Тя е музата, любовта на живота и съпруга на един от създателите на ФСБ - Румен Бояджиев. Музикантът, изпял вечните хитове "Високо" и "След десет години".
Тя е автор на много от песните на култовата рок група, вдъхновявали и осмисляли живота на поколения българи.

Със съпруга си Румен Бояджиев (Снимка: Личен архив)

За по-младите - тя е майката на двама от любимците на меломаните днес - композитора Румен Бояджиев-син и музиканта Борислав Бояджиев -DJ Борче.

Синовете на Даниела Кузманова и Румен Бояджиев - Румен и Борислав (Снимка: Личен архив)

Помним я като автор и водещ на култови музикални радио и телевизионни предавания, сред които "Песни на седмицата"(БНР), "Рок-Топ 7" (Радио "Тангра") и "Апропо" (БНТ), както и на първото музикално токшоу по Българската национална телевизия "Контрапункти".

Била е главен продуцент на Редакция "Попмузика и джаз" в Музикално издателство "Балкантон", главен редактор на редакция "Музика" в БНТ, член на Съвета за музика към Министерство на културата, член на Управителния съвет на Дружество за защита на авторските права "Музикаутор", член на Управителния съвет на фондация "Софийски музикални седмици", музикален директор на националния поп фестивал "Златният Арлекин".
Музиколог, поет, автор на музикална публицистика и на мемоарната книга "Един живот не стига да живееш с музиката на ФСБ". Самата тя се определя като "сподвижник на ФСБ".

Има издадена стихосбирка "Контрапункти". Нейни стихове са изпети думи и част от репертоара на Лили Иванова, Георги Христов, Роберта, Спринт, Румяна Коцева, Ирина Флорин, Петя Станчева и други.  Сред тях са "Дансингът на самотата" на Лили Иванова, "Цвят лилав" на Ирина Флорин, "Нека сме различни" на Роберта и др.

Имаме удоволствието да Ви представим, екслузивно пред  Dir.bg музикалната легенда Даниела Кузманова:

По време на фестивала за песни и изпълнители "Златен Арлекин" - Плевен (Снимка: Личен архив)

 - В началото на годината в телевизионно интервю изразихте тревога от липсата на Национална културна стратегия у нас, както и от закон, който да регламентира присъствието на българска музика в ефира. Как би могло да се случи това?
- Преди няколко дни станахме свидетели на проект за "Стратегия за развитие на българската култура 2019 - 2029 г." публикуван официално от Министерството на културата. Един труден за анализиране документ, в който преобладава визията за "възвръщаемост от инвестициите" в сферата на културата и отсъства финансова стратегия на Стратегията. Според мен, неприложим на практика, изпълнен с неизяснени критерии, кухи фрази и клишета, които нямат дори необходимата литературна стойност. Досегашните 0.5% от бюджета за култура вече клонят към 0.4% , а и по-малко, тъй като в Бюджет 2019 за "култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело" са определени 0.6% ! Така че, тревогата ми си остава.

За регламентирането на препоръчителна квота българска музика в националния ефир чрез закон, все още имам надежда.

Институциите, които са загрижени за опазване на езика и националната ни идентичност, за реформата в образованието, за "бъдещето на нашите деца" тук, в България, както и някои парламентарно представени групи би трябвало да се обединят за решаването на този проблем. Защото активното присъствие на българска музика в ефир не е само желание от страна на музикантите да се "чуват" техните произведения и изпълнения, то има стратегическо национално значение и е свързано с цялостния принос на музиката от всички жанрове към българската култура.

Снимка: Личен архив

- През годините назад сте автор на над 1500 музикално-публицистични статии в различни издания. Каква би била темата Ви днес?
- Опитът за сриване на идолите, отказът от българското, безогледното заличаване на историческата памет, забравата, в която потъват класиците, подмяната на ценностите... и критика на всезнайковците.

Румен Бояджиев и Иван Лечев (Снимка: Стоян Гребенаров )

- Музиката, която ни променяше. Музиката, която променяше правилата и времето. Коя беше тя?
- Ако говорим за популярната музикална култура, то няма по-въздействаща върху съзнанието със своята сила и свобода от рокмузиката. Бунтарството кодирано в изказа и изразните средства, непримиримостта към статуквото, несъгласието със социалните различия, ако щете дори сатирата на официалната и общоприета картина за живота и света... всичко това променяше и правилата, и времето.

