Джузепе Фортунино Франческо Верди е роден на 10 октомври 1813 г. в с. Ронколе, близо до гр. Бусето - Парма, Италия. Ненадминатият майстор на оперния жанр е автор на 29 опери, сред които "Риголето", "Травиата", "Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос", "Аида", "Отело", "Атила", "Трубадур", "Магбет", "Фалстаф".

Верди е една от най-влиятелните личности в музиката на 19-и век. И до днес оперните театри по света не свалят от репертоара си неговите опери, а "La donna è mobile" от "Риголето", "Va, pensiero" от "Набуко", "Libiamo ne' lieti calici" от "Травиата" и триумфалният марш от "Аида", са част от популярната световна култура - разпознаваеми и любими за всички хора в цивилизования свят.

12-годишният Джузепе отива да учи в Бусето. Музикален е и го взимат да свири в местната църква на орган.

Още

Верди пише "Набуко" след тежка загуба - смъртта на двете му деца и съпругата му

Години по-късно, търговец от градчето го поканва да направи импровизиран концерт в дома му. Там Верди за пръв път свири пред публика. Никой от гостите дори не подозира кой ще бъде за света 17-годишният младеж.

През 1833 г. Верди заминава за Милано, за да продължи образованието си по композиция.

Връщайки се обратно у дома, го назначават на работа към общината на Бусето като музикант. Жени се за своята ученичка по музика Маргарита. Раждат им се две деца, които умират като малки, а след тях умира и съпругата му. Верди изпада в дълбока депресия. Намира утеха единствено в работата си.

Първата си опера - "Оберто, граф ди сан Бонифачо", поставя в "Ла Скала". Сдобива се с договор от театъра за още две опери. Всъщност, докато пише първата от тях, умира съпругата му. Верди е напът да се откаже от всичко. Работи с нежелание и операта претърпява провал.

Композиторът написва и триумфалната си опера "Набуко" под знака на Смъртта на най-близките си, но именно тази опера му донася световна известност.

След "Набуко", за 10 години написва 14 опери. Започват да го канят от много театри в света. През 1847 г. поставя операта си "Йерусалим" в Париж. По същото време работи върху операта "Макбет".

Още

Чест и почитания, Маестро Верди!

През 1851 г. започва нов период в творчеството на композитора. В него създава "Риголето", "Трубадур" и "Травиата". Те са истински шедьоври - "апотеоз на съвършенството на оперното изкуство", пишат критиците.

Следват още класически опери: "Аида", "Отело" и "Фалстаф", които надминават и съвършенството на предишните, щом като критиката ги нарича "връх на музикалното изкуство".

В края на живота си Верди написва две църковни песни по текстове на Данте. Умира на 27 януари 1901 г. в Милано.

"Животът на Верди е болка и вдъхновение през болката!...", пише един музиковед.

Наистина, личният живот на композитора е толкова фаталистичен, че човек се чуди откъде е намирал сили в себе си за такова грандиозно творчество?!?

"А може би в това е и големият въпрос, казва един от биографите на Верди. Дали в голямата болка не се ражда и голямата му чувствителност към "звуците" на човешката душа?!"

Еми МАРИЯНСКА