Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Димитър Димов: Този свят принадлежи на силните

ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ

Димитър Димов: Този свят принадлежи на силните

Особеното дете Димитър Димов се превръща в един от най-запомнящите се и обичани автори

Димитър Димов (Снимки: Институт за литература към БАН, "Изгубената България"/ Колаж: Петя Александрова, Dir.bg)

Още

Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

Едва ли има българин, който да не е гледал поне веднъж незабравимата кинопродукция на Никола Корабов по едноименния роман "Тютюн". Едва ли има българин, който да не се е възхитил от незабравимия образ на Ирина, пресъздаден от Невена Коканова.

Това е ролята, която дава силен тласък на актьорската й кариера, а филмът популяризира романа, останал като един от еталоните на българската литература.

1963 г. Никола Корабов и Невена Коканова по червения килим на фестивала в Кан преди прожекцията на "Тютюн" (Снимка: Архив Dir.bg)

Невена Коканова и Йордан Матев като Ирина и Борис Морев във филма "Тютюн" (1961) Снимка: Архив Dir.bg

Но преди да се случи всичко това...

25 юни 1909 г.

В Ловеч се ражда българският писател и драматург, ветеринарен лекар и професор по анатомия Димитър Димов. Едва ли родителите му Тотю Димов и Веса Харизанова са виждали в малкото особено дете автора на едни от най-запомнящите се и обичани творби в българската литература.

Рано остава сирак и тежестта за възпитанието и образованието му пада върху майката. Тя е особено грижлива и бдителна, а страхът за сина й стига до там, че я кара да го връзва за стола, когато излиза. 

Димов от малък е тих и предпочита да се усамотява. През ученическите си години развива интерес към естествените науки, а в гимназията любопитството му го отвежда към трудовете на Фройд. Стреми се към осъзнаване и разбиране на съществените връзки между явленията в света, изграждайки си цялостен поглед върху диалектиката на процесите.

Димитър Димов (Снимка: Община Пловдив)

Останала вдовица твърде млада, Веса Харизанова се омъжва втори път и човекът, когото избира, оказва изключително голямо влияние върху по-нататъшното развитие на бъдещия творец. Руси Генев е офицер, който след войните работи като тютюнев експерт и на него можем да благодарим за изчерпателните познания на Димитър Димов, с които се срещаме в романа "Тютюн". 

“Никотеа” - тютюневата фабрика, първообраз на фабриката от романа “Тютюн” на писателя Димитър Димов (Снимка: "Изгубената България")

Благодарение и на майка си, която живо се интересува от литература, у Димов се отключва страстта към писането. Чудакът, както го описват близките му хора, през деня работи, а през нощта пише. И така се стига до първия му и може би най-обсъждан роман, наречен "Тютюн", който след време бива определен като "Случаят".

“Спомен от Никотеа" - тютюневата фабрика, първообраз на фабриката от романа “Тютюн” на Димитър Димов, 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Още

Драмата "Тютюн"

Драмата "Тютюн"

Книгата излиза през 1951-ва и заедно с нея идва и големият проблем. Димов е обвинен за буржоазното влияние, доловено в романа и "порнографичните" епизоди, дразнещи моралните устои на комунистическите лидери. А авторът е принуден да преработи произведението и да го предаде във вид, отговарящ на моралните устои на социалистическото общество.

Издателство "Народна култура" се възползва от съгласието му да трансформира романа и така през 1954-а следва второто издание и партийните повели са изпълнени.

Йордан Матев в ролята на Борис Морев и Невена Коканова в ролята на Ирина в сцена от филма “Тютюн”, 1961 г. (Снимка: "Изгубената България")

"Работническо дело" - "За романа "Тютюн" и неговите злополучни критици" 

Още

Споделено от Невена Коканова: Още с първия филм разбрах, че киното е лъжа и измама

Споделено от Невена Коканова: Още с първия филм разбрах, че киното е лъжа и измама

Комунистическият вестник публикува статията "За романа "Тютюн" и неговите злополучни критици" с окончателната редакция на самия В. Червенков, който коментира:

"Такова произведение може да напише само автор като Димитър Димов, който стои на народни позиции, който мрази буржоазния свят.

Той може да греши като вдъхновен създател на нашата социалистическа литература, а не като автор на порнографични романи, като гражданин с реакционни философски възгледи, както заревци се опитват да го представят, вместо да го обкръжат с внимание и да помогнат да преодолее грешките и недостатъците." 

Невена Коканова и Йордан Матев като Ирина и Борис Морев във филма "Тютюн" (1961) Снимка: Архив Dir.bg

Унижението на твореца е огромно

А някои от образите в романа са изкуствени и неправдоподобни. Но съществуващи.

Димов, който не спазва принципите на социалистическия реализъм в романа, казва за критиките:

"Общото възражение на всички, които ме критикуват неблагоприятно е, че съм принизил положителните герои в романа "Тютюн". Сега искам да задам само следните въпроси: Трябва ли положителните герои в един прогресивен роман да бъдат непременно кристално чисти като в някоя утопия? Субективни и обективни фактори не променят ли постоянно ако не съществените, то поне страничните прояви на човешкото поведение?

Човешката личност не е ли единство от обществени, класови, социални, психологични и биологични елементи с преобладаване на обществените и класовите? Защо е необходимо да се чудят как да поставят "Тютюн" в прокруството ложе на личните си разбирания, когато могат чисто и просто да отрежат главата и краката му?"

