ОПЕРНИТЕ АСОВЕ НА ЕВРОПА
Операта "Кармен" убива автора си
185 години от рождението на композитора Жорж Бизе
Автор : / 6105 Прочита 5 Коментара

На 25 октомври 1838 година в Париж е роден авторът на една от най-поставяните опери в света. Той е Жорж Бизе, а операта е "Кармен".
Около 1865: Френският композитор Жорж Бизе (1838 - 1875) Снимка: Getty Images
Бизе умира толкова млад - едва на 36, че днес само можем да си зададем въпроса, какво сме изгубили със смъртта на талант като него, какво е изгубила от ранната му кончина световната класическа музика.
Като всички знаменити личности на Франция, тленните останки на композитора са погребани в знаменитото парижко гробище Пер Лашез.
Жорж Бизе (1838 - 1875) Снимка: Getty Images
Бизе е един от златните романтици на операта, но също така и много добър симфоник; автор на много кантати, на църковна и танцова музика.
Рожденото му име е дълго и непознато за повечето хора - Александър Цезар Леополд Бизе. Роден е в музикално семейство - на учител по пеене и пианистка. От малък расте сред звуците. Първите си уроци по пиано получава от майка си.
Постъпва да учи в Парижката консерватория едва 9-годишен. На тази ранна възраст написва и първите си творби - Симфония в до мажор (1855 г.), оперетата "Доктор Миракъл" (1857 г., наградена в конкурс на Офенбах) и кантатата "Кловис и Клотилда" (1857 г.). С последната назована творба спечелва т.нар. Римска стипендия за специализация в Италия.
Жорж бизе, ок. 1870 г. Снимка: Getty Images
За три години в Рим Бизе работи така активно, че написва няколко произведения, сред които е комичната му опера "Дон Прокопио". Често я сравняват със "Севилският бръснар".
В Италия Бизе написва и операта "Гуслата на емира", няколко оркестрови и инструментални пиеси. В онзи период е особено привързан към кантатите. Да припомним, че с кантата спечелва и стипендията. В Рим написва още една кантата - "Васко да Гама".
Филип Брозел като Дон Хосе в операта „Кармен“ на Жорж Бизе, около 1900 г. Снимка: Getty Images
След завръщането си в Париж, Бизе бил изправен пред екзистенциален проблем - как ще се издържа занапред. Започва да дава частни уроци по музика и преработва чужди творби. Времето му за лично творчество, по сравнение с живота в Италия, значително намалява. Работи предимно нощем, когато фантазията му ражда приказни сюжети.
Сопраното Клер Дюкс като Микаела в операта „Кармен“ на Жорж Бизе, около 1900 г. Снимка: Getty Images
През 1863 година завършва първото си голямо оперно произведение - "Ловци на бисери". То има ориенталски сюжет, и дали заради това, или по някаква съдбовна предопределеност, било прието хладно от френската публика.
Бизе не се отчайва. Написва оперите "Иван Грозни" и "Красавицата от Перт", по сюжет на Уолтър Скот. И последната е поставена при слаб интерес. Но композиторът не се сломява и този път. Продължава да твори - създава операта "Джамиле" по Алфонс Доде, но и публиката, и критиката остават все така безразлични към композитора. Парадоксално е, че музиката на Бизе по "Арлезианката" на Алфонс Доде някога не е била забелязана, а днес е събитие по световните сцени.
Между всички тези мащабни творби, които носят на композитора огромно огорчение, заради неуспеха си, Бизе пише и църковна и хорова музика.
Отчаян ли е бил? - Несъмнено. Но продължава да пише. Като в някаква ожесточена битка с орисията си на непризнат творец. И ето че идва времето на операта "Кармен" по новелата на Проспер Мериме. Бизе залага много на нея. Тръпне в неизвестност, каква ще бъде съдбата й?...
Днес "Кармен" е призната за най-значителното произведение в историята на френската опера. Така че дори да беше написал само нея, Бизе пак щеше да бъде знаменитост на френската култура. Но, той не вижда успеха на операта си приживе!
Жестоко, но факт. Композиторът умира в Буживал три месеца след премиерата на "Кармен", която била окачествена като провал. Тази опера е неговата "лебедова песен". Търпеливото преглъщане на поредица от неуспехи си казва своето. Бизе е покосен е от инфаркт през нощта на 2-ри срещу 3-ти юни 1875 година. Тогава е едва на 36, в разцвета на творческите си сили.
Жорж Бизе (1838 - 1875) Снимка: Getty Images
Ромен Ролан най-точно изразява тази съдбовна несправедливост към Бизе - че той е като звезда, орисана да блесне и да угасне в един миг.
Какъв парадокс е това, че композиторът, преглътнал толкова разочарования, днес е окачествяван като един от най-големите оптимисти. Критиците пишат, че музиката му е пълна със слънце и динамика. "В нея като че блика Животът!", възкликва един. Публиката също харесва творбите му, защото те са населени с обикновени хора. Бизе е един от онези композитори, които демократизират класиката, като я доближават до широките маси.
Самият той споделял, че се вълнува не само от музиката, но и от нейната театралност. Написва пет опери, от които фаворитката безспорно е "Кармен", и е жалко, че не преживява грандиозния успех, на който тя се радва след смъртта му.
Човек се пита, откъде идва тази сила на духа, при толкова поражения, да продължиш да създаваш музика със "слънце"?!? Бизе през целия си живот е бил в битка не само за признание, но и за насъщния. Липсата на постоянна работа неколкократно го поставя на ръба на оцеляването.
Преподава, пише танцова музика и мечтае за опера. Само на 25 е, когато написва "Ловци на бисери". След неуспеха й изпада в криза. Да излезе от депресията му помага едно писмо от Шарл Гуно.
"Върви по своя път, сине мой. Единственото, което можеш да направиш сега, е да следваш себе си и да твориш. За да стигнеш утре до онова, за което мечтае всеки творец: около теб да се върти целият свят!", написва композиторът на младия си колега.
Пророчески слова на една високо издигната духовна личност.
Премиерата на "Кармен" се състоява на 3-ти март 1875-а година. Парижката публика за пръв път чува и вижда на сцена творбата, на която е отсъдена вечна слава. Вместо това, първото й представление пред публика било окачествено като провал!
Бизе вече бил на ръба на усилията си да удържа на ударите. Мъката завладява цялото му същество и уврежда здравето му. Физическите му сили буквално се сриват. Сърдечният удар слага края!...
Днес "Кармен" на Бизе е една от най-репертоарните и обичани от публиката опери. "И Бизе се усмихва от Отвъдното!", пише един критик, но скептичният ни ум не винаги вярва в подобни обещания и остава разочарован и тъжен от тази житейска история.
Изглежда ни несправедливо, че приживе големият френски композитор не получава шанса да се порадва на своите пет минути слава, а ги получава посмъртно. Но пък името му вече век и половина е сред фаворитите на музикалната класика.
Романтикът на френската опера спи вечния си сън, а вечната му слава е записана със златни букви в историята на музиката. Несправедлив житейски финал за обикновените човешки умове, но величав като неразгадана промисъл. Кратък живот, срещу вечна слава.
Еми МАРИЯНСКА