Излезе книгата "Непознатият Яворов"

След повече от 100 години, да се появят неизвестни стихотворения, писма и документи на един от най-големите български поети - Пейо К. Яворов, е истинско събитие. Собственост на частно лице, те бяха подложени на експертна оценка и автентичността им бе потвърдена.

Сега те стават достояние за всички българи с книгата "Непознатият Яворов", издание на "Персей" и фондация "Пейо Яворов", със съдействието на Георги Зъбчев.

Преди години точно издателство "Персей" разказа чрез личните откровения и вечни стихове на Яворов, Дора Габе, Мина и Лора за техните взаимоотношения в книгата "Не бой се и ела", която претърпя много издания и още е налична в книжарниците.

"Непознатият Яворов" разказва за този момент от живота на Яворов, когато той за втори път отива да се бори за освобождението на Македония. Тогава той е войвода на чета от Македоно-одринското опълчение, избран е за първи кмет на гр. Неврокоп /днес гр. Гоце Делчев/, и заедно с още трима войводи превземат гр. Кавала, като се представят за парламентьори на българската войска.

Всички документи са ясно датирани - октомври 1912 г. Автентичността им е категорично потвърдена от доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до периода между двете световни войни.

Книгата включва историческа студия на Милкана Бошнакова за връзката на Яворов с освобождението на Македония, за случилото се с него там по онова време, за лидерите на организацията, с които общува Яворов, за събитията около превземането на Неврокоп и Кавала. Документите са илюстрирани с много снимки.

1912 г. Четата на Яворов / Източник: Издателство "Персей"

Представени са всички факсимилета, доказващи автентичността на текста, разчетен текст от Милка Бошнакова. Ще видите още: парче от турско знаме, разсечено от Яворов и с дарствен надпис на негов сподвижник - Григор Белокапов от Коньово, четири писма до близки приятели на поета - съратниците му Тодор Александров - лидер на ВМРО, Таньо Николов и Христо Чернопеев - ботаник и естественик, Тодор Тодоров / др. Тодор Николов, разписки, издавани от Яворов като кмет на Неврокоп, и требвания / отчисляване от четата/. Всички тези документи са с изключителна историческа стойност и осветляват събития около историческия момент.

Но най-ценното в сбирката са три стихотворения, две от които, без да се подценява и третото, са с изключителна литературна стойност и въздействат и днес. Те са разчетени от Милкана Бошнакова и подредени графично в стихотворна форма от литературния критик и изследовател Пламен Тотев.

Снимка: Издателство "Персей

Това по всяка вероятност са последните стихотворения, написани от Яворов. В тях има изключително силни строфи:

И паднах сякаш поразен от гръм -
зарових плачещо лице в земята
и чух със сетни сили чуден звън -
звънът на бойната тръба и на войната...

И тук ще стана бучка пръст,
но пак ще съм в теб, Родино!
Дори и да не турят кръст,
ти, майко, пак ще помниш мойто име!

Това са стихове, които вероятно един ден ще се изучават и в училище, защото в тях има и нещо от Яворовата равносметка за живота му като човек и творец.