IN MEMORIAM
Когато Мартин Скорсезе снима Чарли Уотс
По време на концерта Shine A Light на Ролинг Стоунс през 2008 г. в Beacon Theatre в Ню Йорк, част от турнето A Bigger Bang, Скорсезе снима с отделна камера изключителния Чарли Уотс, за да покаже света през неговата музика
Автор : Юлия Владимирова / 29 август 2021 / 16:07 3298 Прочита 0 Коментара
Филмовият режисьор и голям почитател на Ролинг Стоунс Мартин Скорсезе подчерта финото изкуство на свирене и присъствие на гениалния Чарли Уотс в документалния му филм за концерта на групата през 2008 г. "Shine a Light".
За песента "Jumpin 'Jack Flash" режисьорът на "Шофьор на такси" (1976), "Добри момчета" (1990), "Казино" (1995) обръща перспективата ни директно към легендарния барабанист Чарли Уотс, като с това ни дава уникална възможност да видим света на Уотс, това, което преживява на сцената и атмосферата, която създава с изключителния си усет, фино присъствие и ненатрапчив талант.
Изключителният документален филм на големия Скорсезе ни показва света на Ролинг Стоунс и публиката в залата през барабаните на Уотс.
Виждаме неговото спокойно и несензационно поведение, лекотата, с която свири и прави изключителен музикален космос.
Една легенда на киното снима друга легенда на музиката - документалният филм, който излиза за британската рок група ни предлага невероятно ценни архивни материали за интимните моменти преди и след концерта и огромната енергия на групата, с която взаимодейства с публиката и която е в крайна сметка и запазената им марка. Скорсезе търsи именно генератора на тази опустошителна сила наречена Стоунс.
Не е случаен обаче фокусът върху Чарли Уотс. Точно по време на парчето "Jumpin 'Jack Flash".
Като талантлив и доста проникновен режисьор Мартин Скорсезе иска да уловим интуицията на сцената на Уотс, неговия поглед към публиката, но да го сравним с поведението на останалите музиканти от групата, да го погледнем как размишлява на барабаните отблизо, наблюдавайки пред него и останалите от бандата.
Затова документалният филм е отлично свидетелство с историческо значение - заради емоционалните му стойности, които носи за всеки един от легендарните музиканти, случили се веднъж в историята на музиката и повлияли ѝ безвъзвратно със силното си присъствие.
Чарли Уотс демонстрира своя изискан стил във фотография от 1978 г. (Снимка: Getty Images)
Със смъртта на Чарли Уотс светът загуби една от най-значимите фигури в музиката през последните 60 години. От 1963 г. насам Уотс е бил неизменна част от творчеството и концертите на групата. Затова и без него вече Rolling Stones няма да бъдат същите.
Едно от важните свързващи звена в невероятните вибрации, които умеят да създават на сцената вече го няма. И филмът на Скорсезе е демонстрира именно тази синергична мощ.
Показва ни обаче и колко е различен Уотс от останалите, какъв специфичен характер придава на иначе бунтарските страсти в групата. Той придава смиреност, елегантност и особен баланс. Той е джазменът на Стоунс.
Чарли Уотс по време на концерт на Ролинг Стоунс (Снимка: Getty Images)
Барабанистът на Ролинг Стоунс с прическа в стил Дейвид Боуи (Снимка: Getty Images)
Чарли Уотс изглеждаше много различен от всички останали "лоши момчета" в групата, известна с ексцесии и бурни моменти под влияние на алкохол, дрога и всякакъв вид несвяст и еуфория, където и да се появяват в публичното пространство. Уотс - напротив, винаги е бил джентълменът с типичен английски маниер - елегантен, спретнат, отвъд визията на рокендрол хулиган, която носят Джагър и Ричардс и която ги прави толкова специфични. А в стила му на свирене можем да видим големите му влияния и дълбоки отражения на джаз музиката.
Премиерата на филма Shine A Light е на Берлинския кинофестивал през 2008 г., а Чарли Уотс е един от продуцентите му. Филмът е прекрасен дълбочинен поглед към това какво означава Rolling Stones - феноменална комбинация от талант, енергия и стил.
Обичайно сме свикнали под светлината на прожекторите да са Кийт Ричардс и Мик Джагър, Уотс никога не е бил този тип ексцесивен и егонасочващ тип. Но Скорсезе се опитва да направи точно това - да сложи камера, която да снима поведението на сцена именно на кроткия, тих и елегантен барабанист.
Със снимането на филма, Мартин Скорсезе изпълва една своя голяма мечта - да заснеме филм за една любима своя група. Чували сме Стоунс в доста негови филми.
Например Робърт де Ниро влиза в бар под звуците на Jumpin "Jack Flash във филма "Коварни улици" (1973).
"Gimme Shelter" звучи и в култовия филм на Скорсезе "Добри момчета" (1990) - в една от най-силните сцени. Параноичното звучене на парчето изключително добре описва прехода на героя към света на наркодилърите.
В "Казино" имаме още повече Ролинг Стоунс, те са централни в саундтрака на приказката на Скорсезе за падението, алчността и изкушенията на подземния свят в Лас Вегас: "Long Long While", "(I Can't Get No) Satisfaction", "Heart of Stone", "Sweet Virginia", "Gimme Shelter"...
Защо Мартин Скорсезе е искал да снима във филм Ролинг Стоунс? Той ни отговаря на този въпрос:
"Просто исках да възпроизведа в звуци и образи страховитата сила, която се освобождава на сцената от тези момчета, начело с Мик Джагър", отговаря скромно американският режисьор.
Самият Чарли Уотс също коментира филма. Интервюиран от Artisan News Service, той не скрива изненадата си след като е гледал Shine a Light.
"Удивително е. Мислех, че ще си тръгна много бързо, защото няма да мога да се гледам на екран или да се слушам как свиря. Обикновено спирам да гледам... и тръгвам", заявява британският музикант.
"Но тук бях много приятно изненадан. (...) Това е документален филм, направен по много интересен начин."
Забележителното - или може би по-скоро изненадващото е, че Чарли Уотс е единственият в групата, който може да направи прекрасни солови записи, които не биха могли да бъдат подложени на никаква критика от музикантска гледна точка. Той също може да направи и запис на приспивни песни или джаз албум - това е геният на Чарли Уотс. При него няма дневен ред. Ars gratia artis - прави го, защото обича да го прави, а когато прави музика този чист дух се откроява още повече.
Когато Чарли Уотс свири на барабани - това е като звукът на щастието. То идва не просто от ръцете му, а от сърцето му. И това, че не правеше много солови изпълнения на барабаните още повече демонстрира, че е достатъчно добър, за да няма нужда да ги прави!
Още
Джим Морисън: Халюциногенен рок евангелист, демонично средновековно видение или еротичен политик?
Можем да кажем, че Уотс за Стоунс е нещо като Mr. Mystique - единственият, който не е харчил хонорарите за тонове очна линия, пера и токчета (все седемдесетарски влияния от Дейвид Боуи). Затова донякъде елегантното, скромно и непретенциозно присъствие на Уотс няма как да не е симпатично. Освен, че освен рокендрол звезда, той е и джазмен едновременно.
В своята автобиография "Life" Кийт Ричардс публикува следния разговор, за който твърди, че е един от редките случаи, когато Чарли Уотс е изваден извън нерви от Джагър. Групата се среща в Амстердам, за да обсъжда бъдещето си и все по-гигантското его на Мик Джагър.
Мик казал: "Нищо от това не би трябвало да има значение за теб, тъй като ти си просто моя барабанист!"
Уотс обаче не реагирал на тази реплика. По-късно Джагър му се обадил пиян от хотелската стая и отново го питал: "Как е моят барабанист?"
Тук вече Уотс реагирал. И то само как!
Обръснал се. Облякъл си един от любимите костюми Savile Row, напръскал се с парфюм и се спуснал по хотелския коридор право към стаята на Джагър. Нахлул вътре и го ударил в лицето с юмрук като му заявил: "Аз не съм твоя барабанист, а ти си моят певец!", след което Мик Джагър полетял към чиния със сьомга върху една масите в стаята.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}