СВЕТОВНИ ЛИЧНОСТИ
Мистериозната баронеса, от която се страхувал Наполеон - мадам дьо Стал
205 години от смъртта на една от най-влиятелните жени на 19-и век
Автор : / 7587 Прочита 7 Коментара
Ан дьо Стал, портрет на баронесата от неизв. автор
Ана Стал, или както е пълното й име - Ан Луиз Жермен дьо Стал, станала известна като мадам дьо Стал, е именита писателка от френски и швейцарски произход, представителка на либералното течение във френския романтизъм и отявлен опонент на Наполеон.
Тя е от аристократичен произход. Родена е в семейството на банкер и министър на финансите на Луи XVI. Първият й брак е с Ерик Магнус, барон дьо Стал-Холщайн, посланик на Швеция в Париж.
Мадам дьо Стал става известна, когато в навечерието на Френската революция, създава литературен салон в Париж, в който започват да се събират политици, писатели и учени. Изявява се като опонент на Наполеон и се налага да напусне Париж. Емигрира в Швейцария. Там се запознава с политика Бенжамин Констан дьо Рьобек и заедно с него предприема множество пътувания из цяла Европа.
Завръща се във Франция чак след падането на Наполеон. Мадам дьо Стал е писателка, станала известна с романите си "Делфин" (1802) и "Корин" (1807), както и на трудовете "За влиянието на страстите върху индивидите и нациите" (1796), "За литературата, разглеждана във взаимоотношенията ѝ с обществените институции" (1800), "За Германия" (1810) и др.
Мадам дьо Стал е обявена за една от най-влиятелните жени на 19-и век. Много интелектуалци на нейното време са на мнение, че от нея се страхувал самият Наполеон, а й се възхищавали светли умове като Гьоте и Пушкин.
Близка позната на мадам дьо Стал - графиня Викторина дьо Шастене е написала: "Три велики сили се борят с Наполеон за душата на Европа - Англия, Русия и мадам дьо Стал". Тази фраза буди истински респект към личността на баронесата, която персонално е сравнена с две мощни държави в битка с императора.
Първата й среща с Наполеон е на 3-ти януари 1798-а година в хотел "Халиф" в Париж. Самата баронеса дьо Стал написва следното за впечатленията си от него: "Колкото повече наблюдавах Наполеон Бонапарт, толкова по-тревожна ставах. Той е човек без емоции... Всичко е програмирано от един човек, и никой не може да направи дори стъпка, или да пожелае нещо без него. Не само свободата, но и свободната воля изглежда изгонена от земята".
Личността на мадам дьо Стал е истинска мистерия. Тя остава някак в сянка на страниците на историята, а нейното влияние върху изкуството и политиката по времето, в което е живяла, е било огромно. Отбелязват го не само близкият й приятел Гьоте, но също така Байрон, както и Пушкин. Всички те се възхищават на невероятната култура и твърдия характер на тази жена.
Родена е на 22-ри април 1766-а година. Майка й е от френско-швейцарски произход - красива жена, която се омъжва с уреден брак за бащата на Ан - Жак Некер, човек с внушителна кариера във френския кралски двор. В салона на майката на Ан в Париж се събирали много знаменитости. Още на 11 Ан спокойно общувала с тях и набирала опит - и житейски, и политически. Ан била впечатлителна натура и майка й въвела строга дисциплина в образованието й, за да не се отклонява в незначителни неща. Така още на 16 Ан събуждала истинско възхищение у зрели и опитни хора с интелектуалните си познания.
Майката на Ан била по-млада от баща й с 18 години, и макар да не била щастлива в брака си, уважавала съпруга си и му родила пет деца. И бъдещата мадам дьо Стал, също като майка си, макар да не била щастлива и в двата си брака, ражда две деца от тях и още едно дете от любовника си.
Била ли е феминистка? - Вероятно да, дори крайна понякога, защото веднъж написва: "Колкото повече опознавам мъжете, толкова повече харесвам кучетата".
