ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ
Дора Габе - творец с нетукашен европейски мащаб
Днес отбелязваме 135 години от рождението на поетесата с необятен свят и несломим дух, носещ пълнота и сбъднатост
Автор: / 3515 Прочита 2 Коментара
Дора Габе (Снимка: Архив на Регионална библиотека гр. Добрич)
Дора Габе е един необятен свят. И винаги ще има какво да преоткриваме за биографията й, за българската и световната литература чрез нейните творби и преводи. Това казва пред БТА Добрин Добрев Финиотис, който е назначен за уредник на дом-музей "Дора Габе" в София.
"Мислейки за Дора Габе, винаги ме обгръща усещането за пълнота и за сбъднатост. Не само заради дългия й житейски път, а заради живота й на творец с нетукашен европейски мащаб. С несломен до финала дух. С енергията и с финеса, и пълнотата на преводаческото й изкуство", казва с усмивка Добрин Добрев Финиотис.
Финиотис е от града на Дора Габе - Добрич. Дора Габе и Елисавета Багряна посещавали училищата много често. "Аз на два-три пъти съм имал срещи с нея. Даже веднъж си спомням, като много малък, изрецитирах стихотворението "Калинчице-капчице". Тя идва към мен и казва: "Аз съм Дора Габе, ти изрецитира моето стихотворение". - Аз се изчервих и й казах: "Ама вие не сте ли книга?", спомня си той.
Уредникът на дом-музей "Дора Габе" в София припомня, че тя самата не е имала деца, но когато в по-късните години на поетесата я питали дали има деца, тя отговаряла: "Всички деца на Добруджа са мои внуци и правнуци."
Дора Габе (Снимка: Държавна агенция "Архиви")
ДОМ-МУЗЕЙ НА ДОРА ГАБЕ В СОФИЯ
Музей на Дора Габе ще бъде открит през ноември.
"Конкретна дата още няма. Зависи кога ще сме готови с експозициите, с реставрацията на мебели и подредбата на писателския архив", казва Добрин Добрев Финиотис.
Музеят ще бъде към Съюза на българските писатели. Финиотис подчертава ролята на председателя на СБП Боян Ангелов и международния секретар на СБП Анжела Димчева. "Те прегърнаха моята идея за възстановяване на този дом и заедно с тях стигнахме до тук и продължаваме", казва той.
Дора Габе и Николас Гилен на Първата писателска среща, 1977 г. Снимка: Иван Григоров
В музея е съхранена една от пишещите машини на Дора Габе, ръкописи, преводи, автографи от световни писатели. И много книги. "Почти всички издания, които са излезли на Елисавета Багряна, са подарени с автограф до Дора Габе с ласкавия надпис "На Дора от Лиза".
Казват, че са враждували цял живот заради Боян Пенев, което не е така. Напротив - те са надмогнали това нещо и в името на българската поезия те са били навсякъде заедно", обяснява Финиотис.
В експозицията са включени снимки и портрети, икони, картини, два шкафа, шевната й машина, масата, на която Боян Пенев е писал. "Специално дойде един сноп житни класове от Добруджа, които са обработени и направени за музея", казва Добрин Добрев Финиотис.
Портрет на Дора Габе (Снимка: Художествена галерия - Добрич/БТА)
СКРОМНА ЛИЧНОСТ, БОГАТА ДУШЕВНОСТ
Той отбелязва, че Дора Габе е живяла изключително скромно. В бита си е била съвсем непретенциозна. В този дом е живяла най-дълго - от 1957 година до смъртта си на 16 февруари 1983 г.
Жилището на Дора Габе е изцяло с българска резба от орехово дърво. Обзавеждането и мебелите са направени в стила на епохата, в която е живяла. "Разбира се, отвсякъде се усмихват пъстри дреболии, които са като мили посланици на далечните й приятели. Тя като е пътувала, отвсякъде си е донасяла по нещо", казва той.
МИТОВЕТЕ ОКОЛО НЕЯ
Най-разпространените митове около името на Дора Габе си свързани главно с отношенията й с Елисавета Багряна. Финиотис казва, че дори и да е имало вражда, в името на таланта и на българската литература тя е потушена. Дора Габе обаче е свързана и с други големи имена в българската литература.
Едно от твърденията е, че Пейо Яворов е посветил "Две хубави очи" на Дора Габе. Но според уредника на музея това не отговаря на истината. "А в разказа на Йордан Йовков "Чифликът край границата" тя вижда Нона като себе си и казва на Йовков: "Вие сте ме описали като героиня" - но той с недвусмислие се е позасмял мълчаливо. И може би е, но може би не е", казва Финиотис.
Дора Габе и Елисавета Багряна, 1927 г. (Снимка: Архив на Регионална библиотека гр. Добрич)
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Финиотис припомня, че Дора Габе е една от първите, които внасят писмо в Народното събрание до депутата Димитър Пешев за освобождаването на българските евреи. И тя има огромна заслуга за това. Както и за освобождаването на добруджанския край.
"Първа тя на 25 септември влиза в Добруджа с войските заедно с Елисавета Багряна, облечени във военни униформи", казва той.
