НАЙ-ГОЛЕМИТЕ
Едит Пиаф не успява да пребори рак на черния дроб
На 10 октомври преди 54 години си отиде "врабчето на "Париж"
Редактор : / 16311 Прочита 0 Коментара
Голямата певица на Франция Едит Пиаф преживява трудно, почти гладно детство, загуба на дете, 2 автомобилни катастрофи, 7 операции, 3 пъти изпада в кома, няколко пристъпа на бяла треска, загуба на разсъдък, опит за самоубийство, две световни войни.
Не успява да се пребори само с рака на черния дроб, който й откриват в последен стадий две години преди да умре, на 10 октомври 1962 година.
"Врабчето на Париж" до последните си дни върви напред, не се дава и покорява сърцата на милиони, надарена да раздава любов.
Едит Пиаф се ражда като Едит Джована Гасион на 19 декември 1915 година.
Съществува легенда, че Едит поема първата си глътка под уличния фенер на една от улиците на зимен Париж.
Кръстена е на британката Едит Кавъл.
Кавъл е медицинска сестра, екзекутирана заради помощта, която оказва на съглашенски войници в Белгия по време на Първата световна война.
Прозвището Пиаф получава от думата за врабче (piaf), която се използва в Париж и околностите.
Майката на Едит, Анета Джована Мейар (1895-1945), е улична певица. Тя е със смесен френско-италиански произход по бащина линия, а майка й е берберка от алжирски произход.
Майката на Едит е родена в Ливорно, Италия и е пяла в кафенета под псевдонима Лине Марса.
Бащата на Едит, Луи-Алфонс Гасион (1881-1944), е уличен акробат от Нормандия, изявява се в театъра.
Родителите на Едит скоро я изоставят и тя живее за кратко при своята баба по бащина линия Ема Саид бен Мохамед (1876-1930). Преди да постъпи във френската армия през 1916 година Луи-Алфонс Гасион я завежда при майка си, която държи публичен дом в Нормандия. Там за малката Едит се грижат проститутки.
От 3- до 7-годишна възраст Едит е болна от кератит и ослепява. Според една от биографиите, тя си възвръща зрението, след като няколко от проститутките на работа при баба й, събират пари и я изпращат на поклонение при Sainte Thérèse de Lisieux, където тя проглежда.
Пиаф си спомня: "Моят живот започна с чудо. Оттогава не се разделям с иконата на Света Тереза и младенеца.
Вярваща съм и не се страхувам от смъртта.
Имаше период в моя живот, след смъртта на близък за мен човек, когато виках Света Тереза.
Бях загубила всякаква надежда. Спаси ме вярата."
През 1929 година, когато е на 14 години, Едит започва да обикаля Франция с баща си, който изнася акробатични представления. Това дава възможност на Едит да пее за първи път пред публика. По-късно тя се настанява в стая в Grand Hôtel de Clermont (18 rue Veron в 18-и арондисман на Париж) и се отделя от баща си. Започва да пее самостоятелно като улична певица в Пигал, Менилмонтан и парижките предградия.
Пиаф става близка със Симон Берто ("Момон") и двете дълги години са неразделни. Влюбва се в пощальона Луи Дюпон, когато е на около 16 години. На 17 години става майка. Дъщеря им Марсел умира от менингит на 2 години.
През 1935 година Louis Leplée, собственикът на нощния клуб "Le Gerny", открива Пиаф в района "Пигал". "Le Gerny" се намира на "Шан-з-Елизе" и се посещава, както от горните, така и от долните социални класи. Льопле я убеждава да пее, въпреки нейните притеснения и й дава прозвището Момичето Врабче (La Môme Piaf) заради дребния й ръст - едва 1,42 м. Това име й остава за цял живот.
Льопле я учи на основните принципи на сценичното поведение и настоява тя да облече черна рокля, която става запазена марка при изпълненията й. Льопле влага големи усилия да й осигури максимална публичност и на дебютната й вечер пристигат много знаменитости, сред които актьорът Морис Шьовалие.
Представленията в нощния клуб водят до записването на две нейни песни през същата година. Една от тях е написана от Marguerite Monnot, с която Пиаф си сътрудничи през целия си живот.
