Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Авторът на "Цивилизацията" - богаташ-бежанец в света на изкуството

ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВАТА

Авторът на "Цивилизацията" - богаташ-бежанец в света на изкуството

120 години от рождението на Кенет Кларк

Кенет Кларк, директор на Националната галерия, инспектира картина, за да прецени дали има нужда от реставрация / Снимка: Getty Images

Той е авторът на една творба , която го прави популярен в цял свят. Става дума за "Цивилизацията" (1977). Кенет Кларк е виден британски писател, критик, изкуствовед, преподавател и директор на музей. Забележителен е фактът, че става директор на Националната галерия в Лондон едва 30-годишен.

Кенет Кларк разглежда състоянието на картини в Националната галерия на Лондон / Снимка: Getty Images

Още

Загадката Леонардо да Винчи: Художник, архитект, инженер, анатом, музикант, философ

Загадката Леонардо да Винчи: Художник, архитект, инженер, анатом, музикант, философ

В автобиографичната книга "В къщата в Салтууд" на Мерил Сикрест, излязла две години след смъртта на Кларк, откриваме много любопитни факти от живота на писателя изкуствовед. Кларк е автор на фундаментални научни студии за рисунките на Леонардо, Рембранд и други велики художници, разработва лекционни курсове по различни въпроси на изкуствознанието и бързо си спечелва уважението на академичните среди. Някои от лекциите му, като "Леонардо да Винчи. Разказ за художника" (1936), "Пейзажът в изкуството" (1949), "Голото тяло" (1956), "Рембранд и италианския ренесанс" (1966) и др., са издадени в книги.

Още

Гоген - живот "на екс" и в бягство от цивилизацията

Гоген - живот "на екс" и в бягство от цивилизацията

Класическият му труд "Цивилизацията" първоначално е представен в поредица от лекции по британската телевизия през 1969-а година. В тях проличава неговата чутовна ерудиция и педантичната му отговорност към всяка тема, с която се залавя. Кларк представя тезите си с неповторима яснота и елегантност на изказа, и става любимец не само на професионалистите в тази област, но и на милиони почитатели на изкуството.

През последното десетилетие на живота си самият Кларк написва мемоарите си в два тома, от които научаваме много за живота му.

Британският историк на изкуството сър Кенет Кларк (1903 - 1983), председател на Независимия телевизионен орган, обявява назначаването на сър Робърт Фрейзър за нов генерален директор на ITA на пресконференция на 16 септември 1954 г. / Снимка: Getty Images

Любопитно е да се отбележи, че Кларк е роден на 13-и юли 1903-та година в богаташко семейство, в което са ежедневие богатите трапези, ловджийските сбирки, комарджийските гуляи и почивките на Ривиерата. Кларк описва остроумно тази среда, в която израства като цвете, което търси "друго слънце".

Светът, в който е роден, му изглежда безгрижен, но празен.

Кенет Кларк като юноша

Едва 7-годишен е завладян от картините в семейната колекция и сам развива интереса си към нови познания в историята на изкуствата, за да достигне върховете на познанието в тази област.

Навършиха се 120 години от рождението на големия историк на изкуството Кенет Кларк.

Още

Третяков дарявал милиони, а не искал да си купи ново палто

Третяков дарявал милиони, а не искал да си купи ново палто

Завършва Оксфорд и заминава за Флоренция, където две години работи с най-добрия познавач на италианското изкуство на Ренесанса по онова време - Бернард Беренсон. Завръща се в Англия през 1930- година и започва да гради кариера. Кларк подпомага финансово, възлага поръчки и организира изложби на съвременни британски художници и изпълнения на музикални произведения в опразнената Лондонска галерия.

Сър Кенет Кларк, директор на Националната галерия, разглежда шедьоври, прибрани в хранилище в Северен Уелс по време на Втората световна война / Снимка: Getty Images

Още

 Пикасо през погледа на Андре Вилер и Едуард Куин

Пикасо през погледа на Андре Вилер и Едуард Куин

В мемоарите му откриваме много интересни истории - за близките му контакти с изпълнители от руската балетна група "Дягилев"; за срещата му с Пикасо в ателието на художника на ул. "Бонапарт" в Париж по време на войната. Кларк останал шокиран, че вместо да говорят за войната, първото, което му показал Пикасо в тази среща бил албум с еротични рисунки по темата Купидон и Психея. "В действителност великите художници рядко се интересуват от събитията в заобикалящия свят. Те са ангажирани с реализацията на техните собствени образи и се опитват да постигнат търсената необходимост на художествената форма. Както е добре известно, образите в основата на "Гуерника" са разработени в рисунки, цяла година преди бомбардировката на града на баските", заключава Кларк.

