ПРОТОТИПИ
Първата книга за Дракула излиза 5 века преди романа на Брам Стокър
Авторът й е руски дипломат
Редактор : / 4005 Прочита 0 Коментара

На 26 май 1897 г. се навършиха 120 години от излизането на романа на Брам Стокър "Дракула". Образът на знаменития вампир, обаче, е описан 5 века назад, преди него, от един руски дипломат.
Романът на Стокър придобива такава широка известност, че насажда внушението, че е първият художествен разказ за Дракула. Истината, обаче, е друга. Просто, Стокър успява да направи великолепно обобщение на цяла серия от истории за вампири в края на 19-и век. В романа му мястото на действието е Трансилвания, а образът на Дракула се позовава на известното за реална историческа личност - влашкият владетел Влад Цепеш /1431-1476/.
Фамилията "Цепеш" в превод означава "набивач на колове", а "Дракула" - "дракон", или "дявол". Оттам, и зловещата слава на реалния Дракула. Самият Стокър бил член на окултна ложа, покрай което научава за Цепеш от свой съмишленик - унгарецът Армин Вамбери.
Влад Цепеш, наричан Дракула, е син на господаря на Влахия Влад II, когото наследява. В хрониките и народните разкази Влад III - Цепеш /Дракула/ е описан като кръвожаден тиранин, който води много сражения на Балканите. Бил е враг на турците и приятел на Русия, но това не го прави по-симпатичен, защото извършвал много жестоки зверства. Освен това, в хрониките наистина пише, че е пиел човешка кръв.
Злодействата на Цепеш са описани в един памфлет на Михаел Бехайм, излязъл в Австрия през 1460 г.
Обожаваше кръвта служителят на Злото,
И гледаше той жадно, как изтича тя,
Червената човешка кръв,
Любувайки й се отново, и отново.
Първото художествено произведение в проза, посветено на жестокия Дракула, излиза в Русия. Това се случва, след като по време на една дипломатическа мисия на московския княз Иван III през 1480 г., един дипломат на име Федор Курицин, пътува през Молдавия и Унгария. Там той научава много факти за истинския Влад Цепеш и след завръщането си ги описва в книга със заглавието "Сага за воеводата Дракула".
Страници от "Сага за воеводата Дракула" на дипломата Курицин
Повестта разказва както за многочислените зверства на Влад Цепеш, така и за неговите заслуги като владетел. Авторът няколко пъти подчертава, че Дракула е бил не само кръвожаден садист, но и мъдър владетел, който ефективно изкоренява престъпността в държавата си.
"Дракула така ненавиждал злодеянията в страната си, че ако някой извършел каквото и да било престъпление - открадне, ограби, или излъже някого, той не можел да избегне смъртта", пише Курицин.
Замъкът на кръвожадния владетел-вампир
В същото време, обаче, се разказва как веднъж Дракула поискал да нахранят всички бродяги и недъгави в страната му, а след това заповядал да ги изгорят живи на клада. След което мотивирал жестокостта си със следните думи: "Не искам в страната ми хората да се чувстват тъжни, а всички да изглеждат щастливи и богати. Освен това освободих тези измъчени хора - да не страдат на тази земя от нищета и болести".
Нарежда да изгорят недъгавите и бедните
Близо 5 века литературата мълчи за другата слабост на Дракула - да пие човешка кръв. И ето че през 1746 г. един френски абат - Огюстен Калме издава своя трактат "За явяването на ангели, демони и духове, както и привидения и вампири в Унгария, Моравия, Бохемия и Силезия".
Книгата излиза в Париж . По онова време много хора искрено вярвали във вампиризма и Калме се опитва да развенчае митовете за него, но ефектът от трактата му е коренно противоположен. Хората започнали да вярват дори на подигравателните му описания как в някои страни се практикува убийството на вампири - с набиване на кол близо до сърцето и изгаряне в гроб.
В трактата имало обяснения как невежите смятали, че се убива вампир
Трактатът се превърнал в нещо като "ръководство" за борба с вампирите, чието съществуване абатът всъщност искал да опровергае. Получава се така, че четивото е добре проучено и използвано от класици на литературата като Гьоте, Байрон и Пушкин, както и от самия автор на "Дракула" - Брам Стокър, който художествено съчетава всичко известно за историческата личност на Дракула - Влад Цепеш, с митовете за вампиризма.
На фона на този роман днес вече е трудно да се разграничи реалният, от измисления образ на Дракула. Но ето какво е известно за истинския Влад Цепеш от историята: Не се знае коя е родната му майка, защото баща му имал много любовници, които раждали деца от него, макар да бил официално женен за молдавската княгиня Василиса. Младият Влад израстнал много смел. Когато наследява баща си, Трансилвания е в постоянни войни. Княжеството се намира на границата между Османската империя и територията на австрийската династия на Хабсбургите. По време на една от кървавите войни убиват баща му и ослепяват брат му Мирчу. Това силно го озлобило.
Според хрониките самият Влад Цепеш-Дракула се е женил два пъти. Първата му жена, чието име не е известно, му родила син, чието прозвище става след години... Михня Злия. Втората съпруга на Дракула се казвала Илона и била дъщеря на унгарски дворянин. Тя му родила двама сина, но нито един от тях не го наследил като владетел. В една хроника пише, че Влад Цепеш е виновен за смъртта на 100 000 човека, болшинството от които - турци.
През 1462 г., по време на войната между Османската империя и Влахия, Султан Мехмед II избягал с армията си от ужас, като видял гниещите трупове на 20 000 свои войници.
През 1476 г. 45-годишният по онова време Влад Цепеш най-накрая бил пленен от турците и те го обезглавили. Главата му била занесена на султана като трофей.
Говори се, че част от тленните останки на Дракула са били намерени от археолози през 1931 г. и уж били предадени на историческия музей в Букурещ, но те или са изчезнали, или никога не ги е имало там, защото днес ги няма.
Най-любопитното от всичко е, че истинският Дракула бил много религиозен и постоянно се обкръжавал със свещеници. По време на управлението му във Влахия /дн. Румъния/ били построени над 150 манастира. Първоначално дори бил хвален от Ватикана за това, но после, научавайки за жестокостта му, папският престол се отвърнал от него.
Влад Цепеш бил борец за вярата
Еми МАРИЯНСКА