Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Сфумато представя оnline "Между празниците" на Маргарита Младенова

ИЗКУСТВОТО ОНЛАЙН

Сфумато представя оnline "Между празниците" на Маргарита Младенова

Гледайте постановката на 4 юни от 19 часа

Театрална работилница "Сфумато" продължава да излъчва по едно представление седмично от своята театрална история в канала си в YouTube. 

Следващият подарък за зрителите на 4 юни от 19 ч. е:

"Между празниците" от Стефан Иванов
Режисьор: Маргарита Младенова
Фотографи: Яна Лозева, Симон Варсано

Участват: Елена Димитрова и Христо Петков

Още

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

"Между празниците" е повече от особен проект. Текстът е написан от Стефан Иванов специално за актьорите на "Сфумато" Елена Димитрова и Христо Петков, които извървяват един словесен "джем сешън". "Между празниците" е под формата на диптих - два монолога за млада, съвременна и европейска двойка, мъж и жена. Всеки има своя собствена изява в едно общо пространство, в което те нямат директен диалог. Двата образа взаимно се оглеждат, а огледалото на битието им е ту здраво, ту криво или счупено.

Спектакълът се занимава с житейския път, с краховете и провалите, през които всеки преминава, с усещането за онеправданост и желанието да минеш отвъд провала. Той ни нашепва да не се изживяваваме като жертви и да не живеем с мисълта, че светът ни е крив. "Между празниците" създава различни асоциации за всеки и в същото време носи едно послание: да гледаме по-критично на себе си.

Два монолога за млада, съвременна и европейска двойка, мъж и жена.

Сцена от постановката "Между празниците", реж. Маргарита Младенова (Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Според Маргарита Младенова драматургичният текст е акт на разчитане и изписване на загадката, която е днешният човек и е опит да се осъществи автентична и интензивна среща, да се направи разрез в дълбочина, рентгенова снимка отвъд видимото с просто око. "Драматургичният текст е и подобен на музикална партитура, през чието изговаряне се предава множествеността и енергията на мъжа и жената, защото те не са еднопланови и еднозначни. Фрагментарното действие, изповед, споделяне в "Между празниците" е между Коледа и Великден, между раждане и погребение, между празник и празнота.

И е за това как се живее в дните на криза - духовна, семейна, икономическа, ценностна и политическа. И за това какви са вътрешните животи на двама днешни млади хора, които продължават да са търсещи и желаещи, какво ги задвижва, какво ги спъва, зарежда и възбужда.

Как мъжът и жената са разкъсвани болезнено и до оголеност между надежда и отчаяние, семейство и самостоятелност, Ерос и Танатос, свобода и необходимост, небе и земя, реалност и сюрреалност, материално и духовно, страст и панически страх, обвинение и прошка. И какви са средствата им за вътрешна съпротива и защита от дехуманизиращия и обезобразяващ свят. И доколко е възможно чрез близост и интимност човек да се съхрани в хаоса на актуалното, несигурно и неустойчиво, състояние на нещата.", споделя Младенова.

Премиера на 7 декември 2013 г.

Стефан Иванов е номиниран за наградата "Икар 2014" за драматургичен текст

На 15.11.2014 г. е играна на "Нощ на театрите" в София.

На 6.6.2015 г. е играна на Международния театрален фестивал "Варненско лято".

Ето каква написаха тогава за постановката:

В празното, бързо стопяващо се време между празниците - Коледа и Великден - останали насаме със себе си, той и тя, Елена Димитрова и Христо Петков, дават воля на дълго неизричаното. Разделени в ъглите, в малката зала на ТР "Сфумато", настъпващи напористо към публиката или свличащи се безпомощно по стените, двамата никога и никъде не се засичат, не се обръщат дори един срещу друг. Говорят си, без да се чуват, разбягват се, без да се сблъскат. Желанието да споделят емоциите, спомените, преживяванията не само не ги пресреща, а точно обратното. Говорят за себе си всъщност, за да се разберат. Изливащите се в пространството думи ги изтощават. Двамата актьори чудесно натрупват през наслагващите се един върху друг словесни блокове енергията, от която избухва следващото признание. Сякаш с последните думи в края на всеки такъв блок въздухът им свършва и те изчезват в тъмнината.

