ЗА ПЪРВИ ПЪТ В СЦЕНИЧНА ВЕРСИЯ
Теодора Димова: Най-страшното поразяване е човек да стане безчувствен
Сълзи и аплодисменти за авторката "Поразените" и за трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна, която представи премиерата по книгата, спечелила Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020
Автор: / 555 Прочита 0 Коментара
Сцена от постановката "Поразените" от Теодора Димова, реж. Стоян Ге. К. Радев, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна (Снимка: Росен Донев)
Бурни аплодисменти и просълзени лица остави след себе си премиерата на поставения за пръв път в сценична версия роман "Поразените" на Теодора Димова в Градската художествена галерия на Варна.
Два часа публиката не смееше да си поеме дъх, за да изстрада заедно с актрисите катарзиса от разголването на една от премълчаваните теми в нашето общество - белезите от погрома на българския елит по времето на Народния съд.
Книгата на утвърдената писателка е носител на Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020. Спектакълът се реализира с финансовата подкрепа на Фонд "Култура" на Община Варна.
Теодора Димова на премиерата на "Поразените" (Снимка: Росен Донев)
Четирите актриси Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Петя Ангелова и Полина Недкова в продължение на два часа държаха ума и емоциите на зрителя напълно в съкровените изстрадани истории на героините.
- Ние съпреживяхме премиерата на "Поразените" не в театъра, а в Градската художествена галерия. С нейната неоготическа стилистика и нейната изчистеност тя сякаш беше особено подходящ декор за суровия минималистичен спектакъл, който гледахме. Вие как мислите?
- Аз много харесвам тази зала, и друг път съм била в нея, наистина е прекрасно пространство за концерти, за театър, но на мен все пак ми се иска този камерен спектакъл да бъде в камерна театрална зала. Защото той е толкова интимен и съкровен, че предполага просто по-малко пространство. Галерията е прекрасна, но и прекалено дълбока, прекалено голяма, но в тази обстановка, в която се прави ремонт на Филиала на Театъра, просто няма къде да се играе другаде.
На мен като че ли ми липсваше театралното осветление - с още драматичност в светлините и сенките. За зала, която не е театрална, осветлението беше доста добро, но наистина театралната зала е друго - тя поема като утроба актьорите и ги обгражда. Да, би могло още да се играе с осветлението.
- Как се чувствате след премиерата, как усетихте самата премиера?
- Много се развълнувах, разбира се, с цялата условност на това, че авторът никога не може да бъде обективен към собствените си произведения и винаги е пристрастен. Много съм щастлива с това представление, защото то, първо, е много вярно към романа - драматизацията на Стоян Радев е изящна. Представлението също - то напипва това, което в романа е най-същностно - тази оголеност, уязвимост на жените. Те нямат никакви защитни механизми.
И ние виждаме на сцената четири актриси, които излизат, като че ли поели въздух, за да се гмурнат в дълбокото - не се знае въздухът докога ще им стигне, и изобщо ще им стигне ли. Рядко се среща в днешно време в театъра такъв аскетизъм на изразните средства, наситен с драматично поднасяне на образите. Така че наистина съм щастлива от това представление.
Още
Режисьорът Стоян Радев Ге. К.: Всеки иска емоциите му да бъдат разбушувани, "Поразените" го прави
- Това дали беше четене на романа, или...?
- Текстът е изключително труден за сцена, и актрисите се справят по един безукорен начин с трудните режисьорски и театрални задачи. Да стоиш в такива роли без никакви външни помощни средства, е наистина много тежка актьорска задача. Но драматизмът се усеща зад думите, зад почти неподвижните тела, без никакви ефекти, без осветление, с намесата единствено на музиката, която е толкова премерена и дискретна и звучи съвременно... Просто съм щастлива.
- Успяха ли да предадат посланията на Вашия роман режисьорът и актрисите?
- Да, защото зад тази крехкост и уязвимост на всяка една от актрисите се усеща тяхната сила. Усеща се, че въпреки това, което се е случило, те продължават напред, те се борят, преодоляват. В това е посланието на текста.
- Бихте ли отбелязали някое специално постижение или пък нещо, което бихте предпочели да се доработи?
- Едно представление неизменно се развива и никога не остава такова, каквото е на премиерата, то има свой живот, свои закони и актьорите и режисьорът най-добре усещат този пулс и се съобразяват с него. Би ми се искало много да видя спектакъла в театрално пространство - пак казвам, залата е прекрасна, била съм там на "Варненско лято", на "Варна лит", но липсва уют, тази закътаност на театралното пространство. И се надявам, че докато трае ремонта, представлението ще набере скорост и ще се появи в театрална зала.
- Постоянно Ви питат, но няма как да пропусна този въпрос - Народният съд приключена тема ли и за Вас, търсят ли Ви още хора с историите си, приключихте ли с това?
- Не съм приключила, защото наистина много истории научавам. Но травма не е преживяна, не е изговорена, много малко книги, малко филми, малко театрални представления има за този период. Ние не успяхме да преминем през това. Продължава да тежи в нас и в общата ни памет. А трябва да се говори, и то спокойно, и то без упреци, без езика на омразата. Просто трезво трябва да гледаме назад и да дадем оценка. Защото без такава оценка, виждате колко трудно се придвижваме напред.
- Кое е най-страшното поразяване?
- За мен най-страшното поразяване е човек да стане безчувствен, да загуби сетивността си. Екатерина, която се играе от Даниела Викторова, когато пише писмото на децата си, казва: "Най-много ме е страх от това да не станете груби един към други, да не станете безчувствени." По-добре да страдаме много, обаче да сме чувствителни.
- Вярвам, че ще се видим с Вас във Варна и за премиерата на "Тютюн", също в 100-тния юбилеен сезон на Варненската драма. Какво очаквате да се случи с романа на Вашия баща Димитър Димов в рамките на Вашето сътрудничество с Варненския театър?
- Отдавна не е правен на сцена "Тютюн" - един-единствен път е поставян - в Кюстендилския театър. Аз съм гледала постановката, но съм била дете още.
Предизвикателството е голямо, знам, че Бина Хараламбиева от години иска да работи по него. Варненският театър има прекрасен стимул да го постави, защото публиката във Варна е много театрална - с висок театрален вкус и с много високи очаквания. И аз също имам големи очаквания.
- Сега се връщате към Вашето бюро. Какво стои за писане на него?
- За писане стои нов текст, който не знам дали ще прерасне в роман. Той е за днешния ден, за събития, които сега се случват - за карантината и голямото предизвикателство, през което минахме - приближаването до смъртта, усещането за смърт и за всеобща опасност, за апокалипсис. Ще се говори също и за протестите, които са сега, и тревожността, която ги съпътства, за двойнственото отношение на хората към тях. За това се опитвам да пиша.
Интервю на Нина Локмаджиева
Последвайте Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна: Website | Instagram | YouTube
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}