ГОЛЕМИТЕ СВЕТОВНИ РЕЖИСЬОРИ
Милош Форман не познавал биологичния си баща
"Аз съм сантиментален, не мога да се наслаждавам с пълна сила на живота, знаейки, че пътищата към страната на моето детство са прекъснати, чувствах се непълноценен...", изповяда Маестрото
Автор : / 4593 Прочита 1 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Снимки: Getty Images
"Социализмът е зоопарк, капитализмът е джунгла. Трябва да решите в кое от двете места искате да живеете. Ако искате красотата и свободата, тогава джунглата е вашият свят. Но там сте в опасност - има змии, акули, тигри, скунксове, комари.
Ако искате да живеете спокойно - тогава избирайте зоопарка. Там сте защитени. Ако сте овца, тигърът няма да ви нападне. Ще получавате по нещичко всеки ден.
Ще бъдете учудени, когато разберете колко много хора предпочитат да живеят в зоопарка: те не са готови да платят за свободата си; те мислят, че свободата е просто даденост, а тя никога, никога не е", казва гениалният режисьор, който щеше да навърши 90 на 18 февруари 2022 г.
Милош Форман (Снимка: Getty Images)
Ян Томаш Форман, както е истинското му име, е роден в Часлав, Чехословакия (сега Чешката република). Майка му е Анна Швабова Форман, която управлява летен хотел. Като по-млад, той смята, че негов биологичен баща е професор Рудолф Форман. По време на нацистката окупация Рудолф Форман е арестуван за разпространение на забранени книги и умира от тиф в концентрационния лагер Мителбау-Дора през май 1944 г.. Друга версия гласи, че причината за смъртта му в Мителбау-Дора е побой по време на разпит. Майката на Форман е убита в Аушвиц през март предишната година. Форман разказва, че не е знаел напълно какво се е случило с тях, докато не е видял кадри от концентрационните лагери, когато е бил на 16 години.
Впоследствие Форман е отгледан от двама чичовци и от приятели на семейството. По-големият му брат Павел е художник с 12 години по-голям от него и емигрира в Австралия след инвазията в Чехословакия през 1968 г..
По-късно Форман открива, че неговият биологичен баща всъщност е еврейският архитект Ото Кон, оцелял от Холокоста. Но той никога не се среща с него.
Но факт, режисьорът е полубрат на математика Джоузеф Дж.Кон.
В младостта си Форман иска да стане театрален продуцент. След войната той живее в интерната "Крал Джордж" в Подебради, където негови съученици са Вацлав Хавел, братя Машин и бъдещите режисьори Иван Пасер и Йежи Сколимовски.
Той се сприятелява с бъдещия президент на Чехия Вацлав Ханвел и разказва: "В него вече се чувстваше онази вътрешна сила, която по-късно му помагаше да преживее тежките години в затвора, десетилетията преследване от страна на комунистическия режим, а така също и да се справи с предизвикателствата като демократичен президент", спомня си режисьорът.
По-късно учи сценарно майсторство в Академията за сценични изкуства ("ФАМУ") в Прага. Той е асистент на Алфред Радок, създател на Laterna Magika.
През 1963-а година дебютира като режисьор на документалния филм "Конкурс", възпроизвеждащ атмосферата на младежкото увлечение по джаза и почти гротескната картина на конкурс за любители на тази музика, оценявани от професионално жури. Първият игрален филм на Форман "Черен Петър" (1964) печели голямата награда на кинофестива в Локарно, шокирайки зрителите и най-вече шефовете на Чехословашката кинематография с документално пресъздадената атмосфера на безрадостния живот на хората от низините.
Разкрепостеният, на места импровизиран диалог и най-вече сериозното третиране на конфликта между поколенията превръщат тази и особено следващите творби на Форман: "Любовта на русокосата" (1965) и "Балът на пожарникарите" (1967) в революционно киносъбитие за Чехословакия, а младия режисьор - във всепризнат лидер на така наречената "чешка вълна" или "чешко чудо".