Невена Коканова в ролята на Ирина и Волфганг Лангхоф в ролята на фон Гайер в сцена от филма “Тютюн”, 1961 г. Снимка: "Изгубената България"

Невена Коканова като Ирина във филма "Тютюн" (1961) Снимка: Архив Dir.bg

Още

Теодора Димова: Най-страшното поразяване е човек да стане безчувствен

Теодора Димова: Най-страшното поразяване е човек да стане безчувствен

Много подходящо би било да се използва в тази ситуация един от неговите цитати: "Демокрация?...Ето ви демокрация!...Стачки, безредици, класова омраза...всичко друго, но не и творчески труд!..."

В крайна сметка излиза, че мнозинството харесва романа, а т.нар "специалисти" го отричат.

Въпреки творческите си проблеми Димов успява да се развива и в личен план. Три може да се окаже късметлийското число за писателя. 

Димитър Димов (Снимка: Институт за литература към БАН)

Три брака и три романа

Макар и особен по характер Димов поддържа пламенни връзки. С две от жените си създава семейства, с които обаче реално не живее. Приоритет в живота му завинаги остава писането. 

И това го прави различен и вечен

Още

Димитър Димов: И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си

Димитър Димов: И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си

Конкретно случаят "Тютюн", заради който е унижен, поставя въпроса: "Коя е истинската редакция на романа и трябва ли да гледаме на него като нещо особено опасно от гледна точка свобода на словото"?

"Поручик Бенц" и "Осъдени души" получават заслужено признание, но не предизвикват бурните дебати, с които е запомнен "Тютюн".

Разказвайки за трагичната история на Фани Хорн със задълбочен психологизъм Димитър Димов използва обстановката в Испания по време на Гражданската война като фон, на който наред с общата народна трагедия се развива и личната малка драма на героинята. Силни характери се сблъскват сред океан от чувства и дълбоко лични преживявания.

Едит Салай и Руси Чанев в "Осъдени души" (1975), режисьор Въло Радев (Снимка: Архив Dir.bg)

Ян Енглерт и Едит Салай в "Осъдени души" (1975) по сценарий и режисура на Въло Радев (Снимка: Архив Dir.bg)

В "Поручик Бенц" живее образът на германски лекар, който се среща с опустошителната сила на любовта. Сюжетът разказва историята на една драматична любов на фона на трагизма на войната, а авторът изследва мрачната, непозната страна на човешките страсти, любовта, която възвисява и облагородява, но която води и до самоунищожение.

Двата романа са по-скоро психологически. Дълбаят в човешката душа, а героите не се борят с класови врагове и не изпълняват партийни задачи.

Още

Откъси от романите "Поручик Бенц", "Осъдени души" и "Тютюн" звучат на различни езици в къща музей "Димитър Димов"

Откъси от романите "Поручик Бенц", "Осъдени души" и "Тютюн" звучат на различни езици в къща музей "Димитър Димов"

Но се появява една книга, която не отговаря на приетите стандарти. Най-неочаквано един писател, който доскоро е смятан за буржоазен, макар и вече убеден привърженик и изразител на комунистическата идеология и член на БКП, се впуска в актуалната тема и я пресъздава реалистично. Романът се чете, но процесът заплашва да излезе извън контрола на "компетентните". 

В този случай се включва дъщерята Теодора, която години по-късно описва пред Impressio ситуацията така: "Въпреки идеологическата цензура, през епохата на социализма в България твориха истински талантливи писатели, съизмерими с най-доброто в света. Всъщност, една от съществените характеристики на таланта е именно това, да се прояви въпреки трудностите и препятствията, да свети в мрака."

Още

Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Въпреки перипетиите, през които преминава Димов заема достойното си място в пантеона на българската литература.

1.04.1966-а

Димитър Димов напуска този свят. В архивите си оставя два недовършени романа, както и планове и ръкописи за две научни разработки върху теорията на отражението. Освен богато литературно наследство, завещава на идните поколения и над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина.

Димитър Димов (Снимка: Община Пловдив)

След него остава и трудният му въпрос: 

"Защо всичко е илюзия - животът, смъртта, желанието да бъдем обичани."

Димитър Димов (Снимки: Институт за литература към БАН, "Изгубената България"/ Колаж: Петя Александрова, Dir.bg)

Още

Невена Коканова - обичана, аплодирана и... самотна

Невена Коканова - обичана, аплодирана и... самотна

Още

Съхраняват "Крадецът на праскови" в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк

Съхраняват "Крадецът на праскови" в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк

Още

Димитър Талев: С укротена скръб гласовете ви чувам

Димитър Талев: С укротена скръб гласовете ви чувам

Още

Теодора Димова спечели френската литературна награда "Фрагонар"

Теодора Димова спечели френската литературна награда "Фрагонар"

Още

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Още

Йовков отблизо: Само на честната душа вратата е така отворена

Йовков отблизо: Само на честната душа вратата е така отворена

 

Коментирай 10

Календар

Препоръчваме ви

1 май - манифест от отминала епоха или гонг за закътани проблеми

Разходка в снимки през "Изгубената България" и напомняне защо и днес отбелязваме Деня на труда и международната работническа солидарност

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Силистренец пази първомартенска картичка на повече от 100 години

Картичката е част от дълга кореспонденция от годините на Първата световна война между млада учителка от силистренското село Айдемир и войник-картечар от 31-ви Пехотен полк

Долу алкохолът! Да живее трезвеността!

Въздържателните дружества в Търговищкия край или кога да не пиеш алкохол е било модерно, разказва Тоня Любенова от Регионалния исторически музей

Новогодишна картичка на повече от 110 години пази филателното дружество в Силистра

С тази картичка пощальонът поздравявал клиентите си с настъпващата Нова година