Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Режисьорът Стоян Радев Ге. К.: "Поразените" вълнува и разтърсва. А всеки иска емоциите му да бъдат разбушувани

ТЕАТРАЛНА ПРЕМИЕРА

Режисьорът Стоян Радев Ге. К.: "Поразените" вълнува и разтърсва. А всеки иска емоциите му да бъдат разбушувани

Премиерата е на 2 октомври в залата на Градската художествена галерия и е една от първите в 100-тния юбилеен сезон на Варненския драматичен театър

Стоян Радев (Снимка: Ангел Жечев)

Още

Блестящо начало на 100-тния сезон на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Блестящо начало на 100-тния сезон на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Най-новият роман на Теодора Димова за пръв път ще се появи в театрална версия в постановка на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна. Книгата на утвърдената писателка спечели Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020.

Драматизацията на литературната творба е направена от едно от знаковите лица на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - водещия актьор и режисьор Стоян Радев Ге. К., който е и режисьор на спектакъла.

Премиерата е на 2 октомври в залата на Градската художествена галерия и е една от първите в 100-тния юбилеен сезон на Варненската драма. 

Снимка: Тони Перец/Калин Николов

- В коридорите на Варненския театър се говори, че срещата Ви с "Поразените" е била огромно преживяване за Вас. Какво Ви порази от първия прочит - знам, че е бил специален?
- Трудно е да се каже - историята, начинът, по който е разказана, гледната точка към тези събития, които знаем повече или по-малко, но някак гледната точка през жените на репресираните мъже, и начина, по който е разказана. Всичко! Трудно ми е да кажа кое точно. Но за една нощ просто ме разсипа този роман и аз наистина нямах търпение да съмне, за да звънна на Теодора.

- А и тя Ви се е доверила да направите драматизацията.
- Това беше изненадващо за мен, защото не съм работил с Теодора, не съм работил по неин текст. Знам, че тя ме е гледала - познаваме се по някакъв начин като творци, но това беше изненадващо и стресиращо, защото аз никога през живота си не съм правил драматизация по роман. И то при жив и здрав, слава богу, автор. Разбира се, ние имахме уговорка, че аз ще ѝ изпратя да види предварително моята версия.

Преди това в дълги разговори ѝ разказвах своите намерения - как си представям на театрален език нейния роман. Слава богу, съм радостен, че след като я прочете, тя беше впечатлена от моята версия. Изказа своите похвали, което пък наистина ме окуражи, за да мога после спокойно да се впусна в театралната работа.

Още

"Поразените" на Теодора Димова е роман на годината

"Поразените" на Теодора Димова е роман на годината

- Какъв беше подходът Ви към драматизацията - особено е това - как и какво да избере, да селектира, човек от цял роман.
- Да, беше много трудно, защото това са четири истории на 4 четири жени и те са историите на целите им животи, които преминават през хиляди премеждия.

Беше важно да преценя как да компресирам, така че нищо да не се изгуби, а в същото време цял роман не може да се поднесе на сцената. Не исках да пропусна нищо от характерите на героините.

Те се разкриват в техните истории, разбира се, и затова моят фокус беше в това. Безкрайно впечатляващото за мен е силата, мощта на тези жени и аз исках тя на всяка цена да може да бъде изведена през онова, което ще остане в селекцията от думите на Теодора. Надявам се, че съм се справил - по нейните думи, да. Но сега смятам, че най-важното е онова, което предстои - срещата с публиката.

- Последната дума е на публиката, но със сигурност много тежат думите на Теодора Димова.
- Да, ние имахме една среща с приятелска публика в края на предния репетиционен период на камерната сцена на театъра. Вече имам първата сверка с публиката и зная, че думите на Теодора и начинът, по който ние ги интерпретираме на сцената, са меко казано, вълнуващи, дори разтърсващи, а някои казаха, че са катарзисни. Вълнението, което беше в залата, много силно ни прегърна нас, вярвам, че така ще продължи и от премиерата нататък.

