IN MEMORIAM
Едит Пиаф изгонила три пъти създателя на най-големия си хит
Композиторът Шарл Дюмон е автор на легендарната песен "Не, за нищо не съжалявам"
Автор : / 4932 Прочита 2 Коментара
Шарл Дюмон присъства на изложбата PIAF за отбелязване на стогодишнината от рождението на Едит Пиаф в Bibliotheque Nationale de France на 14 април 2015 г. в Париж, Франция / Снимка: Getty Images
Всички са единодушни, че това е емблематичната й песен - песента, която тя изпълнява с невероятна страст. Може би защото текстът на Мишел Вокер е събрал живота й, цялата й драма и силата на характера й в един рефрен, или защото музикалната интонация на тази песен изразява респектиращата й решителност като личност.
Тази песен е като пламък, изпепеляващ всяко съмнение; всяко дребно препятствие, което може да я спре. Прави я да изглежда като гигант, нея - мъничката на ръст Едит Врабчето - Едит Пиаф. Песента е "Non, je ne regrette rien" ("Не, не съжалявам за нищо") на композитора Шарл Дюмон и изпълнена от певицата в зала "Олимпия" в Париж през 1960 година.
Non, rien de rien
Non, je ne regrette rien
Ni le bien qu'on m'a fait, ni le mal
Tout ça m'est bien égal
Non, rien de rien
Не, за нищо не съжалявам
Нито за доброто, което ми сториха
Нито за лошото, все ми е едно
Платено е, изметено е, забравено е
Не, за нищо не съжалявам
На 18 ноември тази година на 95-годишна възраст почина в дома си в Париж композиторът Шарл Дюмон, който създава тази песен в началото на своята кариера. През 2015-а година, в навечерието на честванията на 100-годишнината от рождението на Едит Пиаф, Дюмон бе удостоен с офицерско звание на Почетния легион на Франция.
Историята на творческия съюз Дюмон-Пиаф е известна в цяла Франция. Младият по онова време композитор, впечатлен от текста на Вокер, създава музика, която предлага на Пиаф, но първоначално тя не била съгласна да я изпълни. Какъв парадокс, като се има предвид, че тъкмо тази песен става най-големият й хит.
По-нататък Дюмон ще работи и с други легенди на музиката като Далида и Барбра Стрейзънд, но приживе той винаги ще подчертава, че го е "създала" Едит Пиаф.
Шарл Дюмон и Едит Пииаф - мигове заедно, колаж
Как се случва това: През 1956 година Шарл Дюмон е само на 27. След като текстът на Вокер буквално превзел съзнанието му, Дюмон сяда на пианото и създава тази песен. В автобиографичната си книга разказва, че нотите сякаш се "подреждали сами" върху нотния лист.
Още не знаел, обаче, че му предстои най-трудното - да убеди Едит Пиаф да изпее тази песен.
"Пиаф вече ме беше изгонила три пъти, не исках да я виждам повече. Мишел Вокер, който написа текста, обаче ме убеди да опитам отново през 1960 година. Когато тя разбра, че ще бъда там, нададе вой и настоя срещата да бъде отменена. Ние все пак се появихме в дома й. Тя ни пусна да влезем. Изсвирих песента на пианото. И никога повече не се отделихме един от друг. Тогава тя беше в най-лошата си форма, а тази песен я върна към живота", разказва Дюмон през 2018 година.
Когато изпълнява песента "Non, je ne regrette rien" (1960), Пиаф вече е най-голямата звезда на френската и световната музикална сцена. Вече всички знаят хитовете й "La Vie en rose" (1946) ("Животът в розово"), "Sous le ciel de Paris" (1954) ("Под небето на Париж") и "Milord" (1959), ("Милорд"), но скоро самата тя ще разбере, че нито една от тези песни не изразява толкова точно нея самата, че тя е нещо като обобщение на биографията й и неслучайно ще се превърне в нейна музикална емблема.
