ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
След смъртта на Гала той спрял да пие течности, за да умре
120 години от рождението на Салвадор Дали
Автор : / 21323 Прочита 5 Коментара
Художникът Салвадор Дали (1904-1989) сочи съпругата си Гала Дали (родена Елена Ивановна Дяконова, 1894-1982), Лондон, 27 април 1955 г. / Снимка: Getty Images
Салвадор Далѝ - една от най-загадъчните и ексцентрични личности в света на изкуството. Всестранно развита личност, сюрреалист, автор на световноизвестни произведения в областта на живописта, графиката, скулптурата, бижутерията, както и на много филми и книги.
Истинското му име е Салвадор Фелипе Хасинто Далѝ и Доменек. Дългата "композиция" се дължи на произхода му - той е испански каталунски художник. Като го определяме като сюрреалист, трябва да подчертаем, че и в това е "особен", защото е ревностен почитател на ренесансовото изкуство и се е учил от класиците на перфекционизъм - бил е прецизен чертожник и максималист във всичко, което прави.
Привидната еклектика в заниманията му всъщност е специфичният му стил, който го "прави Дали", както отбелязва един критик. Той е такъв във всичко - като се почне от мустачките и странните разходки с мравояд по улиците на града, преминем през прекомерната му страст към лукса и ориенталската мода, и се стигне до творбите му.
Художникът има силно въображение и необичайното му поведение изглежда напълно "оправдано" от творческите му инвенции. Някои го обвиняват в нарцисизъм и мегаломания, в прекален ексцентризъм и показност, но както вече казахме, иначе не би бил Дали.
Салвадор Дали е роден сутринта на 11 май 1904 година, точно преди 120 години. Баща му е нотариус, семейството живее в провинциалното градче Фигерас в Каталуния.
Салвадор Дали е третото дете в семейството - има сестра Мария и починал брат, който умира ненавършил три години през 1903-та. От съвсем малък Салвадор научил, че носи името на този свой брат и заживява с внушението, че той се е преродил в него. Брат му умира точно 9 месеца преди раждането на известния художник. Според източните учения това време не е достатъчно за прераждане, но при Дали всичко е въпрос на собствено усещане.
Родното градче на художника - Фигерас, се намира в подножието на Пиренеите, близо до френската граница. Семейството имало и лятна къща в крайбрежното рибарско градче Кадакес, което се превръща в любимо място на малкия Салвадор. Неслучайно Дали построява първото си студио именно там. Близостта с морето му действа вдъхновяващо през целия му живот. Когато се задомяват с любимата му Гала, той купува къща в близкото градче Порт Лигат.
Като повечето деца, родени в провинцията, бъдещият художник първо учи в обикновено общинско училище. През 1916-а година по време на една ваканция в Кадакес, вижда картините на един местен художник - Рамон Пичот, който бил известен с честите си пътувания до Париж и се славел като модерен живописец. Тези творби запалват въображението на Дали и той останал силно заинтригуван от широките възможности за себеизразяване в изобразителното изкуство. Първите му опити били рисунки с въглен.
За да стимулира сина си, баща му организирал изложба на първите му творби, като поканил гости в семейната им къща. През 1919 година, още тийнеджър, Дали прави първата си публична изложба в общинския театър в родния Фигерас. Всичко се подрежда добре, докато не се случва голямо нещастие - през 1921 година, когато той е само на 17, майка му умира от рак. Дали скърби, но не се опълчва срещу баща си, когато той сключва брак с нейната сестра, леля му. Някои намират и това за странно поведение, а други - за проявено благородство. Истината е простичка - Дали обичал леля си.
През 1922 година Салвадор Дали се мести в Мадрид, за да учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо". Там той вече дава пълна воля на въображението си по отношение на външния си вид. Съвсем очевидно е целял да изрази себе си като ексцентрик: пуска си дълга коса, оформя бакембарди и се облича с дрехи от модата на миналия век.
В Академията за пръв път проявява интерес към кубизма и дадаизма. Става близък приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. През 1924 година за пръв път илюстрира книга.