За времето си мадам дьо Стал е една свръх еманципирана жена, която отстоява мнението си, но зачита и мнението на другите. Написва в дневника си: "Ако не беше зачитането на човешкото мнение, нямаше да отворя прозореца си, за да видя залива на Неапол за първи път, когато отидох на петстотин левги, за да говоря с гениален човек, когото не бях виждала".
Мадам дьо Стал е независим дух, който респектира будните си съвременници. Свободното и безстрашно изразяване на мнение от една жена по такива важни политически теми и личности като Наполеон, я прави борец с ореол в очите на мнозина.
По време на изгнанието си - между 1803-та и 1810-а година, далеч от Париж, мадам дьо Стал първо пътува в много страни в Европа. Написва "Корин" и "За Германия". Сред емигрантите, които среща в чужбина, бил и бившият военен министър на Франция - граф Луи дьо Нарбон. Между двамата избухнала истинска страст, плод на която е трудът на мадам дьо Стал "За влиянието на страстта върху щастието на хората и на народите".
За жалост, отношенията между двамата претърпяли разрив и раздяла.
Издание на романа на мадам дьо Стал "Делфин"
Мадам дьо Стал е първата, която се осмелява да се разбунтува срещу жестокото отношение към кралица Мария-Антоанета във Франция и издава анонимна брошура "Refléxion sur le procès de la Reine, par une femme (1793), с която се опитала да събуди състрадание към нещастната кралица.
Докато е в Швейцария, умира майката на мадам дьо Стал, и тя погребва родителката си там. В продължение на две години се грижи за баща си, към когото изпитвала искрено възхищение и преклонение пред неговия ум и характер. През 1804-та година издава посветеното на баща й съчинение "Vie privée de Mr. Necker".
В Швейцария мадам дьо Стал изживява много тъжни моменти, като смъртта на майка си, но и много вдъхновяващи срещи, както и едно романтично увлечение - с Бенжамин Констан.
В романа си "Делфин" писателката описва нерадостната съдба на една високонадарена жена, встъпила в неравна битка с деспотизма на общественото мнение. Всъщност, каквато е и нейната собствена съдба. У Констан тя открива не само страстта, но и разбирането.
Именно, когато двамата заминават заедно и пребивават в Германия, Ан се запознава с Гьоте, Шилер, Фихте, Хумболт и Шлегел. После, докато е в Италия, се запознава с поета Винченцо Монти. Между двамата се събуждат нежни чувства. Запазена е кореспонденция, която доказва увлечението им един по друг, въпреки че Ан все още има любовни отношения с Констан.
По-късно, когато се връща в Швейцария, Ан дьо Стал кани поета да отиде при нея, но той се оказва слабохарактерен и достатъчно страхлив в притесненията си да не си навлече гнева на Наполеон, и не се отзовава на поканата. Това охлажда чувствата й към него. По-късно тя претърпява голямо разочарование и от близкия на сърцето й Бенжамин Констан. Връщайки се от Германия в Женева, научава от приятели, че той имал таен брак с Шарлота Гарденберг.
Бенжамин Констан, графичен портрет
Заниманията на Ан по широк кръг теми от обществено значение, я спасяват от личните драми. В съчинението си "За литературата..." тази изключително интересна жена изследва отношенията между религията, нравите на хората и литературното законодателство. Все теми, които са предизвикателство към обществото.
През 1812-а година мадам дьо Стал пътува и до Русия. Възхитена е от силата на руския народ, но отбелязва, че Америка има първенствуваща роля в света. Съветва немците и италианците да се обединят във федерация. От Петербург се насочва към Стокхолм. Връща се в Париж едва след като научава, че Наполеон е заточен на Елба.
