ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Историята на един монах, разпънат между Рафаело и сянката на екзекутирания си кумир
550 години от рождението на Фра Бартоломео
Автор : / 5980 Прочита 1 Коментара
"Видението на св. Бернар" , ок. 1504, худ. Фра Бартоломео, галерия "Уфици"
Един от най-добрите майстори от Флорентинската живописна школа е Baccio della Porta. известен с монашеското си име Фра Бартоломео. Другото име, под което можете да откриете неговите уникални творби е Бартоломео ди Паоло дел Фаторино и Бартоломео ди Паголо. Той е един от водещите флорентински художници от началото на 16-ти век.
Предполагаем портрет на Фра Бартоломео
Фра Бартоломео (1472 - 1517) започва да рисува с намерението да затвърди религиозната цел на живописта, актуализирайки съдържанието й. Според познавачи, творчеството му съчетава най-доброто от Леонардо, пластиката на Микеланджело, топлият колорит на Белини, Джорджоне и младия Тициан, композиционният баланс на Рафаело. Художникът е чужд на маниерната екстравагантност - рисува сдържано и спазвайки до най-малкия детайл религиозния сюжет. Въпреки това в картините му диша един дълбоко хуманистичен и насочен към човека поглед, присъщ на творците от Ренесанса.
"Поклонението на Младенеца", ок. 1510 г., худ. Фра Бартоломео
Роден е в Савиняно, Тоскана на 28-и март 1472-ра година с името Бачо, а по-късно получава прякора Baccio della Porta, понеже къщата на семейството му се намирала близо до портата на Сан Пиер Гатолини.
Започва да рисува през 1483-та година като чирак в работилницата на Козимо Росели, заведен там с препоръката на италианския склуптор Бенедето да Майано. През 1490-та се сприятелява с друг ученик на Росели - Мариото Албертинели, и двамата започват да поемат съвместни поръчки. В края на 90-те години на 15-и век е привлечен от учението на религиозния екстремист фра Джироламо Савонарола, който става ръководна фигура за Бартоломео. Нито живота, нито творчеството на художника, могат да бъдат правилно разбрани, без да се осветли личността на Савонарола и неговото влияние върху църквата, обществения живот и изкуството. Савонарола твърди, че изкуството служи за визуална илюстрация на Библията и целта му е да образова хората в тази посока.
Бог Отец със св. Екатерина Сиенска и Мария Магдалена, Национален музей на Вила Гуиниджи
Бартоломео става доминикански монах под влиянието на Савонарола. Когато влиза в манастира "Сан Марко" престава да рисува. Според някои се е чувствал объркан между визията на Савонарола за изкуството и собствените си критерии?
Преди отново да започне да рисува се случват много събития в живота на Саворанола, които се отразяват на Бартоломео. За едни Саворанола е светец и пример за отстояване на вярванията, за други - религиозен екстремист и фанатик. Той получил светско образование и започнал да се занимава с медицина, но неусетно се увлича по теологичните науки. Още като юноша пишел поеми за нравствения упадък на епохата и тоталната развала, царяща в църковните среди. През 1475 година Саворанола става монах в доминиканския манастир в Болоня. След години бил преместен в манастира Сан Марко във Флоренция - градът, който по-късно ще нарече "градът на моята съдба". Проповедите на Савонарола постепенно започват да стават все по-популярни сред флорентинците.
Сцена с Христос в храма (1516), Художествено-исторически музей, Виена
Той преподавал в Болоня и в родния си град Ферара, но пътувал из много градове в Ломбардия. През 1490-а година Лоренцо Медичи наредил на Савонарола да се завърне отново във Флоренция. Монахът, вместо да благодари на Медичите, почнал да критикува принцовете и дори открито да говори за Божието наказание, което ще накаже този род, заради покварата му. Критикувал и католическата църква. Въпреки че бил предупреждаван многократно да смекчи тона на нападките си, Савонарола не само не спрял, а напротив - езикът му станал още по-остър, а критиките - още по-убийствени. През юли 1491-ва година бил избран за настоятел на манастира "Сан Марко". Въпреки че манастирът се издържал от Медичите, Савонарола продължил да демонстрира дръзка независимост.
