НАЙ-ГОЛЕМИТЕ
Великият Рембранд страдал от стерео слепота
Холандия започва честванията за 350-годишнината от смъртта на Рембранд
Редактор : / 10953 Прочита 3 Коментара
Рембранд, Автопортрет, 1661 г. (Снимка: Shutterstock)
Холандия започва честванията за 350-годишнината от смъртта на Рембранд с изложба в музея "Маурицхойс" в Хага. Принцеса Беатрикс ще обяви официално началото на "Годината на Рембранд".
Музеят "Маурицхойс" представя за първи път заедно всички 18 картини на Рембранд, които са в колекцията му. Сред тях са последният автопортрет на художника и "Урок по анатомия" от 1632 г. От 18-те картини, закупени като автентични, с времето се оказва, че само 11 са нарисувани от Рембранд, а пет - от други художници. Две предстои да бъдат изследвани.
"Нощна стража" от Рембранд, Рейксмюзеум - Амстердам (Снимка: Shutterstock)
Изложба с творби на Рембранд за годишнината ще бъде организирана и в националният музей в Амстердам. Тя ще бъде открита през февруари. Амстердамският "Рейксмузеум" притежава най-голямата колекция на Рембранд, в която са и шедьоврите "Нощна стража" и "Еврейската невеста".
Паметникът на Рембранд в Амстердам (Снимка: Shutterstock)
Рембранд Харменсон ван Рейн е смятан за един от най-великите в историята на европейското изкуство и за най-значимия в нидерландската история. Неговата творческа дейност съвпада с епохата на стопански и културен подем, известна като Нидерландски златен век.
Стилът на Рембранд, макар и в много отношения противоположен на преобладаващия по това време в голяма част от Европа барок, също се характеризира с извънредно изобилие и новаторство.
В младостта си Рембранд постига успех и известност като портретист, но по-късно в живота си се сблъсква с лични нещастия и парични затруднения.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Независимо от това неговите гравюри и картини остават известни през целия му живот, репутацията му като художник не спада и той става учител на много значими нидерландски художници от следващото поколение.
Рембранд, "Пейзаж с каменен мост", 1638 г. (Снимка: Shutterstock)
Най-големите творчески успехи на Рембранд са видими в портретите на негови съвременници, автопортретите и илюстрациите на библейски сцени. Поредицата негови автопортрети представляват уникална автобиография, в която художникът се анализира без суета и с крайна откровеност.
В своите картини и гравюри Рембранд показва познаване на класическата иконография, която видоизменя според своя собствен опит. Така изображенията на библейски сцени са формирани от познанията му за съответния текст, разбирането му на класическата композиция и личните му наблюдения на живота в Амстердам с неговата значителна еврейска общност.
Рембранд Хамерсон ван Рейн е роден на 15 юли 1606 година в град Лайден, по това време част от Съединените провинции на територията на днешна Холандия. Той е деветото дете на Хармен Геритсон ван Рейн и Нелтген Вилемсдохтер ван Зойтбраук. Семейството му е сравнително заможно - бащата е мелничар, а майката е дъщеря на хлебар.
Като дете Рембранд посещава местното латинско училище, а след това постъпва в известния Лайденски университет, въпреки че според негови съвременници има по-голяма склонност към рисуването. Не след дълго той става чирак на Якоб ван Сваненбург - местен художник, рисуващ главно исторически сюжети, при когото остава в продължение на три години.
През 1623 година за 6 месеца, е ученик на известния художник Питер Ластман в Амстердам. Тези двама майстори изграждат основата на неговото професионално умение.
Рембранд, "Мелницата", 1645-48 г. (Снимка: Shutterstock)
През 1624 или 1625 година Рембранд и неговият приятел и колега Ян Ливенс откриват собствено ателие в Лайден, а през 1627 година Рембранд вече приема ученици, сред които е Герит Дау.
Дори от малкото запазени ранни негови произведения се вижда личният му подход в изобразяването на човека.
Убиването с камъни на Свети Стефан, 1625 г.
През 1629 година работата на Рембранд привлича вниманието на Константейн Хюйгенс, баща на бъдещия известен математик и физик Кристиан Хюйгенс, който по това време е секретар на стадхаудера на Холандия и Зеландия, принц Фредерик Хендрик. Така той получава значителни поръчки за двора в Хага, а принцът остава негов клиент до 1646 година.
"Ослепяването на Самсон", 1636 г.
