ГОЛЕМИТЕ ЛИЧНОСТИ НА ХХ ВЕК
Жената, която разсекрети тайните на Пентагона и изгони Никсън от Белия дом
Издателката на "Вашингтон поуст" Катрин Греъм почина след нещастен случай преди 20 години
Автор : / 5774 Прочита 4 Коментара
1997 г. Катрин Греъм раздава автографи в Лос Анджелис / Снимка: Getty Images
На 17 юли 2001 г. в Бойс, Айдахо, САЩ почина на 84-годишна възраст жената-"Вашингтон поуст", която превърна вестника във водеща медия не само в САЩ, но в света. В продължение на повече от 3 десетилетия тя бе издател на този вестник и водеща фигура в живота на Америка.
Серия от разследвания по аферата "Уотъргейт", продължили цели 9 месеца, принудиха американския президент Ричард Никсън да подаде оставка. Преди това Белият дом открито заплашвал да отнеме телевизионния лиценз на "Washington Post Co" и адвокатите на Катрин Греъм я съветвали да се откаже от тази война, но тя пренебрегва съветниците си и смело продължава напред. Оставката на Никсън определено е триумф на четвъртата власт - медиите, над задкулисието в политиката. А героинята зад тази победа е Катрин Греъм.
Катрин Греъм / Снимка: Getty Images
Катрин Греъм бе смел журналист, за когото свободата на словото бе отстоявана и отвоювана независимост. Тя напълно заслужи наградата "Пулицър" за автобиографичната си книга "Лична история", защото нейната лична история бе на борец за независимост. В тази книга тя разкрива болезнени истини за себе си, за изпитанията, през които е трябвало да премине, за моралните граници, които е трябвало да избира. Включително, в тази книга тя откровено разказва и за психичното заболяване на съпруга си.
Когато от "Вашингтон поуст" съобщиха за смъртта й преди 10 години, колегите й написаха за нея:
"През всичките години, в които тя притежаваше и управляваше вестника, Греъм никога не ни каза какво да пишем и как да го пишем, кого да хвалим и кого да критикуваме. Тя никога не позволяваше личното й мнение да се отрази върху работата на журналистите".
Пълното й име е Катрин Майер Греъм. Ръководи вестника в периода от 1963-та до 1991-ва година.
Тази забележителна жена е родена на 16 юни 1917 г. в Ню Йорк. Работи до последния си дъх неуморно за истината, ражда пет деца, до смъртта си е баба на седем внуци, и същевременно е пример за журналист, писател, жена, майка и колега. Катрин Греъм бе борец за равенството на половете и срещу насилието във всичките му форми.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Баща й е издателят Юджийн Майер, а майка й - Агнес Майер е училищна възпитателка. Първоначално Катрин завършва колеж, а по-късно следва в Чикагския университет. Първата й работа като журналист е като репортер наа "San Francisco News". Работила е в "Sunday Post", където тръгва от най-ниското стъпало - редактира писма. В "The Washington Post" започва работа през 1933-а година, когато баща й купува вестника в момент, в който изданието обявява нессътоятелност.
През 1940-а година Катрин се омъжва за юриста Филип Греъм и сменя фамилията си с тази на съпруга си - името, с което по-късно става известна. През 1946-а година Хари Труман отправя покана към баща й да стане първият ръководител на Световната банка. През 1948-а година съпругът й изкупува акции в "The Washington Post".
Става така, че старият Майер гласува доверие на съпруга на дъщеря си, не на нея. Бизнесът се разраства. "Washington Post Company" придобива съперника си "Times-Herald", а през 1954-та вече притежава и списание "Newsweek". През 60-те години компанията се сдобива и с няколко радиа и телевизии.
Съпругът на Катрин - Филип Греъм, е завършил Харвардския университет и е авторитетна фигура в политиката на САЩ. Той е човекът, който препоръчва на Джон Кенеди да вземе за свой заместник Линдън Джонсън.
За жалост, в личния си живот Филип Греъм не е толкова волева личност. Постоянно се бори с депресията и алкохолизма си. Накрая сам решава да постъпи на лечение в стационар, но не издържа там и се уединява във фермерска къща на фамилията, където се самоубива.