През същата година бил осъден за участие в протест, макар да не става дума точно за подривна, или антидържавна дейност. Така или иначе, престоява повече от месец в затвора. Това не му попречва да продължи напред с присъщата си дръзка своенравност, която често и за вбъдеще ще го тласка в спонтанни прояви.
През 1925 година прави самостоятелна изложба в Барселона, която се радва на голям интерес от масовата публика. Не на такова мнение били обаче преподавателите му от Академията - Дали бива изгонен оттам заради публичното изявление, че сред тях няма компетентни да оценят таланта му.
След изгонването си Дали тръгва за Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо, който го посрещнал много радушно. Младият Дали можел да остане в Париж при общия им приятел Жоан Миро, който ги запознава, но точно тогава получава повиквателна за 9-месечна военна служба.
През 1928 година отново се връща в Париж и бързо се внедрява в кръговете на дадаисти и сюрреалисти. Заедно с Луис Монтаня и Себастия Гаш публикува в Мадрид "Жълтия манифест". Идва времето и на първата му международна изява - участва в Международната художествена изложба в Института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба "Кошница хляб". Картината била откупена веднага. След този голям успех, Дали започва експериментите си с колажи. Те са апотеоз на еклектиката, силно повлияни от Пикасо, Миро, Грис и други, но Дали не се интересува от критиката, че няма собствен стил и продължава да го търси с неуморна работа.
През 1929 година се състоява неговата съдбовна среща с музата му Гала Елюар, по онова време съпруга на френския поет Пол Елюар. Срещата им става в любимото на Дали морско градче Кадакес. Гала е с 10 години по-възрастна от него, но двамата стават любовници, а по-късно сключват брак.
До този брак не стигат лесно. Бащата на Дали не приемал връзката му с Гала и дори го изгонва от родния му дом със скандал. Дали купува къщата в Порт Лигат, за която вече споменахме и пристъпва волята на баща си - заживява там с любимата си. Един ден баща му ще му прости. Когато разбере, че Гала играе съществена роля в живота на сина му и може би е единственото постоянно нещо в него.
Малко факти около връзката на Дали с Гала: Двамата живеят заедно от 1929 година, но сключват брак с тайна гражданска церемония през 1934-та. Повече от две десетилетия по-късно - през 1958-а сключват и католически църковен брак. Гала поема много от страничните дейности, съпровождащи твореца Дали - тя е не само негова спътница и вдъхновителка, но и негов мениджър. Свободомислеща и напълно сигурна в чувствата на художника, Гала често сама избирала моделите му, млади и красиви жени, без да се страхува, че някоя от тях може да я измести от първенствуващата й роля в живота му. Повече от половин век двамата са двойката, за която всички говорят. И е така, и до днес. Каталунският композитор Ксавие Бенгерел написва опера за техните отношения - "Аз, Дали".
Но да се върнем на онази 1929 година, когато баща и син се скарват заради Гала. Тогава кариерата на Дали тръгва към апогея си. Той е официално приет в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монпарнас. Това е голям успех в кариерата му. Вдъхновен от успеха си, Дали експриментира и в киното. Луис Бунюел пише сценария на късометражния филм "Андалуското куче", който се превръща едновременно в скандал и сензация.
По същото време Дали добавя към екстравагантния си външен вид и нов култов детайл - своите закачливи мустаци, за които казват, че са по модел на бароковия испански художник от 17 век Диего Веласкес. Тези мустаци ще станат запазена марка на Дали до края на живота му.
През 1931 година Дали завършва една от най-известните си творби - "Упорството на паметта". Това е сюрреалистична творба, чиято теза е чрез образа на джобни часовници да се отхвърли представата за времето като нещо предопределено.
Върхов момент в кариерата на Дали е изложбата му в Ню Йорк през 1934 година, организирана от търговеца на картини Жулиен Леви. Дали става сензация в Америка. Още с появяването си събужда любопитството на елитните кръгове заради скандалните си идеи. На един от баловете се появява с окачена на гърдите си стъклена витрина, под която прозирал... сутиен.