Отляво надясно сър Кенет Кларк (1903 - 1983), Джени Лий (1904 - 1988), министър на изкуствата и скулпторът Хенри Мур (1898 - 1986) на предварителен преглед на новия телевизионен сериал на BBC2 „Civilisation: A Personal“ Изглед от Кенет Кларк' в Националния филмов театър във Ватерло, Лондон, 20 февруари 1969 г. / Снимка: Getty Images

Още

Еврейско семейство продава творба на Пикасо, за да избяга от нацистите, но наследниците им си я искат обратно

Еврейско семейство продава творба на Пикасо, за да избяга от нацистите, но наследниците им си я искат обратно

За Кларк войната е ключово събитие, което преобръща целия живот на цивилизацията. Събитията в Берлин, разкритията за немските концентрационни лагери и други факти разтърсват съзнанието на Кларк. Той споделя ужаса си от мислите, които го безпокоят в онзи момент - че европейската цивилизация никога няма да се съвземе от тази война. Атомната бомба, пусната от американците над Япония, го изпълва с потрес и отчаяние за бъдещето на човечеството. Кларк е чутовен хуманист и събития като изброените го карат да изпитва безпокойство за човешкия разум и бъдещето на света.

Кенет Кларк и реставратор от Националната галерия в Лондон, обсъждат състояние на картина / Снимка: Getty Images

Още

Експерти: Леонардо да Винчи никога не е рисувал "Битката при Ангиари"

Експерти: Леонардо да Винчи никога не е рисувал "Битката при Ангиари"

През 1944-та година, след изтеглянето на немците от Париж, Кларк заминава за френкската столица, с надеждата да закупи евтино от обеднели френски аристократи картини за Националната галерия в Лондон. Но остава поразен от динамиката на културния живот във френската столица. Цените на картините били недостижимо високи и той се връща в Лондон с празни ръце, но сърцето му било изпълнено надеждата, че изкуството оцелява при вснякакви политическите катаклизми.

20 октомври 1942 г.: Сър Кенет Кларк (1903 -1983), директор на Националната галерия, разглежда внимателно картина от Кралската колекция, „Адам и Ева“ на Кранах, за да види дали има нужда от реставрация / Снимка: Getty Images

Студената война и студентските метежи от 1968-а година, отново засилват усещането му за един започнал апокалипсис, който ще продължи да руши безвъзвратно не само душевността на човека, но и ценни артефакти. От дистанцията на времето можем само да заключим, колко е бил прав...

"Ние може да сме оптимисти, но не можем да приветстваме перспективите пред нас", отбелязва Кенет Кларк в мемоарите си.

Кенет Кларк прави оглед на картина в Националната галерия на Лондон / Снимка: Getty Images

Още

Идентифицираха оспорвана творба на Рембранд

Идентифицираха оспорвана творба на Рембранд

Той сякаш беседва с читателите си и задава множество въпроси за шедьоврите на изкуството и връзката им с личния живот на големите майстори. Този своеобразен начин да търси отговорите, като беседва с другите, го прави много достъпен и любопитен за читателите. В монографиите му откриваме любопитни ракурси от психологията на художествения процес. Особено интересна в това отношение са монографиите му за Леонардо и Рембранд.

"Каква неимоверна радост носи работата върху Рембранд!, възкликва Кларк. - Съмнявам се, че има нещо друго в живота ми, което да ми е носило такова голямо удоволствие", пише той.

Още

Високотехнологично изображение показва миниатюрни детайли от "Нощна стража" на Рембранд

Високотехнологично изображение показва миниатюрни детайли от "Нощна стража" на Рембранд

Кларк изгражда някаква невидима връзка с художниците, които изследва. Прави им психологически портрет, в който откриваме и мотивите на творчеството им. "Когато поглеждаме за пръв път творбите на Рембранд, пише в мемоара си той, художникът изглежда като един г-н Всекичовек, с всички естествени човешки инстинкти, емоции и апетити. Но вгледаме ли се по-внимателно, започваме да осъзнаваме едно величие на мисълта, една проницателност във всяка алюзия и една напрегната сериозност, за които този г-н Всекичовек, представен в портретите, е само едно подвеждащо въплъщение".

