IN MEMORIAM
Любиша Самарджич - тъжната усмивка на Балканите
Актьорът не можа да прежали сина си Драган
Редактор : / 8522 Прочита 1 Коментара
Любиша Самарджич в рамките на "София филм фест" през 2012 г. (Снимка: BulFoto)
Помните ли текста на песента "А сад адио" от филма "Горещ вятър" с Любица Самарджич?
"Внезапно ще отлетят птиците. Нашата улица ще осъмне без слънце... На раздяла само сърцето прошепва: Ще се върна! Гледам непознати лица - всеки от тях може да съм аз. Гледам как се целуват и плачат. На път тръгват с надежда. Аз тръгвам сам!.. Гледам полети безкрайни, и те поздравявам, земьо. Земьо моя! Ти ще ме чакаш. Едничка ти!"
Той си тръгна от нашата земя и от света на видимото, но полъхът от "горещия вятър" на образа му ще ни сгрява с усмивка и ще ни изпълва с тъга. Защото той бе общ любимец на Балканите. Човек, който изразяваше най-точно нашата душевност - както романтиката на душите ни, така и грубостта на ежедневието, в което се лутаха мечтите ни. И преди, и сега! Не само болестта и възрастта го покосиха.
Любиша Самарджич боледуваше от тази нелечима "болест" на душата, да бъде чувствителен човек. И не можа да преодолее скръбта на баща, загубил сина си. Драган Самарджич си отиде преди 17 години от левкемия. "Не плачете за мен, аз отивам при скъпия си син!..", са последните думи на Любиша Самарджич, преди да почине.
Помним го с хумора, който буквално струеше от него на екрана, но в живота и най-смешните клоуни са тъжни. Детството му не е розово. Роден е в семейството на миньор в Скопие, някогашно Кралство Югославия, на 19 ноември 1936 г. Малкият Любиша е от онези деца, които отрано научават тегобите в живота и колко трудно се изкарва хляба. В същото време е толкова жизнерадостен, че заразява всички с добро настроение. Пародира толкова добре, че всички наоколо се заливат в смях и няма съмнение, че момчето е родено за актьор.
Завършва Белградската академия за драматични изкуства, след което започва да работи в театър "Ателие 212". Кариерата му в киното е през 1961 г. с филма "Игри над реката" на словенския режисьор Боян Ступица.
Голямата му известност идва с хитовия телевизионен сериал "Горещ вятър", на който всеки роден балканец се смееше през сълзи. Любиша Самарджич бе чест гост и голям приятел на България, а всеки българин го смяташе за свой "познат". Няма друг актьор, който така точно да е изразил общата ни балканска идентичност, с всички нюанси на нашата специфична душевност.
Последното идване на Самарджич в България бе през 2012 г. на "София филм фест", когато представи филма си "Мирис на дъжд на Балканите" на неговата компания " Синема дизайн", която основа заедно със сина си през 90-те години, и последният филм с негово участие като актьор. По време на разговорите в София, Самарджич откровено призна, че нито миналото, нито настоящето му носят удовлетворението от това, което вижда на Балканите.
Сподели, че се опитвал да "наказва" с ролите си политиците, но те "не разбират и от хумор". Сарказмът е за културни хора!", каза актьорът с тъжна усмивка. Големи негови приятели в България бяха покойните Георги Калоянчев и Хачо Бояджиев.
Филмографията на актьора съдържа роли в над 150 филма. Спечелва си и прозвището Смоки - израз на любовта на публиката към актьора, след ролята му във филма "Пясъчен град" /1963 г./ Най-голямото му признание като актьор е "Купа волпи" за цялостно творчество и "Златен лъв" за филма "Утро" от фестивала във Венеция през 1967 г. Носител е на националната награда "Златна арена" от фестивала в Пула.
На премиерата на филма "Битката при Неретва" (1969 г.)
След разпадането на Бивша Югославия, когато със сина му Драган основават филмовата компания "Синема дизайн", продуцира няколко успешни филма, но претърпява и големи финансови загуби.
През 1999 г. опитва сили в копродукция - югославско-италианска - филмът "Небесна кука", който получава няколко големи награди: Гран при на Международния фестивал в Монпелие, наградата на публиката на фестивала в Палм Спрингс и наградата "Опера прима" на кинофестивала в Милано.
От режисьорските проекти на Самарджич, българската публика познава филмите "Гъше перо" /2004 г./ и "Мирис на дъжд на Балканите" /2012 г./ В тези филми вече се усеща тъга и равносметка за грешките на историята, за загубения във времето "горещ вятър". Няма го и веселият "горещ балканец" Любиша Самарджич.
През миналата година актьорът е бил опериран от тумор на мозъка и според лекарите, бързо се изправил на крака, но през март тази година здравето му отново се влошава. До него неотлъчно е била съпругата му Мира, с която имат зад гърба си 50-годишен брак. Двамата са утеха един за друг в скръбта си по сина им Драган - техният Гага, както го наричали галено. Всъщност, с парите от един филм, който е истинска присъда срещу политиката на Милошевич - филмът "Небесна кука", Любиша Самарджич лекува сина си Драган в Англия. За жалост, безуспешно.
Сюжетът на филма "Небесна кука" е жестока гротеска: Над Белград вият сирени и падат бомби, а в същото време някои гледат баскетболен мач. Идеята за филма дошла от самия живот - от реална случка в ежедневието. Бомбардировките на НАТО през 1999 г. "бомбардират" сърцето на Любиша Самарджич: "Раните в душата ми са неизлечими. Спомените са живи рани!..", споделя актьорът. Личната му трагедия със смъртта на сина му, задълбочило тези сърдечни рани.
Актьорът почина на 8 септември т.г. в Белград.
"Горещият вятър", с който сгряваше сърцата ни и ни караше да се смеем над себе си без злоба, отлетя в Отвъдното, но усмивката на Любиша Самарджич ще продължи да ни огрява от екрана. В това е магията на киното - че то оставя образи, дори когато хората, които са ги претворили, вече не са сред нас.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}