На 5-и април 1492-ра година споделил публично, че имал видение, според което "виждал Мечът Господен" и го призовал "скоро". Три дни по-късно - на 8-и април умира Лоренцо Медичи Великолепни, а малко по-късно Родриго Борджия става папа под името Александър VI.
„Мадона Мизерикордиа“, худ. Фра Бартоломео
Заплахата от френска инвазия на Италийския полуостров станала осезаема. Всички започнали да шушукат, че виденията на Савонарола са пророчески. През 1494-та година френският крал Шарл VIII прогонва от Флоренция управляващата фамилия на Медичите и назначава за управител на града Савонарола. За няколко години под негово управление градът се превръща в република, но и много запада. Доминиканецът постоянно въздействал на флорентинците с фанатичните си проповеди. На 7 февруари 1497-а година, обхванат от луда ярост, Савонарола хвърлил в "Кладата на суетата" ценни книги и произведения на изкуството, които не съответствали на критериите му, и според него били "покварени".
"Пиета" на фра Бартоломео (1516 г.), изложена в "Палацо Пити", Флоренция.
Завладяни от масова истерия флорентинци изнасяли от домовете си книги, накити, огледала, музикални инструменти и картини, и ги хвърляли в огъня. Лудостта на тълпите била провокирана именно от Джироламо Савонарола. Свещеникът бил истински фанатик в схващането си за аскетичен живот, без всякакви изкушения. Флоренция се разделила на две - на яростни защитници и яростни негови противници. Медичите се възползвали от хаоса и провокирали безредици в града, който през трите години управление на Савонарола достигнал до тотален упадък. Три месеца по-късно папата отлъчва Савонарола от църквата и призовава видните личности да укротят непокорния монах. Отново се стига до провокации и бунтове във Флоренция.
„Благовещение“, худ. Фра Бартоломео
Тълпите обсадили манастира "Сан Марко" и настояли Савонарола да се подложи на "изпитание чрез огън". Доминиканецът отказал и това окончателно настройва флорентинци срещу доскорошния им кумир. Савонарола и най-приближените му били арестувани. Последвал процес, след който била произнесена смъртна присъда и Джироламо Савонарола, заедно с близките му последователи Доменико Буонвичини и Силвестро Маруфи били екзекутирани - първо чрез обесване, а после - изгорени на клада. Умират като еретици пред очите на огромна тълпа от хора, точно на Пиаца дела Синьория - там, където предишната година издигнали "Кладата на суетата".
„Портрет на Савонарола“, худ. Фра Бартоломео
Можете да си представите как тези събития са отекнали в душата на фра Бартоломео. Той бил верен последовател на своя учител, който го посветил за монах и пред когото дал обети. От 1498-а - годината на екзекуцията на Саворанола, датира прочутият портрет на Саворанола, дело на Фра Бартоломео, който сега се намира в "Museo Nazionale di San Marco" във Флоренция. Фра Бартоломео остава почитател на религиозния реформатор до края на живота си. Това несъмнено се е отразило и на творчеството му. Неговите сюжети са строго религиозни, пестеливи на герои, както и на детайли в облеклото.
Рисувал е както с маслени бои, така и фрески и много пейзажи. Според изкуствоведите, Фра Бартоломео е вторият след Леонардо пионер в изучаването на пейзажа. Оставил е много рисунки с облика на тосканската провинция.
Покрай монашеството си и жестоката съдба на Саворанола, фра Бартоломео искал да забрави завинаги рисуването, но след екзекуцията на неговия идол, братя от манастира го насърчили отново да почне да рисува. Фра Бартоломео се връща към четката, но остава в Доминиканския орден до смъртта си през 1517-а година.
