ГОЛЕМИТЕ КОМПОЗИТОРИ НА ЕВРОПА
До 8-годишен той бил крепостен на баща си
190 години от рождението на големия композитор и учен Александър Бородин
Автор : / 12648 Прочита 2 Коментара
Сценография на Константин Александрович Весчилов (1878-1945) към операта "Княз Игор" от Александър Бородин (Снимка: Getty Images)
Сигурно сте чували за т.нар. "Могъща петорка". Става дума за онова обединение на руски композитори, създадено в края на 50-те години на 19 век, в чийто състав влизат руски класици със световна известност, като Модест Мусоргски, Николай Андреевич Римски-Корсаков, Милий Балакирев, Цезар Кюи и Александър Бородин.
Последният споменат е не само композитор и музикант-инструменталист на пиано, виолончело и флейта, но и доктор по медицина, професор, химик и академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ѝ лаборатория. Истински феномен на науката и музиката.
Навършиха се 190 години от рождението на Александър Бородин.
В музиката Бородин е известен с това, че в творбите си цели да разкрие драматичната история на руския народ. Негова е операта, играна в цял свят при огромен интерес "Княз Игор". В известен смисъл Бородин е самобитен автор, защото като композитор тръгва от позицията на самоук музикант. Талантът му, обаче, го записва със златни букви в историята на световната класическа музика. По всеобщо признание, той е еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен.
Сред симфониите му са великолепните "Богатирска симфония" и "Из степите на Средна Азия". През 1869 година започва работа над операта "Княз Игор", която не успява да завърши приживе.
Композиторът умира на 27 февруари 1887 година в Петербург и е погребан в Тихвинското гробище, където е поставен негов бюст-паметник.
Бюстът на Бородин на паметника му в Тихвинското гробище
Незавършената му опера "Княз Игор" завършват Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов. "Княз Игор" прозвучава за първи път на сцена през 1890 година, три години след смъртта на Бородин.
Той не оставя много музикални творби - само около 20 произведения, заедно с песните, но творчеството му е оценено като един от върховете на руската и световната класика.
Каква е личната история на Александър Бородин: Той е роден на 12 ноември 1833 година в Петербург като извънбрачно дете на 62-годишен грузински княз. Майка му Евдокия (Авдотя) Константиновна Антонова била на 25.
Раждайки детето и при невъзможността то да бъде разпознато от биологичния му баща, малкият Александър бил записан като син на един от крепостните слуги на княза. Неговото име е Порфирий Бородин, а на жена му - Татяна Григориевна.
Така родители на бъдещия учен и композитор официално се водели крепостните селяни Бородини. До 8-годишен самият Александър се водел крепостен, т.е. "собственост" на биологичния си баща. Князът дал свобода на сина си малко преди да почине и обезпечава майка му с къща. Авдотя омъжват с уреден брак за военен доктор, а малкият Александър бил обучаван в домашни условия от много добри частни учители.
Момчето растяло будно и любознателно. Младият Бородин проявявал голям интерес към литературата, природата и естествените науки. Освен това искал да свири. Започва с виолончело, после свири на пиано и флейта.
Като младеж се записва да учи в Медицинско-хирургическата академия. През 1858 година получава научна степен доктор по медицина. Продължава с 3-годишен пост докторат в Хайделберг и Пиза. По онова време в Хайделберг е още един виден руски учен - самият Менделеев. Двамата заминават заедно за Карлсруе на конгрес по химия. Бородин се завръща в родината си зареден от знания и творческа енергия.
Бородин си завоюва огромен авторитет както в научните среди, така и сред интелектуалния елит на Русия. Докато е в Хайделберг, работи в лабораторията на Емил Ерленмайер върху бензенови производни. По-късно в Пиза се занимава с органична химия. През 1862 година става известен с един експеримент, който по-късно добива името Бородинова реакция.
През същата - 1862-ра му предлагат професорско място в Химическия факултет на Медицинско-хирургическата академия. Бородин публикува няколко научни статии, които предизвикват международен интерес. През 1872 година той докладва пред Руското химическо общество откриването на нов вторичен продукт в алдехидни реакции с алкохолоподобни свойства. Това откритие го превръща в пряк конкурент на известния френски химик Шарл Вюрц, станал известен в науката с Принципът на Вюрц.
