ВЕЛИКИТЕ В ИЗКУСТВОТО НА ЕВРОПА
Папа Григорий XVI отворил гроба на Рафаело да види има ли тяло - считали го за "неземен"
Роденият преди 540 години художник умрял на 37 на рождения си ден
Автор : / 31496 Прочита 8 Коментара
Музейни работници инсталират фреската "Сикстинската мадона" на Рафаело с нова рамка в музея Galerie Alte Meister на 23 май 2012 г. в Дрезден, Германия / Снимка: Getty Images
В римския Пантеон са погребани най-великите личности на Италия. Един от тях е роденият в Урбино велик художник и архитект Рафаело. Още приживе той бил удостоен с Ордена на златната шпора на Папската държава. Ренесансовият дух на Рафаело в неговата историческа живопис и портрета са ненадминати и до днес.
Творбите му "Атинската школа" "Стаите на Рафаело" "Мадоната с детето" "Женитбата на Девата" "Мадоната с щиглеца" "Сикстинската Мадона" "Преображение (Рафаело)" и др., са записани в златната съкровищница на световната живопис от времето на т.нар. Зрял ренесанс. Смятан е за един от тримата големи майстори на този период, наред с Микеланджело и Леонардо да Винчи.
Raffaello Sanzio da Urbino е роден на 6-и април 1483-та година. Навършиха се 540 години от неговото рождение.
Автопортрет на Рафаело / Снимка: Getty Images
Рафаело е възпитаник на Флорентинската школа. Неговият биограф Джорджо Вазари ни е оставил ценни документи за времето и личността на художника. Той разделя творчеството на Рафаело на три стилистични периода: ранен - в родната му Умбрия, зрял - във Флоренция и триумфален - в Рим. В папската столица художникът работи за двама папи и допринася за интериорния блясък на Ватикана. Много от творбите му се намират в Апостолическия дворец във Ватикана. Там са и т.нар. "Стаи на Рафаело" - фрески, смятани за едно от най-големите му постижения като художник.
Във Ватикана се пази и най-известното му произведение - "Атинската школа".
Рафаело бил много енергичен и продуктивен човек. Ръководел голямо ателие с помощници, които изпълнявали неговите скици. Приживе той достига до такъв огромен авторитет, че се сдобива с огромно влияние сред гражданите на Рим. Съперничеството му с Микеланджело е чудесна провокация, от която се раждат истински шедьоври.
Рафаело Санцио носи наследствена дарба от баща си - прогресивен художник и поет, на работа при влиятелния по онова време херцог Гуидобалдо да Монтефелтро и съпругата му Елизабета Гондзага. Буржоазната семейна двойка се отличавала с усет към изкуството и изискан вкус. Именно те научили малкия Рафаело на обноски. Отнасяли се към него като към роднина. В двора на херцозите идвали на гости известни личности и Рафаело от малък вече познавал висшите кръгове и дворцовия живот. Това му помогнало да усвои общуване с хора от висок ранг и му осигурява добър старт в кариерата.
Детството на младия Рафаело било слънчево и радостно, но през 1491-ва година умира майка му. Скоро след нейната смърт баща му се оженил повторно, но през 1494-та година също умира. Рафаело остава сирак на 11. Попечителството над момчето поема чичо му Бартоломео, свещеник. Той не само се грижел за малкия си племенник, но завел и съдебни дела срещу мащехата му, за да опази наследството на момчето.
Фрагмент от фреската на Рафаело "Сикстинската мадона" / Снимка: Getty Images
Първите уроци по рисуване Рафаело взел от баща си Джовани. Наследил от него ателие, което известно време ръководела мащехата му. След това, въпреки крехката си възраст, Рафаело започнал да управлява ателието. Като момче Рафаело имал за свой идол в изкуството придворния художник Паоло Учело. После се запознал с Чита ди Кастело Лука Синьорели, който също дал своя отпечатък върху израстването на младия художник.
Има сведения, че Рафаело се е учил и при умбрийския художник Перуджино. Много изкуствоведи смятат, че техниката си дължи именно на него. В историята на изобразителното изкуство почти няма друг като Рафаело, който на 10-11-годишна възраст, да наричат "майстор". През 1501/1502-ра година той изработва два диптиха - "Трите грации"/ "Сънят на рицаря", и "Свети Георги в борба със змея". И двата се отличават със силно повлияване от античното изкуство.
Пред "Сикстинската мадона" на Рафаело в Дрезден / Снимка: Getty Images
По време на втория си стилистичен период - във Флоренция, Рафаело бил силно повлиян от Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. Учел се от тях.
Сприятелил се и с друг голям ренесансов колос - монаха-живописец Фра Бартоломео.
Флорентинският период на Рафаело е белязан от неговите невероятни мадони в творбите му "Обручение Богородично", "Мадоната на великия херцог", "Мадоната с щиглеца" (нарисувана като подарък за приятел, 1505), В последната ясно личи почеркът на Леонардо, с неговия "пирамидален" подход.
Във Флоренция Рафаело създава и други шедьоври: "Портрет на Пиетро Бембо" (1504 - 1506), "Млада жена с еднорог" (1505), Портрет на Анджело и Магдалена Дони (1505), "Полагане в гроба" и "Оплакване на Христа" (1507), "Света Екатерина Александрийска", "Мадона Естерхази" и "Хубавата градинарка" (1508 и др.
Най-известната му творба - "Атинската школа" (1511 - 12), е създадена в Рим. Тя бележи т.нар. Римски период на художника. През 1509-а година, когато е едва на 16, Рафаело вече бил толкова прочут, че папа Юлий II му възложил проект за зографисване на три от залите на Ватиканските музеи. Рафаело е автор на великолепните фрески в музея Станца де ла Сенятура (Залата на подписите). Там именно са "Атинската школа" и "Диспутът за Светото писание".
Защо познавачите обръщат специално внимание на "Атинската школа"? - Според тях тя е пример за приноса на Рафаело в използването на линейната и въздушна перспектива. Отделно творбата е любопитна и с изобразаните в нея големи философи и мислители на Античността - Аристотел, Платон, Питагор, Хераклит и Птолемей.
Някои считат, че първообразите на тези личности Рафаело взел от своя познат кръг - Платон напомня на Леонардо да Винчи, а Хераклит - на Микеланджело, но това не е толкова важно, колкото невероятното майсторство, с което е изработена творбата. Всъщност, във Ватикана има и една четвърта "стая" - Залата на Константин, която също се счита за Рафаелова, но истината е, че тя била изрисувана от неговите ученици, след неговата смърт.
До смъртта на поръчителя на "стаите" - папа Юлий II, през 1513-а година, били изрисувани само две от стаите, но папският наследник - Лъв X продължил делото му, така че Рафаело е работил за двама папи. В Рим Рафаело продължил да рисува своите мадони. От Римския му период по-известни са "Мадона Алба" (1510 г.), "Мадона Фолиньо" (1512 г.), "Мадоната с рибата" (1512 - 1514), "Мадоната в креслото" (около 1513 - 1514 г.) и др.
Едно от най-съвършените произведения на Рафаело е знаменитата "Сикстинска мадона" (1512 - 1513 г.), поръчана от папа Юлий II за олтара на църквата на манастира "Свети Сикст" в Пианченца. И днес очите на тази мадона буквално хипнотизират посетителите на Галерията на старите майстори в Дрезден, където е понастоящем творбата.
Рафаело е автор и на много други творби от т.нар. олтарна живопис: "Света Цицилия", "Носенето на кръста", "Преображение" и др. Последната спомената е и последната творба на Рафаело.
Сред творчеството на този знаменит майстор има и много гоблени: "Чудотворният улов на риба", "Апостол Павел произнася в Атина проповедта си" и др., повечето от които изобразяват сцени от Евангелието и Деянията на светите апостоли, между които любимец на художника бил св. Павел. Тези гоблени били поставяни само при специални случаи в Сикстинската капела, за да не се увредят използваните за изработката им златни и сребърни конци.
За жалост, през 1527-а година част от тези великолепни творби били разграбени и изгорени именно заради ценните метали, втъкани в тях.
Гравюра по известната фреска на Рафаело "Атинската школа" / Снимка: Getty Images
Едни от най-майсторските творби на Рафаело са неговите портрети. Сред тях е "Портрет на папа Юлий II", считан за един от най-големите шедьоври на световното портретно изкуство. Не по-малко ценни са "Портрет на кардинал Александър Фарнезе" (около 1512 г.) и "Портрет на Лъв Х с кардиналите Джулио Медичи и Луиджи Роси".
Рафаело има и няколко автопортрета, от които можем да съдим как е изглеждал самият художник. Вероятен негов портрет е и загубеният по времето на Втората световна война "Портрет на млад мъж" (1514).
За който и изобразителен жанр да заговорим, Рафаело е създал шедьовър в него. Така че не може да се каже по категоричен начин, в какво е бил най-добър, защото съвсем очевидно е бил перфектен във всичко. И ето, че след като изброихме толкова много негови творби-шедьоври - от диптих, през олтарна живопис и портрет, идва ред на графиката. Според познавачите, Рафаело е един от най-прецизните графици в историята на изобразителното изкуство, макар че я използвал не толкова с художествена цел, колкото като подготовка за композициите си.
Удивително е да видим неговите скици в пълен размер, които пробивал с игла и после със сажди оставял точки за линиите-водачи.
Това ясно личи във фреската "Атинската школа".
Рафаело е автор и на дизайна на гравюри, които предоставял за изработка на Маркантонио Раймонди. Така се родили гравюри, които бележат развоя на литографията в Италия и подготвят разцвета й през 16-и век. Съвместна работа на Рафаело и Раймонди са оригиналните гравюри "Лукреция", "Съдът на Парис" и "Избиването на младенците", а според някои - и "Парнас и Галатея".
И след като видяхме в колко широк творчески диапазон е оставил съвършенство Рафаело, идва ред на архитектурата. Защото той е не само художник, но и архитект на базиликата "Свети Петър" в Рим. Поема работата след смъртта на прочутия Браманте. Освен тази работа, достроява започнатия от Браманте двор на Ватикана с лоджиите. След Рафаело там продължили да работят и други големи художници, сред които се нарежда и Микеланджело през 1546-а година.
Рафаело проектира и Капела "Киджи" в църквата "Санта Мария дел Пополо", в чест на своя покровител Агостино Киджи. Мозайката в купола на капелата била изработена от Луиджи де Паче по рисунки на Рафаело. Като архитект Рафаело е автор и на Вила "Мадама" - образец на ренесансовата архитектура, а също и проектант на двореца "Пандолфини" във Флоренция. Да добавим ли и това, че също като Микеланджело, и Рафаело пишел сонети?!?
Какъв невероятен гений! И каква мащабна работа, в рамките на толкова кратък живот!
Какъв е бил в личния си живот този колос на таланта и неизчерпаемата жизнена енергия? Рафаело не се жени, макар да бил сгоден за Мария Бибиена, племенница на кардинал Бернардо Бибиена. Вероятно става въпрос за уреден годеж, но до брак така и не се стига, защото годеницата умира.
Рафаело и Мария Бибиена, обаче, са погребани в една гробница в Пантеона.
Мадоните на Рафаело / Снимка: Getty Images
От оскъдните сведения за личния живот на художника, се прокрадва мнението, че бил палав и енергичен, какъвто бил и в работата си. Според негови съвременници, имал много любовни афери с жени, сред които по-конкретно се откроява името на Форнарина (Маргарита Лути), дъщеря на пекар. Тя била модел на Рафаело и до смъртта му живеела в дома на художника. Рафаело й завещал средства, наравно с онова, което оставил на другите си роднини. От пет века изобразената с гола гръд жена в картината на Рафаело "Форнарина" не спира да предизвиква загадки.
"Но какво друго да е това, освен любов?!", възкликва един почитател на Рафаело, с което затвърждава загадката Форнарина. Има сведения, че след смъртта на Рафаело, тя отива в манастира "Санта Аполония", и остава там до края на дните си.
Рафаело умира след 15-дневно боледуване от неизвестна болест, придружена с висока температура, точно на 37-ия си рожден ден, на 6-и април 1520-а година, в Рим. До античния му саркофаг стои мраморна статуя на Светата Дева, която посетителите считат за чудотворна.
През 1833-та година гробът на Рафаело бил отворен от папа Григорий XVI, за да се провери "наличието на тяло в него". Това изглежда доста странно. Но не съвсем, на фона на епитафията на съвременника на художника Бембо, която гласи: "Тук лежи Рафаело, от когото Природата се опасяваше, че ще бъде победена и която умря заедно с него".
Рафаело / Снимка: Getty Images
Много вероятно папа Григорий XVI също да е имал подозрението, че човек като Рафаело изглежда толкова неземен, че само "за кратко" Бог му е дал физическо тяло, з да изпълни земната си мисия?... Кой знае, съдейки по всичко, което знаем за Рафаело, както казва един критик, "папата, може и да е имал право".
Мадоните на Рафаело / Снимка: Getty Images
Внезапната и неочаквана смърт на Рафаело буквално потресла гражданите на Рим. Мнозина още тогава смятали, че смъртта на "неземния" е свръхестествен знак. И други поети - не само Бимбо, започнали да пишат, че природата е "отвлякла Рафаело от завист към таланта му". И наистина, талантът на Рафаело заслужава епитета "божествен".
Чрез изкуството си художникът и до днес е емблема на златната епоха на Италия. Епоха, в която триумфират красотата, знанието и мирът - символите на Ренесанса.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fikoni%2Fpapa-grigoriy-xvi-otvoril-groba-na-rafaelo-da-vidi-ima-li-tyalo-schitali-go-za-nezemen&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F04%2F05%2F2455194%2F768x432.jpg%3F_%3D1680804965&description=Папа Григорий XVI отворил гроба на Рафаело да види има ли тяло - считали го за "неземен"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}