Върху какво от своя голям опит като режисьор от една страна, и като актьор, от друга, стъпвате в подхода си към постановката на "Поразените"?

На нищо не стъпвам като преден опит - поне така се опитвам в живота си в театъра, защото да стъпваш на преден опит означава да правиш нещо, което вече си проверил, вече си направил - това е скучно, безинтересно и безкрайно безсмислено, според мен. Опитвам се всеки път да ми е ново и да е нещо, което никога не съм правил. Като режисьор аз никога не съм работил по подобен начин с текст и онова, на което стъпвам сега, са думите на Теодора Димова и историите, които тя ни предложи, но и актрисите, с които имах голямото щастие да се срещна през този текст.

Аз съм работил с всичките тях, но още когато четях романа, за всяка една от героините ми излизаше конкретно лице, конкретен глас и фигура на актриса. И за секунда не съм се колебал точно на тези четири актриси да предложа тези конкретни роли. За голяма моя радост, те приеха и се впуснаха в това тежко приключение "Поразените". Начинът, по който ние разказваме романа на театрален език, е една безкрайна, чудовищна оголеност до кости на актрисите. Това им костваше много усилия, много емоционални усилия. Репетициите ни бяха безкрайно тежки.

Всичко това, от друга страна, беше чудовищно удовлетворяващо. Ние сме имали случаи, в които повече от 2 часа не можехме да издържим, но пък те бяха толкова плътни и интензивни, че нямаше смисъл от повече. Чувствеността, емоционалността, умът, сърцата на тези актриси са основните козове на историята, която ние разказваме. На тях залагах и знаех, че залогът ми е обречен на успех.

- Защо избрахте точно тези актриси - Веселина Михалкова в ролята на Райна, Даниела Викторова в ролята на Екатерина, Петя Ангелова в ролята на Виктория и Полина Недкова в ролята на Александра?
- Това са четирите актриси, които аз си представих при първото четене на романа, които поканих и те приеха. С Веселина и с Даниела ние буквално сме пораснали заедно - от далечните си младости сме вървели заедно и в живота, и в театъра.

Работил съм толкова много с тях ръка в ръка - познавам ги много добре и знаех, че мога да разчитам изцяло на тях. Познавам по-слабо Петя, с нея също съм работил, но знаех, че нейната емоционалност и чувствителност са дълбоки и видях това още при първата репетиция. Полина познавам от ученичка, тя беше в моята школа - студио "Театър", познавам нейната емоционалност.

Стоян Радев и Койна Русева във филма "Лили Рибката", реж. Ясен Григоров (Снимка: The Flying Agency)

Тя е толкова чувствителна, умна и отворена към живота, че като че ли също е най-подходящата актриса за тази роля. Бих могъл да изговоря много суперлативи и за четирите. За мен нямаше изненади по време на процеса - знаех, че мога напълно да разчитам, ще те ще бъдат безкрайно отдадени, че ще бъдат максимално разтърсени и ще се оставят това да ги води. Знаех, че ще им коства усилия и знаех, че няма да се уплашат от тези усилия. Знаех, че ще се разсипят, но това ще им донесе радост и удовлетворение. Всичко това ние го преживявахме заедно по време на репетициите.

- Влогърката Поли Недкова как намери мястото си в екипа от утвърдени драматични актриси?
- Поли е много умен човек, тя знае много добре кое какво е, знае, че влогърството е едно, а театърът е съвсем друг тип отдаденост. Ние всички носим по няколко кошници в ръцете си в нашите животи, така че едното не пречи на другото - би могло да помага, ако човек знае как да го ползва. Тя е изключителен представител на своето поколение.

