ТАЙНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ
Що за човек е бил Бетовен?
Защо Бетовен оглушава и как композира след това? Коя е "безсмъртната любима" и какъв е бил Бетовен като човек?
Редактор: / 5941 Прочита 0 Коментара
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.
Първата загадка около Бетовен е свързана с датата на раждането му. Знае се само, че малкият Лудвиг е бил кръстен в Бон на 17 декември 1770 година. В Дома-музей на Бетовен в Бон и до днес можете да видите микроскопичната му бебешка шапчица, която по никакъв начин не кореспондира с титаничната глава на възрастния Бетовен.
Още от дете той учи пиано, орган и цигулка, а на 7-годишна възраст изнася първия си концерт. На 12 вече композира първите си малки пиеси с оригинални заглавия като "Песен за едно кърмаче" и "Елегия за смъртта на един пудел". През 1792 година заминава за Виена и остава там до края на живота си. Умира едва 56-годишен на 26 март 1827 година - навярно от цироза на черния дроб.
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
Бетовен и жените
Бетовен така и не създава семейство, а любовните му увлечения си остават загадка за биографите. Предполага се обаче, че навярно най-популярната му композиция - "За Елиза" - е писана за германската оперна певица Елизабет Рьокел. Експерти твърдят, че Бетовен дори поискал ръката на певицата.
Неговият приятел Франц Герхард Вегелер пише: "Във Виена Бетовен непрекъснато въртеше някакви любови". В архивите на композитора бяха открити любовни писма до неизвестна дама, която влезе в историята като "безсмъртната любима". Коя е тя - това никой не може да каже. Но специалистите вече са склонни да приемат, че става дума за Антони Брентано.
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
Бетовен като човек
Неизхвърленото нощно гърне остава сбутано под пианото му чак до следобед, а сред ръкописите се търкалят остатъци от храна. Съвременниците описват Бетовен като разпилян, набит мъж със следи от шарка по лицето. Знае се още, че в младостта си композиторът се славел като типичен рейнски веселяк, но на по-късни години станал мрачен и избухлив. Той самият обяснява, че това се дължи на напредващото оглушаване. Бетовен отглежда своя братов син Карл и го възпитава толкова строго, че племенникът в един момент дори предприема опит за самоубийство - само и само да се отърве от опеката на чичо си.
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
Бетовен и класиката
С Бетовен приключва епохата на "Виенската класика". Композиторът с буйната грива влиза в историята като музикален революционер и първопроходник на музикалния романтизъм. В своята Девета симфония той прави нещо наистина революционно: включва хор в едно инструментално произведение. Музиката на Бетовен има собствена драматургия, а композиторът често пъти избира кратки, лесно запомнящи се теми - като началото на неговата Пета симфония. Бетовен оставя на поколенията общо 240 произведения - симфонии, клавирни концерти, струнни квартети и една опера.
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
Гений и перфекционист
Бетовен е перфекционист. Той композира не за съвременниците си, а по-скоро за бъдещите поколения. Непрекъснато дооправя, пренаписва и обработва произведенията си, понякога седи над партитурите до късно през нощта. И наистина успява да смае бъдещето: и до днес той е сред композиторите, чиито произведения се изпълняват най-често. Още приживе Бетовен се препитава само от музиката си. Пише включително и произведения по "политическа поръчка" за някои от лидерите на своето време.
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
Единствената му опера
Бетовен пише операта "Фиделио" по поръчка на Барон Петер фон Браун. След премиерата през 1805 година операта направо е съсипана от критиците. Бетовен още дълго работи над партитурата и третият вариант на операта успява да пожъне успех. Сюжетът е по истински случай от времето на Френската революция: храбра жена, преоблечена като мъж, успява да освободи съпруга си от затвора на якобинците.
Бетовен и революцията
Бетовен се интересува не само от музика, но и от философия, литература и политика. В ранните си композиции той често слави героизма. Възхищава се от Френската революция и посвещава на Наполеон своята Трета симфония "Ероика", тоест - "героичната". Когато обаче Наполеон се обявява за император, разгневеният Бетовен изтрива посвещението от заглавната страница на симфонията.
Подписът на германския композитор в писмо от септември 1820 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Та-та-та-тааа: симфониите на Бетовен
Цял свят познава началото на Петата му симфония. Това са едва четири тона, които обаче имат огромно въздействие. Бетовен създава общо девет симфонии - много по-малко от Моцарт, който пише цели 41. Днес всеки голям оркестър, който има някакви претенции, задължително има в репертоара си и деветте Бетовенови симфонии. Те са толкова мащабни и толкова зашеметяващи като звук, че композиторите след Бетовен дълги години не могат да се отърват от комплекси за малоценност. И цифрата 9 навярно травмира следващите поколения композитори, някои от които така и не успяват да напишат повече от девет симфонии.
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
Върхът: Деветата симфония
Повечето хора веднага ще разпознаят последната част от тази симфония с хора, който пее "Одата на радостта" по едноименното стихотворение на Шилер. Бетовен вече е напълно оглушал, когато пише Деветата. Не успява да чуе дори френетичните овации след премиерата ѝ на 7 май 1824 година. Тази симфония и до днес запазва своето могъщество. През 1970 година нейна поп-обработка става хит, който обикаля света, а през 1985 "Одата на радостта" е избрана за химн на ЕС. Симфонията има времетраене около 70 минути, а любопитното е, че компакт-дискът със своя капацитет от около 80 минути отчасти се съобразява тъкмо с нея. Когато създателите на CD-то се допитали до известния диригент Херберт фон Караян, той им казал, че на компакт-диска трябва да се събира цялата Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен.
Глухият композитор
Бетовен започва да оглушава още на 27-годишна възраст, а на 48 вече е напълно глух. Според най-новите проучвания, причина за оглушаването му е болестта "петнист тиф", пренасяна от бълхи. Въпреки оглушаването си, Бетовен продължава да композира. Той притежава така наречения "абсолютен слух" и може във въображението си да си представя как звучат отделните тонове и техните комбинации.
Днес е известно, че тогавашните опити да се лекува глухотата му са били много болезнени и навярно само са предизвикали допълнителни възпаления на вътрешното ухо. В бонския музей могат да се видят ужасяващите тръби, които той - без никакъв резултат - е използвал като слухови апарати. Бетовен постепенно изпада в самота и се превръща в особняк. Не може да общува с хората другояче, освен с бележки, а тогавашните хроникьори за съжаление ще го запомнят точно такъв: свъсен и необщителен.
Източник: Дойче Веле/DW
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}