ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ТВОРЦИ
Акад. Пламен Карталов: Българското оперно дело е съизмеримо с европейските върхове
Директорът на Софийската опера отбелязва днес 75-ата си годишнина
Редактор: / 1941 Прочита 7 Коментара
Директорът на Софийската опера отбелязва днес 75-ата си годишнина (Снимка: BulFoto)
Българското оперно дело заслужава още по-високо извисяване, защото е съизмеримо с талантите си до европейските върхове с многолетни традиции. Това каза пред БТА директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, който днес отбелязва своя 75-и рожден ден.
"За мен празниците са моментите на споделена радост и щастие с любимите и обичани хора, най-близките до сърцето", коментира режисьорът. По думите му в професионален план празник е да вижда резултата от постоянно кипящ и увличащ се творчески устрем, който от своя страна, да гарантира духовна радост и възторг за публиката.
Директорът на Софийската опера отбелязва днес 75-ата си годишнина (Снимка: BulFoto)
"Точно тези дни са и много специални. Равносметката е оправдан ли е дългият и стръмен път на пълната отдаденост за всичко и към всички", каза още акад. Карталов.
Според него е необходимо да има ясна и безкомпромисна визия за ролята на оперното изкуство, да се създават нови пътища с нестандартни идеи, които са далеч от рутината, но и да се спазват правилата, за да "не се рушат здравите традиции".
Акад. Карталов посочи, че най-смелият му проект досега е сътворяването на българския Вагнеров фестивал със Софийската опера и балет това лято. "Получихме и признанието, че България заема достойно място на музикалната карта на света", каза оперният режисьор. Той допълни, че във фестивала са били включени седем от най-значимите и трудни произведения в панорамата на световното оперно наследство.
Директорът на Софийската опера отбелязва днес 75-ата си годишнина (Снимка: BulFoto)
Сред мечтите на акад. Пламен Карталов са да бъде продължено оперното дело с труда на "армията български творци", които разполагат с "най-висок професионализъм и посвещение за успешна мисия". "Личните мечти, когато увличат, стават още по-смели", смята директорът на Софийската опера.
ОСНОВАВА КАТО СТУДЕНТ ПЪРВИЯ КАМЕРЕН ОПЕРЕН ТЕАТЪР
Акад. Пламен Карталов е роден на 15 септември 1948 г. в Добрич. Той е само на няколко години, когато семейството му се премества в София, където реално израства. Детските и ученическите му спомени са свързани със спектаклите, които децата сами си организирали заедно с него.
Завършва Българската държавна консерватория (днес - Национална музикална академия "Панчо Владигеров"), след което специализира оперна режисура в Щатсопера в Дрезден при проф. Хари Купфер и в Комише опера в Берлин при проф. Йоахим Херц, както и кинорежисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Още като студент в София основава първия камерен оперен театър (днес Камерна опера - Благоевград), където през 70-те години ръководи и поставя опери с Младежката камерна опера.
С нея обикаля България и представя редица непоставяни до този момент заглавия. За първи път на българска сцена прозвучават тогава над 15 камерни опери - "Мавра" и "Приказка за Лиса" на Стравински, "Дидона и Еней" от Пърсел, "Аптекарят" на Хайдн и др. С камерната опера Пламен Карталов печели награди на международните фестивали в Хърватия - в Осиек през 1981 г. и в Любляна през 1982 г. Оттогава натрупва опит как да използва и най-малката възможност, която предоставя дадено пространство.
Директорът на Софийската опера отбелязва днес 75-ата си годишнина (Снимка: BulFoto)
По това време тогавашният директор на Софийската опера - Димитър Узунов, му предлага щатно място в Софийската опера, но той отказва. Години по-късно споделя, че не съжалява, защото ако би приел, щял да има сигурна заплата, но и работа, която включва много по-малко възможности за развитие.
