ВЕЛИКИ КОМПОЗИТОРИ
Разпънат между Бог и музиката
130 години от смъртта на Шарл Гуно
Автор : / 13038 Прочита 5 Коментара
Шарл Франсоа Гуно (1818 - 1893) , Снимка: Getty Images
На 18-и октомври т.г. се навършиха 130 години от смъртта на големия френски композитор Шарл Гуно. Авторът на знаменитата опера "Фауст" искал да стане свещеник, но както се казва - "неведоми са пътищата Божии". Въпреки своята религиозност, Гуно става композитор и написва шедьоври на оперното изкуство, а също така е виртуозен органист и музикален критик.
Шарл Франсоа Гуно (1818 - 1893) , Снимка: Getty Images
Шарл Франсоа Гуно е роден на 17-и юни 1818-а година в Париж, в семейството на хора на изкуството - баща му Франсоа Луи Гуно е художник, а майка му - Виктория Гуно, учителка по музика.
Малкият Шарл е възпитаван в среда на красота, нравственост и морал. Расте свито дете, което пее в църковния хор и изучава теория на музиката от съвсем ранна възраст. Смята, че трябва да посвети живота си на Бог като обикновен Негов служител, но едно представление променя всичко - гледа операта "Дон Жуан" от Моцарт. Толкова е впечатлен от постановката, че решава да се посвети на оперното изкуство.
През 1838-а година Гуно започва да следва в Парижката консерватория. Същевременно твори симфонична музика. Учи се отлично и още през първата година получава Римска премия и стипендия.
Премията му осигурява възможността за 2-годишно обучение в Италия, Австрия и Германия. Гуно остава три години в Рим. По-късно ще сподели, че в онзи период не бил очарован от италианската опера. Увлича се по старинната музика. Вероятно под влиянието на църковната музика, с която бил добре запознат от ранно детство.
След като се връща в Париж, започва работа като църковен органист и създава предимно религиозна музика. Отново мислите му са завладяни от идеята да се посвети на Бог. Посещава курс по богословие и става послушник в манастир. Преживява драматичен период на вътрешна битка със самия себе си, търсейки отговор на въпроса, къде е неговото поприще - в Църквата, или в светския живот.
В крайна сметка операта го завладява така, че сякаш Бог му дава отговора Си чрез нея. В края на 40-те години на 19-и век Гуно получава вдъхновение да пише опери. Първата му опера е "Сафо" и е представена пред публика през 1851-ва година. Втората - "Кървавата монахиня", е поставена три години по-късно.
Успехът не идва бързо и Гуно е отново разколебан - първите му опери не се увенчават с успех. Критиците ги намират за мелодраматични, което ги прави не особено атрактивни за публиката.
Шарл Гуно, оригинална публикация / Снимка: Getty Images
Композиторът изпада в период на творческо търсене. Назначен е за директор на Обединението на хоровите общности, но тази работа не го удовлетворява. Измъчван от въпроса, дали Бог не го наказва, защото "Му е обърнал гръб", се чувства психически нестабилен. През 1857-а година се налага да влезе в психиатрична клиника за лечение.
Терапията се оказва успешна и още на другата година Гуно усеща прилив на творческа енергия. Написва операта "Лекар по неволя" (по Молиер), с която постига първия си голям успех в Париж.
Идва времето на шедьовъра му - "Фауст" (по Гьоте). Публиката става на крака на премиерата на операта, а критиката я определя като новаторска. През следващото десетилетие тази опера на Гуно ще влезе в репертоара на Гран Опера.
Гуно навлиза в нов творчески период. Той вече е известен композитор. Това балансира душевния му мир. Създава още три опери, сред които е ненадминатата "Ромео и Жулиета" (по Шекспир). След премиреата й през 1867-а година, за две години тази опера има над 900 представления в различни оперни театри по света при забележителен успех. Гуно е признат за голям композитор на своето съвремие.
Шарл Франсоа Гуно / Снимка: Getty Images
Но отново изпада в душевна криза. За период от цели десет години не създава нито един шедьовър, равен на споменатите по-горе. Тези неуспехи го комплексират и той обявява, че спира да работи. До края на живота си написва няколко оратории и живее уединено в парижкото предградие Сен Клу, където умира.
Историята на този невероятно талантлив човек изглежда тъжна и донякъде неудовлетворителна, но Гуно остава в историята на музиката като един от най-популярните и любими френски оперни композитори.
Неговото творчество е новаторско за френската музикална култура от втората половина на 19-и век. Шарл Гуно става основоположник на ново направление във френския музикален театър - лиричната опера. Неговата сила е в правдивия психологизъм на героите. Вероятно това се дължи на личния му драматичен жизнен опит, придобит в периоди на възходи и падения.
Характерна черта на музиката на Гуно е богатството на мелодията. Много критици казват, че е гениален мелодик. Противно на мрачната представа, която създава у нас животът му, мелодиите му са непринудени и създават усещане за бодрост и настроение.
Гуно е автор и на няколко оратории, меси, симфонии, пиеси за пиано и орган и др., а така също и на една мемоарна книга, в която дава извънредно интересни сведения за своите съвременници-музиканти. Чувството му за обективизъм затвърждава представата ни за него като за една дълбоко нравствена личност.
Въпросът, който го измъчва през целия му живот - дали е "на Бог", или "на музиката", всъщност получава своя отговор - Шарл Гуно е божествено талантлив композитор.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}