МУЗИКАЛНИ ГЕНИИ
Звукът на утопията: 250 години Бетовен
"Музиката на Бетовен движи постоянно лоста на трепета, страха, ужаса и болката", казва Е.Т.А Хофман
Редактор : / 3617 Прочита 0 Коментара
Паметникът на Лудвиг ван Бетовен в родния му град Бон, открит на 12 август 1845 г. (Снимка: iStock by Getty Images)
Вероятно почитателите не са си представяли точно така празника: на 250-ия рожден ден на Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), музиката в чест на майстора ще звучи предимно онлайн. Поради пандемията повечето концерти са отменени.
Всеки, който иска да слуша музиката на Бетовен, трябва да се откаже от изживяването да я чуе на живо и да се задоволи с интернет стрийминга.
Организаторите на "BTHVN2020" удължават 250-ата годишнина на Бетовен до септември 2021 година. Надяват се до тогава фестивалните концерти да могат да се проведат с истинска публика.
Бетовен се предполага, че е роден на 16 декември 1770 г. в Бон. Денят на кръщението му със сигурност е 17 декември. За юбилея му, въпреки коронавируса, не липсваха събития: публикуваха се десетки книги за него, Даниел Баренбойм отново е записал всичките му сонати за пиано, бароковият диригент Рене Якобс издаде единствената опера на Бетовен "Фиделио" с оригиналното ѝ заглавие "Леоноре".
На гения от Бон бяха посветени много телевизионни предавания, концерти, не само в Германия, но и по света. Игор Левит свири Бетовен пред президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер.
Бетовен днес звъни като мелодия на милиони мобилни телефони по света, музиката му се използва за отбелязването на важни исторически дати. Едно от най-известните произведения на Бетовен - миниатюрата за пиано "За Елизе" е глобален химн, също така и Петата симфония, която няма човек по света, който поне веднъж да не я е чул.
"Одата на радостта", ода, написана от Фридрих Шилер през 1785 г., е композирана от Бетовен във финалното Presto на Деветата симфония. От 1972 г. творбата на Бетовен е избрана за европейски химн от Съвета на Европа.
Композиторът гледа строго от компактдискове, корици на книги, чаши и тениски.
Бетовен е вездесъщ.
Може би, защото никога не служи на копнежа ни за богоподобния артист-гений, а е упоритият ум, който се бори със собствените си музи и демони.
Ето така звучи утопията, пише Теодор Адорно за Сонатата за пиано, Опус 111: "Симфониите са народни речи за човечеството". По думите на Адорно музиката на Бетовен е подходящ пример, в който се провокира съзнанието на заспалото атомизирано общество.
"Титанът и този път не беше изхвърлен от пиедестала си. Вместо това той е още по-актуален на времето ни", пише в статия "Neue Zürcher Zeitung" по повод годината на Бетовен.
Първият юбилеен фестивал на Бетовен в Бон е трябвало да бъде отложен с една година - 1871 г. поради френско-германската война, когато е и "иконографската канонизация" на Бетовен. Днес, според авторката Елеоноре Бюнинг, Бетовен обединява любовта и радостта, надеждата и съпричастността.
Междувременно, независимо от надпреварата на съвременните поп звезди кой колко милиона гледания и изтегляния на хитовете си има, музиката на Бетовен в Spotify към днешна дата има над 6 милиона слушатели всеки месец.
"Музиката на Бетовен движи постоянно лоста на трепета, страха, ужаса и болката" казва Е.Т.А Хофман.
В епичния роман на Томас Ман от 1947 г. "Доктор Фаустус", където той драматизира изящно духовния упадък на Германия през първата половина на ХХ в., Бетовен е този, който трябва да подаде ръка за справяне в противоречията.
Нацистката пропаганда пък присвоява Бетовен по безсрамен начин за своите идеали. По време на Втората световна война националсоциалистите систематично използват музиката му за своите политически цели.
Поп-културата също се възползва от неговото вездесъщо присъствие. От Beatles до Стенли Кубрик и филмовия му шедьовър "Портокал с часовников механизъм" (1971 г.).
Бетовен е винаги
Имаме някакъв шанс да разберем как се е превърнал в мит като слушаме по-старите записи на великите диригенти.
Ото Клемперер и Вилхелм Фуртвенглер преобразяват мощните шумни тонове на музикалните симфонии в своеобразни паметници на изкуството. Макар животът на Бетовен да е всичко друго, но не и геройска сага. Почти шестте десетилетия, които той прекарва в Бон и Виена, в сянката на Френската революция и войските на Наполеон, във великолепието и тесногръдието на Хабсбургската империя, високите вдъхновения и ежедневните дреболии се сливат, за да образуват нещо цяло, което се извисява над всички тях самите.
Паметникът на Бетовен в Бон (Снимка: Getty Images)
Бетовен е страдал ужасно много. Особено при загубата на слуха си. Забелязва, че чува все по-малко, когато е на 27 години, а в края на живота си вече е напълно глух.
В своето писмо до братята си Heiligenstädter Testament, написано през 1802 г., той дори обмисля самоубийство.
Факсимиле от писмото на Бетовен до неговите братя (Heiligenstadt Testament) (Снимка: Уикипедия)
Бетовен никога не е чувал повечето от най-важните си творби.
Страдал е и от несподелена любов. По омъжената и по-късно овдовяла Жозефин фон Брунсвик. Техните отношения се разпростират спрямо конвенциите на времето и самият характер на Бетовен. В писмата си, които се предполага, че са адресирани до нея, той пише за "безсмъртната любима".
Свободният му дух и упоритост усложняват възможностите за компромиси.
"Презирам лъжите, не ме посещавайте пак" пише той до своя меценат граф Мориц Лихновски след спор между двамата.
Опитът с подобни анекдоти да се опише Бетовен като обикновен човек, като всички нас, винаги се провалят. Терминът гений е подходящ за такъв изключителен феномен като Бетовен, смята белгийският диригент и музиколог Ян Кайерс в своята книга за композитора, в която го нарича "самотния революционер".
Първите му две симфонии отбелязват разрива. С Третата той започва опити да завладее Франция. Посвещава творбата на Наполеон, макар възхищението му да не продължава дълго. Самопровъзгласяването на Наполеон за император през 1804 г. повиква гнева на Бетовен.
От гняв се предполага, че е разхвърлил партитурите на "Ероика" в стаята си и е изтрил посвещението на Наполеон. В заглавната страница на оригинала във всеки случай зее празно пространство.
Оригинален ръчно писан манускрипт на Бетовен от 1885 г. (Снимка: iStock by Getty Images)
Подобно на този мит, светът е култивирал много други митове за гениалния композитор. Самата му смърт също е част от тях. Когато лежал на смъртното си легло, слугата му донесъл две бутилки Rüdesheimer, реколта 1806 г., но Бетовен не можел повече да пие.
"Жалко, жалко" - казал той. "Прекалено късно."
Това трябва да са били и последните му думи.
В последния си път Бетовен бил съпроводен от повече от 20 000 души.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}