аз познавам много добре Елин Пелин, той е личен приятел на Достоевски и Толстой, ходил е в Америка, обеща да ме упъти и да уреди работата, за да ида в Америка. Аз искам да отида в Америка.

— Познавате ли добре тоя Елин Пелин?

— Много добре. Една вечер беше тъмно. Запознахме се при Халите.

Дамата изглеждаше да е от "мекия бакър".

— Приличаше ли на мене?

Тя се засмя.

— Не... Да... Той беше по-млад. Каза ми, че работи в библиотеката и, значи, тук да го търся.

— Изглежда, госпожице, че тоя Елин Пелин не съм бил аз.

— Да, не сте Вие, не сте Вие. Друг Елин Пелин нали няма? — попита наивно тя.

— Не знам.

Тя си отиде засрамена.

В-к "Разигор", май 1922 г.

Елин Пелин

Коментирай 12

1/1

Колаж: Юлиян Илиев/Dir.bg

"Българановците", от ляво надясно: Елин Пелин, Александър Божинов, арх. Пенчо Койчев, Петър Морозов, първото десетилетие на ХХ век

Кръгът "Развигор", от ляво надясно: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов и Димитър Б. Митов, 20-те години на ХХ век

На разходка из Рила, от ляво надясно: Александър Балабанов, Александър Божинов, Цар Борис III, Елин Пелин

Елин Пелин

Елин Пелин, 20-те години на ХХ век

Календар

Препоръчваме ви

Татяна Лолова: Усещам, че когато ми е най-отчаяно, някой ми помага и няма да ме остави

Моята учителка Анастасия Балабанова ми казваше, че никога не трябва да плача на сцената с истински сълзи. Публиката трябва да се просълзява от моето изпълнение, не аз, споделя голямата актриса

Антон Дончев и Гергина Тончева са първите носители на наградата на името на Иван Вазов

На церемония в Народния театър за първи бе връчен новоучредения приз за духовен принос

Евгени Боянов: Стоянка Мутафова е без аналог, едва ли някога ще се роди такъв човек

Обща паметна плоча на Нейчо Попов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова ще бъде поставена на 13 юли, на софийската уличка "Люботрън" 96, където те са живели до последните си дни, по идея на мениджъра на голямата ни актриса през последните пет години от живота й

Здравка Евтимова: Ние, хората, сме часовниците на Бога

"Нека показваме времето в истинската му дълбочина, нека престанем с опитите да мамим. Лъжем ли някого, в крайна сметка излъганите сме самите ние. Проявяваме ли агресия, в края на краищата самите ние ставаме жертва на агресия", категорична е писателката

Биляна Петринска: Щастието не се крещи

Най-новото й лице на сцената е свързано с любов, с женска съблазън и с... Вазов

Рене Карабаш за братовчедката на Зорбас - шумна и тиха, заземена и летяща

"Пееща, докато простира, докато танцува и докато страда", казва Ирена Иванова за последната си поетична книга