Ню Йорк харесва художника и той и Гала са много канени. Двамата се забавляват и наслаждават на живота. Гала импонира на идеите на съпруга си. На един от баловете на Карес Кросби двойката се появява като артистичен дует - на бебе и неговия похитител. Пресата е очарована от скадалната случка, но не на това мнение остават американците. Дори за тях Дали изглежда "прекомерно предизвикателен". Налага се да се извини.
Когато се завръща в Париж, и сюрреалистите му се нахвърлят и също искат извинение за поведението му в Америка. И за още нещо - смятали, че картината му "Енигмата на Вилхелм Тел" ги обижда. Особено предизвикан бил Андре Бретон, който настоял за изключването на Дали от сюрреалистичния кръг. В отговор Дали отвърнал в типичния си стил: "Сюрреализмът, това съм аз!".
Факт, че със, или без останалите сюрреалисти, Дали си остава такъв и запазва контактите си с някои по-компромисни към повдението му свои колеги. Заминава за Лондон и прави там самостоятелна изложба, след което излага свои творби и на сюрреалистичната международна изложба.
Там отново спретва скандал. Провежда лекция на тема "Автентични параноични фантоми", облечен с дълбоководен водолазен костюм и шлем на главата. Според собственото му описание идеята му била да провокира "дълбоко спускане в човешкия ум". Само дето по време на лекцията трябвало да си свали шлема, за да не стигне до задушаване пред публика.
Скандалните провокации на Дали се превърнали в негов постоянен "номер" и всички - винаги и навсякъде очаквали някаква негова нова артистична изява. На премиерата на филма на Джоузеф Корнел "Роуз Хобарт" в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк, Дали посредата на филма се провикнал: "Моята идея за филм е точно това. Никога не съм я написал или казал на някого, но е все едно, че са я откраднали". Изглежда като комплимент, но всъщност си е проява на неговия чутовен егоцентризъм.
Интересът на Дали към киното го кара да посети Харпо Маркс в Холивуд по повод написването на сценария за "Giraffes on Horseback Salad". Написва "Метаморфозите на Нарцис". Междувременно пътува до Италия и остава възхитен от изяществото на ренесансовите и бароковите живописци. Вместо да рисува, обаче, се насочва към дизайнерството - създава дрехи и шапки за Елза Скиапарели.
Когато в Испания избухва гражданска война, Дали напуска страната и сключва договор с богатия английски колекционер Едуард Джеймс. Списание "Таймс" тутакси отбелязва, че странният испанец е дошъл на Острова, за да остане там.
През 1938 година Дали се среща със Зигмунд Фройд, благодарение на Стефан Цвайг. Фройд вече бил болен, но Дали рисува много негови портрети. Силно заинтригуван е от теорията на Фройд за сънищата. През същата година бил поканен от Коко Шанел в къщата й "Ла Пауса" на френската Ривиера. Там той нарисувал множество картини, които по-късно излага в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк.
От онова време е и арт инсталацията му (б.а. по съвременните ни разбирания) "Дъждовно такси". Тя се състои от истински автомобил с два манекена в него. Някои от критиците се отнесли подигравателно към тази негова творба, но както вече става ясно, Дали изобщо не се интересувал от това. На този му характер се дължат и конфликтите му с много от сюрреалистите.
Андре Бретон продължава да го изобличава като алчен и комерсиален "търговец на изкуство". На Бретон е анаграмата "Avida Dollars" - "Жаден за Долари". Това подигравателно название Бретон използва, за да заклейми творчеството на Дали като противоречащо на доктрината на сюрреалистите.
През 1940 година, докато Втората световна война разкъсва Европа, Дали и Гала се сдобиват с визи за Америка чрез португалския консул в Бордо и заминават за Съединените щати, където остават цели осем години. Установяват се в Ню Йорк, центъра на световното изкуство в следвоенните години.