Всъщност, самоубива се и синът на Катрин Греъм - Уилям Греъм. Той се застрелва в дома си в Лос Анджелис на 69-годишна възраст. Уилям е адвокат и филантроп, завършил е Станфордския и Калифорнийския университети, преподавал е по право в UCLA. Работил е като адвокат във Вашингтонската фирма "Williams & Connolly", преди да се премести в Лос Анджелис, където основава инвестиционна фирма "Graham Partners" и започва да се занимава с благотворителна дейност.
След смъртта на съпруга си през 1963-та година, Катрин Греъм поема контрола над "Washington Post Company", изненадвайки мнозина, които смятат, че й липсва достатъчен опит.
Под нейно ръководство, обаче, вестник "The Washington Post" става номер едно сред печатните издания в Америка и бързо набира слава покрай разследванията, които излизат на страниците му. Това се дължи и на Бен Брадли, когото Греъм назначава за изпълнителен редактор на изданието.
Катрин Греъм / Снимка: Getty Images
С публикуването на "Pentagon Papers" през 1971-ва и на агресивните разследващи материали във вестника за аферата "Уотъргейт", "The Washington Post" увеличава многократно тиража си и става най-влиятелният вестник на печатния пазар в САЩ.
През 1972 г. Греъм поема поста главен изпълнителен директор на "Washington Post Company". Тя е първата жена-изпълнителен директор на компания от Fortune 500 и е призната за една от стоте жени с най-голямо влияние в историята на Америка.
Когато взима наградата "Пулицър" за автобиографичната си книга, през 1998-а година, Катрин Греъм бе на 80.
Славата й отдавна вече бе изпреварила наградата. Голям принос за това има публикуването на тайните документи на Пентагона.
За да публикуваш правителствени документи, когато Щатите водят война във Виетнам, се иска повече от смелост - иска се мъжки кураж. Катрин Греъм изиграва и огромна роля за решението на Върховния съд на САЩ за т.нар. Първа поправка.
Именно Катрин Греъм дава зелена светлина на репортерите на вестника - Боб Удуърд и Карл Бърнстейн, да разследват корупцията в Белия дом по така наречения скандал "Уотъргейт". Тези разкрития са връх не само в кариерата на Греъм като издател, те са победа на честната и неподвластна журналистика над задкулисието на политиката и управляващите от най-висок ранг.
През 1975-а година Катрин Греъм е изправена пред труден избор - трябва да приеме исканията на синдикатите, или да им се противопостави. Взима крайно, но също така "мъжко" решение - не се огъва и заменя протестиращите с други работници. Това е посрещнато неодобрително от мнозина, но тя отговаря на нападките с едно-единствено откровено изречение: "Крачката назад може да повлече много грешни крачки напред, но в противоположната посока!"
През юни 2001-ва година й предстои последното тежко изпитание в живота й - пада и получава тежки травми, които й костват живота. Умира на 17 юли същата година. Животът й е пресъздаден от голямата актриса Мерил Стрийп във филма "Вестник на властта".
Смъртта й се прие като огромна загуба за обществения живот на Америка. Написаното за кончината й затвърди легендата за Катрин Греъм, като "една от най-могъщите и интересни жени на ХХ век". Мнозина поднасяха съболезнованията си, като се обръщаха към покойната с името "Кей". Тя бе спечелила главната битка - доверието на обществото към работещите в пресата.
Избрани цитати на Катрин Греъм
Да обичаш това, което правиш, и да чувстваш, че има значение - как може да има нещо по-забавно?!
Онова, което жените трябва да направят, за да се издигнат на власт, е да предефинират своята женственост. Някога властта се е смятала за мъжки атрибут. Всъщност, властта няма пол.
Някои въпроси нямат отговори, което е ужасно труден урок.
Живеем в мръсен и опасен свят. Има неща, които широката общественост не трябва да знае. Вярвам, че демокрацията процъфтява, когато правителството може да предприеме законни стъпки, за да запази тайните си, и когато пресата може да реши дали да отпечата това, което знае.
Еми МАРИЯНСКА
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}