Ластмановата страст към пъстрота, разнообразие и внимание към детайла оказват огромно влияние върху младия художник. В сравнение със зрелите му творби тези от ранния период се отличават с пъстрота и стремеж да опише внимателно всяка подробност от материалния свят, за да може да предаде достоверно екзотичната обстановка на библейската легенда.
Почти всички герои са представени на зрителя облечени в скъпи ориенталски дрехи и блестят с бижута, което създава атмосфера на пищност, празничност и парадност.
В края на 1631 година Рембранд заминава за Амстердам, който по това време бързо се разраства и се превръща в търговска столица на Нидерландия. Тук той за първи път започва да работи като професионален портретист, рисува мъжки и женски глави, прави опити с различни гримаси и постига големи успехи.
Типичен портрет от 1634 г., когато Рембранд се радва на голям търговски успех
Първоначално Рембранд се установява при търговеца на произведения на изкуството Хендрик ван Ойленбург и през 1634 година се жени за неговата братовчедка Саския ван Ойленбург. Тя е от заможно семейство - нейният баща е юрист и кмет на Леуварден.
След смъртта на родителите си тя живее със своята по-голяма сестра в Билд във Фризия. Рембранд и Саския се женят в църквата на Билд, като на церемонията не присъстват негови роднини. През същата година Рембранд получава амстердамско гражданство и става член на амстердамската гилдия на художниците. Той приема и няколко ученици, сред които са Фердинанд Бол и Говерт Флинк.
Женитбата със Саския издига високо социалното положение на Рембранд и му позволява да купува и събира предмети на изкуството и редки ценности. Годините със Саския дават силен тласък на творчеството му. Укрепва и собственият му художествен стил.
Съпругата на художника Саския ван Ойленбург, около 1634 г.
През 1635 година Рембранд се установява в наета къща на модната за времето си улица "Нюе Дуленстрат". През 1639 година семейството се премества в представителна къща на "Йоденбрестрат" в оформящия се по това време еврейски квартал, в която днес се намира музеят "Къща на Рембранд".
Сградата на стойност 13 хиляди гулдена е купена от Рембранд с ипотечен заем, който по-късно се превръща в основна причина за неговите финансови затруднения. С тогавашните си доходи Рембранд би трябвало и сам да може да купи къщата, но изглежда разходите му нарастват заедно с доходите, а е възможно да е правил и някои неуспешни вложения.
"Христос, изцеляващ болните" 1647 – 1649 г.
Рембранд преживява поредица от лични трагедии. Синът им Румбартус умира два месеца след раждането си през 1635 година, а дъщеря им Корнелия - едва на три седмици, през 1638 година. През 1640 година със Саския имат втора дъщеря, която също наричат Корнелия и която умира едва месец след раждането.
Само четвъртото им дете, Титус, роден през 1641 година, доживява до зряла възраст.
Съпругата му Саския умира през 1642 година, малко след раждането на Титус, вероятно от туберкулоза. Картините на Рембранд, изобразяващи я на смъртно легло, са сред най-чувствените му творби.
По време на заболяването на Саския, Рембранд наема за болногледачка и дойка на малкия Титус Герче Диркс, която малко по-късно става и негова любовница.
Впоследствие тя го обвинява в неспазване на обещание за женитба и печели годишна издръжка от 200 гулдена. Когато Рембранд научава, че Герче Диркс е заложила бижута на Саския, които той й е подарил, полага големи усилия и успява да я затвори за 12 години в приют за бедни в Гауда.
От края на 40-те години Рембранд живее със значително по-младата Хендрике Стофелс, която първоначално е негова прислужница. През 1654 година им се ражда дъщеря, отново наречена Корнелия, което донася на Хендрике обвинение от Реформираната църква в "извършване на актове на блудство с художника Рембранд". Тя се признава за виновна и получава забрана да получава причастие.
Рембранд обаче не е обвинен, защото не е член на Реформираната църква. Двамата са приемани за сключили брак според гражданското право, макар че Рембранд не се жени официално за Хендрике, за да не загуби достъпа си до наследството на Титус от майка му.
Рембранд харчи над възможностите си, купувайки произведения на изкуството (откупувайки и собствени произведения), гравюри (често използвани в картините му) и редки предмети, което го отвежда до ръба на банкрута през 1656 година. Тогава след съдебно споразумение са разпродадени повечето му картини и голяма сбирка от антики.
Списъкът на предметите от разпродажбата е запазен до наши дни и дава представа за колекционерските интереси на Рембранд. В него, освен картини на Старите майстори, присъстват бюстове на римски императори, множество предмети от Азия, сред които цели японски доспехи, природонаучни и минералогични сбирки.
