Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Поразените" на Теодора Димова е роман на годината

ЛИТЕРАТУРНИ ОТЛИЧНИЦИ

"Поразените" на Теодора Димова е роман на годината

Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020 се връчва за девети път

На 2 юни 2020 г. жури в състав: проф. д.ф.н. Боян Биолчев, председател, и членове проф. д.ф.н. Амелия Личева, Здравка Евтимова, Атанас Капралов и Светлозар Желев, определи деветият носител на Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България".

"Поразените" с автор Теодора Димова на Издателство "Сиела" бе избран сред шестте номинирани романа, издадени през 2019.

Романът ни връща към един от тъмните периоди в българската история - непосредствено след събитията от 9.IX.1944 г., когато мнозина са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след преврата:

Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен.

Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат.

Ние всички, родените преди "89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме поразени от тези събития така, както сме поразени от Чернобилската авария. Мащабът на пораженията тепърва започва да излиза наяве. Това е печално известно на всички ни.

Но поразени ли са наистина "Поразените"?

Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше едновременно, докато пишех за трите жени и за това дете.

В какво се изразява поражението и в какво победата?

Свети апостол Павловата прочута фраза звучеше през цялото време в главата ми: "...силата ми се в немощ напълно проявява...".

Кой е по-силен в очите на Бога - този, който кротко плаче в себе си, или онзи, който безсрамно тържествува?

"Поразените" на Теодора Димова на издателство "Сиела", бе избран сред шестте номинирани романа, издадени през 2019 година

Още

Вижте кои са шестимата номинирани за Националната литературна награда за роман 2020

Вижте кои са шестимата номинирани за Националната литературна награда за роман 2020

След приключване на заседанието НДФ "13 века България" организира и засне среща-разговор с журито за съвременните тенденции в българската литература и значението на наградата за развитието им.

Видеото ще бъде публикувано на сайта на Фонда, в рубриката Неразказани истории на 8 юни 2020.

Връчването на наградата на победителя ще бъде представено в същата рубрика на 15 юни 2020.

"Поразените" на Теодора Димова на издателство "Сиела", бе избран сред шестте номинирани романа, издадени през 2019 година

Ето какво каза писателката Теодора Димова за това как вижда света след корона вируса, в интервю за БТА:

- Погледнато на едро и глобално, ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?
- Пандемията е глобално световно бедствие, каквото не се е случвало друг път в човешката история. Ние сме виждали безброй локални бедствия - пожари, наводнения, цунами, аварии, атентати, които се случват почти ежедневно у нас и по света и всяко от тях оставя своя отпечатък. Последствията са с различни мащаби, но поражения и разрушения винаги има. Абсурдно е ако сега, след бедствие с такъв планетарен мащаб, очакваме светът да "възстанови предишния си облик".

Но как точно ще излезем от пандемията напълно зависи от нас. Дава ни се огромен шанс да се обърнем към себе си, да се съсредоточим, да открием латентните си залежи. На гръцки krisis означава също и избор, решение, изход. Но наблюдавам, че част от хората не могат да приемат вглеждането в себе си, тишината, близостта на смъртта, перспективата на есхатона, размисълът за важните стойности. А когато са изправени пред тях, предпочитат да се приплъзнат по познатите лайсни на стародавния живот - агресия, "хейтване", злоречие, злост. Това е лесния и приемлив за тях вариант на живеене, очевидно друг не познават, а и не искат да научат, макар и мнозина от тях да се именуват християни. Изобщо тази пандемия показа какво има вътре във всеки от нас - дали има Царство Божие, както е казал Христос, или има нещата, които изредих.

