ЛИТЕРАТУРНИ СРЕЩИ
Писатели от различни части на света гостуват на "Литературни срещи 2025" през април
Световноизвестните писатели Ю Хуа, Мария Степанова и Шехан Карунатилака пристигат в София специално за четвъртото издание на събитието
Редактор : / 200 Прочита 0 Коментара

През 2025 г. популярната поредица от събития на фондация "Прочети София" - "Литературни срещи" ще промени своя формат и ще започне да се провежда само веднъж годишно. До момента "Литературни срещи" бе програма със събития няколко пъти в годината. Срещите започнаха през 2022 г. и до момента трите им годишни издания включват осем събития с над 160 участници от 11 държави.
Четвъртото издание на "Литературни срещи" вече ще има много по-фестивален характер. Събитието ще се проведе от 24 до 26 април в три различни пространства: Софийското Ларго (Античен комплекс "Сердика"), Национален археологически институт с музей при БАН и "Щрак".
Източник: Фондация "Прочети София"
Цялата програма на "Литературни срещи 2025" е посветена на темата "Археология на паметта", която задава директната идейна рамка, събираща на едно място световноизвестни автори като руската писателка и поетеса Мария Степанова, китайския писател Ю Хуа и носителя на "Букър" - Шехан Карунатилака от Шри Ланка. Част от международната програма на събитието ще бъдат още писателите: Анастасия Левкова от Украйна, Никола Лекич от Сърбия и Тюлин Аркан от Белгия.
Темата "Археология на паметта" кураторски изгражда програмата на "Литературни срещи" през самите литературни текстове и теми, с които се занимават писателите. Тя е отправна точка за литературния ракурс към човешките дейности и действия в тяхната колективна и историческа перспектива, но и в историята на отделния човешки живот, който носи познанието, свидетелството и паметта на своето време.
25 април е вторият ден от "Литературни срещи" и денят, в който ни очакват първите разговори с гостуващите писатели. От 18:30 ч. в Националния археологически институт с музей при БАН българската публика ще има възможността да се срещне за първи път с носителя на наградата "Букър" за 2022 г. и един от най-ярките писатели в днешната азиатска литература - Шехан Карунатилака.
На български език е преведен именно романът, с който той печели престижното отличие: "Седемте луни на Мали Алмейда" (превод: Петя Петкова, изд. "Лабиринт"). Всъщност това е едва вторият му роман, който Шехан Карунатилака пише в различни версии с няколко заглавия.
Известно време авторът има затруднения в търсенето на чуждестранно издателство, което да публикува книгата. Той разказва, че политиката на Шри Ланка е изглеждала "езотерична и объркваща", а много от издателите са намирали, че "митологията и изграждането на света са непроницаеми и трудни за западните читатели". След като открива издател, който се съгласява да издаде романа след корекции, Карунатилака работи още две години върху редакцията му.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
С хапливото си остроумие и мрачна образност Шехан Карунатилака е най-значимият представител на новата литература на Шри Ланка. "Седемте луни на Мали Алмейда" получава сериозно внимание и критическите отзиви са много добри. Шехан Карунатилака споделя, че за него голямо вдъхновение е творчеството на Кърт Вонегът, но може да прочетем също, че "Очевидните литературни сравнения са с магическия реализъм на Салман Рушди и Габриел Гарсия Маркес. Но романът напомня и за остроумието и сюрреализма на "Мъртви души" на Николай Гогол или на "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков." (The Guardian)
Шехан Карунатилака - носителят на наградата "Букър" за 2022 г.
Източник: Фондация "Прочети София"
Шехан Карунатилака израства в Коломбо, Шри Ланка и учи в Нова Зеландия. Има издадени три детски книги, пише рок песни, сценарии и пътеписи. На международната литературна сцена той се появява с награждавания роман "Chinaman". Пише също така статии за спорт, музика и пътуване за The Guardian, Rolling Stone, Wisden, GQ, Conde Nast и National Geographic.
Има над 20-годишен опит в рекламни агенции, технологични фирми, медийни компании и стартъпи в Сингапур, Лондон, Коломбо, Сидни и Амстердам. В момента живее в Шри Ланка.