На 6 април 1936 година Льопле е убит. Едит Пиаф е разпитана и обвинена като съучастник в убийството, но е призната за невинна.
Льопле е убит от гангстери, които в миналото са свързани с Пиаф. Медиите се настройват срещу нея и кариерата й е заплашена от провал.
За да възстановои образа си, тя наема Реймонд Асо, с когото после има връзка. Той променя името й на Едит Пиаф, забранява на нежелани хора да се срещат с нея и възлага на Моно да пише песни, които отразяват или намекват за някогашния живот на Пиаф по улиците.
През 1940 година Едит получава роля в пиесата Le Bel Indifférent на Жан Кокто.
Започва да се сприятелява с изтъкнати личности, включително Шьовалие и поета Jacques Borgeat.
Пише текстовете за много от песните си и сътрудничи с композитори върху мелодиите.
През 1944 година открива Ив Монтан в Париж. Тя го включва в представленията си и му става ментор и любовница.
За по-малко от година става една от най-известните певици във Франция. Когато Монтан става известен почти колкото нея, тя прекратява връзката си с него.
Едит се запознава с американския боксьор Марсел Сердан, който става най-голямата радост и най-голямата мъка в живота й. През 1949 година, пътувайки към любимата си в Ню Йорк, той загива в самолетна катастрофа.
Едит изпада в тежка депресия: започнала да употребява морфин, получавала припадъци, а веднъж едва не се хвърля от прозореца. Тя отново се връща на улицата. Облечена в стари дрехи, тя пеела по улиците на Париж, а през нощта се прибирала с непознати мъже.
Но траурът в крайна сметка свършил и Едит отново се връща към кариерата си. Дори отново успяла да се влюби.
Пиаф помага и за кариерата на Шарл Азнавур в началото на 50-те години на ХХ век, когато го взема на турне във Франция и САЩ, и записва някои от неговите песни.
През 1952 година Едит преживява две автомобилни катастрофи и чупи почти всичките се ребра и ръцете си. За да облекчат болките й, лекарите й предписват морфин. Сякаш на Едит било писано да се пристрасти към наркотиците, но крехката жена не се поддала. Творчеството вече не й носело предишното удовлетворение, но тя се натоварва с работа.
Отначало има малък успех с американците, които я смятат за прекалено унила. След възторжен отзив от виден нюйоркски критик, нейната популярност започва да расте и тя дори се появява в "Шоуто на Ед Съливан" (8 пъти) и в "Карнеги хол" (1956, 1957). Една от най-известните й песни, La vie en rose, е написана през 1945 година. През 1998 година е удостоена с място в Залата на славата на наградите "Грами".
Известната концертна зала "Олимпия" на Bruno Coquatrix е мястото, където Пиаф постига много свои триумфи.
Тя изнася няколко спектакъла в престижната зала между януари 1955 и октомври 1962 година.
Тя обещава да изпълни концерти през 1961 година, за да спаси "Олимпия" от банкрут.
Там тя представя за първи път песента Non, je ne regrette rien. През април 1963 година записва последната си песен - L'homme de Berlin.
Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години във вилата си в Plascassier на Френската ревиера на 11 октомври 1963 година.
В последните й години до нея е 27-годишният Тео - последната любов на Пиаф. През септември 1962 година, превъзмогвайки болките, Пиаф пее на върха на Айфеловата кула. След половин година е последният концерт в живота й - публиката я аплодирала, станала на крака.
Нейните последни думи са:"Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си". Тялото й е положено в гробището "Пер Лашез" в Париж, до дъщеря й Марсел. Въпреки че е отказано погребение от римокатолическия архиепископ поради начина й на живот, погребалното шествие привлича десетки хиляди опечалени по улиците на Париж, а на церемонията на гробището идват повече от 100 000 поклоници.
Аз не пея за всички - аз пея за всеки.
Умирам от любов по петстотин пъти на вечер.
Не можеш да се застраховаш срещу любовен пожар.
Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат като лицето.
Колко хубав е животът в дните, когато публиката е талантлива!
Валерия КАЛЧЕВА