СЪЗДАВА АКАДЕМИЯТА ЗА ВОКАЛНО ИЗКУСТВО В РИМ С БОРИС ХРИСТОВ
През 1982-1986 г. Пламен Карталов е директор, главен художествен ръководител и режисьор на Държавната опера в Русе. Там, в продължение на четири сезона, реализира постановките "Крадливата сврака" от Росини, "Зографът Захарий" от Марин Големинов, "Травиата" от Верди, "Фауст" от Гуно и с огромен успех "Янините девет братя" на Любомир Пипков.
През 1988-1990 г., заедно с оперния певец Борис Христов, създава Академията за вокално изкуство в Рим, където преподава актьорско майсторство на специализанти - оперни певци. В началото на 90-те години на 20-и век е директор и главен художествен ръководител на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" от 9 октомври 1992 г. до декември 1994 г.
Директорът на Софийската опера отбелязва днес 75-ата си годишнина (Снимка: BulFoto)
ЗА ПЪРВИ ПЪТ Е ДИРЕКТОР НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ ПРЕЗ 1994 Г.
От 1 ноември 1994 г. до 1 февруари 2001 г. Пламен Карталов е директор на Софийската опера и балет. На 5 декември 2007 г. той отново е назначен за директор на институцията, а на 26 октомври 2018 г. е преизбран за трети пореден мандат за директор на Софийската опера и балет. От 2012 г. Пламен Карталов е член на Българската академия на науките. Като оперен режисьор е реализирал над 180 постановки.
На 18 април 1988 г. Пламен Карталов поставя операта "Дон Карлос" на Верди във версията с пет действия, с пролог и седем картини. Негови партньори тогава са диригентът Иван Маринов, сценографът Любомир Йорданов и костюмографът Даниела Йорданова, а поканата е от тогавашния директор на операта Светозар Донев. Постановката продължава да се играе и сега, като през 2023 г. отбелязва 35 години на сцената на Софийската опера и балет. В премиерния състав през 1988 г. са включени Стефан Еленков, Николай Гяуров и Никола Гюзелев, Стефка Евстатиева и Валери Попова, Стефка Минева, Калуди Калудов и Константин Янков, Никола Смочевски и Никола Василев, Николай Стоилов и Димитър Станчев.
Директорът на Софийската опера отбелязва днес 75-ата си годишнина Снимка: BulFoto)
ТРЕТИЯТ ЧОВЕК В СВЕТА, ПОЛУЧИЛ ПРАВАТА НА "КЛЕТНИЦИТЕ" ЛИЧНО ОТ КАМЕРЪН МАКИНТОШ
Една от първите постановки на Пламен Карталов като млад режисьор е мюзикълът "Черната маска" от Доменико Модуньо. Предложението да го реализира е на главния драматург на оперетата - Васил Станилов. Пламен Карталов го поставя за първи път в България в Кърджалийския музикален театър.
"Беше голямо приключение за мен не само в жанра, но и в живота ми, защото по това време отбивах и военната си служба в Момчилград", казва режисьорът. През 1986 година Пламен Карталов е третият човек в света, получил правата на мюзикъла "Клетниците" лично от продуцента Камерън Макинтош, с когото се среща в Лондон. Липсата на технически средства е причината мюзикълът да се реализира от Пламен Карталов със Софийската опера едва през 2019 година. През 1993 г. той поставя мюзикъла "Цигуларят на покрива". Реализирал е три световни заглавия, като режисьор - "Сънсет булевард" през 2017 г., "Мамма Миа!" през 2018 г. и "Фантомът на операта" през 2019 г.
По негова инициатива в България се реализират мащабни оперни постановки на открито - "Ивайло" от Марин Големинов и "Цар Калоян" от Панчо Владигеров, поставени на "Сцена на вековете" на историческата крепост Царевец във Велико Търново, на същото историческо място, където се развива оперното действие. През 2009 г. за първи път поставя на българска сцена операта "Дон Кихот" от Масне. Негова е и идеята през 2014 г. в репертоара на Софийската опера да бъдат включени "Концерти за бебоци" като форма за приобщаване на най-малките и техните родители към оперното изкуство.