Сцена от постановката "Между празниците", реж. Маргарита Младенова (Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Маргарита Младенова води емоционалната крива на потоците от видения и асоциации на двамата в типичната само за нейните представления красива екзалтация, в задъхана динамика и възходяща градация. Тя всъщност прави видима объркаността им, самотността им, бунта срещу нещо, което не могат да артикулират. Прави видима тъгата и объркаността им. Поетично-асоциативният текст на Стефан Иванов "Между празниците" е наситен с вътрешни цитати, алюзии, усещания за книги, места, филми, поетични описания, фигури на безпътицата и с пространствени усещания от централни софийски улици.

Макар втората му част да заглъхва в дълги игри с културни топоси-двойници, най-ценното е, че Елена Димитрова и Христо Петков, особено в по-силната първа част, показват неговата крехка интимност, въвличат зрителя в опознаването и споделянето на вътрешния свят на тези хора. Човек остава с усещането, че това са представители на някаква част от поколение, което участва в протестите през лятото и което се чувства тук клаустрофобично, ненужно образовано, объркано и гневно - както срещу лайфстайл идеологиите и битовите клишета, така и срещу мизерията или смесицата от примирение и позитивност ("Времето лекува всичко ми е любимо!", казва Тя).

Фикционалните монолози в Ателие "Между празниците" представят саморефлексията към съществуването в България на момче и момиче, тоест, на онези, които всички наричаме "нашето бъдеще". Споделената им обърканост и безпомощност обаче остава чувството, че те са не по-малко бездомни от онези, които са останали без дом.

Виолета Дечева, "Култура"

Обратният стремеж откриваме в текста на Стефан Иванов "Между празниците" (Театрална работилница "Сфумато"), също номиниран с ИКАР 2014, който напълно се е отказал от наратива, добре познатата структурата на фабулата, персонажите и комуникацията между тях, конфликт и прочие задължения на "добре написаната пиеса". Текстът присъства с две монологични платформи, които е възможно да се срещнат единствено във въображението на публиката.

"Между празниците" привидно изглежда непредназначен за театър текст, близък до поемата и есето, разчитащ не на приласкаването, а на афективното разпознаване в него. Текст, породен от преживяното сега и пречупено през опита на автора си, критично поставящ ни в епицентъра на случващото се днес чрез познати реалии, събития и коментари към тях, особено през изминалото лято. Те могат да допаднат или отблъснат зрителя, но имат смелостта да са критични, да оглеждат действителността, за съжаление с драматургична стратегия, която може да бъде усвоена от по-подготвена публика.

Гергана Пирозова, "Капитал Лайт"

Най-силно впечатление от Шоукейс програмата ми направи представлението на ТР "Сфумато" "Между празниците". Тук видях много силна връзка между прекрасен текст, невероятна актьорска игра и фантастичен режисьорски прочит.

Андрей Москвин (театрален критик, Полша)

Бюлетин на XXIII Международен театрален фестивал "Варненско лято", бр. 4, 10.6.2015 г.

Авторът Стефан Иванов е един от младите български поети, писатели, драматурзи от новото поколение в българската литература, единствено за който съм сигурна, че ще остави трайна следа в нея, с оглед написаното до момента. А то никак не е малко, предвид крехката му възраст. С диплома от Сорбоната, а и не само оттам, формирал мирогледа си от различни области на изкуството - музика, литература, кино, театър, изобразително изкуство, които намират ярко присъствие в творчеството му - няколко издадени книги с проза и поезия, собствен блог, статии в различни медии. Отскоро работи и в театъра - съавтор е заедно с Иван Добчев за "Медея-майка ми" ("Икар" 2013 за най-добро представление), а "Между празниците" е първият му самостоятелен проект за театъра.

От това, което съм чела за постановката, останах с впечатление, че текстът на "Между празниците" се създава по-скоро случайно. Времето около една Коледа, след дълги и дълбоки разговори с актрисата Елена Димитрова, които стават основа на театралния проект. Авторът взема тези от диалога си с нея и върху тях гради останалата част от монолога, който в последствие ще стане неин в пиесата.