Уредникът на музея на Дора Габе отбелязва, че повече от две десетилетия тази крехка жена дава мило и драго, за да не угасне българската искрица в добруджанските сърца. Тя изпраща буквари, посреща и приютява будни добруджанчета в София. "Нейният баща, който е изключително достоен човек - икономист и политик Петър Габе, обикаля надлъж и нашир селата и градовете на България и навсякъде разказва за горчивата участ на своя роден край", разказва Финиотис.
На световния форум в Лондон и Париж, на който Дора Габе участва, се чуват за първи път горещите й слова за нейната родна земя. "Родният ни край остана тъй далече, пътя, който води в него, враг посече". И когато идва освобождението на Добруджа, редом с българския генерал Попов, Дора Габе с военна фуражка първа преминава граничната бразда, скача от коня и разплакана целува пръстта. И казва: "Добруджа е свободна!", припомня Финиотис.
"Добруджа създава тази поетеса Дора Габе, но Добруджа освен поетесата, създава и гражданина Дора Габе. Помислете си колко са българските поетеси, които са се вписали в историята с подобна доблестна биография", казва той. И припомня, че тогава Багряна пише:
"Ако има нещо специфично за Дора Габе, то е нестинарството. Дора винаги е живяла като жрица върху огън, върху жарава, разпалена от щедрото добруджанско слънце. Във всички събития на България, в своята лична съдба!"
ОТ ИЗИДОРА ПЕЙСАХ ДО ДОРА ГАБЕ
Дора Габе е от еврейски произход. Родена е на 28 август 1886 г като Изидора Пейсах. Първата си глътка въздух поема в българското село Дъбовик, близо до Генерал Тошево и на няколко километра от Добрич. Завършва гимназия във Варна, а през 1904 г. записва естествени науки в Софийския университет и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 - 1906). През 1906 г. е назначена за учителка по френски език в Добрич, отбелязва уредникът на дом-музея "Дора Габе" в София.
Във връзка с преводаческата дейност на съпруга й Боян Пенев прекарва годините от 1911 до 1932 г. в различни държави: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 1925 г министерството на народната просвета за първи път й възлага да редактира съвместно със Симеон Радев библиотечната поредица "Библиотека за най-малките", припомня Финиотис.
Той допълва, че по-късно, от 1939 г. до 1941 г., Дора Габе е редактор на детското списание "Прозорче". Учредител е на българо-полския комитет, на българския ПЕН клуб и негов дългогодишен председател . Дора Габе е била и съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава от 1947 г. до 1950 г. Била е представителка на България в международните конгреси на ПЕН клубовете.
Дора Габе дава автограф по време на Асамблеята "Знаме на мира" през 1981 г. Снимка: Иван Григоров
ТВОРЧЕСТВО
"Дора Габе е от онези писатели и поетеси, в чието дело поколения творци ще се оглеждат винаги по разнообразен начин. И всякога ще откриват в живота й нещо съкровено и нещо съвременно", казва Добрин Добрев Финиотис.
За първи път тя печата в Шумен стихотворението "Пролет" в списание "Младина" през 1900 година, когато е едва 14-годишна.
"Първата й стихосбирка "Теменуги" е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти - на налагащата се поетична конвенция на символизма. Тя е създадена с редакторската намеса, стигаща даже до съавторство с големия поет Пейо Яворов. Той първи с червен молив й редактира стихотворенията и подпомага израстването й като поетеса", разказва Финиотис.
Пише книжки за деца, поезия за деца и възрастни, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в различни списанията. След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания "Славейче", "Дружинка", "Деца, изкуство, книги". Дора Габе е автор и на два романа "Мълчаливи герои" (1931) и "Майка Парашкева" (1971). В творческата й биография присъстват и две повести - " Малкият добруджанец" (1927) и "Ние малките" (1946).
Дора Габе превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки език. Сред най значимите постижения на преводаческо й дело са антологиите "Полски поети" (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характеристиките, "Химни" на Ян Каспрович (1924) и "Анхели" на Ю. Словацки (1925).
ПРИЗНАНИЯ
Носителка е на някои от най-значимите награди в България и чужбина. През 1927 г. получава "Златен кръст за заслуги" в Полша. Две години по-късно, през 1929 г, е удостоена с почетна грамота от Всемирния съвет на мира. През 1946 г. й е връчен орден "9 септември 1944", III степен. През 1963 г. получава награда на Съюза на българските писатели за стихотворението ѝ "Родина". Удостоена е със званието "Заслужил деятел на културата" в областта на поезията, с орден "Георги Димитров" по случай 80-годишнината от рождението й и със със званието "Народен деятел на културата".
През 1978 г. е удостоена със званието "Лауреат на Димитровска награда" за стихосбирките "Почакай слънце", "Глъбини" и "Сгъстена тишина" и със званието "Герой на социалистическия труд" по случай 90-годишнината от рождението ѝ. В края на същата година е удостоена и с почетния знак на София, I степен.
През 1979 г получава специална награда от Съюза на българските композитори за стихотворението-песен "Вироглавка" и награда "Петко Рачов Славейков" за литературното ѝ творчество, свързано с децата и българското училище.
Умира в София на 16 февруари 1983 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}