Със своите над 8 милиона експоната той си е спечелил славата на едно от най-надеждните хранилища на артефакти, документиращи историята на човечеството. И наистина няма период или регион, който да не е представен.

За всички ученолюбиви хора по света през 1759 г. е отворен първият безплатен, национален, обществен музей. Той е резултат от приетия от британския парламент закон, който през 1753-а обобщава всички области на човешкото познание, идеите и ценностите на Просвещението, критичното разглеждане на всички научни изследвания, човешкия прогрес и толерантност.

Британският музей в Лондон е всеобхватен национален музей с особено забележителни колекции в областта на археологията и етнографията. Разположен е в квартал Блумсбъри на община Камдън.

Първият избор за място на сградата е известно като Бъкингам Хаус, което по-късно става Бъкингамски дворец. През последните години на XIX в. колекциите на Британския музей се увеличават до такава степен, че сградата му вече не е достатъчно голяма. През 1895 г. попечителите купуват 69-те къщи, заобикалящи музея, с намерението да ги разрушат и да построят сгради около западната, северната и източната страна на музея. Първият етап е изграждането на северното крило през 1906 г.

През годините музеят търпи няколко реконструкции...

Музеят през 1950 г. (Снимка: Getty Images)

И сега, 2023-а (Снимка: Getty Images)

Отначало посетителите трябва да кандидатстват за билети, за да разгледат колекциите на музея в ограничено работно време. На практика това означава, че достъпът е ограничен. Само добрите връзки дават възможност да се видят колекциите, скрити зад стените на Британския музей.

През следващите 260 години те нарастват до около осем милиона предмета, обхващащи два милиона години от човешката история. Някои от артефактите са взети или купени в региони, намиращи се под британско колониално управление, а други са придобити чрез разкопки, продажби и завещания от колекционери. А едно от най-значимите имена е на сър Ханс Слоун (1660-1753 г.), лекар и председател на Кралското дружество, който събира огромна колекция от над 80 000 "природни и изкуствени забележителности", както и огромна библиотека от над 40 000 книги и ръкописи и 32 000 монети и медали.

Той всъщност е основоположникът на The British Museum. През живота си, и особено след като се жени за вдовицата на богат ямайски плантатор, Слоун събира множество предмети и не желаейки да види колекцията си разбита след смъртта си, я завещава на крал Джордж II в полза на нацията за сумата от 20 000 лири.

The British Museum живее свой живот и дейността му е свързана с неутолимо любопитство към света.

Кураторите продължават да придобиват предмети и днес и активно проучват колекциите, включително обстоятелствата, при които те са били първоначално придобити, в сътрудничество с учените на музея, както и с академични и обществени партньори в Обединеното кралство и по света.

Мраморите на Партенона, Британски музей (Снимка: Getty Images)

Детайл от част от Магна Харта, 1225 г. (Снимка: Getty Images)

"Троя мит и реалност" (Снимка: Getty Images)

Бижу, принадлежало на първата съпруга на Хенри VIII Катерина (Снимка: Getty Images)

Артефакти в изложбата на Британския музей "Победа в древните игри" (Снимка: Getty Images)

Бронзовите фигури от Бенин (Снимка: Getty Images)

Още

Лиз Тръс не подкрепя връщането на фризовете на Партенона от Британския музей в Гърция

Голяма част от изложените артефакти, са изминали пътя от някогашните британски колонии до музея. Съществуващите като отделни държави днес предявяват своите претенции относно законността на придобиването на културните ценности. Аналогичен е случаят и с Четвероевангелието на българския цар Иван-Александър, което попада в Британския музей през 1917 г. Въпреки желанието на българската държава да върне ръкописа на родна земя, става ясно, че британците нямат такива намерения. България участва с близо 3000 предмета, макар никога да не е била част от Британската империя и да не е поддържала особено тесни отношения с Обединеното кралство. Сред тях има както антични монети и съдове, така и голям набор от народни носии, кукерски маски и оръдия на труда.

Повечето от тях са част от голяма етнографска колекция, подарена от страната ни през 1971-ва.

През годините музеят финансира множество археологически разкопки по целия свят. Така се раждат легендите, подхранвани от вярванията и митовете на различните култури.

Гръцка ваза от 540 г. пр.н.е. (Снимка: Getty Images)

Маската на ацтеките, произхождаща от Мексико (Снимка: Getty Images)

Археологически находки от Древен Ирак (Снимки: Getty Images)

Още

Тутанкамон, съкровищата на фараона

През 1972 г. в музея "гостува" мумията на Тутанкамон. Интересът към него вдъхновява над 53 хил. търсения на египетски артефакти годишно. Продължила от 30 март до 30 декември 1972 г., изложбата "Съкровищата на Тутанкамон" е най-популярната в историята на музея. Тя е смятана за една от най-изчерпателните и ценни. Открита в Британския музей от покойната кралица Елизабет II, изложението събира около 1,6 милиона души.

Египетският музей в Кайро все още разполага с най-обширната колекция от мумии в света, но Британският е на второ място и трето в Списъка на най-посещаваните художествени музеи в света. 

Декември 1928 г., декоратори подготвят изложба на антики в Египетските галерии на Британския музей (Снимка: Getty Images)

Египтолозите от екипа на Хауърд Картър, американецът Артър Мейс и британският химик Алфред Лукас разглеждат статуя на фараона Тутанкамон, януари 1924 г. (Снимка: Getty Images)

Aприл 1972 г., oпашки на площад Бедфорд, Лондон, за изложбата на Британския музей на артефакти от гробницата на Тутанкамон (Снимка: Getty Images)

Изложбата на Тутанкамон, 1972-ра (Снимка: Getty Images)

Зад вратите на Британския музей е съхранен целият свят. Човешкото познание, човешкото любопитство, човешката история си дават среща в сградата на изкуството и показват на всеки колко велик може да бъде човешкия дух, колко древна може да бъде човешката воля, колко несломим може да бъде човешкият стремеж към свободата, познанието и вярата.

Британския музей (Снимка: Getty Images)