Бородин се занимава с музикалното си образование успоредно с научно-изследователската си работа. Включва се в Балакиревия кръжок, известен под името "Могъща петорка". Основателят на кръжока Балакирев е изтъкнат руски пианист, диригент и композитор.
Още с първата си симфония Бородин получава признание от музикалните среди. Създава прекрасни песни като "Море", "Фалшивата нота", "Спящата княгиня" и др. През 1869 година започва работа над две симфонии - "Завършена" и "Богатирска". Последната назована била представена във Франция, където пресата нарича Бородин "велик симфонист". "Богатирска симфония" е призната за един от шедьоврите на европейския симфонизъм на 19 век.
През същата 1869-а композиторът започва да пише и операта "Княз Игор", над която работи до края на живота си, и както вече стана ясно, не успява да завърши.
"Княз Игор" е една от най-значимите опери на руската класика. По време на дългогодишната си работа по тази творба Бородин издирва епични песни на тюркски народи, за да получи представа за музиката на Средна Азия. Сценарият е разработен от историка Владимир Стасов, но текста на либретото Бородин написва сам.
Действието на "Княз Игор" притежава историческа конкретност и цели внушението за народна епопея. Поради другата си работа в института, Бородин често прекъсвал работата си по операта и това го тревожело. Един магнат, на име Беляев, му предложил да откупи авторските права над произведението. Според някои сведения, това било фалшиво предложение, провокирано от приятели на Бородин, които смятали, че по този начин ще го стимулират по-бързо да довърши операта.
И наистина, композиторът се опитал да навакса, но не успява. Не завършва и още една своя опера - "Царската булка".
Музикални експерти сравняват Бородин с Чайковски. Може би заради това, че музиката, създадена от Бородин, също като при Чайковски, се отличава с комбинация от епос и лиризъм. Много критици смятат Бородин за "прародител на европейския импресионизъм".
В същото време, като учен, Бородин оставя много последователи. Той помагал на бедни любознателни студенти, защитавал студентите си от политически преследвания. Организирал специално музикално училище за млади таланти, които искат да открият своя път. Става редактор на научно-популярното списание "Знание" и ръководи студентския хор. Бородин влага много усилия и за това, жени също да получават висше образование. Организира медицински курсове за девойки, които искат да станат акушерки и се отнася така топло с тях, че ги наричал свои "дъщери".
В интимния си живот не бил щастлив. Съпругата си Екатерина Протопопова среща по време на едно от задграничните си пътувания. Сключва брак през 1863 година с жена, която страдала от астма и климатът в Русия не й понасял. Честите пътувания на съпругата му се отразявали на семейния бюджет, но не това било най-лошото, а че по време на тези дълги периоди на раздяла, чувставата между двамата все повече охладнявали.
Илюстрация към документална студия за композитора на руски език
Бородин страдал от сърдечна болест и тя слага край на живота му, без да може да завърши обемната си работа и в науката, и в музиката. Смъртта изпреварва много негови планове, но и онова, което ни е оставил в наследство, е достатъчно да го признаем за велика, надарена личност.
Хора като него наистина се раждат веднъж на сто години.
В една биография на Бородин авторът казва, че "е невъзможно талантите на Бородин да се разглеждат изолирано един от друг; да бъдат отделени композиторът Бородин, от химика Бородин, от просветителя и поета Бородин".
И наистина, у него сякаш всички тези различни ракурси на многостранната му личност, взаимно се допълват и подкрепят.
Личността на Бородин е забележителна за съвременниците му и с невероятната му енергия. Той успявал едновременно да се занимава с множество дейности и да прави всичко това отговорно и перфектно.
Александър Бородин е първият, който въвежда руската общественост в дарвинизма, и това се дължи на редакционната му работа в списание "Знание", където теорията била публикувана с негово одобрение. Статията, обаче, предизвикала гнева на министъра на вътрешните работи, който само от уважение към Бородин, не закрил списанието.
На невероятната личност на Бородин са посветени много филми, сред които има интересни заглавия, като "Химия на музиката". Отделно, музика на Бородин има в много игрални и документални филми, при това не само в руски.
"Бородин е човек от световно значение!", пише един френски критик. И това казва всичко по най-краткия възможен начин за колосална фигура като него.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}