Подобно на своите съвременници и колеги (В. Ясни, В. Хитилова, Е. Шорм, И. Менцел и др.), Форман противопоставя на официално налаганата естетика на соцреализма опита и традициите на чешката литература (Я. Хашек, Б. Храбал, Й. Шкворецки), стремейки се да придаде на развиващото се в почти документална среда повествование метафоричен смисъл.
Форман е упрекван от официалната критика в цинизъм и песимизъм заради сатиричното изобразяване на живота на обикновените хора в социалистическото общество.
Нахлуването на войските от Варшавския договор в Чехословакия през лятото на 1968-а година го заварва във Франция, където преговаря за осъществяване на новия си филмов проект. Милош Форман отказва да се прибере в родината си и остава на Запад, избирайки доброволно емигрантската съдба. После заминава за САЩ, където започва неговият триумфален възход към славата и световното признание.
Първият американски филм на Форман - "Излитане" (Taking Off, 1971) е отличен с награда на кинофестивала в Кан. В него режисьорът доразвива любимата си тема за конфликта между поколенията, започната още в чехословашките му филми. Следва документалната лента, която е епизод за спортистите-десетобойци от филма "През очите на осемте" (Visions Of Eight, 1972), посветен на летните олимпийски игри в Мюнхен.
В по-нататъшната си работа в САЩ, Форман все по-често прибягва до екранизирането на литературни шедьоври, оставайки верен на темата за несъвместимостта между поколенията и особено на пристрастията си към младежката контракултура. В някои от най-прочутите си филми той се изявява като изключително ярък изразител на протеста на младостта срещу лицемерието и насилието от страна на управляващата върхушка. Форман остава най-вече привързан към образите на обречени на поражение бунтари, нарушаващи общоприетите норми и традиции.
Филмът "Полет над кукувиче гнездо" излиза през 1976-та. 12 години преди това правата за книгата на Кен Киси са купени от Кърк Дъглас, но никое американско студио не иска да снима филм за луди. През 60-те Дъглас е в Прага и пита Форман да му прати ли книгата.
"Явно е разбрал, че мога да правя хубави филми за малко пари", шегува се режисьорът. Но книга не идва. Чак в Ню Йорк той получава романа, но вече от Майкъл Дъглас.
После се среща и със самия Кърк, който му се разкращява:
"Ах, ти, копеле, пратих книгата, а дори не беше любезен да ме пратиш по дяволите..." Форман му отговаря: "Същото си помислих и аз за тебе..." Да, книгата наистина е пратена, но комунистическите тайни служби я конфискуват като подривна литература.
През 1976 година "Полет над кукувиче гнездо" прави фурор, а Форман печели първия от двата си Оскара за режисура. Тук вече има "доброто" и "лошото", които американската публика иска. Но Форман намира нови техни измерения, в които разгръща историята и образите. И накрая доброто пак побеждава, но по покъртителен, истински начин.
Четири години по-късно, Форман отново предизвиква аплодисменти с филма си "Коса" (Hair, 1979), а после и с екранизацията на антирасисткия роман на Едгар Доктороу "Рагтайм" (Ragtime, 1981).
През 1984-а големият майстор получава отново няколко награди "Оскар" наведнъж за поредния си шедьовър - "Амадеус", блестяща екранизация на едноименната пиеса на Питър Шафър. Тази велика кинотворба, посветена на двубоя между Гения (Моцарт) и Завистта (Салиери), ще остане сред най-върховите постижения на съвременната култура в опита й да представи непримиримия и вечен конфликт между посредственността от една страна и разкрепостеното новаторство, от друга.
Пет години по-късно излиза филмът "Валмон" (Valmont), който пък е направен по мотиви от епистоларния роман "Опасни връзки" на Шодерло де Лакло. Тази продукция обаче остава в сянката на пожъналия огромен успех филм на британския режисьор Стивън Фриърс "Опасни връзки" с Мишел Пфайфър, Глен Клоус и Джон Малкович. След неколкогодишно принудително бездействие, Форман реализира противоречивия си филм "Народът срещу Лари Флинт" (1996), който е отличен със Златна мечка на Берлинале '97.