Заедно с режисьорката Маргарита Младенова решават, че трябва да има и още едно действащо лице, мъж, на същата възраст, с подобен мироглед. Така избират Христо Петков. Стефан Иванов се среща с него около Великден на следващата година, говорят много, на различни теми и така се заформя монологът на новия герой. И всичко това се случва "между празниците" Коледа и Великден - времето, или усещането за него, когато обикновено човек е с най-близките си хора и едновременно с това най-истински със себе си, откровен, вглъбен, душевно раним и склонен на вътрешни равносметки.

В основни линии се получава нещо като два независими един от друг монолози на сцената, преплетени до известна степен с автобиографични елементи от живота на актьорите на сцената, пречупени през виждането на автора за тях двамата като силно изразени индивиди и в същото време като част от своето поколение, с характерните му качества, идеи, мироглед, социални и политически позиции, начин на живот.

Макар и на една сцена, двамата до края на постановката не се забелязват и всеки реди своя монолог, сам за себе си, без да забелязва другия. Диалог липсва, дори погледите им не се засичат почти до финала, всеки потънал сам в себе си, в собствения си свят. Едва на финала монолозите им се преплитат, но по-скоро като случайност, а не като форма на диалог, колкото да се затвърди усещането за заедност в самотата им.

Сцена от постановката "Между празниците", реж. Маргарита Младенова (Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Признавам си, че отидох без никаква подготовка и очакване към спектакъла. Знаех само екипа, който стои зад всичко това, а Елена Димитрова и Христо Петков са едни от любимите ми актьори, емблематични лица от сцената на "Сфумато", със силни и знакови роли там. Всичко започна с първите думи от монолога на Елена: "Не мога, не знам, не искам"... Още от това начало настръхнах и предусетих, че тук нещо ще се случи, нещо различно, силно и ново за мен. И в същото време ме беше страх как ще продължи до края, защото за всеки човек като мен, израснал с песните на "Нова генерация", поезията на Воев е дала отражение върху цялата му същност.

Именно заради това приемам много лично и ревниво всичко свързано с тази философия и гледам безкрайно критично на всяко посегателство към тази тема. Облекчението ми беше огромно, когато до самия финал не усетих грам фалшивост, а само чистота, искреност, споделена интимност и много любов. Няма да изпадам в подробности и да описвам отделни сцени, защото не само е излишно, а и вредно. Това трябва да се усети със сърцето и душата, колкото и клиширано да звучи. Но за целта трябва да ги имаш. Единствено и задължително условие.

Пиесата е писана за мен. Имах това силно усещане през цялото време, видях живота си, мислите си, болките си и всичките си житейски състояния, по един или друг начин. Всеки, който гледа спектакъла и го усети по същия или близък начин, ще ме разбере напълно защо го приемам толкова лично. Елена Димитрова, по-истинска от всякога, с всичките силни думи, които казва не като заучен текст, а като интимно вътрешно споделяне, изживяни и почувствани.

Сцена от постановката "Между празниците", реж. Маргарита Младенова (Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Там са думите на Воев, там е черното, там са "котките под колите", там са съмненията, терзанията, мечтите, чувствата, царицата в черно, седнала на лъскавия трон, окъпана в блясък, силен грим, без суета, опит за истинско себепознаване. Христо Петков, в много по-различна светлина от всички роли, в които съм го гледала досега. Истински, откровен, гневящ и бунтуващ се срещу несправедливостите на света. Велосипед, приятели, музика и футбол - така го видях аз в пиесата, или поне героя му. Малките удоволствия от неделните следобеди в гледането на мачове от английското първенство и емоциите, свързани с любимия клуб, с чийто екип играе и на сцената и емблемата върху сърцето му. Двамата актьори ги харесвах много, сега вече ги обичам, защото ги чувствам близки. Елена - заради споделената любов към "Нова генерация", Христо - заради общата ни болка и любов по "Ливърпул".

В притъмнената малка сцена на камерната зала, няма декори, само едно колело с педал, част от велосипед, окачено в едната част на залата, хвърлящо призрачна сянка при определена светлина, бляскави и шумолящи завеси, от които успешно се получават костюми, ленти, форми и цветя (от края на 80-те). Музиката е като отделен герой, който е посредникът между монолозите на героите на сцената. Концертно изпълнение на "А Pain that I"m Used to" на любимите "Depeche mode" ("close your eyes, pay the price for your paradise, devils feed on the seeds of the soul..."), инструментал на " The Hives", прекрасно сливащи се с настроението и действието на сцената. И всичко останало е текстът, всичко е фокусирано върху него, защото няма нужда от друго, сам по себе си е силен и до болка откровен.

Сцена от постановката "Между празниците", реж. Маргарита Младенова (Снимка: Театрална работилница "Сфумато")

Влиза подкожно, бавно и постепенно, обладава те дълбоко и вътрешно, безпогрешно открива оголените ти бутони за болка, страдание, горчивина, съчувствие, любов, съпричастност, откровение, близост, самота, надежда, избавление и всички останали чувства, виреещи охолно в тялото ти, натиска ги не един по един, а всичките заедно. Експлозия от чувства. Точно това усетих докато течеше целия спектакъл, сълзите се стичаха по лицето ми през цялото време, без да имам власт над тях. А и не исках. Имах нужда от това освобождение, от този катарзис. Да почувствам, че не съм сама в усещанията си и че други хора са създали и претворили това, което винаги е било вътре в мен и ако имам смелостта да го изкарам навън, то щеше да е по същия този начин. Нито с нещо повече, нито с нещо излишно. Само точно това. Благодаря. 

http://blogkatoblog.blogspot.com/

Още

"Капулети" - новото предложение на Сфумато в четвъртък

"Капулети" - новото предложение на Сфумато в четвъртък

Още

Литературна схватка между Актьори и Поети - online на сцената на Сфумато

Литературна схватка между Актьори и Поети - online на сцената на Сфумато

Още

"ОООО - Сънят на Гогол" на Сфумато - online тази вечер

"ОООО - Сънят на Гогол" на Сфумато - online тази вечер

Още

Сфумато поглежда в "Светлото бъдеще на битака" с Иван Добчев

Сфумато поглежда в "Светлото бъдеще на битака" с Иван Добчев

Още

Гледайте онлайн "Квартет" на Явор Гърдев и "Сфумато"

Гледайте онлайн "Квартет" на Явор Гърдев и "Сфумато"

Още

"Мъртвата Дагмар или Малката Кибритопродавачка" - следващата онлайн изненада на Сфумато

"Мъртвата Дагмар или Малката Кибритопродавачка" - следващата онлайн изненада на Сфумато

 

Коментирай 0

1/1

Още ВИДЕО

Изумителният магьосник Старбой Айвън с номинация за Наградата за Полет в изкуството "Стоян Камбарев"

Двукратният носител на мемориалната купа "Мистър Сенко" мечтае за световни сцени

Шедьовърът на Джонатан Глейзър "Зона на интерес" тръгва по кината от днес

"Зона на интерес" е може би най-впечатляващият филм за Холокоста от началото на века

Откриха в Патагония най-ранните датирани пещерни рисунки в Южна Америка

Аржентинските и чилийските археолози са открили 895 рисунки отпреди 8200 години в пещерата Хуенул 1 - скално убежище с площ 630 квадратни метра

След два разпродадени спектакъла: LORD OF THE DANCE обявяват трето шоу в София през май

На 19 май световноизвестните танцьори ще зарадват и феновете си във Варна

Топ-инфлуенсърът и писател Изабел Овчарова-Изи е номинирана за Наградата за полет в изкуството

Изи пише книги, има близо милион последователи в социалните мрежи и мечтае да прави хората щастливи

One Dance стартира с наелектрезиращия Rave Lucid – зрелищен трибют към рейв културата

Спектакълът носи енергията на парижки нощен клуб, а хаус музиката, дискотечното осветление и експресивността на десетимата танцьори се миксират в високочестотната магия на танца електро денс

Виж всички

Календар