Още

Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Тази криза ни направи прозрачни един за друг. Като че ли всеки човек е станал прозрачен за другите, така, както въздухът се е прочистил от бензиновите изпарения и булевардите изглеждат по друг начин. Защото в дните на скръб и на равносметка човек не може да се прикрива, да лукавства, да лицемерничи, в дните, през които преминаваме, и най-малката преструвка отеква като траурен звън и я прави видима за околните. Лъжата моментално се надушва, и не само лъжата, причините за нея също. А себевъзвеличаването и себевъзгордяването те удрят в лицето като с юмрук. Те са толкова очевидни, дори без особено вглеждане, дори с просто око. Като че ли виждаме и усещаме самите си души, извадени на показ като под стъклен похлупак. Не представляваме красива гледка. Доста неприятна гледка дори представляваме. Дърветата се разлистват, и люляците също, и магнолиите цъфтят, въпреки заразата, която опустошава по пладне, а ние трябва да гледаме тази вътрешна нелицеприятна картина. Трябва да гледаме уплахата, паническите действия, унизителния си страх пред смъртта, суетата, самовъзвеличанието, които сега изглеждат още по-отблъскващи и цинични.

Теодора Димова (Снимка: Личен архив)

Опасявам се да не пропуснем голямата и фантастична възможност, която тези дни ни предоставят. В началото като че ли имаше надежда, че всички вкупом ще тръгнем в посока, която ще ни изведе на по-добро място. И в началото наистина беше така. Настина като че ли всички се държахме за ръка. Наистина като че ли всички се бяхме смирили, бяхме станали кротки, бяхме отхвърлили хейта и агресията от себе си, бяхме като новоизкъпани. И колкото повече мерките се ограничаваха, колкото по-строги ставаха, толкова повече солидарността, толерантността и емпатията един към друг отстъпваха място на омраза, злост, злоречие. Агресията поразява всекидневно нови и нови маси от хора така, както вирусът всеки ден взима своите жертви, така и омразата и непоносимостта към другите сега шестват триумфално из празните улици и изсмукват от въздуха запаса от състрадание и милост, който в първите дни заплахата се беше натрупал.

Появяват се нови и нови огнища на омраза и агресия. След политиците най-уязвими бяха вярващите, един университетски професор дори написа на стената си, че след контакт с вярващ, човек трябвало внимателно да мие ръцете си. После бяха, разбира се, ромските общности, после имигрантските общежития, после старческите домове, понеже в тях били живеели "сухи съчки" само, както се изрази любимецът на хейтърите.

Гледката, уви, не само не е приятна, но е и доста печална. Изходът от кризата зависи от самите нас така, както движението на квантовите частици зависи от отношението на този, които ги наблюдава. Ако в тези дни на скръб и на траур ние мечтаем за веселба, прослава и танци - резултатът ще е един. Ако ги използваме, за да преосмислим посоката и координатната си система, ако издържим на вглеждането в себе си, резултатът ще е съвсем различен. Материалните поражения ще бъдат най-малки, икономическите също ще се преодолеят, защото специалистите казват, че тези отрасли, които първи бяха засегнати, именно те първи и ще се възстановят. Очаквам най-осезаеми да бъдат последствията в отношенията - между държавите, институциите и хората. Ние открихме, че светът може да живее и без бясна надпревара. Открихме колко много излишни и грешни неща сме произвеждали и купували, мислели и вършели или както точно се изрази един мой близък млад човек в началото на пандемията - колко арогантно сме живели. И ако в нас се случи метаноя, то ще бъдем други като хора. А това означава и други като общество.

Теодора Димова (Снимка: Личен архив)

Още

Семейството на книгата: Да опазим искрата, която преражда Човека

Семейството на книгата: Да опазим искрата, която преражда Човека

- Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.
- Не се наемам да предвиждам. Ние имаме само интуиции, имаме само гадания, само предположения. Засега внимателно наблюдавам и анализирам. Ще бъдат направени много опити в различни посоки за извличане на ползи от извънредното положение. Някои от опитите ще успеят, а други не, защото не всичко може да бъде контролирано и насочвано, още повече че интересите са антагонистични. В обществото винаги е съществувал естествен механизъм за регулиране, който изравнява и направлява разнопосочните човешки интереси. По време на извънредното положение темата на пандемията стана доминираща в медиите, често имаше цели новинарски емисии без нито една друга тема. Предполагам, че и след постепенното нормализиране на живота тази тема още дълго ще бъде водеща, ще се обсъжда и анализира и ще сравняваме новия живот, който ще започне, с онзи, който сме живели преди.