Веднага след срещата с Шехан Карунатилака вечерта ще продължи с разговор с руската поетеса, писателка и есеистка Мария Степанова. Тя е сред най-влиятелните гласове на руската съвременна поезия и стиховете ѝ са преведени на повечето европейски езици. Степанова нарича поезията форма на съпротива.
Руската поетеса и есеистка Мария Степанова
Източник: Фондация "Прочети София"
В края на 2017 г. излиза нейният документален роман "В памет на паметта", който е издаден и на български език от "Жанет 45" в превод на Здравка Петрова. С появата си в Русия, книгата почти мигновено става интелектуална сензация.
Много рядко се е случвало подобно единодушие между читатели и критика.
Сред отзивите може да видим буквално въодушевени критически текстове, като например: "Такива книги в руската литература не е имало, тя не е "още една", тя е "една-единствена." (Медуза) и "В памет на паметта" на Мария Степанова е най-важната книга не само на тази, но и на последните няколко години. Това е едно изтънчено изследване на самата същност на паметта. Тази книга наистина е събитие. За тези, които умеят да четат." (Эхо Москвы).
Романът е отличен с най-престижните руски литературни награди. Преведен е на 27 езика и е бил в краткия списък на наградата Международен Букър. Паралелно с излизането на "В памет на паметта" в Германия, Степанова е била поканена от Хумболтовия университет на Берлин за гост-лектор с цикъл лекции и семинари за (ре)конструкция на миналото. Съвсем скоро на български език предстои да излезе и най-новия роман на Мария Степанова "Фокус".
Мария Степанова завършва Московския литературен институт "Максим Горки".
Тя е автор на 14 стихосбирки и три книги с есета. Носителка е на руски и международни литературни награди. През 2023 г. получава Литературната награда на Лайпциг. Между 2007 г. и 2012 г. тя основава и е главен редактор на OpenSpace.ru - независима медия, която ежедневно отразява съвременната култура и общество.
През 2012 г., заедно с екипа на OpenSpace.ru, тя създава COLTA.RU, където основен фокус са теми, свързани с култура и политика. След началото на войната в Украйна, сайтът е блокиран, заедно с други руски независими медии. Нейни мнения и позиции за настоящата политическа и медийна ситуация в Русия са публикувани в големи европейски издания като Financial Times, Corriere della Sera, Svenska Dagbladet, Gazeta Wyborcza.
В момента Мария Степанова живее в Германия.
Ю Хуа - един от най-важните съвременни китайски писатели
Източник: Фондация "Прочети София"
На 26 април от 19:30 ч. отново в Националния археологически институт с музей при БАН ще бъде срещата с един от най-важните съвременни китайски писатели - Ю Хуа. Роден през 1960 г. в семейство на хирург и специалистка по вътрешни болести, Ю Хуа пораства в разгара на Културната революция в Китай.
Когато навършва 18 години започва работа в зъболекарски кабинет и това върши в следващите пет години, преди да пробие като писател през 80-те, да се превърне в съвременен класик и един от най-четените китайски белетристи.
Ранните му авангардни разкази го нареждат сред авторите, отговорни за либерализирането на китайската литература. След като излиза вторият му сборник, "Нещо инцидентно", Ю Хуа съзнателно преориентира стила си от експериментален към реалистичен и особено важно за него става да премести акцентът от жестокостта към състрадателността.
Вследствие на тази промяна се появяват трагикореалистичните романи "Викове под ръмежа", "Живи" (преведен на български от Стефан Русинов и издаден от "Жанет 45") и "Сю Сангуан продава кръвта си". Тези произведения, заедно с романа "Братя", му спечелват още по-широка слава в Китай и в света, както и чести споменавания в букмейкърските списъци с претенденти за Нобеловата награда за литература.
Наред с деветте си белетристични книги, той пише множество кратки есета, мемоари, очерци и литературни лекции, които са събрани в няколко сборника. За кратко е колумнист в "Ню Йорк Таймс", където пише за Китай и разглежда съвременни въпроси като цензурата, корупцията и патриотизма.
