Той е забележителен автор и гордост за Балканите - първият, отличен с Нобелова награда за литература през далечната 1961-ва година. Човекът, който в "Мостът на Дрина" казва за Босна следното: "Тук всеки, който не иска да мрази, винаги е бил чужденец и изрод. А понякога и мъченик". Тази фраза донякъде е и откровение за него самия: "Аз съм песимист, обърнат към живота", споделя писателят за себе си.

Андрич умира през 1975-а и не доживява трагичните конфликти в Босна и Косово, но още приживе ги предрича.

Всъщност, Иво Андрич е дете на хървати, католици от Сараево, и се ражда в Австро-Унгария, но винаги се е самоопределял за сърбин. И до днес той е признат за най-значимия писател на бивша Югославия през 20-и век.

Иво Андрич в дома си / Снимка: Getty Images

Роден е на 10-и октомври 1892-ра година в Долац, Травник, Босна и Херцеговина. Умира на 13-и март 1975-а година, на 82-годишна възраст в Белград, бивша Социалистическа федеративна република Югославия. Възпитаник е на два университета - Грацкия и Виенския, които завършва "по принуда". Автор е на множество стихотворения в проза, есета, разкази и романи.

1945-а година е знаменателна в живота му. Тогава издава най-известните си творби - "Травнишка хроника" и "Мостът на Дрина".

Иво Андрич преживява две световни войни. Започва да пише в навечерието на Първата световна война. Повлиян е от т.нар. следвоенен модернизъм и се утвърждава като писател-реалист през 40-те години на миналия век.

Писателят има интересна съдба. Роден е в семейството на потомствени златари. Остава без баща, когато е едва на две. Баща му умира от туберкулоза - потомствена болест на фамилията, която покосява всичките му чичовци. Останала вдовица с малко дете, майка му Катарина Андрич дава момченцето си на отглеждане при зълва си Ана и съпруга й. Те се грижат за малкия Иво във Вишеград. Именно там за пръв път любознателното момче вижда моста на Дрина, който ще опише в известната си творба. След като завършва основно училище при леля си и чичо си, Иво Андрич се връща при майка си в Сараево и се записва да учи в гимназия.

Първото си стихотворение публикува като ученик - през 1911-а година. Като гимназист става член и на националното движение "Млада Босна", за освобождение на славяните от Австро-унгарската монархия. Проявява се като бунтар. Забелязали таланта му на поет, от културно-просветното дружество "Напредък" му гласуват стипендия, с която той постъпва да следва във Философския факултет на Кралския университет в Загреб. Година след това се прехвърля във Виена, където слуша лекции по история, философия и литература.

Още

Нобеловият лауреат Петер Хандке не чувства вина заради защитата си за Сърбия и сръбските националисти

Виена го сприятелява с много представители на интелигенцията, но климатът в града вреди на здравето му. Наследствено обременен с болестта на баща си, Иво Андрич започва по-често да боледува. Моли да го прехвърлят да следва в Краков. През 1914-а година Дружеството на хърватските писатели в Загреб му публикува шест стихотворения в проза в обзорния алманах "Хърватска млада лирика".

Това е годината на атентата в Сараево при който загива ерцхерцогът Франц Фердинанд. Андрич напуска Краков и се връща в родината. Арестуван е за революционна дейност в Сплит и е осъден на затвор. Първоначално лежи в Шибеник, а после в Марбург. Политическото му затворничество продължава до пролетта на 1915-а година.

Още

Режисьорът Стефан Арсениевич: Как в Средновековието има поема за изневярата, а в 21 век проблем е цветът на кожата

След излизането от затвора е пратен в лагерите в Овчарево и Зеница, където остава до лятото на 1917-а година. През всичките затворнически и лагеристки години боледува тежко. Белодробното му заболяване се влошава и го изпращат на лечение в Загреб, в известната по онова време Болница на милосърдните сестри. Там Андрич посреща амнистията и най-сетне може да диша спокойно и да се отдаде на писането.

Включва се в издаването на първия брой на сп. "Литературен юг". През 1918-а в Загреб завършва книгата си със стихове в проза "Ex Ponto". В Загреб го заварва и краят на Австро-унгарската империя, а след това и обединението и създаването на Кралството на сърби, хървати и словенци.

Родната къща на писателя в Травник

Загребският в. "Новости" публикува творбата на Андрич "Неканените нека мълчат", с която той призовава към единство и разум новата държава. През 1919-а година писателят започва работа като чиновник в Министерството на вероизповеданията в Белград. В белградското кафене "Москва" се събират много интелектуалци, с които Андрич започва да дружи.

През 1920-а година започва дипломатическа кариера. Назначен е в Посолството във Ватикана, но не се отдава на чиновничество, а продължава да пише. През същата година излиза стихосбирката му "Неспокойства".

На следващата година Андрич е назначен в Генералното консулство на Кралството на сърби, хървати и словенци в Букурещ. Независимо, че е в чужбина, продължава да публикува в "Сръбски литературен вестник".

През 1922-ра година е прехвърлен на работа в Консулството в Триест, а на следващата година става вицеконсул в Грац. Проявява се като успешен дипломат, макар че до онзи момент няма завършено висше образование и липсата на образователен ценз поставя под заплаха работата му. Ето защо се записва да следва в университета в Грац. На следващата година защитава докторска дисертация на тема "Влиянието на турското владичество върху развитието на духовния живот в Босна".

Още

Сръбският режисьор Душан Милич лично ще представи своя най-нов филм „Мрак”

В края на 1924-та година, вече дипомиран, е назначен на работа в Политическия отдел на Министерството на външните работи, а Сръбската литературна задруга издава първия му сборник с разкази. Две години по-късно е приет за член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Литературната му дейност върви ръка за ръка с дипломатическата кариера. Назначен е за вицеконсул в Генералното консулство на Кралство Югославия в Марсилия, откъдето е командирован за три месеца в Париж. Във френската столица прекарва почти цялото си време в Националната библиотека и Архива на Министерството на външните работи, проучвайки историческите материали за Босна от началото на 19-и век.

От пролетта на 1928-а година е назначен за вицеконсул в посолството в Мадрид. В средата на следващата година е прехвърлен в Брюксел, като секретар на посолството. От 1-ви януари 1930-а година започва да работи като секретар на постоянното представителство на Кралство Югославия към Обществото на народите в Женева.

Още

Сръбски, гръцки и босненски истории в палитрата на Балканския конкурс на 25-ия София Филм Фест

През 1931-ва година Сръбската литературна задруга издава и втора книга с негови разкази. През март 1933-та Андрич се завръща в Белград като съветник в Министерството на външните работи. През следващата година е повишен в съветник втори ранг на Министерството на външните работи и същевременно приема да стане редактор на "Сръбски литературни новини". Излиза още една негова книга с разкази.

Във възход са както дипломатическата му кариера, така и творческата му работа. През 1937-а година получава високи държавни отличия и от чужбина - от Полша и Франция. Дипломатическата му кариера бележи връх през 1939-а година, когато е назначен за пълномощен министър и извънреден посланик на Кралство Югославия в Берлин.

Андрич пристига в Берлин на 12-и април, а на 19-и април предава акредитивните си писма на канцлера на Райха Адолф Хитлер.

През есента, след като германците окупират Полша и много учени и писатели са отведени в лагерите, Андрич се застъпва за тях пред германските власти. През пролетта на 1941-ва подава оставка пред властите в Белград. Оставката му, обаче, не била приета и Андрич присъства по служба на подписването на Тройния пакт.

Още

Филм на сръбски режисьор, копродукция с България, се бори за голямата награда на кинофестивала в Карлови Вари

Ден след бомбардировките над Белград, на 7-и април 1941-ва година, напуска Берлин, като отхвърля предложението на германските власти да замине на безопасно място в Швейцария. Тъй като това предложение било предложено само на него, Андрич отказва и се връща заедно с останалите служители на посолството в Белград.

