ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВАТА
Авторът на "Цивилизацията" - богаташ-бежанец в света на изкуството
120 години от рождението на Кенет Кларк
Автор : / 5011 Прочита 6 Коментара
Кенет Кларк, директор на Националната галерия, инспектира картина, за да прецени дали има нужда от реставрация / Снимка: Getty Images
Той е авторът на една творба , която го прави популярен в цял свят. Става дума за "Цивилизацията" (1977). Кенет Кларк е виден британски писател, критик, изкуствовед, преподавател и директор на музей. Забележителен е фактът, че става директор на Националната галерия в Лондон едва 30-годишен.
Кенет Кларк разглежда състоянието на картини в Националната галерия на Лондон / Снимка: Getty Images
В автобиографичната книга "В къщата в Салтууд" на Мерил Сикрест, излязла две години след смъртта на Кларк, откриваме много любопитни факти от живота на писателя изкуствовед. Кларк е автор на фундаментални научни студии за рисунките на Леонардо, Рембранд и други велики художници, разработва лекционни курсове по различни въпроси на изкуствознанието и бързо си спечелва уважението на академичните среди. Някои от лекциите му, като "Леонардо да Винчи. Разказ за художника" (1936), "Пейзажът в изкуството" (1949), "Голото тяло" (1956), "Рембранд и италианския ренесанс" (1966) и др., са издадени в книги.
Класическият му труд "Цивилизацията" първоначално е представен в поредица от лекции по британската телевизия през 1969-а година. В тях проличава неговата чутовна ерудиция и педантичната му отговорност към всяка тема, с която се залавя. Кларк представя тезите си с неповторима яснота и елегантност на изказа, и става любимец не само на професионалистите в тази област, но и на милиони почитатели на изкуството.
През последното десетилетие на живота си самият Кларк написва мемоарите си в два тома, от които научаваме много за живота му.
Любопитно е да се отбележи, че Кларк е роден на 13-и юли 1903-та година в богаташко семейство, в което са ежедневие богатите трапези, ловджийските сбирки, комарджийските гуляи и почивките на Ривиерата. Кларк описва остроумно тази среда, в която израства като цвете, което търси "друго слънце".
Светът, в който е роден, му изглежда безгрижен, но празен.
Едва 7-годишен е завладян от картините в семейната колекция и сам развива интереса си към нови познания в историята на изкуствата, за да достигне върховете на познанието в тази област.
Навършиха се 120 години от рождението на големия историк на изкуството Кенет Кларк.
Завършва Оксфорд и заминава за Флоренция, където две години работи с най-добрия познавач на италианското изкуство на Ренесанса по онова време - Бернард Беренсон. Завръща се в Англия през 1930- година и започва да гради кариера. Кларк подпомага финансово, възлага поръчки и организира изложби на съвременни британски художници и изпълнения на музикални произведения в опразнената Лондонска галерия.
В мемоарите му откриваме много интересни истории - за близките му контакти с изпълнители от руската балетна група "Дягилев"; за срещата му с Пикасо в ателието на художника на ул. "Бонапарт" в Париж по време на войната. Кларк останал шокиран, че вместо да говорят за войната, първото, което му показал Пикасо в тази среща бил албум с еротични рисунки по темата Купидон и Психея. "В действителност великите художници рядко се интересуват от събитията в заобикалящия свят. Те са ангажирани с реализацията на техните собствени образи и се опитват да постигнат търсената необходимост на художествената форма. Както е добре известно, образите в основата на "Гуерника" са разработени в рисунки, цяла година преди бомбардировката на града на баските", заключава Кларк.
За Кларк войната е ключово събитие, което преобръща целия живот на цивилизацията. Събитията в Берлин, разкритията за немските концентрационни лагери и други факти разтърсват съзнанието на Кларк. Той споделя ужаса си от мислите, които го безпокоят в онзи момент - че европейската цивилизация никога няма да се съвземе от тази война. Атомната бомба, пусната от американците над Япония, го изпълва с потрес и отчаяние за бъдещето на човечеството. Кларк е чутовен хуманист и събития като изброените го карат да изпитва безпокойство за човешкия разум и бъдещето на света.
През 1944-та година, след изтеглянето на немците от Париж, Кларк заминава за френкската столица, с надеждата да закупи евтино от обеднели френски аристократи картини за Националната галерия в Лондон. Но остава поразен от динамиката на културния живот във френската столица. Цените на картините били недостижимо високи и той се връща в Лондон с празни ръце, но сърцето му било изпълнено надеждата, че изкуството оцелява при вснякакви политическите катаклизми.