Рокмузикантите бяха посланици на свободния дух.

- Има ли нови хитове или всичко е добре забравено старо?
- Разбира се, че има. По-важно е защо и как стават хитове. Някои се налагат от непрестанна ротация в програмите на радиостанциите и бързо биват забравени. Други носят своята жизненост и съдържателност с посланията в музиката и текста, и с годините се превръщат в незабравими.

"ФСБ Пак ще се прегърнем" в зала 1 на НДК (Снимка: Стоян Гребенаров)

- Защо според Вас всички се връщат към евъргрийните?
- Едва ли, всички! По-младите се заслушват в тях, ако в семейството има традиция, ако родителите са почитатели на песни и изпълнители от близкото минало и не спират да ги слушат у дома. В последните години забелязвам, че хората отиват на концерт, за да си попеят, да си върнат спомените, да съпреживеят заедно с артистите на сцената емоцията от песента. Не се вълнуват толкова от качеството на поднесената програма, колкото от възможността да я споделят и да станат част от нея.

Това е свидетелство за липса на съвременен заместител, който провокира публиката да бъде слушател и ценител с вкус и взискателност.

- Ако говорим за нови поп и рок звезди, кои имена бихте откроили?
- Ще се въздържа да споменавам имена. Ще кажа само, че "звезди" във времето остават само онези, които са се посветили честно, безкомпромисно и дръзновено на каузата Музика. Необоснованото желание да бъдат на екран, да дадат интервю за първия си, още незаписан сингъл, да споменават коафьора и гримьора си, но не и авторите на песента изпразва от съдържание присъствието им. За "участията" им в дискотеки и клубове със синбек или буфосинхронизацията, въобще не отварям дума. За щастие, има и много млади музиканти, които ще оставят следа.

- Как гледате на това, че младите български изпълнители пеят на английски? Най-големите ни рок и поп хитове звучат наистина красиво на български...
- Всяка българска песен може да има чуждоезична версия, ако нейните създатели и изпълнители имат международни изяви, в които изпълнението на съответния език е задължително. Всеки български албум може да бъде издаден на език, който чуждестранен продуцент или издател препоръчва, за да бъде продуктът разбираем и приложим към съответния пазар. Но у нас?!

На премиерата на книгата в София Лайф клуб (Снимка: Личен архив)

- Какво ѝ липсва на новата музика?
- Може би приемственост и онаследяване на постигнатото, на жива връзка между минало и настояще. Всяка времева част от съкровищницата на попмузиката е учебник. Който иска да учи, има откъде.

- Днес медиите са тези, които до голяма степен формират музикалния вкус на аудиторията... Тяхна ли е вината за този срив в създаването на качествени творби?
- Медиите имат по-голяма вина и тя е, че вече не са Четвъртата власт. Съмнявам се, че формират какъвто и да е музикален вкус. Те просто форматират музиката. Създаването на качествени творби, както ги наричате е сложен и многопластов процес.

Творецът, в дълбоката си същност е самотник. Но неговата креативност зависи в голяма степен и от условията за творчество, от средата, в която попада творчеството, от културата на публиката. В този смисъл, медиите би трябвало да са посредник, да дават ориентири и да умеят да тълкуват изкуството.

В студиото на БНР (Снимка: Личен архив)

- Радио, телевизия, автор на текстове, музиколог... Къде се чувствахте най-уютно?
- Най-дълго съм била свързана с Радиото, то си остава голямата ми любов. Текстовете са обвързани с любовта ми към музиката. Тя пък, беше водеща и за работата ми в телевизията. Петгодишният период като продуцент в Балкантон е незабравим с динамиката и предизвикателствата. Всичко направено остава. Мога да съжалявам само за това, което не успях.