Още

Проф. Атанас Атанасов: Поставям пиеси, в които бих искал да изиграя всички роли

Проф. Атанас Атанасов: Поставям пиеси, в които бих искал да изиграя всички роли

- Звуковата и музикалната картина на спектакъла са силно въздействащи. Има много гласове в постановката - какво се получи - дали едногласие, или полифония - кое беше търсеното от Вас?
- И двете са се получили, надявам се. Всъщност почти цялата трупа на театъра участва в представлението с гласове на персонажи от историите на четирите героини. Аз съм много благодарен на всички колеги - те също се включиха с отдаденост и сърцатост. Голям късметлия съм, че Калин Николов можа да поеме музикалната среда на този проект, защото той е зает композитор, когото аз толкова много харесвам, обичам и ценя, и смятам за изключителен.

Той се превърна в част от спектакъла, без която ние щяхме да сме невъзможни. Неговата музика е изсвирена от пианистката Миглена Шишева и изпята от великолепния глас на Деница Серафим, която също толкова много харесвам. С гласовете на колегите от театъра пъзелът се нареди изцяло. Впрочем за нито един от гласовете също не съм имал колебания - те ми се появяваха и аз казвах - този ще поканя, този ще поканя. И когато споделях с четирите актриси, те казваха - да, това е гласът за този герой. Не сме имали колебания.

- С какво усещане влизате с тази премиера в 100-тния юбилеен сезон на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна, и какво да очаква публиката във въздействащото пространство на залата на Градската художествена галерия?
- Мисля, че тази зала е най-точното място за спектакъла - страхотно място е. Вълнуваме се много и с нетърпение чакаме срещата с публиката на нашата версия на този роман, който разказва за едно не чак толкова далечно минало. Има хора, които още са живи и помнят тази част от историята на България след 1944 г. Паралелът с днешния ден е толкова голям - в социума, в който живеем, във времената и бурите, които вече колко време се вихрят по площадите, че не знам дали има накъде повече да се търси паралел.

С такова вълнение влизаме и чакаме предстоящата среща с публиката, и то в началото на 100-тния сезон на Варненския театър, което също е много вълнуващо. Скоро давах едно интервю и там бях попитан нещо от типа - какво публиката харесва и какво не. Аз нямам представа какво публиката харесва и какво не. Защото публиката е един човек, не е салонът.

Всеки един долу е отделна публика. И зная, че публиката иска да се вълнува. Аз съм убеден, абсолютно убеден, че "Поразенните" е спектакъл, който ще вълнува, затова вярвам, че публиката ще влезе в салона и ще се остави да бъде развълнувана. Това всеки иска - всеки иска да се развълнува, всеки иска емоциите му да бъдат разбушувани.

Интервю на Нина Локмаджиева

СТОЯН РАДЕВ е роден през 1969 във Варна. В периода 1994 - 1998 учи в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Богдан Сърчаджиев и проф. Пламен Марков. През 1998 е първата му изява в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна.

Освен многото роли в театъра, участва и в телевизионни сериали като "Дървото на живота", "Недадените", "Седем часа разлика", "Под прикритие" и др. Режисьор е на много постановки, като "Домът на Бернарда Алба", "Горчивите сълзи на Петра Фон Кант", "Паметта на водата", "Свекърва", Криворазбраната цивилизация", "Магьосническо езеро", "Двубой" и др.

Ръководител е на варненската школа по актьорско майсторство Студио "Театър" заедно с актрисата Веселина Михалкова. Носител е на множество награди, сред които и награда "Икар" на Съюза на артистите в България за главна мъжка роля: за ролята на Ричард III в "Ричард III" от Уилям Шекспир, режисьор Пламен Марков, постановка на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна.

Още

Стоян Радев Ге. К. посяга към Чехов и неговата прочута "Чайка"

Стоян Радев Ге. К. посяга към Чехов и неговата прочута "Чайка"

Още

Стоян Радев Ге. К: Ние продължаваме да бъдем Адам и Ева, макар и в глобалния свят

Стоян Радев Ге. К: Ние продължаваме да бъдем Адам и Ева, макар и в глобалния свят

Коментирай 6

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас