Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Коледна песен" на Дикенс стана на 180

ШЕДЬОВРИ НА ЛИТЕРАТУРАТА

"Коледна песен" на Дикенс стана на 180

Тя е едно от най-адаптираните литературни произведения в света

Кадър от анимацията "Коледна песен" (2009) на режисьора Робърт Земекис с участието на Джим Кери, по едноименната новела на Чарлз Дикенс

На 19 декември 1843 година, преди 180 години, излиза на бял свят най-популярната новела на Дикенс - "Коледна песен". Всъщност, оригиналното й заглавие е доста по-дълго - "Коледна песен в проза, или коледна история за духове" (англ. "A Christmas Carol in Prose, Being a Ghost Story of Christmas"), но с течение на времето безбройните издания на тази книга използва краткото й наименование.

Първото издание на "Коледна песен" от 1843 г.

Популярността, която придобива книгата, отдавна се е превърнала в стока - безброй много пъти адаптирана (б.а. адаптирана е многократно за кино, театър, опера, радио и телевизия), многократно илюстрирана и филмирана. А героите в нея са се превърнали в нарицателни имена.

На времето си пък, според литературоведите, тази книга повдигнала ентусиазма на хората да празнуват Коледа в Англия и Америка.

Няколко от множеството издания на английски на „Коледна песен“

Още Непознатият Дикенс - борец за права, благодетел на деца и проститутки, член на Клуба на духовете

Непознатият Дикенс - борец за права, благодетел на деца и проститутки, член на Клуба на духовете

Преди да започне да я пише, Чарлз Дикенс бил на пътешествие. Пътуването му до САЩ завършило с пътуване до Ниагарския водопад, Торонто и Монреал. След като се завръща в Англия, за кратък период от време написва и публикува пет повести, специално посветени на Коледа: "Коледна песен в проза" (1843 г.), "Камбаните" (1844 г.), "Щурецът на огнището" (1845 г.), "Битката за живота" (1846 г.) и "Преследваният човек" (1848 г.). Тези пет творби съставят сборника, наречен "Коледни песни".

Чарлз Дикенс / Снимка: Getty Images

Още  Неизвестно писмо на Дикенс ще бъде предложено на търг в Ню Йорк за 4500 долара

Неизвестно писмо на Дикенс ще бъде предложено на търг в Ню Йорк за 4500 долара

Новелата "Коледна песен" ни среща със стария скъперник Ебенизър Скрудж, който се интересува само от богатството си. В нощта срещу Коледа го посещава духът на стария му съдружник Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. След това го посещават духовете на миналите, настоящите и бъдещите коледи. Скрудж вижда своето минало и променя своя мироглед за заобикалящия го свят. Биографите на Дикенс смятат, че прототип на образа на Ебенизър Скрудж е бащата на писателя. Изобщо, Дикенс черпел вдъхновение за "Коледна песен" от собственото си детство.

Кадър от филма "Коледна песен" - чичо Скрудж

Новелата е поучителна за всички. Тя учи на добро, състрадателност и любов. Дикенс се надявал, че една трогателна история за бедността и социалната несправедливост ще трогне хората и ще окаже положително въздействие върху техния мироглед.

А кога, ако не на Коледа, хората отварят така широко сърцата си?!

Илюстрация на Либико Марайя

Още Изгубен портрет на Чарлз Дикенс беше изложен в Лондон

Изгубен портрет на Чарлз Дикенс беше изложен в Лондон

Новелата е структурирана в пет части, наречени строфи. Първата и най-често цитирана е "Призракът на Марли", която започва с вестта за смъртта на Марли. Неговият бизнес партньор Ебенизер Скрудж - лихвар по професия, обаче, изобщо не изглежда опечален. Скрудж е човек без добродетели - алчен и сребролюбив скъперник. За него Коледа е "празник на лицемерните хора". Мрачен и обсебен от печалбарството си, Скрудж отказва да празнува Коледа и не приема любезните покани за празника. Единственото му добро дело е да позволи на чиновника си Боб Крачит да ползва един свободен ден.

Скрудж не знае, че в нощта срещу Коледа го очаква невероятно изживяване - среща с призраци. Бившият му партньор Джейкъб Марли му се явява и го предупреждава, че няма да избегне проклятието му, ако не се промени.

Още 25 неизвестни писма на Чарлз Дикенс разкриват, че е работил до изнемогване

25 неизвестни писма на Чарлз Дикенс разкриват, че е работил до изнемогване

Във втора строфа на "Коледна песен" Скрудж е посетен от още призраци. Призракът на миналите коледи го отнася в детството му и Скрудж си припомня, че тогава е бил добро и мило дете. Но и много самотно. Зареждат се много спомени - и хубави, и тъжни - каквито "шарено" ни ги предлага животът. Първият му работодател го имал за син, но Скрудж не умее да е благодарен; годеницата му го напуска, защото не харесва скъперничеството му, но и това не го променя.

Още "Чичо Коледа" с Филип Аврамов и Малин Кръстев се връща в кината от 23 декември

"Чичо Коледа" с Филип Аврамов и Малин Кръстев се връща в кината от 23 декември

Идва Вторият призрак - този на предстоящата Коледа. Колко весело е навсякъде из магазините - хората пазаруват с усмивка подаръци за близките си и продукти за празничната вечеря. Дори в миньорската вила е весело, както и на морския фар. Ето го и домът на бедния му чиновник Боб: трапезата е сиромашка, но цялото му семейство е празнува и всички се радват, че са заедно. А най-малкият син на Боб - Тими е сакат и има нужда от лечение. Кой ще му помогне?... И племенникът на Скрудж - Фред е беден, и въпреки това покани чичо си на празнична вечеря и никога не казва лошо за него - обратното, състрадава го пред близките си, че чичо му е сам... Скрудж гледа всичко това отстрани като на кино и нещо в душата му започва да се пробужда... Плахо и неясно, но докосва душата му като снежинка...

Илюстрация на Либико Марайя

Идва ред на последния призрак - Третия. Той ще покаже на Скрудж, какви ще бъдат следващите Коледи. Призракът няма образ и е заметнат с черно наметало. Защо ли? Картините се зареждат от мрачни по-мрачни: погребение; перачка и чистачка се опитват да продадат вещи на починалия; семейство, което му дължи пари, посреща смъртта на покойния с облекчение, а негови познати си говорят, че ще го изпратят, само ако погребението е с безплатен обяд.

Илюстрация на Либико Марайя

Скрудж е сломен от тези сцени: Та такъв ли е финалът, има ли стойност човешкият живот? Обхванат от песимизъм, героят моли призрака за малко нежност. Третият призрак го отвежда в дома на чиновника му Боб - семейството е в траур, починал е болният Тими...

Накрая Скрудж иска да узнае две неща - дали това ще се случи, и кой е починалият. Призракът го отвежда до надгробна плоча, на която е написано името му. Скрудж е шокиран. Изпаднал в паника от видяното, той започва да проси милост и сипе обещания за промяна, само и само да му бъде даден шанс за още живот.

Още Подем на книжния пазар навсякъде по света, месец преди Коледа

Подем на книжния пазар навсякъде по света, месец преди Коледа

Строфа пета се нарича "Краят". Скрудж се събужда с радост и любов в сърцето си. Вече е Коледа. Той прекарва деня със семейството на племенника си Фред и анонимно изпраща пуйка на семейството на Боб Крачит. На следващия ден повишава заплатата на Боб и обещава да помага на семейството му до края на живота си. У Скрудж е настъпила коренна промяна. И най-красивото в нея е, че добрините, които прави, го изпълват с удовлетворение и надежда. По Коледа стават чудеса!

В новелата на Дикенс има сюжети, които интригуват със съчетаването на фантастичната измислица с реално възможното. Това я прави така завладяваща за въображението, че я четат с интерес и деца, и възрастни. Желанието за промяна на Лошото към Добро е заложено в самата идея на християнската религия. Но това желание е верую и на много прогресивни социални движения в света, които се борят с бедността и социалното неравенство.

Още "Идеална Коледа в Париж" - вдъхновяваща история, която пренася читателя в сърцето на Франция

"Идеална Коледа в Париж" - вдъхновяваща история, която пренася читателя в сърцето на Франция

Скрудж от "Коледна песен" е типично олицетворение на господстващите икономически идеи, според които главните движещи сили в човека са егоизмът и стремежът към печалба. Животът на Скрудж е ограничен между касата и тефтерите му със сметки. Той смята, че изчерпва дълга си към обществото, като плаща данъците си. Егоизмът му е заличил чувството му за справедливост и емпатия. За него всички, които нямат, са просто мързеливци. Студенината на цялостната му личност отблъсква, а Дикенс чудесно я характеризира буквално с няколко думи - "бюрото му ставаше мразовито, дори пред горещините".

"Коледна песен" е произведение, което прилича на приказка и много наподобява нашенските фолклорни творби. Алегорично по характер, то ни пренася в света на невидимото, което контролира нашия живот и "следи" за морала ни. В този смисъл можем да говорим за едно универсално по въздействието си произведение. Това дава и отговор на въпроса, защо е толкова популярно и достига до всички народи.

Естествено, киното бързо адаптира Дикенсовата творба за екрана в лентите "Скрудж" (1970) - филм мюзикъл, "Коледната песен на Мъпетите" (1992) - американски игрален филм, телевизионната адаптация "Коледна песен" (1999, с дигитални ефекти), мексиканската тв новела "Коледна песен" (1999), анимационната адаптация "Коледна песен" (2009) на режисьора Робърт Земекис в 3D формат и др.

По мотиви на "Коледна песен" на Дикенс са създадени и много игрални филми, като "Животът е прекрасен" (1946) и "Призраци на бивши гаджета" (2009 г.). В първия Скрудж е бизнесмен, а във втория - фотограф (б.а. в ролята - Матю Макконъхи). Образите са пренесени в съвременната действителност и ни карат да се замислим, променят ли се критериите на съвременните хора за добро и зло.

Илюстрация на Либико Марайя

Чарлз Дикенс (1812 - 1870) е създал история, която може да бъде интерпретирана безброй много пъти, за да ни фокусира върху смисъла на човешкия живот. Дикенс е не само талантлив писател, но и безпощаден социален критик. Неслучайно го считат за най-добрия писател на Викторианската епоха.

Още Писмо на Чарлз Дикенс до търговец на вино отива на търг, писателят се оплаквал за дупка в бъчвата

Писмо на Чарлз Дикенс до търговец на вино отива на търг, писателят се оплаквал за дупка в бъчвата

А знаете ли, че Дикенс напуска училище на 12-годишна възраст, за да работи във фабрика за ботуши, защото баща му бил в затвора за дългове? Работил цели три години, преди отново да се върне в училище. В продължение на две десетилетия Дикенс редактира седмично списание, написва 15 романа, пет повести, стотици разкази и множество статии; изнася лекции и публични четения. В същото време води огромна кореспонденция с много хора и се бори за правата на децата и за социални реформи.

Така че можем да направим заключението, че самият автор на "Коледна песен" е личност, която завладява с духа на Коледата - стремежът към Добро.

"Коледна песен", Строфа първа - ПРИЗРАКЪТ НА МАРЛИ (откъс)

Ох, пък какъв стиснат душевадец беше този Скрудж! Изедник, мъчител, алчен, на стотинката трепереше, от ръка нищо не изпускаше, ненаситният му стар грешник! Твърд и остър като кремък, от който никаква стомана не бе изтръгнала благодатен огън; потаен и необщителен, и самотен като бухал. Скритата в него студенина смразяваше старческите му черти, щипеше заострения му нос, сбръчкваше бузите му, схващаше краката му, зачервяваше очите му, правеше тънките му устни сини и се изливаше в дращещ глас и злобни думи. Леден скреж покриваше главата му и веждите му, и твърдата му остра брадичка. Ниската си температура той носеше навред със себе си; през горещниците вледеняваше кантората си; а по Коледа не я стопляше нито с един градус.

Външната горещина и студ малко влияеха на Скрудж. Никаква топлина не можеше да го стопли, никаква зима не можеше да го изстуди. Нямаше вятър, по-остър от него, нямаше сняг, който да следва по-упорито целта си, нямаше пороен дъжд, който да е по-безмилостен. Отвратителното време не беше нищо за него. Най-силният дъжд и сняг, и градушка, и поледица можеха да се похвалят само с едно предимство над него. Те често стихваха благодушно, а Скрудж — никога.

Никакъв човек не го спираше на улицата да му каже приветливо: "Скъпи Скрудж, как сте? Кога ще дойдете да се видим?" Никой просяк не го молеше и за най-дребната монета. Никакви деца не го питаха колко е часът; ни мъж, ни жена бяха поискали някога от Скрудж да ги упъти за това или онова място. Дори кучетата на слепците, изглежда, го познаваха и когато го виждаха да се приближава, повличаха господарите си към входове и тесни улички; а сетне помахваха с опашка, сякаш искаха да кажат: "По-добре да нямаш никакви очи, отколкото зли, слепи ми господарю!"

Но Скрудж пет пари не даваше! Та тъкмо това му се нравеше. Да се промъква по изпълнените с хора пътища на живота и да отблъсква всякаква човешка симпатия, поради което схватливите и наблюдателните го наричаха "побъркан".

Веднъж, отдавна — и то на Бъдни вечер, измежду всички други благочестиви дни на годината, — старият Скрудж седеше в кантората си, зает с работа. Беше студено, мрачно, люто време, на всичко отгоре мъгливо, и той чуваше как хората навън жужеха като пчели нагоре-надолу по тясната уличка, тупаха с длани гърдите си и потропваха с крака по камъните на паважа да ги стоплят. Градските часовници току-що бяха оповестили само три часа, но вече беше съвсем тъмно — изобщо през целия ден не беше светло — и в прозорците на съседните кантори припламваха свещи, подобно на червеникави петна по осезаемия кафяв въздух. Мъглата проникваше през всяка пролука и ключова дупка и навън беше тъй гъста, че макар уличката да беше от най-тесните, къщите отсреща изглеждаха просто като призраци. Като виждаше как мръсният облак се смъква надолу, закривайки всичко, човек би могъл да си помисли, че Природата живее съвсем наблизо и вари нещо в голям казан.

— Весела Коледа, вуйчо! Бог да ти помага! — извика един весел глас. Беше гласът на племенника на Скрудж, което се втурна тъй бързо, че за стария човек благопожеланието беше първото указание за приближаването му.

— Ами! — каза Скрудж. — Глупости!

Беше се така стоплил от бързото вървене в мъглата и мраза, този племенник на Скрудж, че цял пламтеше; лицето му беше зачервено и хубаво; очите му блестяха, а дъхът му отново заизлиза от устата му като пушек.

— Та Коледа глупости ли е, вуйчо! — каза племенникът на Скрудж. — Не мислиш, че е така, сигурен съм.

— Мисля — рече Скрудж. — Весела Коледа! Какво право имаш да си весел? Каква причина имаш да си весел? Какъвто си беден!

— Хайде де — отвърна весело племенникът. — Какво пък право имаш ти да си мрачен? Каква причина имаш да си сърдит? Какъвто си богат!

Тъй като в момента нямаше готов по-добър отговор, Скрудж възкликна отново:

— Ами! — и го последва с: — Глупости. (край на откъса)

Еми МАРИЯНСКА

Още Британският писател Мартин Еймис почина на 73-годишна възраст

Британският писател Мартин Еймис почина на 73-годишна възраст

Още Венецианското биенале ще почете британския музикант Брайън Ино

Венецианското биенале ще почете британския музикант Брайън Ино

Още Британският музей: Историята на света, събрана в Лондон

Британският музей: Историята на света, събрана в Лондон

Още Директорът на Британския музей подаде оставка заради откраднатите артефакти

Директорът на Британския музей подаде оставка заради откраднатите артефакти

Коментирай19

Календар

Препоръчваме ви

"Бен и аз" от Ерик Уайнър, за гения на Бенджамин Франклин и неговата феноменална роля, вече и на български

Последната книга на световноизвестния писател и журналист Ерик Уайнър излиза на българския книжен пазар в превод на Нейко Генчев

115 години от рождението на Никола Й. Вапцаров в експозицията "Чака ме светът"

Временната експозиция се открива навръх Никулден в къщата музей на поета в София

Четем историята на военоморския тюлен Дейвид Гогинс вече и на български (откъс)

"Не може да ме нарани" е завладяваща история, която отвежда читателите на диво приключение по стъпките на Гогинс от кошмарното детство с алкохолизиран баща, през неуверен депресиран младеж с наднормено тегло до превръщането му в икона на американските въоръжени сили

Текла Алексиева представя авторска приказка в нова книжна поредица "Сто приказки"

Приказките в цялата поредица са подбрани от Текла Алексиева, преведени са от нея и са обработвани заедно с нейния съпруг Жеко Алексиев

Ново издание с приказките на гениалния Оскар Уайлд (откъс)

Страниците са изпълнени с несравнимото чувство за хумор и елегантен изказ, които той ще доразвие до съвършенство по-късно в пиесите си

"Непознатият "Рибен буквар" показват в централата на ЮНЕСКО в Париж

Изложбата в ЮНЕСКО ще предостави възможност на повече хора да се запознаят с историята на създаването на първия български светски буквар