Името му се е превърнало в синоним на апотеоз, съизмерим с космоса и възприятието за нещо силно и невидимо като Бог, или Вселената. Той е автор на магически въздействаща музика, която съчетава в себе си устрем, триумф и възторг, от които човек изпитва чувството, че е малък и незначителен, и в същото време - призван за големи дела. Вагнеровата музика е като природна стихия, будеща респект.

Вероятно на този конгломерат от силни емоции в двете крайности на патетиката, се дължи фактът, че Вагнер е бил любим композитор на психопата-егоцентрик Хитлер.

"У Вагнер има мания за величие, или величава мания - все едно, музиката му те кара да се чувстваш малък и велик едновременно!", казва един музиколог.

Рихард Вагнер (1813-1883), Снимка: Getty Images

Вилхелм Рихард Вагнер е германски композитор, театрален предприемач, общественик и диригент, автор на опери със силно изразен драматизъм. Композиторът е известен и с това, че не оставял дори либретото на оперите си да бъде написано от друг. Това също само по себе си говори за самомнение и недоверчивост.

Оперите му са синтез от поетично, визуално, музикално и драматично изкуство. Вероятно заради това те изглеждат така мащабни и завладяващи съзнанието, че в тях съзират някакъв мистицизъм, граничещ с божественото. Рихард Вагнер изгражда свой собствен оперен театър, където да реализира идеите си - Байройтския фестивален театър. Именно там поставя премиерите на оперния цикъл "Пръстенът на Нибелунгите" и на операта "Парсифал".

Страница с анотирана партитура от операта на Рихард Вагнер „Nibelungenlied“ (Пръстенът на нибелунгите / Снимка: Getty Images

Той е признат за новатор в музикалната хармония. Неслучайно операта му "Тристан и Изолда" е сочена за начало на съвременната музика.

Животът на Вагнер извън музиката е не по-малко драматичен от нея. Изпълнен е с политически битки и изгнания, любовни авантюри и раздели, бедност и укриване от кредитори. Този невероятно интересен човек е роден на 22-ри май 1813-а година в Лайпциг, в еврейски квартал, въпреки че е етнически немец. Той е деветото дете в семейството на полицейски чиновник и дъщеря на хлебар.

Навършиха се 210 години от рождението на гения на музиката Рихард Вагнер. 

Рихард Вагнер (1813-1883). Оригинално произведение на изкуството: Литография от Ернст Кийц от Париж / Снимка: Getty Images

Бащата умира скоро след раждането на малкия Рихард. Майка му заживява със семеен приятел - актьора и драматург Лудвиг Гайер. Не след дълго двойката се жени и семейството се премества в Дрезден. През първите 14 години от живота си Вагнер носи името Вилхем Рихард Гайер, по фамилията на пастрока си.

Трябва да се признае, че Гайер изиграва важна роля в живота му - именно той изгражда у момчето Вагнер любовта към театъра и сценичните изкуства изобщо. Гайер е човекът, който го праща да учи пиано, а след смъртта му неговият брат поема грижата да бъде настанен в пансион към църквата "Кройцкирхе" в Дрезден, където да продължи да се изявява музикално.

Рихард Вагнер (1813-1883), Снимка: Getty Images

Първата музикална творба, която грабва изцяло въображението на младия Вагнер е "Вълшебният стрелец" на Вебер. След представлението той е толкова въодушевен, че убеждава семейството си да го прати да учи музика. Първите си уроци взима при Кристиан Готлиб Мюлер в Лайпциг. Когато за пръв път чува Симфония № 9 на Бетховен плаче от вълнение и трескаво се захваща да прави транскрипция за пиано на творбата. Вълнува го и Моцарт, особено неговият "Реквием".

През 1829-а година Вагнер слуша за пръв път изпълнение на Вилхелмине Шрьодер-Дефринт, която се превръща в негов идеал за жена и певица за цял живот. По-късно ще признае, че гласът й разпалвал в него "демоничен огън".

Бронзов портретен бюст на немския композитор Рихард Вагнер, изваян от художника Арно Брекер, направен на 11 април 2010 г. в Байройт, Германия / Снимка: Getty Images

През февруари 1831-ва година Вагнер постъпва в Лайпцигския университет, където учи композиция при Кристиан Теодор Вайнлиг. Преподавателят дотолкова бил удивен от таланта му да музицира, че се отказал от хонорар за уроците. Именно Вайнлиг организира публикуването на посветената на него Вагнерова Соната за пиано в си-бемол мажор, която става Вагнеровият Опус № 1.

Само месеци по-късно Вагнер вече е започнал работа по операта си "Сватбата", но тя остава недовършена. В университета не само учи музика, но и философия. Попада в кръга на полски революционери и с техния лидер граф Тишкевич пътува до Моравия, а оттам - до Виена.

Рихард Вагнер (1813-1883), Снимка: Getty Images

На 20 Вагнер композира първата си завършена опера - "Феите" ("Die Feen"). Тя е поставена чак след смъртта на композитора - половин век по-късно. През 1834-та година Вагнер става за кратко музикален директор на оперния театър в Магдебург. Там поставя операта "Забранената любов" ("Das Liebesverbot"), базирана върху творба на Шекспир. Постановката, обаче, се проваля и Вагнер фалира. На фона на този провал получава шанс от съдбата - влюбва се в актрисата Мина Планер, която му подава ръка, като го кани да заживее с нея в Кьонигсберг. Двамата се женят, но половин година по-късно тя го изоставя заради друг мъж.

Вагнер намира утеха в работата си. Става музикален директор на операта в Рига. Там работи със сестрата на жена си Мина и вероятно благодарение на нея семейната двойка отново се събира. Година по-късно Рихард и Мина натрупват огромни дългове и се налага да избягат от Рига заради кредиторите. Това бягство е първото от нескончаемата серия на фалити и укриване, които съпътстват Вагнер през целия му живот.

Посетител пристига за премиерата на 100-ия фестивал в Байройт на 25 юли 2011 г. в Байройт, Германия / Снимка: Getty Images

Когато двамата с Мина се качват на един кораб, за да избягат в Лондон, Вагнер останал едновременно поразен и вдъхновен от буря в морето, която по-късно ще се превъплъти в операта си "Летящият холандец". От Лондон с Мина заминават за Париж. Там живеят около три години, като се препитават не от музика, а от... статиите за музика, които пишел Вагнер. Започнал да получава и поръчки за нови аранжименти на опери от издателската къща на Морис Шлезингер.

Междувременно Дворцовата опера на Саксония одобрила операта на Вагнер "Риенци", и тя била поставена за пръв път на сцена при голям успех.

Статуя на немския композитор Рихард Вагнер стои в парка Тиргартен на 17 май 2013 г. в Берлин, Германия / Снимка: Getty Images

Цели шест години Вагнер се задържа в любимия си Дрезден, като диригент на Кралския двор на Саксония. Там поставя оперите си "Летящият холандец" и "Танхойзер". Връзките му с националисти и левите му убеждения, обаче, и най-вече - погромът на Майското въстание в Дрезден през 1849-а година, стават причина да избяга в Париж, а от там - в Цюрих.

Очакват го 20 изгнанически години, далеч от Германия. От Цюрих пише писма до приятеля си Ференц Лист да постави в Германия операта му "Лоенгрин". Лист дирижира премиерата на операта във Ваймар през август 1850-а година, но въпреки успеха Вагнер продължава да бъде изолиран от германските музикални среди и живее почти без доход в чужбина.

