СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Авторът на "Жената в бяло" имал нестандартно мнение за брака и опиума
200 години от рождението на Уилки Колинс
Автор : / 5120 Прочита 3 Коментара

Той е написал 27 романа, 30 новели, повече от 60 разказа и поне 15 пиеси, но името му завинаги ще бъде свързвано с култовите му творби "Лунният камък" (1868), считан за първия криминален роман на английски език и с интригуващата история "Жената в бяло" (1860). Уилям Уилки Колинс (1824-1889) е "момче от сой" - син е на известния художник Уилям Колинс.
От 1851 година писателят е близък приятел с класика Чарлз Дикенс и двамата остават близки до края на живота си.
Портрет на Уилям Уилки Колинс (1824-1889), ок. 1870 г. / Снимка: Getty Images
Писателят е роден в Лондон, но израства в Италия и Франция. Преди да започне да пише, работи като чиновник за търговец на чай. След публикуването на първия му роман "Антонина" през 1850 година, се среща с Чарлз Дикенс и той му става не само приятел, но ценен ментор и сътрудник в драмата и фантастиката. Много произведения на Колинс са публикувани за пръв път в списанията на Дикенс.
Колинс вече е утвърден писател през 1860-а - постига не само известност, но и материална стабилност, за да може да живее спокойно до края на дните си. Здравето му, обаче, се влошава. Страдал от подагра и жестоките болки го накарали да започне да употребява опиум, докато се пристрасти необратимо към него. В един момент започнал да мисли, че болестта съдбовно му е отворила нестандартна пътека за развихряне на въображението и "нови хоризонти" за творчество.
Уилям Уилки Колинс (1824-1889), ок. 1865 г. / Снимка: Getty Images
Писателят имал нестандартно мнение и за брака като институция. Никога не се жени, макар да е имал връзки с жени и дори деца от тях - приятелката му Марта Рут му ражда три деца.
Уилки Колинс е роден на 8 януари 1824 година, преди 200 години.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Уилям Уилки Колинс (1824-1889), ок. 1870 г. / Снимка: Getty Images
Баща му Уилям бил известен пейзажист на Кралската академия. Уилки бил на четири, когато се ражда брат му Чарлс. Двете момчета получават първоначалното си образоване и религиозно възпитание от майка си вкъщи.
През 1835 година Уилки започва да посещава училище в академията Maida Vale. После семейството заминава за Италия и Франция. Когато се връщат обратно в Англия, започва да учи в частния пансион на преподобния Кол в Хайбъри.
Уилки Колинс, ок. 1875 г. / Снимка: Getty Images
В края на 1840-а напуска училище и започва работа във фирма за търговия с чай, чийто собственик е приятел на баща му. След три години излиза първия му разказ и това предопределя по-нататъшното му поприще. "Последният кочияш" е публикуван през август 1843 година. През 1844-та пише първия си роман "Йолани или Таити, както беше".
Романът остава непубликуван през целия му живот.
Баща му, който в ранното детство на Уилки се надявал синът му да стане художник, останал учуден от новите му занимания и настоял да следва право. Колинс публикува първата си книга след смъртта на баща си - през1847 година. Тя е посветена на него и носи заглавието "Спомени за живота на Уилям Колинс, ескуайър".
Както вече споменахме, първият му публикуван роман е "Антонина" и излиза през 1850-а. Творческото сътрудничество с Дикенс разширява хоризонта на Колинс и когато през 1868-а излиза "Лунният камък", той вече е пръв преди всички в английската литература, признат за родоначалник на криминални жанр на английски език, измествайки от трона Едгар Алън По.
Уилки Колинс умира на 23 септември 1889 година в Лондон и е погребан там.
От 1848 година, когато издава "Мемоарите на Уилки Колинс", се зареждат "Антонина" (1850), "След тъмнината" (1856), "Мъртвата тайна" (1857), "Жената в бяло" (1860), "Без име" (1862), "Лунният камък" (1868), "Дяволският гений" (1886) и други шедьоври на писателя, много от които са издадени на български език.
Един от най-коментираните му романи - "Жената в бяло", е увлекателен криминален разказ, събиращ в себе си любов и жестокост, измама и загадки. Уолтър Хартрайт е млад учител по рисуване, назначен на работа в знатно имение. В навечерието на своето отпътуване от Лондон той среща загадъчна дама, облечена в бяло. Пътищата им скоро се разделят, но младият Хартрайт е силно любопитен да узнае, коя е тя. Не след дълго, обаче, се влюбва в своя ученичка - Лора Феърли, която е сгодена за сър Пърсивъл Глайд.
Двамата сключват брак и отпътуват за Италия. Уолтър е съкрушен от това и също напуска Англия, присъединявайки се към експедиция до Хондурас. И след завръщането му се случва нещо, което ще "развърже" загадката за мистериозната дама в бяло. Тя ще промени изцяло събитията в имението Лимъридж. Уилки Колинс определено е майстор на заплетените загадки, които държат читателя в постоянен съспенс.

Непознатият Дикенс - борец за права, благодетел на деца и проститутки, член на Клуба на духовете
Що се отнася до романа му "Лунният камък", то още в авторската си бележка Колинс интригува читателя да прочете историята, като сам мотивира интереса си към нея по следния начин: "Във връзка с тук изложената история на Диаманта трябва да призная, че в основата на този разказ, както и в някои по-важни подробности, лежи мълвата, която се разпространява за два кралски диаманта в Европа. Великолепният камък, който украсява жезъла на руските царе, някога е бил око на индийски идол.
За прочутия Кох-и-нор също се предполага, че някога е представлявал един от свещените скъпоценни камъни на Индия; и нещо повече — че е бил свързан с пророчество, което предричало известни нещастия на тези, които биха се опитали да го отклонят от неговото древно ползуване и предназначение."
Колинс интригува с тези начални редове като уверява читателя, че стъпва на документални факти, а по-нататък развива историята с невероятно въображение така, че тя да прозвучи почти автентично.
Уилки Колинс - мисли
"Книгите са щедри приятели, които срещнах неочаквано, добри приятели, които никога не ме използваха, когато бях болен."
"Никой умен мъж не се сгодява неподготвен."
"Винаги съм споделял старомодното мнение, че главната цел на прозата е да разказва история."
"Успешната любов понякога говори на езика на ласкателството. Но безнадеждната любов винаги говори истината."
"Жените могат да устоят на любовта, славата, парите, красотата на един мъж, но никога на езика му, когато той знае как да им говори."
Илюстрация към романа на Колинс "Законът и госпожицата", 1875 г. / Снимка: Getty Images
"В тази страна ние признаваме гениите само, ако се държат прилично. В противен случай не ги искаме."
"С жените всичко е въпрос на любопитство. Ако спечелиш любопитството им - значи си тръгнал по пътя на успеха."
"Колко щастие има на този свят, само да имахме търпението да го изчакаме!"
"Мир има там, където има разум."
"В природата на истината е да излиза трудно наяве."
Илюстрация към романа на Колинс "Законът и госпожицата", 1875 г. / Снимка: Getty Images
"Законът ще защитава винаги този, който е платил за неговите услуги."
"Един от важните феномени на съвременното общество е просперитетът на глупака."
"Не съм против прибързаните бракове, в които взаимния пламък е разпален от адекватни доходи."
Илюстрация към романа на Колинс "Законът и госпожицата", 1875 г. / Снимка: Getty Images
"В хилядите пъти, в които съм искал съвет от другите хора, така и не получих съвета, който търсих."
"Притеснението е най-трудната болест за лечение."
Еми МАРИЯНСКА