Днес често обсъждаме темата за свободата на словото. Много пишещи хора се оплакват, че то не съществува дори и при т.нар. демокрация. И тук е моментът да кажем, че в човешката история репресията към свободомислещите хора винаги е съществувала - къде в по-голяма, къде в по-малка степен.

И винаги е имало хора, които са били превръщани в репресирани жертви на различни по идеологията си политически режими, заради Словото им.

Анна Ахматова / Източник: Съюз на писателите в Русия

Поетесата Анна Ахматова е една от тях. Истинското й име е Анна Андреевна Горенко. Фамилията Ахматова е неин псевдоним, с който става световноизвестна поетеса, една от най-значителните представителки на акмеизма и на руската поезия по света.

Днес свободно можем да четем творбите й, които имат трудната съдба да не бъдат издавани, или да са били под запрещение от цензурата за дълги периоди приживе на поетесата. Завещала ни е стихосбирките "Вечер", "Белая стая", "Тростник", "Седьмая книга", "Поема без герой", "Реквием" и др.

Житейската история на тази смела жена сама по себе си е достойна за описание в художествено произведение. Анна Горенко е родена на 23 юни 1889 година в Болшой фонтан край Одеса. В своя автобиографична бележка тя отбелязва, че я кръстили Анна в чест на баба й Ана Егоровна Мотовилова, която произхождала от фамилия на сибирски дворяни. Т.е. може да се смята, че прабаба й е била принцеса. Според една версия сибирските дворяни Ахматови произлизали от древен български род с основател хан Ахмат.

Илюстрация, корица на книга на Ахматова

Това не е някаква легенда, а се потвърждава от историческата справка: Има над 500 руски фамилии с български родови корени, сред които са и Ахматови - дворяни от 1582 година, преселници от Казан. Самата дума "ахмат" има древнобългарски произход и означава възхваляван.

Анна Ахматова прекарва детството си в Царское село. Там чете от ранна възраст Толстой, учи френски заедно със сестрите си. Първото си стихотворение написва на 11.

Майка й се разделя със семейството си и заминава за южното крайбрежие, за да се лекува от туберкулоза. Анна била пратена да живее при роднини в Киев. Там завършва гимназия, а след това се записва в юридическия отдел на Висшите женски курсове. Някъде биографите й пишат, че завършва право в Санкт Петербург.

Първите си стихове публикува под псевдонима Анна Ахматова, поради нежеланието на баща й Андрей Горенко, творбите й да бъдат свързвани с фамилното му име. Виталий Волф, един от биографите на Анна Ахматова, пише че между Анна и баща й е имало скандал по този повод, който завършил с думите й: "Не ми трябва твоето име". Така смелата Анна потърсва корените си в потомците на хан Ахмат и превръща фамилното име на рода в свое.

Анна Ахматова / Източник: Музей на импресионизма в Москва

Докато следва в Киев, Анна започва да си кореспондира с Николай Гумильов (от рус. Гумилев), който я ухажвал още като малко момиче в Царское село, а после заминал за Франция. Там издавал парижкия руски седмичник "Сириус". През 1907 година на страниците на изданието излиза първото публикувано стихотворение на Ахматова "На ръката му има много блестящи пръстени..."

Анна влиза във Висшия исторически и литературен курс в Санкт Петербург и още от началото на творчеството си следва литературното течение акмеизъм. В Русия вече била оформена група акмеисти. Самото литературно течение е нещо като опозиция на символизма. Стилът на акмеистите се отличава с по-сдържани алегории и придържане към класическите поетични норми. Гумильов също бил акмеист. Анна става популярна в тези поетични среди с участието си в литературното кабаре "Бездомно куче".

На 21 години, през 1910-а Анна сключва брак с Николай Гумильов, а през 1912-а се ражда синът им, бъдещият историк Лев Гумильов. Времето съвпада с литературния дебют на Ахматова - със сборника стихове "Вечер".

Преди началото на Първата световна война Ахматова публикува втората си стихосбирка "Броеницата". През 1914 година Николай Гумильов отива на фронта, а Анна Ахматова прекарва много време в имението Гумильов в Тверска губерния. Там написва следващата си колекция стихове "Бялото стадо", публикувана през 1917 година.

Н.С. Гумильов, Лев Гумильов, А.А. Ахматова в Царское Село, 1915 г.

Всичко сякаш се подрежда добре, но двамата с Гумильов решават да се разделят и се развеждат през 1918-а. Анна ще има по-нататък в живота си още два брака. Тя е еманципирана жена, която през целия си живот ще търси духовно сродство с партньорите си.

Вторият й брак е с Владимир Шилейко, ориенталист и поет, специалист по Древен Египет. След развода си с него поетесата за първи път официално получава фамилното име Ахматова в документите си. През 1922 година Ахматова става съпруга на изкуствоведа Николай Пунин, но бракът им не е регистриран.

Анна Ахматова / Източник: Архив на Музея на импресионизма в Москва

Но, да се върнем на 1921-ва - знаменателна година в нейния живот. През април 1921 година излиза стихосбирката й "Живовлякът", а през октомври - книгата "Anno Domini MCMXXI" (б.а. в превод от латински "В лето Господне 1921"). 1921-ва е плодотворна за творчеството й и жестока в личен план. Критиците смятат поезията й за елитарна, т.е. за "несъответстваща" на идеалите на работническо-селската власт.

Бившият й съпруг Гумильов е екзекутиран чрез разстрел през 1921 година като народен враг, по обвинение за участие в контрареволюционен заговор, и въпреки че двамата вече са разведени, това събитие слага още един "черен печат" върху нейната биография. По онова време тя е омъжена за Николай Пунин, но и той е арестуван през 30-те.

Анна Ахматова (1889-1966), докато лежи в легло над нейна рисунка от Амадео Модилиани. Снимката е около 1920 г., а рисунката - 1911 г. / Снимка: Hulton Archives/Getty Images

Болшевиките негласно забраняват Ахматова и в периода между 1923-а до 1940 година не излиза нито една нейна творба. През 1939 година поетесата била приета в Съюза на съветските писатели, но по-късно е изключена и членството й е възстановено чак през 1951-ва.

Историята е следната: През 1946 година организационното бюро на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките приема специална резолюция за "осигуряване на литературна платформа" за "безпринципни и идеологически вредни творби". По силата на тази резолюция двама съветски писатели са изключени от Съюза на писателите - Анна Ахматова и Михаил Зощенко.

Портрет на Ахматова, худ. Катя Хозацкая

Когато по-късно, през 1955-а реабилитират Ахматова, понеже нямала собствен дом, за компенсация от Литературния фонд към съюза й дали една селска къща в село Комарово.

През периода, в който е репресирана, Ахматова се издържала като преводач. Превежда творби на Виктор Юго, Рабиндранат Тагор, Джакомо Леопарди, различни арменски и корейски поети. Поетесата била истински перфекционист, който строго съблюдава да бъде спазено не само внушението, но звученето на чуждите автори. Талантът и културата й личат и в преводите й.

Но да се върнем на 40-те. През 1934 година, 13 години след екзекуцията на Гумильов старши, за политическа дейност е арестуван и синът им с Анна - Лев Гумильов. Той бил тогава само на 22 и е изпратен в лагер в Сибир. След като е освободен за кратко, през 1937-а е арестуван отново. През 1938 година е осъден на пет години лагери за принудителен труд.

За всичко преживяно в майчиното й сърце, Анна написва автобиографичната си поема "Реквием", в която описва чувствата на майките и съпругите на "врагове на народа" - жертви на репресиите от 30-те години на миналия век. "Реквием" е публикувана чак през 1987 година, две десетилетия след смъртта на поетесата. Имало е предишни апокрифни издания с някои стихове на Ахматова от този цикъл, но те тутакси бивали изземани от книжарниците и библиотеките.

Когато започва Втората световна война, Ахматова е евакуирана първо в Москва, а после в Ташкент, където остава до края на войната. В този период тя посещавала лазарети, четяла на войниците поезия. Успява да издаде една книга със стихотворения с патриотично съдържание и това се възприело добре от властта.

Много издателства в Ленинград започнали отново да отпечатват нейни стихове. Желязната завеса след Втората световна война, обаче, макар и невидимо, била така плътно спусната, че заради една безобидна среща на поетесата с един британски фотограф, лично Андрей Жданов отново забранява да я издават.

През 1949 година синът на Анна Ахматова Лев отново бил арестуван. Анна написва няколко хвалебствени стихотворения за Сталин, като според биографите й е искала по този начин да го умилостиви за освобождаването на сина й, но не успява.

Гумильов младши остава под запрещение до 1956 година. Цялата му младост преминава през лагери и затвори.

Ахматова и синът й могат да дишат по-спокойно едва след смъртта на Сталин през 1953-та. И въпреки това, и тогава пак не издават цялото й творчество, а само една част от него, като другата остава да бъде под забрана от цензурата. И то, чак до 80-те години на миналия век.

Освеен автор на поезия, Анна Ахматова е автор на много есета за велики личности като Пушкин, на мемоари за велики личности като поета Александър Блок и художника Амедео Модилиани. И, нещо много любопитно - Ахматова е една от музите на големия художник - позирала му е за 16 от неговите платна.

Муза на Модилиани

През 60-те години на миналия век Ахматова завършва неиздадените си в продължение на десетилетия стихотворения и ги събира в две творби - "Поема без герой", посветена на спомените й за Санкт Петербург от началото на 20 век, и сборника "Реквием", отразяващ комунистическия терор, за който вече споменахме.

"Поема без герой" е плод на 22-годишен труд на поетесата. Мемоаристът Анатолий Найман казва за сборника: "Това е поема, написана от късната Ахматова за ранната Ахматова".

Творчеството на Ахматова вече получава широко признание - поетесата била номинирана за Нобелова награда за творбата й "Декадент". През май 1964-а в Москва била организирана вечер, посветена на 75-годишнината на поетесата.

През 1965 година е наградена от Италия с наградата Етна-Таормина. Оксфордският университет й присъжда почетна докторска степен по литература.

Руската поетеса и писателка Анна Ахматова (1889 - 1966), в центъра на първия ред, между племенницата си и родения в Австралия вицеканцлер на Оксфордския университет д-р Кенет Уиър (1907 - 1979) след получаване на почетна степен - доктор от Оксфорд на 7 юни 1965 г. / Снимка: Express Newspapers/Getty Images

Това късно признание на Ахматова вече не й носи удовлетворение, защото вече е много болна. През февруари 1966-а е настанена в кардиологичен санаториум в Домодедово до Москва. Умира месец - на 5 март 1966 година.

Отива си от този свят една от най-значителните представителки на руската поезия.

Писателят Корней Чуковски описва Ахматова така: "Всеки, който я познаваше, усещше "нейното спокойно значение" и се отнасяше към нея със специално отношение".

От Анна Ахматова са се възхищавали не един и двама велики мъже. Както от таланта й, така и от външния й вид. Описват я като красива жена дори и в късната й възраст - "облечена в черно, боса в сандалите, педикюр, красиви ръце..."

Солженицин пише в прав текст, че останал очарован от нея. Очевидно Ахматова е била от рядкото съчетание на жена, която респектира еднакво както с външния си вид, така и с интелигентността си.

Анна Ахматова / Източник: Музей на импресионизма в Москва

Анна Ахматова преживява революцията, обсадата на Ленинград, две световни войни, екзекуцията на първия си съпруг, арестите и лагерите на единствения си син, жестоката цензура, която забранява публикуването на поезията й. Тя е свидетел на смяната на две епохи, и въпреки всичко преживяно, остава вярна на себе си - да бъде до края си достоен човек.

Последната й стихосбирка носи заглавието "Бягането на времето". Звучи иносказателно и безутешно, като се има предвид съдбата на тази удивителна жена.

В нашето съвремие се случват любопитни неща: Парфюмери успяха да възстановят любимия парфюм на Анна Ахматова за изложба на художника Юрий Аненков в Музея на импресионизма в Москва. Аненков е автор на портрет на поетесата, който бе продаден на търг от аукционната къща Sotheby's за 1,38 млн. долара.

У нас в Пловдив пък бе проведен благотворителен търг в подкрепа на детската болница, в който учааства портрет на Ахматова на художника Иля Богданов. Стихиовете на Ахматова, както и нейни портрети, буквално се роят - интересът към живота и творчеството й не стихва.

Еми МАРИЯНСКА