ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Джон Миле се жени за съпругата на най-добрия си приятел
195 години от рождението на автора на шедьовъра, наричан "Удавницата"
Автор : / 11654 Прочита 0 Коментара
Картината "Офелия" на сър Джон Еверет Миле. / Снимка: Getty Images
През 1851-ва той е само на 22, а вече е известен в цяла Великобритания. Въпреки това прозорците на ателието му са заскрежени от студ. Няма пари за по-уютна квартира. Топли си вода с газена лампа. Единствен светъл лъч в тази неприветлива обстановка внасяли посещенията на една млада дама - неговата муза Елизабет Сидал.
От нея се вдъхновявали и други художници, обсебени от естетиката на Средновековието и ранния Ренесанс "преди Рафаело". Кръщават братството си на името му - наричат се прерафаелити, т.е. поклонници на естетиката "преди Рафаело".
"Странстващият рицар" (1870) от Джон Миле, Тейт Бритън, Лондон
Самата Елизабет била изцяло отдадена на поезията и рисуването. Затова свободно позирала на художници като нашия герой. Тя нямала задръжки и дори декларирала това в свое писмо, в което пише: "Ние играем, за да изучим света. Плътта е наше притежание и тя не бива да ни смущава и ограничава. Напротив, тя е носител на щастие и който осъзнае това, знае как да го постигне.
Аз съм повече от щастлива". Твърде еманципирано мислене за жена от 19 век. Но нека бъдем наясно - Елизабет не била лека жена, а еманципирана млада дама с напредничав поглед към изкуството.
Джон Миле, ок. 1865 г. / Снимка: Getty Images
Нашият герой се казва Джон Миле. Въпреки бедността си по онова време, той бил готов с 50 паунда, да плати на модела Елизабет. Тя още не знае за какъв точно сюжет ще му позира. Изобщо не подозира, че той ще я увековечи в картината на живота си.
"Офелия" (1852), Тейт Бритън, Лондон
А как ще изглежда тази картина, ние вече знаем: Стара върба, надвесена над поток, заобиколена от дивната зеленина на десетки растения, и поток, в който лежи красива... удавница. В картината на Миле Елизабет лежи бездиханна, косите й се стелят във водата, устните й са леко разтворени, а очите - притворени.
Днес това удивително платно може да бъде видяно в оригинал в Tate Britain London и е оценено на стойност 30 милиона паунда.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
slide 1 to 3 of 50
14,00 лв.
16,90 лв.
34,00 лв.
Английският художник сър Джон Евърет Миле (1829 - 1896) в ателието си / Снимка: Getty Images
Платното е създадено за седем дни в студеното ателие на Джон Миле. Елизабет умирала от студ, но му позирала до последния щрих. След това геройство ще бъде повалена на легло от жестока настинка, която замалко не слага край на живота й.
Сцена от роман на Антъни Тролоуп, илюстрация на Джон Миле / Снимка: Getty Images
Когато завършва картината си, Миле я кръщава "Офелия", на "онази Офелия" от "Хамлет". Фонът в картината е взет от натура в околностите на река Хогсмил в Съри, а фигурата на Офелия (Елизабет) е рисувана вътре в студиото на художника в Лондон. Тук трябва да уточним, че прерафаелитите рисували съвременни сюжети с исторически костюми и предимно навън - директно сред самата природа. Миле нарушил това правило частично, но създал шедьовър. И не само един!
"Естир" (1865), частна колекция
"Водеща страст" (1885), галерия Келвингроув
Картината му "Офелия", известна още като "Удавницата", става една от най-популярните прерафаелистки творби в колекцията на Tate Britain в Лондон и една от най-известните илюстрации на пиесата на Шекспир "Хамлет". Тук следва да кажем, че Шекспир бил любим източник на сюжети за викторианските художници.
"Сър Исумбрас минава през брода" (1857) галерия "Лейди Лийвър"
Но, да се върнем към момента, в който Миле за пръв път показва платното си с Офелия. Критиката не харесва творбата му. Намира въображението му за "перверзно", като се мотивира, че само "извратено въображение може да натика Офелия в мръсна канавка и да отнеме целия патос на драматичното й удавяне, описано от Шекспир".
Е, днес тази творба се гледа годишно от над пет милиона посетители на музея и е вдъхновила поколения художници, сред които и големия Салвадор Дали.
Около 1890 г. Джон Еверет Миле (1829 - 1896), Снимка: Getty Images
Авторът - Джон Евърет Миле, е роден в Саутхамптън, Великобритания, на 8 юни 1829 година в аристократично семейство. Майка му е французойка, с тънък усет за литература, изобразително изкуство и музика. Тя имала планове за сина си Джон още от неговото раждане. Малкият Джон спял в кошчето си, а майка му вече го "запознавала" с произведенията на Хендел.
Изглежда като метафора, но не е - истина е. И оказва своето въздействие. На 4 Миле започва да свири на флейта, на 5 рисува първия си автопортрет. На 10 го обявяват за вундеркинд. На 11 отива да учи в Кралската академия за изкуства и всички преподаватели били изумени от маниерите му на възрастен и от таланта му.
Победа, о Господи! (1871), Манчестърска художествена галерия
Майка му продължавала да го напътства и да се гордее с него. Постоянно надъхвала амбициите му със самочувствието на "избран". Нерядко го наричала "гений". И той изглеждал като такъв - странен и самотен - трудно завързвал приятелства. Само двама смелчаци дръзнали да гравитират около него - Уилям Холман Хънт и Данте Габриел Росети.
По-късно тримата ще създадат Братството на прерафаелитите, като приобщават към него и скулптора Томас Уилнър.
"Ефтай" (1867) Национален музей на Уелс, Кардиф
Братството възникнало като бунт срещу сантиментализма, който по онова време все повече завладявал изобразителното изкуство във Великобритания. Прерафаелистите се обявили за пропагандатори на "чистата душа и чистия ум, призвани да преживеят героизма". Техен говорител и почитател станал критикът Джон Ръскин.
"Джон Ръскин" (1853 – 54), частна колекция
Братството, обаче, останало някак изолирано от културния живот в страната, защото възвишените му цели били в пълен контрапункт с реалността, в която тържествували низките страсти и материалния интерес.
"Долината на спокойствието" (1858) Тейт Бритън, Лондон
Самият Миле, възпитаван в любящия "затвор" на мама Емили, изведнъж също се отприщил за бохемски живот. Алкохолът, леките жени и краткотрайните авантюри съпътствали изобилно новия му начин на живот. Майка му, обаче, не престанала да го обожава, без да го съди. Нещо повече, прикривала грешките му и бдяла над него като орлица.
През 1856 година Миле "неблагоразумно" решил да се ожени. При това, за съпругата на най-добрия си приятел - критика Джон Ръскин. Странното е, че макар и омъжена от няколко години, Ефи била девствена. Когато споделила това с родителите си, те й дали зелена светлина да се разваде с единия Джон, за да се омъжи за другия Джон.
"Портрет на Ефи Миле" (1873), Музей на изкуствата Пърт
Някой би казал "от трън, та на глог", но нне се оказало така - Джон и Ефи не само изглеждали истински влюбени, но създали хармоничен брак и осем деца. Най-малкото от децата си кръщават Джон и то става известен художник натуралист - името му е Джон Гил Миле.
Миле старши се оказва прекрасен баща и съпруг. А в изкуството непрекъснато скандализирал критиката. Картината му "Христос в къщата на родителите му" (1850) предизвикала обществена полемика заради изобразяването на Светото семейство като работническо. Вече разказахме как посрещат и творбата му "Офелия".
По време на брака, според някои, Миле станал по-комерсиален, но това си има своето логично обяснение - вече имал голямо семейство, за което е трябвало да се грижи.
"Племето на Вениамин залавя дъщерите на Шайло" (1847)
Въпреки това, не изневерил на артистизма си и както сам признава, "станал по-уверен". Картините му в болшинството си отдават почит на старите майстори от поколението на Веласкес. Много от творбите му са на историческа тема и са безспорни доказателства за таланта му. Сред тях са "Двамата принца Едуард и Ричард в кулата" (1878), "Северозападният път" (1874), "Детството на Райли" (1871). Тези картини показват интереса на Миле към британската история и разширяването на империята.
"Изабела" (1849) галерия Уолкър, Ливърпул
Миле постига голям успех и с картините си с деца, като "Балончета" (1886) и "Зрели череши".
"Балончета" (1886), Кралска академия на изкуствата
"Зрели череши" (1879), частна колекция
Невероятни по въздействието си са и неговите пейзажи. "Студеният октомври" (част от колекцията на сър Андрю Лойд Уебър) е нарисуван в Пърт, близо до дома на семейството на съпругата на Миле. "Есенни листа" (Манчестърска художествена галерия) и "Долината на спокойствието" (галерия "Тейт Бритън"), и днес задържат за дълго възхитените посетители на музеите.
Миле е много успешен и като илюстратор на книги. Илюстрира и списания като "Гууд уърдс". Пробва се дори със стъклопис за енорийската църква в Киноу, Пърт.
През 1885 година получава титлата баронет, с което става първият художник, който получава наследствена титла във Великобритания.
"Инкриминирания роялист, 1651" (1853) колекция на Андрю Лойд Уебър
В крайна сметка, въпреки перипетиите през които преминава, Миле е признат приживе. Избран е за член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата през 1853 година, и скоро след това става неин пълноправен член. През 1896-а, след смъртта на тогавашния председател на Академията - лорд Лейтън, Миле е избран да я оглави, но не за дълго, защото през август същата година умира от рак на хранопровода.
"Северозападният път" (1878), Тейт Бритън, Лондон
След смъртта му самият принц на Уелс (бъдещият крал Едуард VII) създава комисия, на която поръчва изработването на статуя на художника. Тя била поставена срещу Националната галерия на британското изкуство (сега Тейт Бритън).
"Двамата принца Едуард и Ричард в кулата" (1878), Кралска картинна галерия
Дори и след смъртта на художника, обаче, критикарите на творчеството му не спрели да водят "битка" с него. Един от директорите на музея Тейт Бритън през 1953-та - сър Норман Рийд, се опитал да замести статуята на Миле с "Йоан Кръстител" от Огюст Роден. Получил отказ, но не се отказал - пробвал се да премахне статуята и през 1962-ра. Отново неуспешно.
И чак през 2000-та статуята на Миле все пак била преместена в задната част на сградата, от друг амбициозен директор на Тейт - Стивън Дачар.
Човек недоумява, защо са били тези "напъни" мъртвият Миле да не бъде част от "лицето" на фасадата, но всъщност не е тайна, че сме свидетели и на други такива парадокси.
Джон Миле е невероятен художник с епична съдба. Оставил ни е невероятни творби, пред които погледът немее от съвършенството. А за масовата публика, разбира се, любопитен е и личният живот на художника. Особено в онази част за любовния триъгълник между двамата Джон-овци и Ефи, съпругата на Ръскин. На тази драма са посветени няколко радио драми по Би Би Си и един филм - "Любовта на Джон Ръскин" (1912).
"Хугенот в деня на Св. Вартоломей" (1852)
Киното не само се интересува от Миле, но той посмъртно продължава да повлиява на киното. През 2004 артистите Хамилтън и Ричард Ашроуан създават творба, която е препратка към пейзажа му "Звукът на много зими" (1876).
Джон Миле, и изобщо художниците прерафаелити, изиграват огромна роля върху изобразителното изкуство и литературата. Съществува хипотеза, че Джон Толкин бил вдъхновен от картини на прерафаелитите, когато започва да пише "Властелинът на пръстените".
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес повече от всякога независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}