Магьосникът, който учеше хората да ходят по вода

IN MEMORIAM

Магьосникът, който учеше хората да ходят по вода

Кристо напуска комунистическия лагер, скрит в тоалетната на международен влак, за да постави света в краката си

Автор : Валерия Калчева / 1 юни 2020 / 20:02 7241 Прочита 14 Коментара

Кристо напуска комунистическия лагер, скрит в тоалетната на международен влак... За да се превърне след години в световноизвестен художник, скулптор, авангардист, който постави света в краката си.

Христо Явашев, с артистичен псевдоним Кристо се нарежда до най-популярните творци в света на 80-те и 90-те години на ХХ век.

Прославя се заедно със съпругата си Жан-Клод де Гийебон с оригиналните си пространствени художествени инсталации, опаковащи с плат различни предмети - от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие.

2007 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Още

Кристо представи инсталацията си "Мастаба" в Лондон

Негови творби са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк.

Христо Явашев и съпругата му Жан-Клод са родени на една и съща дата - 13 юни 1935 г. Той - в Габрово, тя - в Париж. Кристо е възпитаник на Софийската художествена академия, после следва в Прага и Виена. Той напуска комунистическа България, скрит в тоалетната на международен влак.

Съвсем млад прави портрети на Де Гол и се прочува като добър художник. Истинската слава го връхлита през1962 г., когато Кристо и Жан-Клод затварят централна улица - "Висконти" в Париж. Те правят стена от варели за бензин, висока и широка по 4 метра. Барикадата има за цел да накара хората от Запада да се почувстват като разделените граждани на Берлин.

Протестът обърква тотално движението на парижани, а медиите сравняват Кристо с Дьолакроа и Балзак. От този ден нататък двамата творци "посягат" на почти всички светини на цивилизацията. Произведенията им успяват да променят хората поне за няколко дни. Напълно безплатно.

Кристо и Жан-Клод опаковат култовата "Вила Боргезе" в Рим, паметниците пред катедралата и "Ла Скала" в центъра на Милано, островите в Маями, Понт Ньоф в Париж. Вдигат километрична завеса в Колорадо, обвиват скалите на австралийски бряг. Всеки проект е свързан с необикновена организация, а през 1972 г. дори успяват да убедят куп калифорнийски фермери, че "Бягащата стена" трябва да мине през земите им.

С Жан-Клод (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Името на България два пъти е пряко засегнато, когато става въпрос за негови творби: Когато поставят чадърите в Япония, силен вятър бута един постамент, който пада и убива човек. Заглавията в медиите са: Втора жертва на българския чадър...

Вторият път става дума за родината му, когато през 1994-та Кристо и Жан Клод опаковат Райхстага. Мнозина свързват сградата с подпалването й и процеса срещу друг българин - Георги Димитров през 1933 г. За някои медии творческият акт на Кристо е жест, стремящ се да премахне мрачната сянка върху германския парламент.

Кристо и Жан-Клод не искат пари за своите проекти, нито пък се състезават за средства от фондовете. Преди всяка инсталация Кристо реди изложба с етюди - рисунки на бъдещата опаковка. Продава ги, а печалбата обръща в плат - материята, с която да обвие поредния обект. На практика Кристо живее от чист художнически труд - нещо, с което малцина съвременни художници могат да се похвалят.

2003 г. С Жан-Клод в Ню Йорк (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Българската държава само веднъж се е опитвала да покани Кристо официално с изложба в родината му - по времето на президента Петър Стоянов. Когато Кристо и Жан-Клод поискват България да плати застраховките на произведенията им, преговорите са прекъснати.

Кристо произлиза от стар разградски род. Дядо му е академик Анани Явашов, открил руините на древния римски град Абритус. Баща му е Владимир Явашев, инженер, роден в гр. Варна. Майка му, Цвета Димитрова, е родом от Солун, дъщеря на македонски търговец. Леля му, Дора Явашева, е съпруга на видния български политик Иван Багрянов. Негови братя са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев.

От 1953 г. учи във ВИИИ "Н. Павлович". През 1957 г. емигрира и през 1958 г. пристига в Париж, където среща бъдещата си съпруга Жан-Клод, с която са родени в един и същи ден - 13 юни 1935 година. Тя започва да работи заедно с него.