"Урок по анатомия на д-р Николаес Тюлп", 1632 г.
Средствата от разпродажбата се оказват недостатъчни и Рембранд е принуден да продаде къщата и печатницата си, като през 1660 година се премества в по-скромно жилище на "Розенграхт".
Властите и кредиторите се отнасят сравнително благосклонно към художника. Но това не може да се каже за гилдията му , която по този повод въвежда забрана за упражняване на професията при банкрут, заради която през 1660 година Хендрике и Титус създават предприятие за търговия с произведения на изкуството, а Рембранд става негов служител.
"Отвличането на Европа", 1632 г.
През 1661 година новото предприятие получава поръчка за картина в новопостроената сграда на общината, тъй като първоначалният изпълнител Говерт Флинк умира преди да започне работа. Рембранд рисува "Заговорът на Клавдий Цивилис", но картината е отхвърлена от клиента и днес от нея е запазен само един фрагмент.
По това време Рембранд приема и последния си чирак, Арт де Гелдер. През 1662 година той все още работи по големи поръчки за портрети и други картини. Известно е също, че през 1667 година в дома му гостува великият херцог на Тоскана Козимо де Медичи, който е на посещение в Амстердам.
"Буря в Галилейско море", 1633 г.
Писмо, публикувано през 2004 г. от Маргарет С. Ливингстън, професор по невробиология в Медицинското училище в Харвард, показва, че Рембранд, чиито очи не успяват да се синхронизират добре, страда от стерео слепота.
До този извод се стига след изследване на 36 автопортрета на Рембранд.
Автопортрет с два кръга, 1660 г.
Тъй като той няма обичайното бинокулярно зрение, мозъкът му автоматично превключва на едното око при решаването на изобразителни задачи. Този недостатък може да му помогне да преобразува изображенията в плоски и да ги постави върху двумерното платно.
Ливингстън предполага, че това е предимство за художника: "Учителите по изобразително изкуство често карат студентите да затворят едното си око, за да "изгладят" това, което виждат, затова обемната слепота не е недостатък, дори може да бъде действено преимущество за някои художници.
"Христос пред народа", 1655 г.
Рембранд надживява както Хендрике, която умира през 1663 година, така и Титус, починал през 1668 година, оставяйки малка дъщеря.
Самият Рембранд умира година по-късно, на 4 октомври 1669 година в Амстердам и е погребан в необозначен гроб в гробището на църквата "Вестеркерк".
До средата на XX век се смята, че Рембранд е автор на повече от 600 картини, около 400 гравюри и 2000 рисунки.
През 60-те години на XX век е създаден Проект за изследване на Рембранд, обединяващ голям брой учени, които изследват критично неговото наследство и ограничават броя на картините със сигурно авторство на около 300. Броят на неговите печатни гравюри се променя по-малко - днес той се оценява на почти 300.
Вероятно през живота си Рембранд създава много повече от 2000 рисунки, но до наши дни оцеляват много малък брой - изследванията в тази област продължават, като някои експерти преценяват броя на автентичните рисунки на по-малко от 100.
В миналото се приема, че около 90 картини на Рембранд са негови автопортрети, но днес е установено, че той е карал своите ученици да копират автопортретите му като част от тяхното обучение.
Според съвременните изследвания броят на автопортретите е над 40 платна, както и няколко рисунки и 31 гравюри, сред които са някои от най-забележителните картини от тази група. Някои го изобразяват позиращ с псевдоисторическо пищно облекло или правещ странни гримаси.
Маслените му автопортрети проследяват развитието на художника от несигурен младеж през спретнатия и популярен портретист от 30-те години до угрижения, но силен възрастен мъж.
Заедно те формират забележително ясна картина на човека, неговата външност и психологическа настройка. Възможно е самият художник да не си е поставял такава цел, а просто да е задоволявал значителното търсене на автопортрети на известни художници.
На човечеството са му нужни два века, за да оцени напълно значението на творчеството на Рембранд.
Въпреки че още Джовани Кастилионе и Джовани Батиста Тиеполо са вдъхновени от неговите офорти, художникът и живописецът Рембранд, който пресъздава точността на детайлите, за първи път получава признание през XIX век, когато хората на изкуството от реалистичната школа противопоставят неговата дълбока прочувствена поезия на светлината и сянката на безпрекословната точност и чистота на френския академизъм.
Валерия КАЛЧЕВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}