Очаквам също в литературата, в изкуството да се появят произведения, подобни на антиутопията на Оруел. През 1948 г. авторът е доловил тенденции в развитието на света, които е разположил 36 години напред. Една част от тях се осъществиха сега, през 2020 година, но в същото време се откроиха други, които предстои да станат реалност през следващите години.

Теодора Димова (Снимка: Личен архив)

Още

Книгата е полет без ограничения, зад който стои едно голямо семейство

Книгата е полет без ограничения, зад който стои едно голямо семейство

- Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?
- Човечеството е преживяло стотици, може би хиляди епидемии. Те не са добивали такъв глобален мащаб, просто защото светът е бил много по-затворен. Но всички те са оставили траен отпечатък в историята и развитието на обществото и най-страшните от тях са се превръщали в метафори. Затова, когато днес кажем "чума" имаме предвид не само инфекциозното заболяване. Същото е и когато кажем "проказа".

Основната метафора, която откриваме засега е, че светът води война срещу невидим, невоенен противник, но мобилизационните ресурси и средства, термините, които използваме срещу него са от същия порядък. Метафора има и в самото име на коронавируса, макар да се казва, че то е заради формата на вириона. До началото на тази година понятието "корона" имаше друг смисъл и събуждаше съвсем различни асоциации.

Можем да кажем, че новата корона породи нов тип монархия. Какво ще се случи с нейните поданици, предстои да видим.

Още

Кеазим Исинов: Всяко зло е за добро и всяко добро е за добро

Кеазим Исинов: Всяко зло е за добро и всяко добро е за добро

Още

Калин Терзийски: Хората все повече ще живеят като социални насекоми

Калин Терзийски: Хората все повече ще живеят като социални насекоми

Още

Мирела Иванова: Културата е в очакване на Годо, но не със скръстени ръце

Мирела Иванова: Културата е в очакване на Годо, но не със скръстени ръце

Още

Писателят Радослав Парушев: Елитите навсякъде ще си припишат заслугата

Писателят Радослав Парушев: Елитите навсякъде ще си припишат заслугата

Още

Чавдар Гюзелев: Хората започват да изглеждат като мравчици...

Чавдар Гюзелев: Хората започват да изглеждат като мравчици...

Още

Проф. Георги Арнаудов: Уморихме се от шамански пророчества

Проф. Георги Арнаудов: Уморихме се от шамански пророчества

Още

Стефан Вълдобрев: Озоновата дупка, казват, се е затворила...

Стефан Вълдобрев: Озоновата дупка, казват, се е затворила...

Още

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

Още

Александрина Пендачанска: Няма как светът да заживее без култура и изкуство

Александрина Пендачанска: Няма как светът да заживее без култура и изкуство

Още

Стефан Командарев: Не очаквах такъв бум на конспирации, псевдотеории за ваксини и чипиране...

Стефан Командарев: Не очаквах такъв бум на псевдотеории за ваксини и чипиране...

Коментирай 16

1/1

Още ВИДЕО

Изумителният магьосник Старбой Айвън с номинация за Наградата за Полет в изкуството "Стоян Камбарев"

Двукратният носител на мемориалната купа "Мистър Сенко" мечтае за световни сцени

Шедьовърът на Джонатан Глейзър "Зона на интерес" тръгва по кината от днес

"Зона на интерес" е може би най-впечатляващият филм за Холокоста от началото на века

Откриха в Патагония най-ранните датирани пещерни рисунки в Южна Америка

Аржентинските и чилийските археолози са открили 895 рисунки отпреди 8200 години в пещерата Хуенул 1 - скално убежище с площ 630 квадратни метра

След два разпродадени спектакъла: LORD OF THE DANCE обявяват трето шоу в София през май

На 19 май световноизвестните танцьори ще зарадват и феновете си във Варна

Топ-инфлуенсърът и писател Изабел Овчарова-Изи е номинирана за Наградата за полет в изкуството

Изи пише книги, има близо милион последователи в социалните мрежи и мечтае да прави хората щастливи

One Dance стартира с наелектрезиращия Rave Lucid – зрелищен трибют към рейв културата

Спектакълът носи енергията на парижки нощен клуб, а хаус музиката, дискотечното осветление и експресивността на десетимата танцьори се миксират в високочестотната магия на танца електро денс

Виж всички

Календар