Стоян Радев Ге. К: Ние продължаваме да бъдем Адам и Ева, макар и в глобалния свят

На 10, 11, 12 август, 19.00 на Сцена Филиал на Варненския дараматичен театър, предстоят предпремиерните спектакли на "Магьосническо езеро" - сценична редакция на Стоян Радев Ге. К. по превода на комедията "Чайка" от Чехов на краеведа Немил-Недраг (псевдоним на Христо Герчев), издаден от собственик на книжарница във Варна в началото на миналия век.

Плакат: Симеон Лютаков

Премиерата е планирана за новия театрален сезон през есента. Това е един подчертано авторски спектакъл на Стоян Радев Ге. К., чието дело са постановката и средата в тази най-нова среща на Варненския драматичен театър с големия руски класик.

Действащите лица и изпълнители: Аркадина - Веселина Михалкова; Тригорин - Ивайло Иванов; Нина - Цветина Петрова; Костя - Ненчо Костов; Маша - Полина Недкова; Семьон - Станислав Кондов; Полина - Даниела Викторова; Дорн - Николай Божков; Сорин - Пламен Димитров; Шамраев - Свилен Стоянов; Дуня - Гергана Арнаудова; Яков - Константин Соколов. Фотография и дизайн на плаката Симеон Лютаков.

Екипът на спектакъла "Магьосническо езеро" (Снимка: Симеон Лютаков)

Ето и режисьорските пристрастия на Стоян Радев Ге. К:

- Защо Чехов?
- Чехов, Шекспир, Брехт - това е самият театър, всеки би искал да се докосне до тях. Недоумявам защо героите в "Чайка" се поставят в категорията "нещастници". Винаги съм бил убеден, че те са на върха на своето земно щастие, за което обаче не си дават сметка и по някаква причина започват да го преобразуват в нещастие.

Големите текстове са големи, защото позволяват различни интерпретации и все пак - какво е имал предвид Чехов, когато определя "Чайка" като комедия? А може би ни се подиграва, че не сме в състояние напълно да разберем героите...

Те живеят около самотно езеро, в което сякаш искат да изхвърлят цялата вина за своите неудачи. Инфантилен изглежда този стремеж да вменят вината на нещо или някого извън тях. "За всичко е виновно магьосническото езеро" - тази реплика стана отправна точка за разсъжденията ни върху Чехов, оттам и смяната на заглавието "Чайка" с "Магьосническо езеро".

Константин Соколов и Гергана Арнаудова в "Магьосническо езеро" (Снимка: Иван Христов)

- Кое най-силно вълнение раздвижва твоето "Магьосническо езеро"?
- В тази пиеса има много любов - чудовищна, объркана, възторжена, копнежна, смешна. Тези теми са ни любопитни и ние вървим след тях, съзнавайки непрекъснато каква бездна е Чехов. Би било прекалено амбициозно и дори глупаво да смятаме, че ще стигнем дъното.

Единственото, което може да направим, е чистосърдечно и упорито да се гмуркаме надълбоко, доколкото ни стигат силите, и да бъдем честни в онова, което откриваме. Другото би било самоубийствен атентат.

Пламен Димитров и Веселина Михалкова в "Мьгьосническо езеро" (Снимка: Иван Христов)

- Какво очакваш от представленията?
- Да бъдат любовни и вдъхновени, каквито са репетициите. Искаме да бъдат нежни, красиви, топли, любовни. Съвременният човек копнее за чистота, за чиста любов, чиста нежност, чиста топлота. Ние продължаваме да бъдем Адам и Ева, макар и в глобалния свят.

И кой друг, ако не театърът, най-вече камерният театър, ще ни даде тези извечни усещания. Именно затова избрах "Магьосническо езеро" да бъде камерно представление.

Виолета ТОНЧЕВА

Снимка: Иван Христов