ШЕДЬОВРИ НА ЛИТЕРАТУРАТА
"Коледна песен" на Дикенс стана на 180
Тя е едно от най-адаптираните литературни произведения в света
Автор : / 6055 Прочита 19 Коментара
Кадър от анимацията "Коледна песен" (2009) на режисьора Робърт Земекис с участието на Джим Кери, по едноименната новела на Чарлз Дикенс
На 19 декември 1843 година, преди 180 години, излиза на бял свят най-популярната новела на Дикенс - "Коледна песен". Всъщност, оригиналното й заглавие е доста по-дълго - "Коледна песен в проза, или коледна история за духове" (англ. "A Christmas Carol in Prose, Being a Ghost Story of Christmas"), но с течение на времето безбройните издания на тази книга използва краткото й наименование.
Първото издание на "Коледна песен" от 1843 г.
Популярността, която придобива книгата, отдавна се е превърнала в стока - безброй много пъти адаптирана (б.а. адаптирана е многократно за кино, театър, опера, радио и телевизия), многократно илюстрирана и филмирана. А героите в нея са се превърнали в нарицателни имена.
На времето си пък, според литературоведите, тази книга повдигнала ентусиазма на хората да празнуват Коледа в Англия и Америка.
Няколко от множеството издания на английски на „Коледна песен“
Още
Непознатият Дикенс - борец за права, благодетел на деца и проститутки, член на Клуба на духовете
Преди да започне да я пише, Чарлз Дикенс бил на пътешествие. Пътуването му до САЩ завършило с пътуване до Ниагарския водопад, Торонто и Монреал. След като се завръща в Англия, за кратък период от време написва и публикува пет повести, специално посветени на Коледа: "Коледна песен в проза" (1843 г.), "Камбаните" (1844 г.), "Щурецът на огнището" (1845 г.), "Битката за живота" (1846 г.) и "Преследваният човек" (1848 г.). Тези пет творби съставят сборника, наречен "Коледни песни".
Чарлз Дикенс / Снимка: Getty Images
Новелата "Коледна песен" ни среща със стария скъперник Ебенизър Скрудж, който се интересува само от богатството си. В нощта срещу Коледа го посещава духът на стария му съдружник Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. След това го посещават духовете на миналите, настоящите и бъдещите коледи. Скрудж вижда своето минало и променя своя мироглед за заобикалящия го свят. Биографите на Дикенс смятат, че прототип на образа на Ебенизър Скрудж е бащата на писателя. Изобщо, Дикенс черпел вдъхновение за "Коледна песен" от собственото си детство.
Кадър от филма "Коледна песен" - чичо Скрудж
Новелата е поучителна за всички. Тя учи на добро, състрадателност и любов. Дикенс се надявал, че една трогателна история за бедността и социалната несправедливост ще трогне хората и ще окаже положително въздействие върху техния мироглед.
А кога, ако не на Коледа, хората отварят така широко сърцата си?!
Новелата е структурирана в пет части, наречени строфи. Първата и най-често цитирана е "Призракът на Марли", която започва с вестта за смъртта на Марли. Неговият бизнес партньор Ебенизер Скрудж - лихвар по професия, обаче, изобщо не изглежда опечален. Скрудж е човек без добродетели - алчен и сребролюбив скъперник. За него Коледа е "празник на лицемерните хора". Мрачен и обсебен от печалбарството си, Скрудж отказва да празнува Коледа и не приема любезните покани за празника. Единственото му добро дело е да позволи на чиновника си Боб Крачит да ползва един свободен ден.
Скрудж не знае, че в нощта срещу Коледа го очаква невероятно изживяване - среща с призраци. Бившият му партньор Джейкъб Марли му се явява и го предупреждава, че няма да избегне проклятието му, ако не се промени.
Във втора строфа на "Коледна песен" Скрудж е посетен от още призраци. Призракът на миналите коледи го отнася в детството му и Скрудж си припомня, че тогава е бил добро и мило дете. Но и много самотно. Зареждат се много спомени - и хубави, и тъжни - каквито "шарено" ни ги предлага животът. Първият му работодател го имал за син, но Скрудж не умее да е благодарен; годеницата му го напуска, защото не харесва скъперничеството му, но и това не го променя.
Идва Вторият призрак - този на предстоящата Коледа. Колко весело е навсякъде из магазините - хората пазаруват с усмивка подаръци за близките си и продукти за празничната вечеря. Дори в миньорската вила е весело, както и на морския фар. Ето го и домът на бедния му чиновник Боб: трапезата е сиромашка, но цялото му семейство е празнува и всички се радват, че са заедно. А най-малкият син на Боб - Тими е сакат и има нужда от лечение. Кой ще му помогне?... И племенникът на Скрудж - Фред е беден, и въпреки това покани чичо си на празнична вечеря и никога не казва лошо за него - обратното, състрадава го пред близките си, че чичо му е сам... Скрудж гледа всичко това отстрани като на кино и нещо в душата му започва да се пробужда... Плахо и неясно, но докосва душата му като снежинка...