Директорът на Софийската опера отбелязва днес 75-ата си годишнина (Снимка: BulFoto)
ТЕТРАЛОГИЯТА НА РИХАРД ВАГНЕР
"Първата ми среща в Меката на Рихард Вагнер - Байройт, беше през лятото на 1970 г. Двадесет и две годишен студент положих моя си клетва на гроба му, че вдъхновението от неговия театър и неговите спектакли, на които присъствах, ще бъдат водещ лъч, озаряващ завинаги моя път на режисьор. Това обаче с неговото творчество, след около сто и петдесет други постановки на майстори на българската, италианската, френската и руската оперна съкровищница, се случи след близо тридесет и осем години", казва акад. Пламен Карталов.
През 2009 година той започва реализацията на тетралогията на Рихард Вагнер "Пръстенът на нибелунга". Той е автор на проекта, продуцент и режисьор. "Пръстенът на нибелунга" е проект за четири години, посветен на 200-годишнината от рождението на композитора. Сюжетът се развива в четири опери - "Рейнско злато", "Валкюра", "Зигфрид" и "Залезът на боговете". Идеята му е всяка година на рождения ден на композитора - 22 май, да се представя по една част от тетралогията. Всички роли се изпълняват от български артисти.
БЪЛГАРСКАТА ПОСТАНОВКА НА "РЕЙНСКО ЗЛАТО" Е ПО-ДОБРА ОТ СПЕКТАКЪЛА В "ЛА СКАЛА"
"Както могат да пеят по целия свят италианската и руската оперна класика, аз вярвам в способностите им и Вагнер да бъде техен автор", казва Пламен Карталов. Целта му е да бъде опроверган предразсъдъкът, че музиката на Рихард Вагнер може да се изпълнява само от немски певци. И така, на 22 май 2010 г. е премиерата на първата част "Рейнско злато". Италианският музикален критик Андреа Мерли пише, че българската постановка е по-добра от спектакъла в "Ла Скала". Председателката на Международната асоциация на вагнеровите общества Ева Мерцон поздравява Пламен Карталов с думите: "Това е най-добрият режисьорски прочит на Вагнер".
Директорът на Софийската опера отбелязва днес 75-ата си годишнина (Източник: Софийска опера и балет)
В следващите три години публиката аплодира поредните части от тетралогията - "Валкюра" (премиерата е на 14 април 2011 г.), "Зигфрид" (премиерата е на 22 май 2012 г.) и "Залезът на боговете" (премиерата е на 22 май 2013 г.).
Със "Зигфрид" през 2012 г. Софийската опера гостува в Минск, с "Пръстенът на нибелунга" през 2015 г. гостува във Фестивалния театър в град Фюсен (Германия), където германската музикална критика оценява възторжено постановките на Пламен Карталов и българската интерпретация на четирите опери, а през 2018 г. в "Болшой театър" в Москва. Реализирането на "Пръстенът на нибелунга" превръща София в една от дестинациите на т. нар. вагнерианци от цял свят.
След поставянето на тетралогията "Пръстенът на нибелунга" и "Тристан и Изолда" акад. Пламен Карталов поставя през 2017 година и операта "Парсифал", защото "най-трудните произведения са и най-интересни и трябваше да продължим нататък", казва той.
ПЪРВИЯТ НАШ РЕЖИСЬОР, ПОКАНЕН ДА НАПРАВИ СВОЯ ПОСТАНОВКИ НА ФЕСТИВАЛА "ПУЧИНИ"
Същата година през юли на 63-ия фестивал "Пучини" в Италия, който се провежда на брега на Торе дел Лаго, акад. Пламен Карталов поставя на открито операта "Лястовичка" на Джакомо Пучини под диригентството на маестра Беатриче Венеци. Той е първият български оперен режисьор, поканен да направи своя постановка в рамките на фестивала "Пучини", при това му е поверено да създаде спектакъла, с който се чества 100-годишнината от написването на операта, поставена за първи път на сцената на Операта в Монте Карло на 27 март 1917 г.