Преди ефир в БНТ (Снимка: Личен архив)

- Преди години създадохте легендарното музикално токшоу -"Контрапункти". То беше модерно, различно, свеж полъх в телевизионния ефир. Как се появи тази идея?
- За разлика от по-консервативното в онези години радио, телевизията имаше гъвкав подход към програмното си съдържание. Търсеше нови форми в развлекателната му част. Така се роди идеята за музикално предаване, което да представя артистите в различна светлина от тази на прожекторите. Да ги свалим от сцената и да разберем какви хора са чрез разбиранията им за живота, да чуем как говорят за себе си. Мисля, че успяхме. Работих с прекрасен екип от професионалисти с голям опит. Радвам се, че Контрапункти имаше много последователи след размножаването на телевизионния ефир тогава. Жалко, че 20 години по-късно, повечето от днешните му епигони се занимават с незначителни сюжети и герои от сферата на жълтите ВИП.

Емоционален момент от премиерата на книгата в София Лайф клуб(Снимка: Личен архив)

- Вие сте автор на много от текстовете на песните на култовата група ФСБ, чийто създател е и Вашият съпруг Румен Бояджиев. Какво е усещането да сте свързана с тази велика формация?

- Отговорът на този въпрос се съдържа в заглавието на книгата, която написах за тях - "Един живот не стига да живееш с музиката на ФСБ".

- Ще разкриете ли коя е любимата Ви песен на ФСБ?
 

- "Няма как" да получите "Отговор" за моята "Безсъница". "Дъждовните въпроси", които ми задавате "Нон стоп" са като "Игра на въже", като "Пътуване" през времето. И "След десет години" за мен ще е "Празник" да живея в нашата "Зимна къща" "Високо" в планината и няма да мога да кажа "Обичам те дотук".

А "Ако спреш" на която и да е "Гара разделна", но "Не така", просто за да си спомниш едно неизпълнено "Обещание" или да си помислиш "Браня се" от твоята любов, сигурно ще си кажеш "Случва се", това е наистина "Епизод от романтичен филм".

За първи път рисувам "Картини" от заглавията на песни на ФСБ. Това е едно своеобразно "Завръщане" една "Репетиция" как да отговоря коя е любимата ми тяхна "Песен".

ФСБ - Румен Бояджиев, Иван Лечев и Константин Цеков (Снимка: Стоян Гребенаров )

Намирам се "В Средата" на "Леден лабиринт" като на "Изповед" и дочувам "Мама" и "Религия" как ми нашепват "Нищо не взимай с теб" в това "Вълче време". Не искам да бъде "Както преди"! Иска ми се "Най-невероятните неща просто да се случват". Утре. Дори за "Последния човек".

- И все пак? Текстовете им са изпята поезия. Някои от най-силно въздействащите?
- Всички песни на ФСБ по стиховете на Евтим Евтимов, Калин Донков, Георги Константинов, Добри Жотев, Владимир Башев, Евстати Бурнаски, Радой Ралин, Виктор Самуилов, Румен Леонидов, Георги Кушвалиев са една своеобразна вселена изпълнена с красота, философия, дълбока емоция и безвремие.

Те са актуални завинаги, докосват ума и сърцето на слушателя и го извисяват в различни измерения.

ФСБ с Пловдивска филхармония под палката на маестро Григор Паликаров на концерта "ФСБ Симфони", Античен театър-Пловдив (Снимка: Стоян Гребенаров )

- Пътувахте ли с ФСБ по време на техни турнета?
- Пътуванията ми с ФСБ са неповторимо преживяване и незабравим спомен. Близостта ми с тях, далече от дома ми даде възможност да ги преоткрия. Тези момчета (тогава) отделяха всяка спечелена "стотинка", за да създадат "звука ФСБ" със собствени инструмени. Да създадат облика на "сценичното шоу ФСБ" със собствена техника и да се превърнат в най-атрактивната концертна група у нас. Музиката им заслужаваше всички лишения, безсънни нощи, умора...

Румен Бояджиев - промоция на първия му самостоятелен албум "Бяло" в София Лайф клуб (Снимка: Стоян Гребенаров)

С Румен Бояджиев-син (Снимка: Личен архив)

За мен беше много вълнуващо да ги слушам в големите дискотеки и рокклубове в Скандинавия и Европа и вдъхновяващо да видя възторжената реакция на една напълно непозната публика, която ги аплодира като истински звезди. Тези пътувания закрепиха в още по-голяма степен тяхното единство, тяхната кауза, тяхното посвещение и отдаденост на Музиката - без компромис и високо.

