МИТИЧНИ СРЕЩИ
Олга Токарчук: Литературата също може да бъде бунт
Нобеловата лауреатка по литература гостува в София на 10 и 11 юни по покана на фондация "Прочети София" и с личното съдействие на писателя Георги Господинов
Автор : / 2036 Прочита 7 Коментара
Нобеловата лауреатка по литература Олга Токарчук гостува в София на 10 и 11 юни по покана на фондация "Прочети София" и с личното съдействие на писателя Георги Господинов (Снимка: Юлия Владимирова)
Нобеловата лауреатка по литература за 2019 година, полската писателка Олга Токарчук е в София, където ще участва в първото издание на "Литературни срещи".
Благодарение на формата на срещите, почитателите на писателката ще имат възможност да се срещнат очи в очи с нея и да зададат въпросите, които са ги развълнували след срещата с написаното от нея.
Днес полската писателка Олга Токарчук ще получи и почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Част от речта ѝ ще бъде от най-новата ѝ книга, която току-що излезе в Полша. Това е първата ѝ книга след получаването на Нобеловата награда за литература.
Днес от 19.00 часа в Топлоцентрала ще бъде срещата на Олга Токарчук с българската публика заедно с писателя Георги Господинов, а утре - на 11 юни от 18 часа, отново там, гостуването ѝ ще бъде отбелязано с пърформанси, театралнии събития, четения, изложби, бързи срещи, книжарница, тематични събития за превод и специални литературни зони.
Олга Токарчук ще участва в дискусия с философа Боян Манчев, кураторката Владия Михайлова и компютърния лингвист Александър Попов.
Токарчук носителка на Международната награда "Букър" за романа "Бегуни", двукратна лауреатка на литературната награда "Нике" за романите "Бегуни" и "Книгите на Якуб". През 2019 година получава Нобеловата награда за литература. Наградата й е присъдена заради "повествователното й въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот".
На неформална среща пред български медии, Олга Токарчук сподели своите виждания за силата на литературата, заплахите на войната и предизвикателствата, пред които са поставени книгите днес заради настъпването на дигиталните медии и социални мрежи.
"Напоследък разбрах, че човекът не се е променил особено през последните 100 години. Мислех, че през Втората световна война сме си научили важните уроци, които ще ни предпазят от насилието и от злото. Аз съм шокирана, че войната избухна и че изглежда по този начин."
Олга Токарчук сподели, че ѝ се струва, че сме живяли в илюзии и не сме по-мъдри от нашите предци, които са преживели Втората световна война. Полската писателка от години заема политически позиции в опозиция на властта в Полша като например такива за правата на жените, правата на хомосексуалните и правото на аборт.
"Ужасната война няма да спре все по-голямото разделение между двата пола. Защото тази война е патриархална. Това е война на мъже, които са свикнали да налагат своята воля на по-слабите. Те са свикнали, че решението на всеки конфликт е насилието и не виждат нищо лошо в използването на изнасилването като танк. Темата за жените винаги ме е интересувала още от първата ми книга. Последната ми също е посветена на това до каква степен мизогинията е вкоренена в нашата култура и цивилизация."
Олга Токарчук и преводачката от полски Сандра Топалска (Снимка: Юлия Владимирова)
Токарчук описва в "Бегуни" езикът като най-силният мускул в човешкото тяло. На български - човешкият орган и системата от знаци и символи, с която комуникираме, са една и съща дума. Въпросът ни към писателката е може ли езикът да бъде достатъчно силен все още в един свят на образи, спектакъл и отстъп на вярата в думите.
"Аз съм малко ексцентрична в начина си на мислене за езика. Струва ми се, че най-важното се случва в образа. Езикът е този нож и тази вилица, този инструмент, с който ние консумираме реалността. Аз пиша по такъв начин, че използвам езика, за да конструирам образи. Права сте, в този смисъл езикът става все по-слаб. Живеем в образи и се стремим към все по-непосредствено преживяване на реалността. Нашите деца и внуци вече живеят в света на компютърните игри, където ние непосредствено преживяваме реалността. Но все пак, аз все още мисля, че цялата литература и писането създават наративи, които след това ще се превръщат в образи. След 50 години те вече ще бъдат непосредствено преживяване. Колкото по-изтънчен, детайлен и съвършен е този език, толкова по-съвършени ще са и тези образи."
Според Токарчук емпатията е основен инструмент на всеки писател по света и без нея няма как да се създават образи. Какво би казала Олга Токарчук на момичето, което започва да пише преди повече от 30 години?
"Бих ѝ казала да не се интересува от другите и да прави това, което умее"
Олга Токарчук и преводачката от полски Сандра Топалска (Снимка: Юлия Владимирова)
Според Токарчук през литературата също можем да се бунтуваме и много често литературни творби са довеждали до промени и създаване на нови идеи. Според Нобеловата лауреатка в литературата трябва да се пише винаги една крачка напред, за това, което не е очевидно.
Олга Токарчук сподели и нейните два аргумента защо си струва да четем руска литература.
"Първият е свързан с познанието. За да разберем всичко ирационално, което се случи и отношението на руското общество към войната, то ние трябва да четем руска литература. Вторият аргумент в свързан с бъдещето. Украйна е двуезична държава - там се говори и руски, и украински. След упадъка на Русия по време на тази война, то според мен Украйна ще бъде държавата, където руската литература ще се запази, защото в Русия вече няма да има кой да се грижи за това."
Тя сподели, че понякога се буди изплашена сутрин, защото в някакъв момент може да се наложи да смени професията си. Хората според нея загубили вяра в художествената литература. И трябва да я браним, защото тя е изключително мощна и тази мощ идва от митовете и от басните. Литературата не трябва да участва в състезание за описването на реалността. В последната си книга Токарчук подчертава художествеността на художествената литература.
"Вървя към сюрреализъм, играейки с художественото слово, с фикцията, с това, което не е реално. Надявам се фикцията да преживее всички днешни предизвикателства. Защото дори и най-сериозните от нас вътре в себе си имат едно ексцентрично и любопитно дете, което иска да научи повече."
Четвърти сезон на "Литературните маршрути" и представяне на поетическа антология "Скритите букви"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}