Акад. Пламен Карталов е режисьор и на спектакъла "Тристан и Изолда" от Рихард Вагнер, поставен от него на 26 февруари 2015 г. за първи път на българска сцена.
ОПЕРИТЕ НА ОТКРИТО
Акад. Пламен Карталов е инициатор за представянето на опери на открито. Още през 1997 г. той създава фестивала "Опера на площада" по повод 400 години оперно изкуство, с който превръща площад "Александър I" в сцена на оперни спектакли на открито, сред които: "Аида", "Атила", "Кармен", "Княз Игор", "Турандот", "Цар Калоян".
Негова е инициативата за провеждането на фестивала "Опера в парка" в парка на Военната академия "Г. С. Раковски". Първото му издание е през 2009 г. През 2014 г. на площада пред катедралния храм "Александър Невски" представя операта "Борис Годунов" от Мусоргски, с която е отдадена почит на тримата български оперни певци - Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. През 2016 г. отново там Пламен Карталов поставя операта "Набуко" от Джузепе Верди.
От 2016 година по негова инициатива се провежда фестивалът "Опера на върховете" в Белоградчик, от 2017 г. във Видин - фестивалът "Крепост на вековете - "Баба Вида", където първата оперна вечер е посветена на комедията "Джани Скики", вдъхновена от поемата "Ад" на Данте Алигиери. Във Видин той представя едноактната опера на Джакомо Пучини "Мантията", която режисира в оригиналното място на действието - шлеп, акостирал на брега на Дунав. От 2020 г. по негова идея се провежда и фестивалът "Музи на водата" на езерото в Панчарево, за името на който акад. Пламен Карталов се вдъхновява от "Музика на водата" на Георг Фридрих Хендел.
Акад. Пламен Карталов споделя в интервю, че правенето на опера на открито изисква професионализъм, много отдаденост, увереност и умения в логистика и мениджмънт. "Природата на операта е толкова демократична, че ако изразните ѝ средства и внушение намерят среда и се разположат на подходящи места извън затворените пространства на театралната сграда, може винаги да се опита и получи добър резултат. Да се потърси и даде възможност за друг поглед към партитурата на композиторите, е задача с предизвикателства и риск", казва той.
ТЕАТЪРЪТ ДА БЪДЕ ВИНАГИ ПЪЛЕН С ПУБЛИКА
Творческата биография на акад. Пламен Карталов е свързана със сцените на театри в Германия, Швейцария, Гърция, Сърбия, Хърватия, Румъния, Египет, САЩ, Латинска Америка, Австралия. От 2000 г. до 2018 г. под негово ръководство Софийската опера и балет седем пъти гастролира в Япония.
"Но между най-главните задачи е, театърът да бъде винаги пълен с публика", казва акад. Пламен Карталов, който продължава да твори и да реализира своите идеи на седем сцени, три в операта и на четири фестивални пространства на открито.
На 29 декември 2004 г. в НДК е представена книгата на акад. Пламен Карталов "Янините девет братя - режисьорски проекции" по повод 100 години от рождението на композитора Любомир Пипков.
Директорът на Софийската опера отбелязва днес 75-ата си годишнина (Източник: Софийска опера и балет)
ПРИЗНАНИЕ
На 4 ноември 2008 г. акад. Пламен Карталов е удостоен с орден "Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството. На 23 ноември 2016 г. той е удостоен с Държавната награда "Паисий Хилендарски" за изключителния му принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности. На 17 септември 2018 г. получава званието "Почетен гражданин на София", а на 5 февруари 2019 г. с Почетен знак на Българската академия на науките "Марин Дринов" на лента.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}