"Пясъчната книга" - 13 истории от Хорхе Луис Борхес

"Каза ми, че книгата му се нарича "Пясъчната книга", защото както пясъкът, така и тази книга няма нито начало, нито край. [...] Ако пространството е безкрайно, ние сме в коя да е точка от пространството. Ако времето е безкрайно, ние сме в коя да е точка от времето."
Хорхе Луис Борхес

Сборникът "Пясъчната книга" от Хорхе Луис Борхес, родоначалник на магическия реализъм и един от най-великите писатели на всички времена, от днес е на разположение на българските читатели, съобщават издателите от "Колибри" пред БТА. Преводът е на Светла Христова.

Публикуван през 1975 г., сборникът "Пясъчната книга" е изпъстрен с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив, същевременно неизчерпаем извор на мисловни предизвикателства.

В томчето са 13 истории, своеобразно ехо на символни образи и теми от по-ранни творби на неподражаемия майстор на краткия разказ - за двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи, за една магична всеизразяваща дума, за времето като "безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога".

Фантазното и реалното се преплитат, фактите са само отправни точки за измислиците и разсъжденията. А сънищата, които населяват книгата, продължават "да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите", след като затворят последната страница.

Историите на Борхес балансират на границата между изящните философски размишления и стремежа към "епичност" на събитията, между хладния, почти математически изчислен алгоритъм на реалността, и богатата, изключително нюансирана емоционалност на един истински поет, отбелязват издателите.

Хорхе Луис Борхес през 1981 г. (Снимка: АР)

Аржентинският писател, есеист, поет и преводач Хорхе Луис Борхес (1899 - 1986) е смятан за един от най-изтъкнатите творци на 20-и век и родоначалник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите сборници с разкази и есета умело съчетават поезия и философия, въвеждат читателя в неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари, преобръщат всички представи за възможностите на прозата.

През 1961 г. Борхес печели голямата европейска наградаPrix Formentorа (споделена със Самюел Бекет) и този успех катализира известността му не само в родната му Аржентина, но и в цяла Европа и САЩ.

Хорхе Луис Борхес е роден в Буенос Айрес, но едва 15-годишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и участва в основаването на няколко литературни и философски списания.

Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева.