ЛЕГЕНДАРНИ ПЕСНИ
Авторът на песента "Поручик Галицин" се самоубил
Георги Гончаренко бил белогвардейски офицер, с чин генерал-майор
Автор : Еми Мариянска / 37431 Прочита 20 Коментара

От края на 70-те и началото на 80-те години, а и до днес, една от най-популярните песни в компанията на по-възрастното поколение българи и руснаци, си остава "Поручик Галицин". Мнозина я свирят и пеят с огромно въодушевление, но малко са хората, които знаят истинската история на тази песен.
Поручик Галицин е реална личност, станала известна от песента. Всъщност княз Галицин е символ на т.нар. Бяло движение в Русия.
Песента е записана за пръв път през 1977 г. от Аркадий Северни в Одеса. След този запис има стотици други, в изпълнението на различни певци. Песента преминава през граници и става световно известна.
Някои от изпълнителите си приписвали авторството на песента "Поручик Галицин", макар да е известно кои са те.
"Съдбата на тази песен е още един роман", казва по този повод писателят Михаил Велер.
Романсът е написан от белогвардееца генерал-майор Георги Гончаренко - участник в Първата световна и в Гражданската война в Русия. В литературните среди той бил известен с псевдонима си Юрий Галич.
Авторът на романса Георги Гончаренко
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Прототипите на песента са реални - те са поручик Галицин и корнет Оболонски. Това са реалните имена на реални личности.
Как Гончаренко се запознава с тях: през 1919 г. съдбата отвежда генерал-майора в Киев. Когато в града нахлуват т.нар. петлюровци, той не успява да избяга и го арестуват. В затвора се оказва в една килия с поручика княз Константин Галицин. Заедно са около седмица. Докато ги преместват в друг затвор, двамата съкилийници успяват да избягат.
И оттогава нататък никога повече не се срещат. Но очевидно срещата им оказала огромно влияние върху Гончаренко и оставила следа в душата на генерала. Така се ражда този романс, посветен на поручик Галицин и корнет Оболенски.
Каква реално е била съдбата на княз Галицин? Той избягал на юг и постъпил в Доброволческата армия на Деникин. През 1920 г. в боевете при Одеса попада в плен на Червената армия.
Странно, но червените преценяват, че князът е специалист по военно дело и решават да го използват - пращат го на фронта да воюва срещу Полша, като червен командир.
След Гражданската война в Русия Галицин се надявал да сложи ред и хармония в живота си извън армията, и се надявал на пощада по заслуги от червените, но не става така. През 1931 г. в СССР се провежда операция "Пролет", в хода на която се предвижда унищожението на бившите "бели" офицери. В хода на операцията се изготвя списък със заповедта за смъртно наказание на 160 бивши офицери белогвардейци. Сред тях е и името на Галицин.
Съдбата не пощадила и генерал-майор Георги Гончаренко. След като бяга от Киев в Одеса, той започва да търси начин да прибере при себе си жена си и дъщеря си, но не успява, и през Владивосток се установява в Прибалтика. Там започва да се занимава с писателска дейност. Пише и статии, в които критикува съветската власт.
През декември 1940 г. Латвия влиза в състава на съветските републики. Гончаренко си дава ясна сметка, че за него става опасно. Един ден получава призовка от НКВД и мигновено взима решението - самоубива се.
А какво е известно за корнет Оболенски? Той служел в Първи Сумски хусарски полк, който през 1918 г. бил разформираван. С генерал-майор Гончаренко се запознава в Одеса. През 1920 г. участвал в отбраната на Новоросийск. След като града бил обграден от червените, Оболенски успява да стигне до Крим и постъпва в състава на Стрелковия кавалерийски полк, който води боеве с Червената армия.
Оттам насетне се губят следите му...Съдбата на корнета е неизвестна.
Корнет е най-нисшият офицерски чин в царската армия до 1917-а година. На него не се полага орден, както се пее в песента, така че този момент от текста многократно бил подлаган на критика.
"Поручик Галицин" става химн на белогвардейците и затова е повече от странно, че песента получава своята най-голяма популярност в годините на здрава съветска власт!
Явно цензурата не е успяла да сложи "юзди" на народната любов към подвига на хора, които са носели идеали в сърцето си и са вярвали, че техният дълг е да пазят офицерската си чест.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.