СВЕТОВНО МУЗИКАЛНО НАСЛЕДСТВО
Римски Корсаков имал "цветен слух"
115 години от смъртта на бележития руски композитор
Автор : / 3150 Прочита 1 Коментара
Николай Римски-Корсаков (1844 - 1908), Анатолий Лядов (1855 - 1914) и Александър Глазунов (1865 - 1936), ок. 1905 г. / Снимка: Getty Images
Той не само е автор на 15 опери, 3 симфонии, симфонически картини, камерна музика и много песни, но редактира и преинструментира, довършва и оркестрира творбите на други композитори: "Борис Годунов" и "Хованщина" от Мусоргски, "Княз Игор" от Бородин. Той е важен член от т.нар. "Могъща петорка" (б.а. др. Нова руска школа - творческо обединение на руски композитори, създадено в Санкт Петербург в края на 1850-а; негови основатели са М. Балакирев (1837 - 1910), М. Мусоргски (1839 - 1881), А. Бородин (1833 - 1887), Цезар Антонович Кюи (1835 - 1918) и Н. А. Римски-Корсаков).
Римски-Корсаков е не само талантлив композитор, но и бележит музикален теоретик и музикален педагог. Негови ученици са цяла плеяда композитори, между които е Стравински. Трудовете му по хармония и инструментация и до днес са едни от най-ценните в музикалната теория.
Николай Андреевич Римски-Корсаков е композитор, педагог, диригент, общественик, музикален критик. Композиторът умира на 21-в юни 1908-а година в едно село близо до Луга в Санкт-Петербургска област. Погребан е в Тихвинското гробище в Санкт Петербург.
Навършиха се 115 години от смъртта на бележития руски композитор.
Николай Андреевич Римски-Корсаков е роден на 18-и март 1844-та година в семейството на демократичен дворянин, който разпуска крепостните си на свобода, много преди да излезе официално декрета за разкрепостяването. Малкият Николай израства на село, но в дома му има пиано. Свири на пиано от 6-годишен, слуша старинно църковно пеене в селската църква и буквално се захласва от звъна на църковните камбани. Като композитор ще включва този звън от детството в много свои творби.
Първият му учител по музика бил немец на име Улих, виолончелист. Именно той забелязва музикалните му заложби и го завежда при Фьодор Андреевич Канил - млад музикант и чудесен пианист. Канил открива широк хоризонт пред младия музикант - двамата слушат симфониите на Бетховен, Шуман и Менделсон, творбите за пиано на Шуман и Шуберт.
около 1900: Николай Андреевич Римски-Корсаков (1844 - 1908), Снимка: Getty Images
Римски-Корсаков написва първата си хармония на 17. Тя била представена в домашна обстановка, при едно гостуване в дома на Балакирев, където се случило да присъства известен гост - самият Модест Мусоргски. Всички останали възхитени от таланта на младия автор, но симфонията трябвало да "почака" за сцена - Римски-Корсаков завършвал Морския корпус и бил пратен на далечно плаване на клипера "Алмаз" за цели три години.
Първата му симфония била изпълнена на 19-и декември 1865-а година. Първата му опера е "Псковитянка" (1872). Следват "Майска нощ", "Испанско капричио", "Шехерезада" и др. , но най-значителните си творби Римски-Корсаков създава през последното десетилетие на века. Това са оперите "Млада" (1890), "Нощ пред Рождество" (1895), "Садко" (1896), "Моцарт и Салиери" (1897), "Болярката Вера Шелога" (1898), "Царска годеница" (1898) и "Цар Салтан" (1900).
През осемте последни години на живота си, композиторът написва оперите: "Сервилия" (1901), "Кашчей безсмъртният" (1902), "Сказание за невидимия град Китеж и девойката Феврония" (1904) и "Златното петле" (1907), и много други творби.
Римски-Корсаков е автор и на много песенни обработки на руски народни песни. Композиторът е признат за един от най-ярките представители на руската музикална класика. В музиката му ярко се открояват интонациите на руския фолклор и ритмиката на народните танци.
Тук трябва да се вметне, че в онези три години, в които младият Римски-Корсаков пътува с "Алмаз", той вижда Ню Йорк, Балтимор, Мериленд и Вашингтон. От Америка пътуват до Бразилия, после до Испания и след това до Франция, преди да стигнат до Англия. Именно от Англия Римски-Корсаков изпраща първата си симфония на Балакирев, вече завършена. По-нататък пътува до Норвегия, и най-накрая "Алмаз" акостира в Кронщад през май 1865-а година.
Пътуването не се оказва "пауза" в кариерата му, а събитие с огромно значение за Римски-Корсаков. Той вижда с очите си Ниагарския водопад, Рио де Жанейро и Лондон. Освен това докато пътува има достатъчно свободно време да изучава "Трактат за инструментариум" от Берлиоз, да чете произведения на Омир, Уилям Шекспир, Фридрих Шилер и Йохан Волфганг фон Гьоте, като по този начин обогатява личността си. Това се оказва солидна подготовка за неговото творчество занапред.
През 1871-ва година композиторът бил назначен за професор по инструментация в Петербургската консерватория. Едновременно с това инспектирал военноморските духови оркестри, а от 1874-та година започнал да дирижира концертите на Руската безплатна музикална школа.
Според един критик в творчеството му има нещо приказно, заложило на вечната битка между Доброто и тъмните сили, а сюжетът винаги има хуманистичен финал, в който победата на Доброто издига в култ човешките добродетели. Такова е усещането и на публиката за творчеството му - у Корсиков доминира хуманистичният морал.
Самият той бил такава - високохуманна личност. По време на революцията в Русия през 1905-а година композиторът взима участие в борбите на студентите и си навлича гнева на властта. В кръга, наречен "Могъщата петорка", Римски-Корсаков бил пример за всеотдайно приятелство и колегиалност - работел усърдно в помощ на колегите си, като за своя творба. След смъртта на Мусоргски и Бородин, именно Римски-Корсаков става водач на така наречената "Нова руска школа".
През последните години на живота си, работи под огромно напрежение и неприятности. Включително и тази, че бил уволнен от Консерваторията. Въпреки това работел активно, без да се отклони от убежденията си на творец. По-късно бива възстановен като ръководител на отдела по оркестрация, заемайки длъжността до пенсионирането си през 1906-а година.
Паметник на Николай Римски-Корсаков до Мариинския театър - Санкт Петербург (Снимка: Shutterstock)
А забелязахте ли, че този талантлив копозитор няма музикално образование? Завършва Морското училище, а днес неговото име на знаменит комозитор носи Санкт-Петербургската консерватория. Едно изследване върху творчеството му достига до прелюбопитни заключения: че никой преди него не включва толкова много църковни камбани в музиката си; че никой като него не е успял да предаде "настроенията" на морето с музика, и че имал "цветен слух". Какво означава това? - При Корсаков всяка тоналност имала свой "цвят": до мажор - бял, сол мажор -златист, ми мажор - син, а си мажор - тъмно син.
Истински "художник на звуците и пейзажист на хармонията"!
Портрет на композитора Николай Андреевич Римски-Корсаков (1844 - 1908)
Веднъж питат, как може да е професор в консерваторията в Санкт Петербург човек, който заема поста на 27, без да е "учил ноти"? - Самият Римски-Корсаков признавал, че в началото не знаел някои от предметите, които е трябвало да преподава. Започнал да се учи усилено, за да бъде "една крачка пред своите студенти".
Помага му Пьотр Илич Чайковски, професор по теория на музиката в Московската консерватория. Корсаков се концентрира върху музикалната си култура и усърдно изучава теория. Придобил нови знания, "ревизира" някои свои по-стари творби и все повече навлиза в теорията така, че става виден теоретик.
Едновременно с това издава музикално списание, финансирано от M.P. Беляев, което става истински наръчник в услуга на всички, които се интересуват от музика.
А сигурно не всички знаят откъде идва името му "Римски"? - Семейството на композитора открило корените си в Свещената Римска империя. Така че добавя към името си Римски, за да подчертае римския си произход. И двамата родители на композитора - Андрей Петрович Римски-Корсаков и София Василиевна Римская-Корсакова били извънбрачни деца. Затова вложили цялото си усилие да възпитат своите деца, обградени с грижа, любов и зачитане на личността им.
Николай бил по-малкият от двете деца на родителите си. Имал по-голям брат, на име Воин Андреевич Римски-Корсаков, двадесет и две години по-голям от него, известен навигатор и изследовател. Воин бил пример за малкия си брат и негов ментор.
Николай Андреевич Римски-Корсаков (1844 - 1908)
Огромна роля в живота на Римски-Корсаков изиграва и бракът му с пианистката Надежда Пурголд, която се отказва от кариерата си, превръщайки се в негов помощник и най-взискателния критик на музиката му. Надежда работи по коректурите на съпруга си и аранжира композициите му, присъства на всяка репетиция на оперите му. Двойката имала седем деца: четирима синове - Михаил, Владимир, Святослав и Андрей, и три дъщери - София, Надежда и Маргарита. Единият от синовете - Андрей Николаевич, става известен музиколог.
Римски-Корсаков страдал от ангина, която се обостряла във времето и прерастнала в тежко заболяване. Предполага се, че композиторът умира именно от усложненията й. Композиторът умира само на 64, недовършил още много свои творби, които несъмнено щяха да бъдат нови шедьоври за световната музика.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Frimski-korsakov-imal-tsveten-sluh&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F06%2F28%2F2580207%2F768x432.jpg%3F_%3D1687951511&description=Римски Корсаков имал "цветен слух" ', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}