През онези години в Америка Дали пише. Написва сценарий за филм на Жан Габен, наречен "Лунен прилив"; публикува романизираната си автобиография "Тайният живот на Салвадор Дали"; изготвя каталози за изложбите си. Написва дори роман за моден салон за леки автомобили. През 1943 година прави своята първа колекция бижута за дук Де Вердура. Работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен "Дестино" (б.а. филмът е реализиран 57 години по-късно). Илюстрира "Дон Кихот" и "Макбет" и прави декори за филма на Алфред Хичкок "Омагьосан". През 1950 г. излага картината си "Изкушението на Свети Антоний" в Института Карнеги в Питсбърг. Дали е истински работохолик в Америка.
Много е иинтересен фактът, че през цялото това време той започва да гледа с други очи на сюрреалистите и критикува някои от тях, както и приятеля си Луис Бунюел - нарича го "комунист и атеист". По онова време Бунюел работел в Музея на модерното изкуство, откъдето се принудил да подаде ооставката си. Завръща се в Холивуд, за да работи в дублажното студио на "Уорнър Брадърс". Донякъде Дали е причината за този обрат в живота му и между двамата никога повече не настъпва помирение, въпреки че Бунюел бил човекът, който простил и дори направил опити за сближаване.
От 1949 година нататък Дали се установява в родната Каталуния. През 1959 година Андре Бретон организирал изложба, наречена "Почит към сюрреализма", но не поканва Дали. Даже отива и по-надалеч - противопоставя се на желанието му да изложи картината си "Сикстинската мадона" на предстоящата Международна изложба на сюрреализма в Ню Йорк.
В края на кариерата си Дали експериментира с много нови техники. Използва оптиката за илюзии и много други визуални ефекти. Създава стереоскопични изображения. Той е един от първите художници, които използват холографията по художествен начин. С тези новаторски идеи Дали се превръща в кумир за много бъдещи поколения художници-експериментатори като Анди Уорхол, който го провъзгласява за родоначалник на поп арта.
Дали е изключително находчив и много интелигентен. Изучава природните науки и математиката, за да усъвършенства изобразяването на формите на предметите. Използва хиперкуб в картината си "Разпятието". Техническата виртуозност, която постига, е наистина забележителна.
С времето художникът често променя възгледите си, включително и религиозните. Става все по-вярващ католик. Хирошима го размисля върху бъдещето на света по вълнуващ начин. Негово е наименованието "ядрен мистицизъм". В някои свои картини той се опитва да свърже материалния разпад във вселената с християнската иконография.
През 1964 година Салвадор Дали е награден с едно от най-големите отличия в Испания - Големия кръст на Изабела Католичката. Публикува "Дневникът на един гений", продължение на автобиографията му. През 1965 година създава своята първа значима скулптура - "Бюст на Данте". Прави поредица илюстрации за ново издание на Библията.
Междувременно, от 1960 година нататък Дали работи над проект на Театър-музей на името му в родния Фигерас. Театърът е открит през 1974 година и е неговият най-голям самостоятелен проект. Рисува "Апотеозът на долара" и публикува "Отворено писмо до Салвадор Дали". Прави ретроспективна изложба в Галерията за модерно изкуство в Ню Йорк, на която представя свои 370 творби. Всичко това говори колко устремен и неуморен е въпреки напредващата си възраст.
През 1976 година излиза книгата му "Неописуемите признания на Салвадор Дали". Две години по-късно излага първата си хиперстереоскопична картина с описателното наименование "Дали повдига кожата на Средиземно море, за да покаже на Гала раждането на Венера". Събитието се състоява в музея "Соломон Гугенхайм" в Ню Йорк.
През 1979 година Дали става член на Френската академия на изящните изкуства и прави голяма ретроспективна изложба в центъра "Жорж Помпиду" в Париж. През 1982 година испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата маркиз на Пубол.
След толкова много успехи по целия свят, идва най-тежкият момент в живота на Дали - смъртта на Гала на 10 юни 1982 година. Художникът е напълно съкрушен и губи желание за живот. Преднамерено започва да избягва течностите, в опит да изпадне в летаргия. И до днес не е ясно, дали не е искал да се самоубие в пожар, който по неизяснени причини избухва в спалнята му в замъка Пубол. Оцелява, въпреки тежките изгаряния.