Идва ред на последния призрак - Третия. Той ще покаже на Скрудж, какви ще бъдат следващите Коледи. Призракът няма образ и е заметнат с черно наметало. Защо ли? Картините се зареждат от мрачни по-мрачни: погребение; перачка и чистачка се опитват да продадат вещи на починалия; семейство, което му дължи пари, посреща смъртта на покойния с облекчение, а негови познати си говорят, че ще го изпратят, само ако погребението е с безплатен обяд.
Скрудж е сломен от тези сцени: Та такъв ли е финалът, има ли стойност човешкият живот? Обхванат от песимизъм, героят моли призрака за малко нежност. Третият призрак го отвежда в дома на чиновника му Боб - семейството е в траур, починал е болният Тими...
Накрая Скрудж иска да узнае две неща - дали това ще се случи, и кой е починалият. Призракът го отвежда до надгробна плоча, на която е написано името му. Скрудж е шокиран. Изпаднал в паника от видяното, той започва да проси милост и сипе обещания за промяна, само и само да му бъде даден шанс за още живот.
Строфа пета се нарича "Краят". Скрудж се събужда с радост и любов в сърцето си. Вече е Коледа. Той прекарва деня със семейството на племенника си Фред и анонимно изпраща пуйка на семейството на Боб Крачит. На следващия ден повишава заплатата на Боб и обещава да помага на семейството му до края на живота си. У Скрудж е настъпила коренна промяна. И най-красивото в нея е, че добрините, които прави, го изпълват с удовлетворение и надежда. По Коледа стават чудеса!
В новелата на Дикенс има сюжети, които интригуват със съчетаването на фантастичната измислица с реално възможното. Това я прави така завладяваща за въображението, че я четат с интерес и деца, и възрастни. Желанието за промяна на Лошото към Добро е заложено в самата идея на християнската религия. Но това желание е верую и на много прогресивни социални движения в света, които се борят с бедността и социалното неравенство.
Скрудж от "Коледна песен" е типично олицетворение на господстващите икономически идеи, според които главните движещи сили в човека са егоизмът и стремежът към печалба. Животът на Скрудж е ограничен между касата и тефтерите му със сметки. Той смята, че изчерпва дълга си към обществото, като плаща данъците си. Егоизмът му е заличил чувството му за справедливост и емпатия. За него всички, които нямат, са просто мързеливци. Студенината на цялостната му личност отблъсква, а Дикенс чудесно я характеризира буквално с няколко думи - "бюрото му ставаше мразовито, дори пред горещините".
"Коледна песен" е произведение, което прилича на приказка и много наподобява нашенските фолклорни творби. Алегорично по характер, то ни пренася в света на невидимото, което контролира нашия живот и "следи" за морала ни. В този смисъл можем да говорим за едно универсално по въздействието си произведение. Това дава и отговор на въпроса, защо е толкова популярно и достига до всички народи.
Естествено, киното бързо адаптира Дикенсовата творба за екрана в лентите "Скрудж" (1970) - филм мюзикъл, "Коледната песен на Мъпетите" (1992) - американски игрален филм, телевизионната адаптация "Коледна песен" (1999, с дигитални ефекти), мексиканската тв новела "Коледна песен" (1999), анимационната адаптация "Коледна песен" (2009) на режисьора Робърт Земекис в 3D формат и др.
По мотиви на "Коледна песен" на Дикенс са създадени и много игрални филми, като "Животът е прекрасен" (1946) и "Призраци на бивши гаджета" (2009 г.). В първия Скрудж е бизнесмен, а във втория - фотограф (б.а. в ролята - Матю Макконъхи). Образите са пренесени в съвременната действителност и ни карат да се замислим, променят ли се критериите на съвременните хора за добро и зло.
Чарлз Дикенс (1812 - 1870) е създал история, която може да бъде интерпретирана безброй много пъти, за да ни фокусира върху смисъла на човешкия живот. Дикенс е не само талантлив писател, но и безпощаден социален критик. Неслучайно го считат за най-добрия писател на Викторианската епоха.
Още
Писмо на Чарлз Дикенс до търговец на вино отива на търг, писателят се оплаквал за дупка в бъчвата
А знаете ли, че Дикенс напуска училище на 12-годишна възраст, за да работи във фабрика за ботуши, защото баща му бил в затвора за дългове? Работил цели три години, преди отново да се върне в училище. В продължение на две десетилетия Дикенс редактира седмично списание, написва 15 романа, пет повести, стотици разкази и множество статии; изнася лекции и публични четения. В същото време води огромна кореспонденция с много хора и се бори за правата на децата и за социални реформи.
Така че можем да направим заключението, че самият автор на "Коледна песен" е личност, която завладява с духа на Коледата - стремежът към Добро.
"Коледна песен", Строфа първа - ПРИЗРАКЪТ НА МАРЛИ (откъс)
Ох, пък какъв стиснат душевадец беше този Скрудж! Изедник, мъчител, алчен, на стотинката трепереше, от ръка нищо не изпускаше, ненаситният му стар грешник! Твърд и остър като кремък, от който никаква стомана не бе изтръгнала благодатен огън; потаен и необщителен, и самотен като бухал. Скритата в него студенина смразяваше старческите му черти, щипеше заострения му нос, сбръчкваше бузите му, схващаше краката му, зачервяваше очите му, правеше тънките му устни сини и се изливаше в дращещ глас и злобни думи. Леден скреж покриваше главата му и веждите му, и твърдата му остра брадичка. Ниската си температура той носеше навред със себе си; през горещниците вледеняваше кантората си; а по Коледа не я стопляше нито с един градус.
Външната горещина и студ малко влияеха на Скрудж. Никаква топлина не можеше да го стопли, никаква зима не можеше да го изстуди. Нямаше вятър, по-остър от него, нямаше сняг, който да следва по-упорито целта си, нямаше пороен дъжд, който да е по-безмилостен. Отвратителното време не беше нищо за него. Най-силният дъжд и сняг, и градушка, и поледица можеха да се похвалят само с едно предимство над него. Те често стихваха благодушно, а Скрудж — никога.
Никакъв човек не го спираше на улицата да му каже приветливо: "Скъпи Скрудж, как сте? Кога ще дойдете да се видим?" Никой просяк не го молеше и за най-дребната монета. Никакви деца не го питаха колко е часът; ни мъж, ни жена бяха поискали някога от Скрудж да ги упъти за това или онова място. Дори кучетата на слепците, изглежда, го познаваха и когато го виждаха да се приближава, повличаха господарите си към входове и тесни улички; а сетне помахваха с опашка, сякаш искаха да кажат: "По-добре да нямаш никакви очи, отколкото зли, слепи ми господарю!"
Но Скрудж пет пари не даваше! Та тъкмо това му се нравеше. Да се промъква по изпълнените с хора пътища на живота и да отблъсква всякаква човешка симпатия, поради което схватливите и наблюдателните го наричаха "побъркан".
Веднъж, отдавна — и то на Бъдни вечер, измежду всички други благочестиви дни на годината, — старият Скрудж седеше в кантората си, зает с работа. Беше студено, мрачно, люто време, на всичко отгоре мъгливо, и той чуваше как хората навън жужеха като пчели нагоре-надолу по тясната уличка, тупаха с длани гърдите си и потропваха с крака по камъните на паважа да ги стоплят. Градските часовници току-що бяха оповестили само три часа, но вече беше съвсем тъмно — изобщо през целия ден не беше светло — и в прозорците на съседните кантори припламваха свещи, подобно на червеникави петна по осезаемия кафяв въздух. Мъглата проникваше през всяка пролука и ключова дупка и навън беше тъй гъста, че макар уличката да беше от най-тесните, къщите отсреща изглеждаха просто като призраци. Като виждаше как мръсният облак се смъква надолу, закривайки всичко, човек би могъл да си помисли, че Природата живее съвсем наблизо и вари нещо в голям казан.
— Весела Коледа, вуйчо! Бог да ти помага! — извика един весел глас. Беше гласът на племенника на Скрудж, което се втурна тъй бързо, че за стария човек благопожеланието беше първото указание за приближаването му.
— Ами! — каза Скрудж. — Глупости!
Беше се така стоплил от бързото вървене в мъглата и мраза, този племенник на Скрудж, че цял пламтеше; лицето му беше зачервено и хубаво; очите му блестяха, а дъхът му отново заизлиза от устата му като пушек.
— Та Коледа глупости ли е, вуйчо! — каза племенникът на Скрудж. — Не мислиш, че е така, сигурен съм.
— Мисля — рече Скрудж. — Весела Коледа! Какво право имаш да си весел? Каква причина имаш да си весел? Какъвто си беден!
— Хайде де — отвърна весело племенникът. — Какво пък право имаш ти да си мрачен? Каква причина имаш да си сърдит? Какъвто си богат!
Тъй като в момента нямаше готов по-добър отговор, Скрудж възкликна отново:
— Ами! — и го последва с: — Глупости. (край на откъса)
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fbukvi%2Fkoledna-pesen-na-dikens-stana-na-180&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F12%2F24%2F2632367%2F768x432.jpg%3F_%3D1703442079&description= "Коледна песен" на Дикенс стана на 180', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}