Руско издание с биографията на мадам дьо Стал
На 21-ви февруари 1817-а година, по време на прием, организиран от главния министър на Людовик XVIII, Ан дьо Стал пада по непредпазливост и получава кръвоизлив в мозъка. Той става и причина за усложнения, които предизвикват смъртта й. Умира на знаменателния ден, отбелязващ началото на Великата френска революция - 14-и юли. Невероятно наистина, но Ан дьо Стал умира в Деня на Бастилията - на 14 юли 1817-а година, само на 51, в разцвета на силите си.
Освен книгите и трудовете си, тази забележителна жена ни оставя свои максими, които красноречиво говорят за развития й ум.
А на романтичната й душа е кръстена една красива, фино многоцветна и рядък вид роза.
Роза "Мадам дьо Стал" / Източник: Градински център Воронеж
Мадам дьо Стал - цитати
Умът е в разпознаването на приликата между различаващи се неща, и на разликата между неща, които са еднакви.
Научавам живота от поетите.
Обществото развива остроумие, но геният му се дължи на съзерцанието.
Човешкият ум винаги напредва, но това е напредък в спиралата на живота.
Търсенето на истината е най-благородното занимание на човека; публикуването му е задължение.
Геният е по същество творчески; той носи печата на лицето, което го притежава.
Куражът на душата е необходим за триумфа на гения.
Човек трябва да избира в живота, между скуката и страданието.
Научният напредък прави моралния прогрес необходимост; защото, ако се увеличи силата на човека, проверките, които го възпират да злоупотребява, трябва да бъдат укрепени.
Ентусиазмът дава живот на невидимото и интерес към онова, което няма незабавно действие върху нашия комфорт в този свят.
Ентусиазмът означава Бог в нас.
Съвестта без съмнение е достатъчна, за да отведе и най-студения характер в пътя на добродетелта.
Глаасът на съвестта е толкова деликатен, че е лесно да се заглуши; но също така е толкова ясен, че е невъзможно да бъде сгрешен.
Учтивостта е изкуството да избирате най-доброто измежду вашите мисли.
Мъжете се заблуждават от егоизма, а жените - защото са слаби.
Славата може да бъде за една жена блестящ траур на щастието.
Любовта е емблемата на вечността; това обърква всички идеи за времето; заличава цялата памет на началото и всичкия страх от Края.
По въпросите на сърцето нищо не е вярно, освен невероятното.
Преставаме да се обичаме, ако никой не ни обича.
Най-голямото щастие е да превърнете чувствата си в действие.
Тайната на съществуването е връзката между нашите грешки и нашите нещастия.
Като растем в мъдрост, ние прощаваме по-свободно.
Когато унищожаваме стар предразсъдък, имаме нужда от нова добродетел.
Образованието от живота усъвършенства мислещия ум, но покварява лекомисления.
Религиозният живот е борба, а не химн.
Молитвата е повече от медитация. В медитацията, източникът на сила си ти самият. Когато човек се моли, той отива до източника на по-висша сила от неговата.
Да се молим заедно, на каквито и да било езици или ритуал, е най-нежното братство на надежда и съчувствие, което хората могат да сключат в този живот.
Душата е огън, който прониква лъчите си чрез всички сетива; в този огън съществува съществуването; всички наблюдения и усилия на философите трябва да се обърнат към това Аз, което е центърът и движещата сила на нашите чувства и идеи.
Не сте ли наблюдавали, че вярата обикновено е най-силна у онези, чийто характер може да се нарече най-слабият?
Божествената мъдрост, която възнамерява да ни задържа известно време на земята, е направила добре да покрие с воал перспективата за бъдещия живот; защото, ако нашата гледка може ясно да различи противоположния бряг, кой ще остане на този бурен бряг?
За пръв път разбираме смъртта, когато тоя постави ръката си върху някой, когото обичаме.
Колко вярно е, че рано или късно, най-големите бунтовници са принудени да се поклонят под игото на нещастието!
Архитектурата е замразена музика!
Музиката съживява спомените, за да ги успокои.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}