Завръща се в родното си градче Фигерас и умира в него на 23 януари 1989 година от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя Театър-музей във Фигерас. Днес името му носи астероид, открит през 1981 година.
Дали е необикновена личност, с огромен креативен потенциал и оригинална визия за човека и света. Пародийно, или самонадеяно, сам наричал стиловете си "критичен параноиден метод". Той е невероятен визионер и артист, който пресъздава реалността по свой собствен начин, като съчетава рационалното с ирационалното по необикновен начин. В картините му откриваме мистериозни и символични образи, които предизвикват дълбок размисъл и любопитство. Скритите послания в тях и днес са предмет на необикновен интерес, както от страна на публиката, така и на изкуствоведите.
Напълно в стила на сюрреализма, стъпил върху учението на Фройд за сънищата, Дали живее "двойнствен" живот, но твърди, че никога не е употребявал наркотици. "Дрогата съм самият аз", казвал художникът. Признава, че сънувал Хитлер...
За някои е гений, за други - "помпозна странна птица". Но дори само произнасянето на името му буди респект и възхищение. Дали е предизвикателен във всичко - от визията до творчеството си. През целия си живот той предизвиква общественото мнение и се стреми да разтърси възприятията на хората, без да се интересува от оценката им. Изглежда нарцисист, но трябва да признаем, че суетата му не е повърхностна и самоцелна. Творбите му ни стимулират да търсим вдъхновение и да се вдъхновяваме от дързостта му, свободно да се себеизразява.
Кои са най-известните му творби: "Постоянството на паметта", "Галатея на сферите", "Храната на Ангелите", "Сънят", "Христос на Сент Йоан от кръста", "Мадона на Порт Лигоат", "Галактически амбли" и др.
"Дали промени света и светоусещането ни, цялото лице на изкуството, със своето уникално виждане за вселената и техниката си на работа", казва един френски критик. И в тази кратка фраза се съдържа почти всичко, което може да се каже за такава мащабна личност. При Дали всичко е в някаква компактна симбиоза между външен вид, ексцентризъм и артистизъм, и сякаш е невъзможно да отделим едното от другите два компонента. В този смисъл той е една цялостна личност, стабилно изградена от привидни противоречия, но здраво стъпила върху разбирането за пълна свобода на себеизразяването.
Преминал през няколко творчески периода - импресионизъм, сюрреализъм и класически и мистицизъм, Дали сякаш играе различни роли и като един завършен артист постоянно се стреми да бъде различен, докато постоянно е себе си. Това е трудна задача, постижима само за големи творци.
Бегло споменахме за личния живот на Дали и връзката му с Гала, но в живота на този странен и своенравен мъж е имало и други жени. Преди да срещне Гала, той бил влюбен в Ана-Мария, която вдъхновява много от ранните му творби. Друго голямо негово увлечение е американската актриса и модел Аманда Лиър - забележителна и екстравагантна като него. През 1950-а Дали имал връзка и с млада румънска фотомоделка, на име Марина Диаконесу.
През 70-те и 80-те години на миналия век, вече на възраст, той се увлича в романтична връзка с руската художничка Анна-Мария Хустинова. Изобщо, жените играят важна роля в живота и творчеството на Дали. Те са вдъхновението му за най-добрите му творби.
От години се спекулира и с една интрига, която свързва името на Дали с големия поет и драматург Федерико Гарсия Лорка. Някои твърдят, че между тях имало страст и дори че са имали таен любовен ромян. При всичките му странности, обаче, няма доказателства, че Дали е бил хомосексуален. Между двамата артисти е съществувала близка приятелска връзка още от 20-те години на миналия век. Двамата с Лорка са си разменяли идеи и вдъхновение за творчество, но никога не са имали интимна връзка, твърдят биографите на Дали. Останалото са митове и легенди, някои от които са дори екранизирани - като създадения през 2008-а филм "Малко пепел" на режисьора Пол Морисън.
Геният на Дали се крие в неговата творческа гъвкавост - той не си поставя ограничения. Дали еволюира в изкуството. Създава над 1500 картини в живота си, които днес са признати за шедьоври на модерното изобразително изкуство.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}