В "Човек на луната" (1999) големият майстор дава възможност на нашумелия Джим Кери да представи и драматичната страна на невероятния си комедиен талант. Неговото превъплъщение в образа на легендарния телевизионен комик Анди Кауфман е сред най-големите достойнства на филма на Форман.
Първата съпруга на Форман е чешката филмова звезда Яна Брейчова. Те се запознават, докато правят "Щенята" през 1957 г.. Двамата се развеждат през 1962 г. Форман има синове близнаци от втората си съпруга - чешката актриса и певица Вера Кршесадлова. Двамата се разделят през 1969 г. Синовете им Петр и Maтей (р. 1964 г.) И двамата се занимават с театър. Форман се жени за Мартина Зборжилова на 28 ноември 1999 г. и двамата също имат синове близнаци Джим и Анди (родени през 1999 г.).
Форман беше е професор по киноизкуство в Колумбийския университет. През 1996 г. на негово име е кръстен астероид 11333 Форман. Той пише стихове и публикува автобиографията Turnaround през 1994 г. След кратко боледуване той издъхва в болница Danbury близо до дома си в Уорън, Кънектикът в петък, 13 април 2018 г. на 86-годишна възраст. Погребан е в гробището Ню Уорън в Уорън, Кънектикът.
Въпреки космополитността си великият режисьор винаги болезнено чувства липсата на своята родина. В интервю за чешкото радио, Форман изповяда:
".. Когато ме отлъчиха от моята родина и нейната култура и ме откъснаха от моето семейство в Прага, всичко ме теглеше обратно.
Аз съм сантиментален, не мога да се наслаждавам с пълна сила на живота, знаейки, че пътищата към страната на моето детство са прекъснати, че нямам възможност да се докосна до моите корени, към онова, което ме е направило такъв, какъвто съм.
Чувствах се непълноценен, защото бях откъснат от тези места, където съм вкарал първия си гол, изживял съм първата целувка, учил съм се да готвя гулаш, почувствал съм как земята се задвижва под краката ми при първото младежко напиване и за първи път съм извикал: "Стоп камера!".
Цитати от великия чех:
Знам, че вероятно звучи несериозно, но мисля, че е важно да се забавляваме. Аз, актьорите, операторът, целият екип трябва да се чувства добре. Това е единственият начин да направим един наистина добър филм.
Хуморът не беше важен само за мен. Той беше важен за тази нация в продължение на векове, за да оцелее.
Като за начало, за да защитя работата ми, трябваше да повярвам, че правя тотално глупoвата, лека и невинна комедия.
Ако си живял няколко години по време на нацизма и след това 20 години през комунизма, определено би осъзнал колко ценна е свободата и колко е лесно да я загубиш.
По мое мнение, крайпътният камък на демокрацията е свободното слово.
Най-лошото при цензурата е автоцензурата, защото изкривява гръбнака на моя характер, тъй като трябва да мисля нещо друго и да казвам нещо друго. Трябва винаги да се контролирам.
Ако си живял няколко години по време на нацизма и след това 20 години през комунизма, определено би осъзнал колко ценна е свободата и колко е лесно да я загубиш.
Основата на демокрацията е свободната преса. Ако съществуваше свободна преса, нямаше да го има Хитлер, нямаше да го има Сталин, нямаше да се налага хората да плащат такава цена за свободата си, защото това е първото, което подгонват... вестниците, радиото, телевизията и всичко подобно.
Най-голямото зло, което създава цензурата, е че тя провокира автоцензура. Автоцензурата изкривява гръбнака, унищожава характера, защото те кара непрекъснато да контролираш и наблюдаваш себе си.
Основният грях на комунизма, е че унижава твоето достойнство.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}