1969 г. В Сидни, Австралия (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

"Аз правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство" е едно прочуто нейно изказване.

Опаковат от пишеща машина и телефон до мостове и цели сгради. С все по-мащабни творби, и не само опаковки, изкуството им се категоризира като Environmental Art, изкуство на средата. Всички творби съществуват ограничено време и е невъзможно е да бъдат запазени - с което са сродни с "пърформанс артс".

1985 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

За всеки свой проект Кристо и Жан-Клод се борят упорито, понякога в продължение на години и десетилетия, като разясняват проектите си на общинари, политици, еколози, граждани. Всички произведения са финансирани със собствени средства, но самите те не са обект на продажба; творците не се представляват от агенции и не са свързани с дарения, подкрепа, реклама.

Приходи няма и от продажба на плакати, на автографи, на сувенири, на книги или филми. Доходите им са единствено от скиците и подготвителните рисунки за неговите работи, които се ценят и се продават на високи цени.

1979 г. На рождения си ден (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Кристо губи Жан-Клод, която умира от мозъчен кръвоизлив на 18 ноември 2009 г.

Произведенията на Христо Явашев са се превърнали в академични дисциплини, а самият той е заслужил носител на званието "Доктор хонорис кауза" на университета в Провиданс. През 1973 г. е номиниран за "Оскар" за най-добър късометражен документален филм. През 2004 получава награда за цялостно творчество в областта на съвременната скулптура от Международния скулптурен център в Хамилтън, САЩ.

2007 г. в Ню Йорк (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Ето едни от най-известните му творби:

- Опакован бряг в Австралия (1968-69)

- "Над реката" - завесата в долината на Колорадо (1970-72)

- Тичащата ограда в Калифорния (1972-76)

- Обградените острови в Маями (1980-83)

- Опакованият мост "Пон Ньоф в Париж (1975-85)

- Чадърите в Япония/САЩ (1984-91)

- Опакованият Райхстаг в Берлин (1972-95)

- Портите в Сентръл парк, Ню Йорк (1979-2005).

Приживе Кристо успя да реализира още два проекта и те бяха в Европа - "Плаващите кейове" в италианското езеро Изео (2014-2016) и Мастаба в езерото Серпентайн в Лондон (2016-18).

Ефимерната инсталация "Плаващите кейове" на езерото Изео представлява плаваща пътека с дължина три километра, изградена от около 220 000 жълти полиетиленови куба с висока плътност, които оформят люлеещата се платформа. Инсталацията, свързваща остров Монте Изола и малкия остров Сан Паоло, създава усещане на посетителите, че "ходят по вода" или "по гърба на кит", обяснява Кристо.

Инсталацията, която остава изложена на показ в продължение на 16 дни, е първата, която художникът осъществява сам след смъртта на съпругата си Жан-Клод през 2009 г., въпреки че двамата я замислят заедно и работят над нея от 70-те години на миналия век.

Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg/Снимки: Getty Images/Guliver Photos

2011 г. във Вашингтон (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Проектът на Христо Явашев - Кристо да опакова Триумфалната арка в Париж се отложи заради пандемията от коронавирус за 2021 г. Вместо през април тази година, както беше планирано първоначално, проектът щеше да бъде осъществен между 18 септември и 3 октомври 2021 г., оповестиха тогава от "Центъра Помпиду" и Центъра за национални монументи във Франция.

2012 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Скици, представени миналата година, разкриха плана на художника да опакова Триумфалната арка с 25 000 квадратни метра годно за рециклиране платно в сребристосин цвят и 7000 метра червено въже. Кристо споделя, че продължава да работи "нонстоп" по проекта и се надява да го завърши до септември тази година, "ако всичко върви добре". Уви, съдбата е решила това да не се случи...

2008 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

През 2017 г. в интервю за в. "Ди цайт" Кристо казва: "През всичките тези години бях безотечественик. Но не гражданството - идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме". Споделя още за съдбовната промяна на 21 години, докато е бил при роднини в Прага: "Именно там реших, че никога повече няма да се върна в тъпата България". Но той не мразеше родината си и българите, а репресивната система на компартията, която го прокуди далеч от нея.

2007 г. в Ню Йорк (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)