ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Умира едва на 37, но е признат за най-големия меценат сред Медичите
545 години от рождението на Джулиано II де Медичи
Автор : / 12765 Прочита 0 Коментара
Джулиано II де Медичи, като малък (худ. Доменико Гирландайо)Династията на Медичите е запечатала със златни букви името си в историята на изкуствата. "Повечето Медичи са умирали млади, но са оставили вечност", казва един изкуствовед. За да се запознаем с биографията на един от най-заслужилите за развитието на културата и изкуството в Италия нейни представители - Джулиано II де Медичи, трябва макар и повърхностно да се запознаем с родословното му дърво.
Първоначално Медичите били просто обикновени тоскански селяни. През 12 век осъзнават новите възможности, предлагани от търговията, и емигрират във Флоренция. Там през следващия век Медичите успяват да станат знатни лица. След 1340 година, когато икономическата депресия в цяла Европа предизвиква лавина от фалити, Медичите не само я избягват, но се възползват от нея и се утвърждават като водеща фамилия в градския елит.
Историците говорят за три основни линии на Медичите. Линията на Chiarissimo II не успява да спечели власт във Флоренция през 14 век. Тази на Козимо Стари управлява по наследствен принцип, но също губи властта. Докато ранните Медичи се държат почтително с класите от плебейски произход, то късните стават тирани и по този начин налагат династията. Но за всички Медичи е еднакво характерна страстта към изкуствата и строителството. В това е тяхното вдъхновение и вдъхновението, с което и днес споменаваме с уважение името на династията.
"Те бяха може би най-великолепните покровители на изкуство, които Западът някога е виждал", казва един изкуствовед.
Лоренцо де Медичи „Великолепни“, баща на Джулиано II де Медичи, худ. Брондзино, Уфици, Флоренция
Лоренцо де Медичи, наричан още Лоренцо Великолепни, заслужено заема почетно място в историята на Флоренция и Италия. Наследявайки от своите предшественици дълбоко уважение към изкуствата и писмата, той самият става поет, както и покровител на художниците и изкусен държавник. Лоренцо държи отворени вратите на двореца Медичи за писатели, творци и други интересни хора, които да споделят щедростта му. Той е модерна личност. В свят, доминиран от църквата, Лоренцо Великолепни внася светска свобода чрез изкуството.
При атентат по време на литургия братята Лоренцо и Джулиано Медичи са нападнати от врагове на фамилията. Лоренцо Великолепни оцелява, но брат му Джулиано е намушкан 19 пъти и умира от раните си. Лоренцо кръщава най-малкия си син на него.
Трите му деца - Пиеро (наричан Злочести, 1472-1503), Джовани (1475-1521, известен и като Лъв X), и Джулиано (1479-1516), изиграват, обаче, различни роли. Пиеро е владетел, който застава на страната на французите и е квалифициран като предател. Заради него Медичите са принудени да избягат от Флоренция, а историците му лепват прозвището "Злочести".
Пиеро „Злочестият“, брат на Джулиано II де Медичи, най-големият син на Лоренцо Великолепни
Най-малкият син на Лоренцо Великолепни - Джулиано, който получава френска титла от брат си Пиеро, има син Лоренцо, кръстен на дядо си. Дъщерята на Лоренцо младши пък - Катрин, става кралица на Франция като съпруга на Хенри II, а трима от нейните четирима сина стават крале на Франция.
Портрет на папа Лъв X с двама кардинали, Рафаело, маслени бои върху дърво, Уфици (Флоренция),
Джовани, вторият син на Лоренцо Великолепни, става папа Лъв X. Няколко години от този период, наричан век на Лъв Х, се считат за апогей на епохата на Медичите, и заслугите за това са главно на Джулиано II де Медичи, херцог на Немур и господар на Флоренция от 1515 до смъртта си през март 1516 година.
Джовани (папа Лъв X), брат на Джулиано II де Медичи
Джулиано и синът му Лоренцо умират млади. Самият Микеланджело завършва гробниците на Медичите във Флоренция. Освен споменатите в генеалогичната справка по-горе двама свои братя -владетел и папа, Джулиано II де Медичи имал няколко сестри: Лукреция Мария Ромола (1470 - 1553), Мария Магдалена Ромола (1473 - 1519), Контесина Беатриче (умира като бебе), Луиза Контесина Ромола - Луиджа (1477 - 1488) и Контесина Антония (1478 - 1515).
Луиза Контесина Ромола, сестра на Джулиано II де Медичи
Както вече споменахме, Джулиано ди Лорèнцо де Мèдичи е най-малкият син на Лоренцо Великолепни. Роден е на 12 март 1479 година във Флоренция и умира много млад - на 37, на 17 март 1516 година. Джулиано получава всеобхватно и стабилно образование. Сред учителите му, избрани лично от баща му, бил известният Анджело Полициано.
Контесина Антония, сестра на Джулиано II де Медичи
След като най-големият брат на Джулиано - Пиеро, като господар на Флоренция, бил изгонен от града заради сервилното си поведение към французите, Медичите за втори път били принудени да избягат в изгнание (1494 - 1512). Първоначално се установяват във Венеция. Джулиано не се окайва, а използва времето за срещи с известни художници, писатели и придворни, като Лудовико Ариосто, Рафаело Санцио, Отавиано Фрегозо, Лудовико ди Каноса, Бернардо Довизи да Бибиена, Балдасаре Кастильоне и др.
Когато Медичите се връщат във Флоренция и Джулиано поема управлението на града вместо втория си по-голям брат Джовани, който става папа, във Флоренция започва истински възход на културата.
Гробница на Джулиано II де Медичи, Микеланджело
Джулиано получава титлата "херцог на Немур" през 1515 година.
Удостоен е и с титлите на викарий на Сораня и римски благородник; постоянен губернатор на Парма, Пиаченца, Реджо Емилия и Модена и Генерален капитан на Светата римска църква.
Клариса Орсини, майка на Джулиано II де Медичи
Като голям покровител на изкуствата, Джулиано ще създаде в двора си истински рай за художници и писатели, някои от които били още млади и неизвестни. Един от тях е архитектът фра Джовани Джокондо. По времето на Джулиано II де Медичи Леонардо да Винчи започва работа по проекта за регулиране на водите на Понтийските блата.
В краткия си живот Джулиано II де Медичи ще направи толкова много, че ще бъде признат от поколенията за най-могъщия покровител на ренесансовата култура в Италия.
Филиберта Савойска, съпруга на Джулиано II де Медичи
През февруари 1515 година Джулиано II де Медичи се жени за савойската принцеса Филиберта Савойска, дъщеря на херцог Филип ІІ Савойски. Бракът, както е ставало по онова време, преследвал план на френския крал Франсоа I, чрез Джулиано да поддържа властта в Неапол, към която Франция имала интерес.
Но когато кралят на Франция и папата пристъпват към реализация на намеренията си, а именно тронът на Кралство Неапол да бъде зает от Джулиано, той преждевременно умира.
Иполито де Медичи, извънбрачен син на Джулиано II де Медичи(худ. Тициан)
Три години по-късно умира и синът му Лоренцо - "следващият в списъка" потомци на Медичите. Джулиано оставя един извънбрачен син - Иполито де Медичи, когото ръкополагат за кардинал.
Гробницата на Джулиано II де Медичи е изработена от Микеланджело. Тя представлява стилизирана алегория на Деня и Нощта, а самата статуя на владетеля го представя като римски кондотиер.
Статуята на Джулиано II де Медичи, Микеланджело, фрагмент
Лицето на статуята, по описание от съвременници, не отговаря на портрета на Джулиано, но още навремето скулпторът отговорил, че през вековете споменът за Джулиано ще се изгуби, но всички ще запомнят неговата статуя. Бил е прав.
Еми МАРИЯНСКА