Фра Бартоломео: "Христос с четиримата евангелисти"
Но, как започва този период на възвръщането? През 1499-а година Бартоломео получил поръчка за фреска на Вселенския съд за "Ospedale di Santa Maria Nuova", но не успял да я завърши. Фреската била завършена от Албертинели и Джулиано Бугиардини.
През 1504-а година станал ръководител на манастирската работилница и започнал отново да рисува в полза на ордена. Твърди се, че получил видение на св. Бернар за семейния параклис на Бернардо Бианко в Бадия Фиорентина, и завършил тази творба през 1507-а. Става въпрос за творбата "Богородица се явява на свети Бернар" (др. "Видението на св. Бернар"), създадена за църквата "Бадия Фиорентина" във Флоренция. Днес може да бъде видяна в галерия "Уфици".
"Свето семейство с младенеца Свети Йоан", худ. Фра Бартоломео
През 1508-а година Бартоломео заминава за Венеция, където изучава изкуството на цветовете, а по-късно за Рим, където се задълбочава върху майсторството на Леонардо да Винчи.
В онзи период на "възкръсване" в изкуството, Бартоломео се запознал с Рафаело ди Санти и това е знаменателен момент в живота му на художник. Научил много от него за перспективата, а пък Рафаело останал изумен от познанията на фра Бартоломео за цветовете и боравенето с т.нар. драперии в стила на Висшия Ренесанс. Фра Бартоломео е един от първите художници, които поставят фигурите си в плавна невзрачна драперия, вместо в декоративен костюм. Използването на течащи драперии става техника и на Рафаело. По-късно, когато Бартоломео заминава за Рим, именно Рафаело завършва две от недовършените му картини.
Детайл от "Поклонението на Младенеца Христос" (детайл), худ. Фра Бартоломео
При завръщането си във Флоренция, отново се събира с приятеля си Албертинели в град Лука в Тоскана. Работи в катедралата в Лука, рисувайки Мадоната с младенеца и светци. По-късно рисува в Сала дел Консильо във Флоренция и за катедралата Безансон. Неговите творби от този период, като "Мистичният брак на Света Екатерина", олицетворяват т.нар. Висш ренесанс, за който е характерна сдържаност във формите.
До 1513 г. художникът пътува до Рим, рисувайки редица произведения, включително светиите Петър и Павел, но пак се завръща във Флоренция и отваря собствено ателие. Трупа авторитета на водещ художник на Флоренция. Последната му цялостна работа там е фреската "Noli me Tangere". Оставя и серия от подготвителни рисунки на планирани творби.
Картините на Фра Бартоломео са окачествени от много изкуствоведи като "религиозна медитация". Богородица, Рождество Христово и светците са единствените герои на неговата живопис. Като монах той е изключително прецизен в изобразяването им, до степен на илюстратор. Като че ли сянката на Савонарола, обаче, до края на живота му е тегнела над него и го е "дисциплинирала" - сякаш не му е давала да погледне на себе си само под ъгъла на художник, а не на монах. Но не такъв е художникът в пейзажите си - там единственото му кредо е Красотата.
Фра Бартоломео умира на 6-и октомври 1517-а година във Флоренция.
Съвременник на най-големите художници от златното време на живописта, той успява да съчетае по умел начин най-доброто от тях. Кариерата му има мрачни и светли периоди. Мрачният е монашеският, който минава изцяло под влиянието на учението на Савонарола, чиито иконоборчески възгледи художникът споделял дотам, че също изгаря много от картините си като "нечестиви изображения", и от това е изгубило цялото човечество. А светлият - той е в опиянението от таланта на Леонардо и приятелството му с Рафаело.
Пестеливост и изящна красота - това са двата ключа към творчеството на фра Бартоломео, доминиканският монах и художник.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}