Същата година е пенсиониран и се уединява у дома. Отказва да подпише Апела към сръбския народ, с който се осъжда съпротивата срещу окупатора и престава да публикува свои творби. Написва "Травнишка хроника", а в края на 1944-та завършва "Мостът на Дрина". И двата романа са издадени в Белград след войната.

Още

"Кръговрат" отнесе всички награди от KESTENBURG - Баня Лука, Босна и Херцеговина

През първите следвоенни години Иво Андрич става председател на Съюза на писателите на Югославия, заместник-председател на Дружеството за културно сътрудничество със Съветския съюз и делегат на Третото заседание на Регионалното антифашистко събрание за народно освобождение на Босна и Херцеговина; приет е за редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата и член на Президиума на Народното събрание на НР Босна и Херцеговина.

Изявява се като виден общественик - участва в събрания, изнася лекции, събира помощи за библиотеки и пътува с делегации по света, включително и до България.

През 1954-та година става член на Съюза на комунистите на Югославия. Пръв подписва Новосадския договор за сърбохърватския книжовен език.

Още

Лука Шулич от 2CELLOS: Ние от Балканите трябва да се подкрепяме

През 1958-а година, вече на 66, Иво Андрич се жени за дългогодишната си любов Милица Бабич, костюмографка в Народния театър в Белград, останала вдовица. С нея е на награждаването на Нобеловата церемония през 1961-ва година, когато Иво Андрич е предпочетен пред номинираните Толкин , Лоурънс Дюрел, Греъм Грийн и Робърт Фрост. Така Андрич става първият балканец, лауреат на Нобелова награда за литература. Цялата премия писателят подарява на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина.

Произведения на Иво Андрич са отпечатани на над 30 езика в света.

През март 1968-а година писателят загубва съпругата си.

Здравето му постепенно се влошава и се налага често да посещава болници и балнеосанаториуми.

На 13 март 1975-а година този енергичен човек - поет, писател, дипломат и общественик, напуска нашия свят. В негова чест режисьорът Емир Костурица изгражда във Вишеград, в близост до моста на Дрина, т.нар. "Андричград", където днес се намира и институтът на името на Иво Андрич.

Иво Андрич - мисли

"Не се страхувам от хората, а от нечовешкото в тях."

"Това, което не наранява, не е живот. Това, което не отминава, не е щастие."

"Земите на велики открития са и земи на велика несправедливост."

"У нас убиват хората с пословици по най-бързия и несправедлив начин."

"Има три неща, които не могат да се скрият - казваха османлиите, - а това са любовта, кашлицата и сиромашията."

"Желанието е като вятъра, отнася праха от едно място на друго, понякога затъмнява с него целия кръгозор, но накрая стихва и пада и оставя стария и вечен облик на света след себе си."

"Всяко човешко поколение има своя илюзия и отношение към цивилизацията; едни вярват, че участват в нейното разгаряне, а други, че са свидетели на нейното угасване. Всъщност тя винаги и пламва, и тлее, и гасне, според това от кое място и под какъв ъгъл я наблюдаваме."

"... Човек често мисли, че чува онова, от което се бои или на което се надява ..."

"И най-дългата война само разтърсва въпросите, поради които е избухнала, а тяхното решаване оставя за времената, настъпващи след сключването на мира." - "Знаци край пътя".

"Разбрах, че в тези времена основен и често пъти единствен двигател на човешките дела е страхът, паническият, неразумният, твърде често съвсем безпочвен, но истински и дълбок страх."

"Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!"

"Най-мъчително за човека е, когато почне да изпитва съчувствие към самия себе си."

"Животът ни връща само това, което даваме на другите."

Еми МАРИЯНСКА

Още

Националната галерия представя "Ехо от Балканите" (галерия)

Още

Любиша Самарджич - тъжната усмивка на Балканите

Още

Оркестърът за народна музика на БНР представя "Ритъмът на Балканите"

Още

Най-доброто от киното на Балканите онлайн на София Филм Фест