Йохан Себастиан Бах не е бил особено прославен приживе. Той е почти забравен през първите петдесет години след смъртта си. Но днес той е всепризнат като един от двамата или трима най-велики композитори на всички времена, а според някои — като най-великия.

Бах е роден на 21 март 1685 г. в германския град Айзенбах в среда на музиканти. Баща му е бил много добър цигулар, двама от пра-чичовците му — талантливи композитори, а неколцина от племенниците му са високоуважавани музиканти. В родословното дърво на фамилията има 53 негови роднини, посветили живота си на музиката. Бах учи цигулка при своя баща и орган при по-големия си брат Йохан Кристоф. 

Йохан Себастиян Бах

Майката на Бах умира, когато той е деветгодишен, а на десет години бъдещият композитор е вече кръгъл сирак. Като юноша получава стипендия за музикалното училище "Свети Михаил" в Люнебург, която се дължи донякъде на хубавия му глас, отчасти, защото е материално нуждаещ се. Завършва го през 1702 г. и следващата година постъпва като цигулар в един камерен оркестър. Последвалите двайсет години заема най-разнообразни длъжности.

Приживе Бах се прочува най-вече като превъзходен органист, макар че е и композитор, преподавател и диригент. През 1723 г., когато е трийсет и осем годишен, той успява да постъпи като псалт в лайпцигската църква "Свети Тома" и остава на работа там до края на живота си. Умира на 28 юли 1750 г.

Макар че винаги се е радвал на добро положение и е успявал да издържа семейството си, през живота си композиторът далеч не е толкова прочут, колкото Моцарт или Бетховен, Лист или Шопен. Не всички негови работодатели са признавали гениалността му. В Лайпциг градският съвет искал да наеме "първокласен музикант" и само защото съветниците не успели да склонят първите си двама избраници, предложили неохотно мястото на Бах...

Но затова пък няколко години преди това ваймарския херцог дотолкова не искал да го освободи като органист и концертмайстор от двора си, че го поставил под арест. 
Не получил нужното признание приживе

На двайсет и две години Бах се жени за своя втора братовчедка. Родили им се седем деца, но жена му умира, когато той е на трийсет и пет години. Следващата година той се оженва отново и втората му жена не само помага да отгледат останалите живи четири деца, ами му ражда още тринайсет. Само девет от децата на Бах го надживяват, а четири от тях стават талантливи и известни музиканти.

Бах има приблизително 300 кантати, композиция от 48 фуги и прелюдии, най-малко 140 други прелюдии, повече от 100 композиции за клавесин, 23 концерта, 4 увертюри, 5 меси, 3 оратории и много други пиеси. Създал е общо повече от 800 сериозни музикални пиеси.

Дълбоко религиозен, Бах е лютеранец. Искал е музиката му да служи на църквата и повечето от творбите му са религиозна музика. Той не се мъчи да открие нови музикални форми, но довежда съществуващите до съвършенство. Най-великите музиканти на онова време - Хайдн, Моцарт и Бетховен — оценяват високо гения на Бах. През последните години от живота си композиторът е сляп, но продължава да твори като диктува нотите на своите близки, които ги записват.

Последната му творба е Изкуството на фугата - цикъл, който съдържа 14 фуги и 4 канона, върху една тема, и обобщава огромните му познания в областта на полифонията. Бах умира в Лайпциг на 28 юли 1750 г. на 65 години. 

След неговата смърт, огромното му музикално наследство е забравено. Интересът към творчеството му се "възражда" през 19 век. Началото поставя организираното от немския композитор, диригент и пианист Феликс Менделсон-Бартолди през 1829 г. в Берлин изпълнение пред публика на вокално-инструменталното произведение Матеус пасион.

Паметникът на Йохан Себастиан Бах срещу църквата "Св. Томас“ в Лайпциг (Снимка: Shutterstock)

Ето какви мисли ни е оставил композиторът, за който имаме чувството, че е казал всичко с музиката си:

Работих усилено. Всеки, който работи толкова упорито, колкото мен, може да постигне същите резултати.

Лесно е да се свири на музикален инструмент: всичко, което трябва да направите е да докосвате правилния клавиш, в правилния момент и инструментът сам ще свири.

Бях длъжен да бъда трудолюбив. Който е също толкова трудолюбив, ще успее също толкова много.

Където има благочестива музика, Бог винаги е с благо присъствие.

Крайната цел и причината на всяка музика трябва да бъде само прослава на Господа и укрепване на духа. Ако това не се вземе под внимание, се получава не музика, а дяволски вопли и монотонно хленчене.

Целта на музиката е да трогва сърцата.

Ние трябва много да се трудим. Този, който е трудолюбив, ще добие успех.

Най-накрая аз чувам истинска музика...

 Валерия КАЛЧЕВА