Сидни, 2003 г. "The MASTERSINGERS OF NUREMBERG" В CAPITOL THEATER / Снимка: Getty Images

Съпругата на негов приятел му се притичва на помощ, като уговаря друг общ приятел да му плаща малка пенсия, за да оцелее. Вагнер, обаче, се проваля като завързва връзка с жената на благодетеля си. Бил лишен от пенсията точно когато жена му Мина се разболява и изпада в тежка депресия. Влошило се здравето и на Вагнер. Той станал нервен и избухлив. Все по-често приятелите му обсъждали "изопнатите му нерви" и че с него вече е трудно да се говори.

Единствено писането спасявало композитора да разтоварва напрежението в себе си. В Цюрих Вагнер публикувал много есета за музиката. В "Изкуството на бъдещето" описва възгледите си за операта, като "тотално произведение на изкуството".

Festspielhaus или Фестивалната къща в Байройт, Бавария, малко преди да бъде официално открита с изпълнение на оперната тетралогия на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунгите“, дирижирана от Ференц Лист, графика / Снимка: Getty Images

И точно когато вече имал изграден авторитет като критик, написал статия срещу евреите - колко те са "чужди на немския дух", а също така - "повърхностни и алчни". За промяната във възгледите си през 1851-ва година Вагнер публикува автобиографичен текст "Обръщение към моите приятели", с който сякаш иска да оправдае схващанията си.

През 1853-та започва да пише "Рейнско злато", "Валкирия" и "Зигфрид". Недовършил изцяло тези творби, се фокусира върху "Тристан и Изолда". Защо? - Вдъхновен от философията на Артур Шопенхауер, и по -точно от "Светът като воля и представа". Вагнер определя срещата си с тази философия като важно събитие в неговия живот. Вероятно е съвпаднала с нарастващия песимизъм в него, но Вагнер остава последовател на Шопенхауер до края на живота си.

Споделя виждането на философа, че музиката е връх на изкуствата и се ръководи от сляпа импулсивна сила.

Рихард Вагнер, ок. 1875 г. / Снимка: Getty Images

През май 1864-та година Вагнер получава покана от крал Лудвиг II Баварски да заживее в Мюнхен. Настанен бил в двореца на улица "Бринерщрасе". Става приближен на краля и се стига дотам, че да му оказва влияние. На 11-и юни 1865-а година се състоява премиерата на "Тристан и Изолда", дирижирана от Ханс фон Бюлов, съпруг на любовница на Вагнер. През 1865-а година въпросната дама - Козима фон Бюлов дори ражда дете от Вагнер. Събитието се превръща в светски скандал в Мюнхен. Налага се Вагнер да напусне града.

След четири години, обаче, ще се върне отново в Мюнхен и именно там ще завърши оперите си "Рейнско злато" и "Валкирия".

Гробът на композитора Рихард Вагнер (1813 - 1883) в Байройт / Снимка: Getty Images

През 1870-а година се заема със задачата да построи свой собствен Фестивален комплекс в Байройт. Градът го подкрепя и скоро след това Вагнер вече имал достатъчно средства да си построи и къща, в градината на която се намират гробовете на композитора и на Козима, която става негова съпруга. От 1976-а година във вила Ванфийд се помещава Вагнеровия музей.

От 1851-ва година насам и до днес, в Байройт ежегодно през юли-август се провеждат известните "Вагнерови празници", които се радват на огромен интерес.

Ежегодно фестивалът в Байройт събира публика от цял свят / Снимка: Getty Images

И до днес музиката на Вагнер поразява със своя уникален замах и е считана за "съвършено единство на поезия, музика и танц". Освен невероятните си творби, Вагнер ни оставя забележителни есета, с които обогатява теоретично оперното творчество. Той е не само композитор, но и талантлив поет - сам пише текстовете на всички свои произведения. Със своето творчество Рихард Вагнер оказва силно въздействие върху развитието на европейската музика.

Композиторът умира от сърдечен удар на 13-и февруари 1883-та година във Венеция, по време на почивка в Италия. Саркофагът му е откаран в Байройт и Вагнер е погребан под звуците на траурния марш от "Залеза на боговете" в градината на къщата му. След смъртта на композитора, съпругата му Козима Вагнер поема ръководството на фестивала в Байройт.

