Мария Елена Инфантино е истински космополит и една успяла млада жена с български корени - дъщеря е на оперната ни певица, пяла с Пласидо Доминго - сопраното Райна Николова. Бащата на Елена е легендарният лиричен тенор, пял с великата Мария Калас - Луиджи Инфантино. Днес Мария Елена развива блестяща кариера в няколко жанра - театър, опера, джаз, блус и дори кабаретна музика.

Изнасяла е концерти в Малта, Норвегия, Великобритания, Италия. Пяла е на бенефиса на "Бийтълс" в "Роял Албърт Хол" в Лондон, на една сцена с легендата Шърли Беси. Завършила е актьорски майсторски клас в "Бевърли Хилс Плейхаус", играе в пиесата "Едит Пиаф" пред публиката на Лос Анжелис.

Ето какво разказа специално за читателите на Impressio.

- Елена, фамилията ви е Инфантино. В съзнанието ми веднага идва думата инфанта - дъщеря на краля...И вие с право можете да се похвалите, че имате "кралски" произход - и двамата ви родители са знаменитости. Разкажете ми първо за тях и на какво ви научиха в личностен план...
- За мен винаги са били просто майка и татко. След години, когато пораснах, разбрах колко големи таланти са. Докато си дете и растеш с легендарни личности като тях, ти не разбираш това - просто си едно дете.

Едва по-късно осъзнаваш колко привилегирован от съдбата си бил да се родиш като дете на такива родители, колко малко деца са имали шанса като теб да обикалят най-големите оперни театри в света и да се срещат със знаменити личности, фенове и приятели на ТВОИТЕ родители.

Най-хубавото нещо, на което те ме научиха, е да си позитивен и в същото време да вдъхваш респект, без да парадираш; че талантът трябва да говори повече за теб, отколкото ти самият за себе си. Разбира се, през всичкото това време, човек трябва да вярва в себе си, във възможностите си, и да ги развива, без да се надценява.

- За вашите 30 и малко отгоре, човек се чуди на какви обороти сте живяла, та вече бихте могли да напишете книга за живота си... Ще изредя каквото знам: Родена на легендарно езеро в Италия, учила театър в Лондон, пяла с "Би Джийс", правеща шоу в Лос Анжелис, обиколила най-известните столици в света и знаеща 5 езика...Да изреждам ли още?! - Моля ви, направете една "опростена" ретроспекция на живота си дотук - на главното в него...
- Да, вярно е, че за малко време, преминах през много. Живях много! Но както казват, "Не е важно колко години си живял, а как си ги живял", какво си преживял през тях. Моят живот дотук беше наистина като един филм. Струва ми се, че ако го разкажа, много хора няма да повярват на историите в него...Живях в Милано, Палма де Майорка, Пловдив и Виена още ненавършила 5. След това се преместихме в Рим. До 18-ата си година пътувах с майка си по света - бяхме 3 пъти в Египет, 7 пъти в Испания, в Мароко, Франция, Ирландия, Карибите, Америка...На 18 ме поеха в Академията за драматично изкуство в Лондон. Там живях и учих 4 години.

Първата ми роля обаче не беше като актриса, а като певица с филхармонията в Royal Albert Hall, по повод честването на 50-годишнината на "Бийтълс". После продуцирах едно шоу за баща ми в London West End. След това създадох пак там едно шоу за Едит Пиаф, което после играх и продължавам да играя в Лос Анжелис. Така стартира моят холивудски период. Отвориха ми се много врати, запознах се с много звезди на киното - такива, че като гледам снимките си с тях, и аз не мога да повярвам на големия шанс да бъда до такива известни личности!..

Пяла съм с Ben E King, Mike Stoller, Corky Hale, на една сцена с Shirley Bassey, пяла съм за Tom Jones, за шведската принцеса Christina, снимах филми с Eric Roberts , Corey Feldman, Doris Roberts , Maria Conchita Alonso...И продължавам да се вдъхновявам от нови и нови проекти. В момента помагам на CNN героя Chef Bruno Serato, който храни 1500 нуждаещи се деца на ден в Америка. Правя и аз, каквото мога. Животът може да бъде прекрасен, когато отвориш очите и сърцето си за него, и искаш да живееш на пълни обороти и без страх! Когато вярваш в нещо, трябва да се научиш и да рискуваш! Човек постоянно взима някакви уроци от живота. 

- Споменавате в едно интервю за трудни моменти, в които приятели са били до вас... Явно не всичко е било така розово, както изглежда отстрани?..
- Смятам, че за да "изпееш" "Животът в розово", трябва да познаваш и страданието. