В оригинала на "1001 нощ" има само 300 приказки

Книгата "Хиляда и една нощ" е в списъка на на Стоте най-добри книги на всички времена и народи. Сюжетите й са били базисни за много пиеси, балети, филми и театрални спектакли. И ето че точно в нашия - 21-и век с тази велика книга, свързана с приказния образ на Шехерезада, се разрази скандал - немската изкуствоведка и арабистка Клаудия От излезе с публикация, в която твърди, че в този вид, в който досега познаваме сборника "Хиляда и една нощ", той бил фалшификация?!?

Каква е историята на печатното издание: Още през 18-и век френският експерт по източно изкуство Антоан Галан започва да превежда арабския сборник с разкази и да го издава в превод на френски. Книгата завладява с екзотичния си еротизъм и Западът буквално полудява по "Хиляда и една нощ". Книгата и до днес е считана за литературен хит.

Текстът на Галан е възприет като първоизточник и много страни започват да правят де факто превод на неговия... превод.

С времето, обаче, се намират и такива преводачи, които не се доверяват изцяло на Галан и решават да пият вода от извора - потърсват оригинала. Появяват се нови преводи на "Хиляда и една нощ" от арабски език. И едва тогава се разбира, че популярните в Европа сюжети, изобщо ги няма в оригиналния текст?!? Въпреки това, никой преди Клаудия От не дръзва да направи проблем от това.

Ето какво разкрива арабистката: Първо, че в сборника изобщо няма 1001 приказки. В оригинала те били не повече от 300. Галан очевидно е искал с бройката "1001" да изтъкне иносказателно, че става въпрос за "много приказки". Но по-нататък, според Клаудия От, той бил изопачил доста от сюжетите, като комерсиално вкарал в тях в по-големи дози еротика и екзотика. Някои от сюжетите на Галан направо били измислени, твърди От.

Сред приказките от Шехерезада, според нея, имало взаимстване на истории на Аладин и Синдбад. С две думи, казва Клаудия От, "с някои "арабски" приказки мюсюлманският свят се запознава едва след превода на Галан". И тя дава пример с мистификацията за "Али Баба и четирсетте разбойници".

Според експерти, "Хиляда и една нощ" не е паметник само на арабската литература, а своего рода еволюция на персийската книга "Хиляда приказки" и на сюжети от индийската култура. Шехерезада пък е ирански персонаж. В сборника са разработени приключенията на халиф Харун ар Рашид.

Освен това, вината едва ли е само на Галан, защото с времето всеки един народ някакси "добавял" по нещо свое. Така например, когато книгата стига Египет, тамошните араби добавили в нея свои сюжети. Така че сборникът претърпял истинска глобалистична еволюция. Непрестанно някой го изменял и дописвал на принципа на фолклора.

Има ли достоверност в книгата, тогава?, би попитал всеки читател. Според мнозина познавачи, точният превод на сборника е ценен документ за особеностите на живот в мюсюлманския свят до началото на 16-и век.

И все пак, твърдят много литературоведи, "Хиляда и една нощ" е една "грандиозна измама, построена върху измислици, но измислици, които ни учат на добро"! В това се състои и "алибито" на "измамната" книга, която все още завладява умовете и сърцата на хиляди хора по света.

Като слабост на сюжетите, европейските експерти посочват хиперболизирането на Силата на съдбата. Типично за мюсюлманския свят, всичко е предопределено от Съдбата, всичко е във волята на Аллах, и съвсем малко - в усилията на човека.

В превода на Клаудия От, напр. дори няма двама братя царе. Нейният герой е индийски цар, самовлюбен красавец, който постоянно пита поданиците си дали го харесват. Историите са далеч по-различни от тези в превода на Галан, и за някои - доста скучни, но затова пък арабистката претендира за близост до оригинала. Макар че, всъщност, както се разбира - никой не може да каже със сигурност кой е той?...

Едмон Дюлак (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Бел. ред. Публикуваме илюстрациите на Едмон Дюлак - британски илюстратор от френски произход. Също така, дизайнер на банкноти и марки. Дюлак е роден в Тулуза и от малък бил запленен от "Хиляда и една нощ". Художникът първо завършва право, и след това се насочва към рисуването.

Еми МАРИЯНСКА