Джузепе Верди е един от най-известните композитори на опери, които и до днес са най-играни в най-големите оперни театри по света. Успехът му обаче не идва веднага. Тъкмо напротив, в един период от живота си преди "Набуко", Верди претърпява няколко тежки разочарования в професионален план и трагична лична загуба - в рамките на две години умират двете му деца и съпругата му Маргарита.

Като се опитва да се съвземе от тежката загуба, Верди се съсредоточава в най-малките детайли на новата опера, която пише - "Набуко". Проявява чутовен максимализъм по отношение на всичко - от либретото, през изпълнителите, режисурата, и дори до декорите и костюмите. На 9 март 1842 г. композиторът представя за пръв път операта "Набуко" в театър "Ла скала" в Милано, с нейното първоначално име "Навуходоносор".

Сцена от операта "Набуко"

Тази опера е първият му голям успех. Мелодиите от нея стават толкова популярни, че почват да ги свирят на различни места. Навремето операта дори била изтълкувана  като апел за формиране на италианска държава, включваща съседни малки кралства, и Верди се превръща в национален любимец и герой.

С "Набуко" творческият му потенциал и самочувствие се открехват, и за кратко време композиторът написва още 14 опери, между които са "Ернани" и "Йерусалим". С последната Верди става международно известен. Поставя я в Париж, а критиците смятат, че тази опера слага началото на нов жанр - т.нар. гран опера. Верди съчетава турнетата с работата си и твори върху друго свое култово произведение - операта "Макбет", считана за най-оригиналната негова творба. 

Действието в "Набуко" се развива в Йерусалим през 586 г. и описва тежкото положение на евреите, след като те са нападнати и заточени извън родината си от вавилонския крал Набуко /Навуходоносор Втори/. В България операта е поставена за пръв път през 1967 г. - първо в Софийската, а след това и в Старозагорската опера. Оттогава насам "Набуко" не е слизала от оперния ни репертоар.

Еми МАРИЯНСКА