Точно на 4 март 1966 г. в едно интервю Джон Ленън прави самонадеяно изказване, което предизвиква християнския свят, и особено - по-фанатично настроените религиозни хора. По-късно, след убийството му, с този въпрос ще се спекулира многократно.

Какво точно казва Ленън? - "Християнството ще се прекрати, то ще изчезне. Няма да споря за това, сигурен съм. Иисус е ок, но неговите подчинени са твърди, прости хора. Днес, ние сме по-известни от Него". Да, наистина, още през 1965 г. "Бийтълс" вече са не "на", а "над" върха - те са първата група, изнесла концерт на стадион в Ню Йорк пред публика от 55 600 души. Популярността им расте с всеки изминал ден по всички кътчета на света, а те са млади - твърде млади за товара на толкова голяма слава. И въпреки че в изказването си Джон Ленън не напада персонално Иисус, а папството и лицемерието на католиците по върховете, изказването му се схваща като непремерено самохвалство, преминаващо границите на приличието. Всички вестници излизат със заглавия от рода "Ленън се смята за по-популярен от Иисус" и цитират изказването му като "Ние сме по-велики от Иисус!.." Това нагнетява обстановката и настройва мнозина срещу звездата от Ливърпул. Годината 1966-а е знаменателна в живота на Ленън. В нея той "губи" фенове и спечелва любовта - среща Йоко Оно, която променя светогледа му. Дали Йоко не е ангелът, който Бог му праща, за да "узрее" за Любовта?

Джон и Йоко

С такива предположения печелят вниманието на пресата някои астролози. Музикални критици също казват, че "краят на "Бийтълс" е началото на един "нов Джон Ленън". Двамата с Йоко се изявяват като ревностни пацифисти, което някои тълкуват като "изкупление" за Джон. Той прави музика, която запалва хората за добри дела. Неслучайно наричат стила на соловите му изпълнения психедепичен рок. Джон кара хората да си представят един по-добър свят, в който няма война и всички се обичат. Някои анализатори дори "разделят" живота му - на "преди" и "след" Йоко Оно. След...1966-а!.. Чрез Йоко Джон Ленън наистина сякаш узрява като личност, но защо пък това да не е стъпало от неговия собствен растеж?!

След разпадането на "Бийтълс" Ленън започва соло дейност. Записва албума "Imagine", едноименната песен от който става химн на пацифистите. Растат личните му привърженици и фенове по света, но заедно с тях и политическите му неприятели. Парадоксът е в това, че когато го застрелват, войната във Виетнам е приключила. Ето защо всички са категорични, че Джон Ленън не е убит по политически причини, а от един смахнат човек, който стреля по идола си и дочаква полицията да го арестува с книга в ръка. Книгата в ръцете на Марк Дейвид Чапман е "Спасителят в ръжта" на Селинджър?!? След смъртта на Джон Ленън, масово започват да я четат и препрочитат, като търсят мотивите на убиеца в нея?.. Защото Чапман подхвърля многозначително, че е "трябвало да го направи"?!? По чия воля, или по какви причини? Това са двата въпроса, които разделят вярващите във Възмездието и хората с атеистични възгледи. Дори атеисти обаче задават този въпрос с "едно наум" - че смъртта на Ленън може да се схваща и като "урок", или Възмездие.

По същия начин някои тълкуват и присъдата за доживотен затвор на убиеца. Мотивите? - Чапман също страдал от мания за величие - мислел се за преродения Херострат. Всъщност, символично успява да го "повтори" - смъртта на Джон Ленън "запалва" гняв и мъка в сърцата на много хора по света. Причините за убийството му обаче, ако игнорираме лудостта на убиеца, остават необясними. И именно от това се възползват не само религиозни фанатици, но и църковни служители. Много пастори в неделните служби на католическите храмове прокрадват идеята, че "Джон Ленън си го е получил" и че "Бог понякога говори чрез лудите и децата". На Ватикана й трябват 42 години от "подигравката на Джон Ленън с Бог", за да опростят греха му 28 години след смъртта му. Някои журналисти подчертават с черен хумор, че за "свалянето на анатемата от Галилей са й трябвали векове".

През 2008 г. вестникът на Ватикана "Обсерваторе романо" излиза с изявлението, че папа Бенедикт е простил на Джон Ленън за изказването му и го окачествява като "хвалба на млад човек, сдобил се с неочаквана слава". Точният текст е: "Забележката на Джон Ленън, която предизвика дълбоко възмущение най-вече в Съединените щати, след толкова години звучи като самохвалство на младеж от работническата класа на Англия, сблъскал се с неочакван успех, след израстването на легендата Елвис и рок енд рола", пише всекидневникът на Светия престол. Светската преса пък почва да чепка биографията на момчето, родено в Ливърпул: как Джон е бил оставен като дете от майка си на грижите на леля му, за да не "пречи" на личния живот на родителката си, и как по-късно Джон пренебрегва този факт, като започва "неблагодарно" да предпочита "широките" възгледи на майка си пред пуританските грижи на леля си. Това вероятно трябва да послужи за извода, че Джон Ленън расте като емоционално ощетено и объркано дете, а като младеж славата го сполита твърде млад. Ето защо е било необходимо "една сила да го научи на благодарност и мъдрост",  като му дава да "разбере", че Бог ръководи съдбите на хората?!? На 15 ноември 1980 г. излиза последният албум на Джон Ленън - "Double Fantasy", чиято официална премиера той не дочаква!.. Застрелян е преди тя да се състои. Някои вестници отбелязват този факт с намека, че това също може да е знак за "възмездие" заради горделивостта му, проявена спрямо Бог някога. "Е, достатъчно ли е наказан?!", се изпуска да каже веднъж пред журналисти Пол Маккартни, като не може да прикрие гнева си от подобни публикации по адрес на Джон в пресата, и някои провокативни журналистически въпроси относно скарването им. Преди това обаче самият Маккартни прави недвусмислени изказвания за важността на Прошката, като подчертава, че е благодарен на Бог, че двамата с Джон са се сдобрили преди смъртта му.

Както се казва, "неведоми са пътищата Божии" и у хората, дори у най-големите атеисти, вероятно има "едно наум" по този въпрос. Всеки тълкува смисъла на ставащото в живота според собствените си разбирания - независимо дали те са религиозни, атеистични, или по-скоро - "смесени". Със сигурност е факт това, че Джон Ленън продължава да е все така популярен сред хората по света, защото музиката му беше божествена, а битката му за мир - благословена.

Еми МАРИЯНСКА