Това е наистина невероятно, защото за 100-годишния юбилей на певицата беше издадена специална колекция от 20 компактдиска, която включва целия й репертоар от 350 песни и седем от нейните концерти, изнесени през различни години. И сред толкова много песни винаги ще я свързваме най-вече с тази, песента на Дюмон, която ни кара да я усещаме като жива, да изпитваме страстта и силата й, решимостта й да приеме миналото и да продължи. Тази песен е като равносметка и изповед - в нея е цялата тя, Едит Пиаф.
Всъщност, след това трудно запознанство и съгласието й да работи с Дюмон, от 1956-а до края на живота й, двамата с Мишел Вокер създават повече от 30 песни заедно, като "Flonflons du Bal", " Mon Dieu", "Les Amants" и др., някои от които Пиаф и Дюмон изпяват заедно през 1962-ра.
Дюмон разказва в книгата на Бернар Маршоа "Édith Piaf, Opinions publiques" (1995), че оригиналното заглавие на песента "Не, за нищо не съжалявам" от автора на текста Вокер било "Non, je ne trouverai rien" ("Не, няма да намеря нищо"). Песента била предназначена за френската певица Розали Дюбоа, но мислейки за Пиаф, двамата променят заглавието на "Не, не съжалявам за нищо", което само по себе си направо "говори" за Едит Пиаф.
А защо? Нека припомним, как Едит Пиаф се появява на голямата сцена. Тя е дете на майка италианка с алжирски корени - певицата с псевдоним Лине Марса. Баща й - Луи-Алфонс Гасион е уличен акробат от Нормандия. Родителите й са затруднени да отглеждат дете. Бащата завежда малката Едит при баба й - съдържателка на публичен дом в Нормандия. Там за Едит се грижат проститутки. Когато е на 3 кератит уврежда зрението й и тя ослепява. Проститутките събират пари и я изпращат на поклонение при Sainte Thérèse de Lisieux. Едит до края на живота си била убедена, че е изцерена от слепотата чудодейно.
На 14 започва да работи заедно с баща си на улицата. По-късно се отделя от него и започва да пее самостоятелно като улична певица в Пигал, Менилмонтан и парижките предградия. Пее на улицата за пари за обяд. На 17 ражда от уличен разносвач дъщеря си Марсел. Момиченцето умира на 2 от менингит. Едит се упреква, че не е добра майка. Започва връзка със сводника Албер, който буквално краде от печалбата й и става причина за смъртта на приятелката й Надя. Едит решава да скъса с него и той прави опит да я застреля.
През 1935 година в живота й се появява собственикът на нощния клуб "Le Gerny" - Льопле, който я убеждава да пее, учи я на сценично поведение и утвърждава стайлинга на сцената - черна рокля, без украшения. Изпълненията на Пиаф в нощния му клуб водят до записи на две нейни песни. Но през 1936-а Льопле е убит. Сред заподозрените за престъплението е самата Едит. По-късно се установява, че убийците са гангстери, свързани с миналото й. Този факт настройва публиката срещу нея. Певицата наема за мениджър Реймонд Асо, който й дава сценичното име Пиаф и й налага строга дисциплина на живот.
През 1940 година Едит получава роля в пиеса на Жан Кокто. Започва да се сприятелява с много знаменитости. През 1944 година открива Ив Монтан в Париж и му става ментор и любовница. По време на окупацията, пее пред военнопленници, а за първата година на следвоенна Франция подарява на публиката си една от най-известните си песни - " La vie en rose", по неин текст.
По онова време Едит Пиаф жъне големи успехи в Париж, като най-популярния френски артист. След войната прави турнета в Европа, САЩ и Южна Америка. Френският шансон покорява Америка, а концертите на Пиаф в кабаре "Версай" събират публиката от всички квартали на Ню Йорк. Пиаф помага на Шарл Азнавур в началото на 50-те години на ХХ век, като го взима със себе си на турне във Франция и САЩ, и записва някои от неговите песни.