Студената война и студентските метежи от 1968-а година, отново засилват усещането му за един започнал апокалипсис, който ще продължи да руши безвъзвратно не само душевността на човека, но и ценни артефакти. От дистанцията на времето можем само да заключим, колко е бил прав...
"Ние може да сме оптимисти, но не можем да приветстваме перспективите пред нас", отбелязва Кенет Кларк в мемоарите си.
Кенет Кларк прави оглед на картина в Националната галерия на Лондон / Снимка: Getty Images
Той сякаш беседва с читателите си и задава множество въпроси за шедьоврите на изкуството и връзката им с личния живот на големите майстори. Този своеобразен начин да търси отговорите, като беседва с другите, го прави много достъпен и любопитен за читателите. В монографиите му откриваме любопитни ракурси от психологията на художествения процес. Особено интересна в това отношение са монографиите му за Леонардо и Рембранд.
"Каква неимоверна радост носи работата върху Рембранд!, възкликва Кларк. - Съмнявам се, че има нещо друго в живота ми, което да ми е носило такова голямо удоволствие", пише той.
Кларк изгражда някаква невидима връзка с художниците, които изследва. Прави им психологически портрет, в който откриваме и мотивите на творчеството им. "Когато поглеждаме за пръв път творбите на Рембранд, пише в мемоара си той, художникът изглежда като един г-н Всекичовек, с всички естествени човешки инстинкти, емоции и апетити. Но вгледаме ли се по-внимателно, започваме да осъзнаваме едно величие на мисълта, една проницателност във всяка алюзия и една напрегната сериозност, за които този г-н Всекичовек, представен в портретите, е само едно подвеждащо въплъщение".
През 1951-ва година Кенет Кларк изнася лекции за голото тяло в Националната галерия във Вашингтон. Съзнава, че сред конгресмените има такива, които смятат тезата му, че между голото тяло в изкуствата и сексуалното удоволствие има връзка, за аморално. За да се избегне конфликта с тях, лекциите му били оповестени без заглавие.
С тези лекции Кларк буквално изпреварва времето, и в същото време - без да иска, го предвижда. Защото и днес има подобни крайни морализатори. Да не говорим, че често алгоритмите в социалните мрежи, невидимите им цензори, бъркат картина с "неприлична" снимка.
Любопитна е и иронията на историята, че в наше време, десетилетия след лекциите на Кларк, Конгресът на САЩ продължава да взема решения срещу изображения на голото тяло, като се мотивира с предпазна мярка по отношение на морала на обществото.
В автобиографичната книга за Кларк "В къщата в Салтууд" на Сикрест се обръща особено внимание на самотното детство на Кларк. Той е единствено дете, но това няма значение, на фона на пагубното пиянство на баща му и дистанцираното присъствие на майка му. По-късно ще го споходят нови драматични събития - трагичното пристрастяване на съпругата му към кокаина и алкохола и депресивното състояние на децата му.
Изглежда този човек е бил орисан от ранно детство да се удеинява в света на изкуството, за да "избяга" от средата си. Вече казахме как войната променя светогледа на Кларк, неговите възгледи и подхода му към изкуството. В същото време тя се оказва траен фактор за нарастващо безпокойство в духовния му свят. Много критици отбелязват, че всичко това го кара "да се дистанцира от света, докато търси спасението му".
Неслучайно Кенет Кларк одухотворява художествената форма и сякаш приема ролята на "преводач", който на достъпен език предава нейната тънка чувствителност така, че да я направи разбираема за обикновените хора.
"Цивилизацията" на Кларк обхваща забележително малка част от човешката история от около 1400-годишното изкуство на Западна Европа, като взима за начало времето след падането на Рим и завършва в средата на 20-и век. В книгата Кларк споделя и личните си възгледи за историята и развитието на обществото. Този труд и днес е ценен с наблюденията на автора, как се е развивала човешката цивилизация в духовен план.
"Цивилизацията" в голяма степен е реализация на личната кауза на Кларк - да отвори път на духовността в живота на хората чрез хармоничния свят на изкуството. Самият той, както сполучливо се изразява един изкуствовед, е "богаташ-бежанец в света на изкуството".
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Favtorat-na-tsivilizatsiyata-bogatash-bezhanets-v-sveta-na-izkustvoto&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F07%2F15%2F2585167%2F768x432.jpg%3F_%3D1689435177&description=Авторът на "Цивилизацията" - богаташ-бежанец в света на изкуството', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}