Чадър с портрета на немския композитор Рихард Вагнер по време на погребението на Волфганг Вагнер пред фестивалната опера на 11 април 2010 г. в Байройт, Германия. Волфганг Вагнер, дългогодишен директор на оперния фестивал Рихард Вагнер, е последният внук на немския композитор Рихард Вагнер / Снимка: Getty Images

Любопитното в изграждането на Вагнер като необикновена личност е, че той още от дете израства с твърдото убеждение, че е гений. Въпреки несгодите и бягствата си от кредиторите, поради почти постоянната липса на пари, винаги вярвал в подкрепата на съдбата. И тя наистина го дарявала с благодетели. Много е писано за меценатството на баварския крал Лудвиг Втори. Финансовата подкрепа на баварския крал се оказва решителна за премиерата на мащабния проект "Пръстенът на нибелунгите". И макар че премиерата на операта в Байройт била пълен финансов провал, напред в годините цикълът ставал все по по-популярен.

Що се отнася до отношението на Вагнер към евреите, то той дори изостря нападките си срещу тях и апелира за разрушаване на еврейската общност. В същото време прибегнал до помощта на евреи за реализацията на "Пръстенът на нибелунгите". Парадоксално, но факт: Много евреи и тогава, и днес, спонсорират представленията на Вагнерови творби.

Общ изглед на вила Wahnfried, направена на 10 април 2010 г. в Байройт, Германия. Вила Wahnfried е била собственост на немския композитор Рихард Вагнер и неговото семейство и сега е музей на Рихард Вагнер / Снимка: Getty Images

Вероятно обяснението е в това, че са "разделяли" талантливия композитор от националиста Вагнер. Композиторът копнеел за единство на германската нация върху общата германска култура. Затова мнозина се отнасят с разбиране дори към антисемитизма му.

Уинифред Вагнер (1897 - 1980), снаха на немския композитор Рихард Вагнер, със сина си Виланд (вдясно) и германския диктатор Адолф Хитлер (1889 - 1945) в градината на Ванфрид, домът на Вагнер в Байройт, 26-ти Юли 1938 г. / Снимка: Getty Images

Вагнер бил любимият композитор на Хитлер. Вероятно, най-вече заради патетиката в музиката му. Хитлер смятал, че Вагнеровата музика олицетворява идеята му за велика нация. Една от най-ценните реликви на фюрера била писмо от зетя на Вагнер - Хюстън Стюърт Чембърлейн, в което той изразявал подкрепата си за национализма.

Уинифред Вагнер (1897 - 1980), снаха на немския композитор Рихард Вагнер и артистичен ръководител на фестивала в Байройт, 1928 г. / Снимка: Getty Images

След смъртта на Вагнер музикалното наследство на композитора било широко използвано от нацистите за техните пропагандни цели и това несъмнено е "черно петно" в биографията на Вагнер, но то съвсем очевидно не досяга възторга на хората от музиката му. И днес чест за всеки оперен театър в света е да поставя Вагнеровите творби.

Общ изглед на вила Wahnfried, направена на 10 април 2010 г. в Байройт, Германия. Вила Wahnfried е била собственост на немския композитор Рихард Вагнер и неговото семейство и сега е музей на Рихард Вагнер / Снимка: Getty Images

Рихард Вагнер - мисли

"Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите."

"Това, което не може да бъде истина за настощия момент от време, не може да бъде и занапред."

"Мелодия - единствената форма на музиката; без мелодия музиката е немислима, музиката и мелодията са неразривни."

"Музиката не може да мисли, но тя може да въплъщава мисъл."

"Изкуството престава да е изкуство, когато съзнанието ни започне да го възприема като такова."

"Творец на бъдещето е художникът на настоящото време."

Еми МАРИЯНСКА