В Америка е канена цели осем пъти в Шоуто на Ед Съливан и два пъти в Карнеги хол. През 1998 година е удостоена с място в Залата на славата на наградите "Грами".
Пиаф пее няколко пъти в легендарната зала "Олимпия", в периода между 1955-а и 1962 година. Там представя за първи път и песента на Шарл Дюмон "Non, je ne regrette rien", а също и последната си песен - "L'homme de Berlin" през 1963-та. За любовния й живот може да се говори много. Съдбата често е бивала жестока с нея, лишавайки я от мъжете, които обича, но тя винаги е имала силите да продължи напред, дори и с наранено сърце.
Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години във вилата си в Plascassier на Френската ривиера на 11 октомври 1963 година. Нейните последни думи: "Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си". Тялото ѝ е положено в гробището Пер Лашез в Париж, до тленните останки на дъщеря ѝ Марсел. На церемонията на гробището присъстват повече от 100 000 души. Сред тях е и неутешимият Шарл Дюмон.
Смъртта на Пиаф през 1963 година го кара да работи с Жак Брел и да пише песни за телевизионни предавания и филми като "Trafic" на Жак Тати. С Вокер написват песен за Берлинската стена - "Le mur", първоначално предназначена за Пиаф, но включена в албум на Барбра Стрейзънд от 1966 година, по нейно желание.
През 70-те години Дюмон започва кариера като интерпретатор с песни като "Une chanson" (1976) и "Les amours unknown" (1978).
Вероятно приятелството с Едит Пиаф докосва най-тънките струни в сърцето на Дюмон, защото самостоятелно композиторът издава поредица от албуми, в които любовта е основна тема. Дюмон продължава да се изявява на сцена като композитор, певец и инструменталист до 2019 година.
Композиторът е роден на 26 март 1929 година в Каор. Още като дете се увличал по джаза и се научил да свири на тромпет като подражател на Луис Армстронг. Пеел, но проблеми след операция от сливици го накарали да се откаже от пеенето и тромпета и да се заеме с композиране. До 60-те години на миналия век той работи главно за Далида, Глория Ласо, Луис Мариано и Тино Роси.
Знаменателна, разбира се, е срещата му с Пиаф. Според журналиста Жан Ноли в книгата му "Édith" (1973), когато Шарл Дюмон и Мишел Вокер посещават дома на Пиаф на 24 октомври 1960 година, тя ги приела недоброжелателно, тъй като вече на няколко пъти била отказала песента на "нахалния" Дюмон, а на всичкото отгоре икономката й Даниел не я била предупредила за срещата. В откъс от книгата на Ноли четем, как точно са се развили събитията: "Както виждате, много съм уморена", каза им тя, много раздразнена. "Побързай, само една песен! Бързо към пианото, давай!" - заповяда тя. Изнервен и изпотен, Дюмон изпя песента с тих глас. Когато свърши, настъпи голяма тишина, докато чакаха присъдата на Пиаф. - Ще я изпееш ли пак? - попита Пиаф с остър глас. Когато той едва измина половината път, тя го прекъсна. "Страхотно! Фантастично!", възкликна тя. "Страхотно. Това е песента, която чаках. Тя ще бъде най-големият ми успех! Искам я за предстоящото си представяне в L'Olympia!" Вокер, възхитен, отговори: "Разбира се, Едит, песента е твоя".
Пиаф посвещава записа на песента на Френския чуждестранен легион от Алжирската война.
След смъртта на Шарл Дюмон на 18 ноември т.г. "Le Figaro" подчерта скромността на композитора, който до последните си дни казваше, че дължи всичко на Едит Пиаф. Цитират думите му от интервю пред АФП през 2015 г.: "Майка ми ме е родила, но Едит Пиаф ме даде на света. Без нея никога нямаше да направя всичко, което съм постигнал." В същото време френският министър на културата Рашида Дати го нарече "свещеното чудовище на френската песен".
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}