- Бях сред публиката в Античния театър в Пловдив на онзи исторически концерт на ФСБ с Пловдивска филхармония (1 септември 2011 г.). Дъждът, спирането на концерта, намесата Свише - там "Високо", след отправената молитва към Бог от Иван Лечев. И после вятърът, който разгони облаците, появата на звездите и кристално ясно небе. Емоцията, изживяването бяха толкова силни. Благодарността към Небесата, която отправи Румен Бояджиев, след спирането на дъжда. Беше споделено вълшебство... Какви бяха реакциите на музикантите зад сцената? Вярваха ли, че концертът ще се състои?
- Истината е, че преживяхме голям страх. Бях в непрестанна връзка с тогавашния шеф на отдел "Култура" в пловдивската община - "Бащата на ФСБ Симфони" Йохан Девлетян. Той държеше телефона си отворен в постоянен режим с метеорологичния център и ни даваше надежда, че облаците ще отминат. Но когато заваля ми каза "Е, какво да направя, аз ли пускам и спирам дъжда!".

Дъждът временно спря концерта "ФСБ Симфони", Античен театър (Снимка: Личен архив)

Слава на Бога, че чу молитвите ни, че музикантите от филхармонията и самите ФСБ овладяха напрежението и след два фалстарта това паметно събитие се състоя.

Румен Бояжиев по време на концерт (Снимка: Личен архив)

Паметният концерт "ФСБ Симфони" в Античен театър - Пловдив (Снимка: Стоян Гребенаров )

Румен Бояджиев на концерта ФСБ Symphony (Снимка: Жени Лечева)

Иван Лечев на концерта "ФСБ Симфони" (Снимка: Жени Лечева)

Константин Цеков на концерта "ФСБ Симфони" (Снимка: Жени Лечева)

ФСБ на концерта "Вълче време" с Румен Бояджиев-син, Стефан Цеков, Борислав Бояджиев, Николай Копринков, Ивайло Звездомиров и малкия Константин Лечев (Снимка: Стоян Гребенаров)

- "...вятърът тихо - единствен и буден
   шепти песента на дъжда?... се казва в песента "Дъждовни въпроси", създадена по Ваши стихове. Дъждът, явно и Вас е вдъхновявал?

- Обичам да вали. Възприемам това явление като начин за пречистване на Природата, на самите нас. Все едно да запалиш свещичка в храма, да поискаш прошка или да си дадеш още време за чисти помисли. Затова дъждът поражда и много нови въпроси.

"Бяло", солов албум на Румен Бояджиев (Снимка: Личен архив)

 - Преди две години излезе първият солов албум на Румен Бояджиев - "Бяло", в който 13 песни са по Ваши текстове и един на Радой Киров. "Това е музика за хората, които могат да летят. За нещата вътре, а не за нещата отвън.", каза тогава той. Вдъхновяващо ли е да работите заедно?
- Е, този път няма заглавия на песни, с които мога да опиша съвместната ни работа, така че ще е трудно. Румен е изключително взискателен и задълбочен във всичко, което прави.

Снимка: Личен архив

Житейската ни близост не е повод за компромиси към мен, нито към текстовете, които пиша по неговата музика. Вдъхновяващо е докато слушам първообраза на песента. И едва след като той одобри и приеме думите ми, след като ги почувства като свои съм спокойна. Вдъхновена и щастлива съм и когато наши приятели музиканти споделят емоцията от създаденото от нас. Това означава, че и те могат да летят.

- Как звучат тези стихове? Ще цитирате ли някои от най-силните Ви строфи?

- Бих избрала "Когато":

Когато си по-делнична от всякога
и правиш всичко да изглежда просто,
когато и смехът ти не е празничен
разбирам - отново ще се раждам.
Когато си далечна като залеза
и погледът ти гасне с цвят на теменуга,
когато моят глас не стопля камъка
разбирам - започвам да умирам.
Когато си по-делнична от всякога,
когато си далечна като залеза,
когато си гореща като пясъка
аз разбирам колко те обичам.
Когато си гореща като пясъка
и се отдаваш с пулса на вълните,
когато и солта не е спестявана
аз разбирам колко те обичам. ("Когато", от албума "Бяло")

С Румен Бояджиев-син (Снимка: Личен архив)

Партитурите на Румен Бояджиев-син (Снимка: Личен архив)

Румен Бояджиев-син (Снимка: Стоян Гребенаров )

- И двамата Ви синове - Румен Бояджиев-син и Борислав Бояджиев - DJ Борче също са изявени музиканти, които както и съпругът Ви са завършили "Ударни инструменти" в Музикалната академия. На премиерата на "Бяло" всички стъпиха на една сцена. Със сигурност е било вълнуващо за Вас?
- О, да, изключително вълнуващо! Те са на една сцена и с ФСБ, в тяхната разширена формация заедно със Стефан Цеков. Румен - син направи повечето от оркестрациите за програмата "ФСБ Симфони", Борчето е постоянен сподвижник в студийната дейност на баща си.

Борислав Бояджиев - Борче на концерта "Пак ще се прегърнем" (Снимка: Стоян Гребенаров)

С малкия си син Борислав Бояджиев -Борче (Снимка: Личен архив)

Те двамата са и основните "критици" и довереници за крайния резултат от неговата работа. Децата са прекрасни музиканти, професионалисти на високо ниво. Изглежда, че ще има попълнение и с най-малкия Константин Лечев, който започна да учи ударни инструменти. Надявам се да го видим и него на сцената, преди да се пенсионират. (ха-ха)

  ФСБ с малкия Константин Лечев преди концерта "ФСБ Симфони", Античен театър Пловдив (Снимка: Жени Лечева )

- Каква музика се слуша във Вашата музикантска фамилия?
 - Музиката е една! Ние сме подвластни на нейната магичност в цялото жанрово и стилистично многообразие.

Домът ни винаги звучи. Следим най-новото, купуваме току-що излезли дискове, връщаме се към стари любими и непреходни издания на винилови плочи. Имаме огромна колекция от класическа музика и джаз, безброй концерти и спектакли на DVD, които осмислят вечерите ни.

Борислав Бояджиев със съпругата си Теди (Снимка: Личен архив)

- Къде и кога се пресякоха пътищата Ви с Румен Бояджиев?
 
- Връщате ме много време назад. 45 години не стигат...

Сватбеният ден на Даниела Кузманова и Румен Бояджиев (Снимка: Личен архив)
- Може ли да се каже, че Ангелът-хранител на Вашето семейство е Любовта? Как се чувства една дама сред трима мъже? Кой има решаващата дума у Вас?
 
- Любовта е ключ към онази врата, на която веднъж прекрачил прага, можеш да се довериш и да се облегнеш. Ако загубиш ключа, вятърът ще я блъска и ще я счупи. И оставаш без опора, без вяра. Тя съхранява нашето разрастващо се семейство и ни прави щастливи, че сме заедно.

Любовта е завещанието ни към нашите синове, снахи и внуци. Мама каза така!

Румен-баща и син сред природата (Снимка: Личен архив)

- Избягахте от градския шум и сега живеете извън София. Как минава един ден на Даниела Кузманова и Румен Бояджиев?
- Радваме се на тишината и спокойствието, на чистия въздух и красивата гледка всеки ден. Имаме всички възможни контакти със света на информацията, но сме изолирани от големия град, който не ни привлича. Имаме и всички условия да работим. Гостуват ни приятели, а много по-често децата и внуците. Най-важното е, че дори когато сме сами, имаме какво да си кажем и не ни е скучно.

ФСБ с дълбок поклон към публиката (Снимка: Личен архив)

- Има ли мечта, която още не сте сбъднали?
 
- Да! Тези дни приключих последната редакция на една моя книга, която ми даде сюжет за либрето. Искрено се надявам да сътворим мюзикъл и да го видя поставен на сцена. С това обаче, мечтите ми не свършват.

Интервю на Мая Филипова

_______________

Навярно (от последния албум на ФСБ - "ФСБ точка")

Навярно си забравила очите
как гледат нежно към косите ти
и отброяват черните и белите.
Навярно си забравила гласа ми.
Навярно се напрягаш да ме чуеш
как шепна или пея в тишината.
Навярно ти си мислиш, че съм мъртъв
и тялото ти стене в хладината.
Ще потопя тъгата ти във езеро,
ще съживя надеждите угаснали.
Ще разгоря натрупаните страсти
и бавно, бавно ще възкръсна.
Ще те прегърна пак и както някога
аз ще се слея с теб завинаги.
Ще те изпълня бавно, бавно цялата
и вътре в тебе ще възкръсна.

Ще възкръсна...