Важни теми за него също са спомените, историята, обществото, писането, литературата - всички те присъстват и в "Китай в десет думи" (превод: Стефан Русинов, изд. "Жанет 45"), единствения му есеистичен сборник, който не е издаден в родината му (преди всичко заради първото есе, в което разказва личното си преживяване на протестите на Тиенанмън през 1989 г., едно от големите табута в китайската политическа реалност).
Въпреки че по думите на Ю Хуа тази книга е написана за китайски читатели, на оригиналния ѝ език тя е издадена само в Тайван, а от написването ѝ през 2009 г. досега е преведена на повече от двайсет езика.
Запазването на паметта за миналото е особено важно за Ю Хуа - обичайно за романите му е да проследяват съдбата на един или няколко персонажи през различни исторически периоди, а в есетата си той често прави находчиви аналогии между миналото и настоящето, посочва какво е забравено и какво е само привидно загърбено, какво е фрапиращо различното и какво е притеснително еднаквото между епохите.
Най-често се връща към епохата на Културната революция, която в интервю за Парис Ривю описва като хаос - "беше трагично, комично, всякакво". Същевременно Ю Хуа сам признава, че паметта невинаги е надеждна и че понякога в потока на писане границата между документиране и съчиняване се размива.

Писателите Горан Войнович и Андрея Расучану гостуват на новите пролетни „Литературни срещи“ през април
Преди срещата с Ю Хуа от 18:00 ч. ни очаква един необичаен формат, който ще включи работата на трима изгряващи писатели, чиито произведения все още не са познати на българската публика. Преведени специално на български, публиката ще има възможност да чуе за първи път откъси от произведенията на украинската писателка, редакторка, културен мениджър и журналистка Анастасия Левкова, сръбският писател Никола Лекич и белгийската писателка, редакторка и преподавателка по творческо писане Тюлин Аркан.
Тримата автори, както и преводачите им на български език, гостуват по инициатива на фондация "Следваща страница" в рамките на международния проект за развитие на млади таланти в областта на литературата Connecting Emerging Literary Artists - CELA.
CELA е европейска програма, която предлага възможност на литературни творци от Европа да работят върху своята (международна) мрежа и да развиват професионалните си литературни умения. Те споделят своите истории, създават нови произведения и се свързват с литературната индустрия и европейската публика.
Освен разговорите с писатели, програмата на "Литературни срещи" ще включва още дискусия, четения, срещи с преводачи, но и специално създадената от Борис Далчев и Михаела Добрева от "Съпромат" аудио-визуална инсталация "Под центъра на тежестта", както и концерт на Kottarashky & The Preachers.

100 години от рождението на Итало Калвино отбелязват есенните „Литературни срещи“ по време на Cinelibri
За първи път по време на "Литературни срещи" ще бъде организирана и професионална среща, посветена на създаването на литературни събития, за която в София пристигат фестивални директори и литературни мениджъри от различни европейски държави. Макар тази професионална среща да не е публична, тя ще допринесе за разширяването на опита и обмена на познание, за различни практики и нови подходи в срещата между публиката и литературното изкуство на живо.
Всички събития от програмата на фестивала ще бъдат със свободен достъп.
Визуалната идентичност е дело на Костадин Кокаланов от Studio FRANK.

"Войната и мирът" е темата на летните "Литературни срещи" и "Малък сезон" в Театрална работилница "Сфумато"
"Литературни срещи 2025" се осъществяват с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура", програма "Фестивали"; Министерство на културата и Столична община.
Събитието се реализира в партньорство с фондация "Следваща страница", Къща за литература и превод, Connecting Emerging Literary Artists - CELA, Европейска комисия, "Съпромат", Регионален исторически музей - София, Национален археологически институт с музей при БАН, "Щрак" и Swimming Pool.
Гостуването на Анастасия Левкова, Никола Лекич и Тюлин Аркан е инициатива на фондация "Следваща страница" и е част от проекта Connecting Emerging Literary Artists - CELA, съфинансиран от програма "Творческа Европа" на Европейския съюз и от Национален фонд "Култура".