Още

Великият Рембранд страдал от стерео слепота

Великият Рембранд страдал от стерео слепота

През 1951-ва година Кенет Кларк изнася лекции за голото тяло в Националната галерия във Вашингтон. Съзнава, че сред конгресмените има такива, които смятат тезата му, че между голото тяло в изкуствата и сексуалното удоволствие има връзка, за аморално. За да се избегне конфликта с тях, лекциите му били оповестени без заглавие.

С тези лекции Кларк буквално изпреварва времето, и в същото време - без да иска, го предвижда. Защото и днес има подобни крайни морализатори. Да не говорим, че често алгоритмите в социалните мрежи, невидимите им цензори, бъркат картина с "неприлична" снимка.

1953: Историкът на изкуството сър Кенет Кларк (1803 - 1983), председател на Съвета по изкуствата на Великобритания / Снимка: Getty Images

Любопитна е и иронията на историята, че в наше време, десетилетия след лекциите на Кларк, Конгресът на САЩ продължава да взема решения срещу изображения на голото тяло, като се мотивира с предпазна мярка по отношение на морала на обществото.

Още

Високото изкуство става изкуство на тялото – татуират Рембранд на посетителите в музей

Високото изкуство става изкуство на тялото – татуират Рембранд на посетителите в музей

В автобиографичната книга за Кларк "В къщата в Салтууд" на Сикрест се обръща особено внимание на самотното детство на Кларк. Той е единствено дете, но това няма значение, на фона на пагубното пиянство на баща му и дистанцираното присъствие на майка му. По-късно ще го споходят нови драматични събития - трагичното пристрастяване на съпругата му към кокаина и алкохола и депресивното състояние на децата му.

9 ноември 1934 г.: историкът на изкуството, Кенет Кларк (1803 - 1983), у дома със съпругата си Елизабет и техните двегодишни близнаци Колин и Колет / Снимка: Getty Images

Още

Учени разгадаха една от загадките на Леонардо да Винчи

Учени разгадаха една от загадките на Леонардо да Винчи

Изглежда този човек е бил орисан от ранно детство да се удеинява в света на изкуството, за да "избяга" от средата си. Вече казахме как войната променя светогледа на Кларк, неговите възгледи и подхода му към изкуството. В същото време тя се оказва траен фактор за нарастващо безпокойство в духовния му свят. Много критици отбелязват, че всичко това го кара "да се дистанцира от света, докато търси спасението му".

Неслучайно Кенет Кларк одухотворява художествената форма и сякаш приема ролята на "преводач", който на достъпен език предава нейната тънка чувствителност така, че да я направи разбираема за обикновените хора.

"Цивилизацията" на Кларк обхваща забележително малка част от човешката история от около 1400-годишното изкуство на Западна Европа, като взима за начало времето след падането на Рим и завършва в средата на 20-и век. В книгата Кларк споделя и личните си възгледи за историята и развитието на обществото. Този труд и днес е ценен с наблюденията на автора, как се е развивала човешката цивилизация в духовен план.

"Цивилизацията" в голяма степен е реализация на личната кауза на Кларк - да отвори път на духовността в живота на хората чрез хармоничния свят на изкуството. Самият той, както сполучливо се изразява един изкуствовед, е "богаташ-бежанец в света на изкуството". 

Еми МАРИЯНСКА

Още

Леонардо да Винчи е наполовина италианец?

Леонардо да Винчи е наполовина италианец?

Още

Без дълго чакане пред "Тайната вечеря" на Леонардо (галерия)

Без дълго чакане пред "Тайната вечеря" на Леонардо (галерия)

Още

Идентифицираха оспорвана творба на Рембранд

Идентифицираха оспорвана творба на Рембранд

Още

Картина, престояла в мазе 40 години, се оказа на Рембранд

Картина, престояла в мазе 40 години, се оказа на Рембранд

 

Коментирай 6

Календар

Препоръчваме ви

Анри Кулев: Човек трябва да бяга от свободата, защото и тя писва

"Свободата трябва да бъде възпитавана, тя трябва да се преподава в семейството и училището", казва големият български режисьор, художник, аниматор, сценарист и продуцент

Продуцент уличи режисьора на "Тутси" в шпионаж

90 години от рождението на Сидни Полак

Герасим Георгиев-Геро: Без мечти няма смисъл

Актьорът днес празнува 50 годишен юбилей

Иван Радоев: Свободен е този човек, който може да каже пред себе си "От нищо не ме е страх"

Днес се навършват 30 години от кончината на големия български писател, поет и драматург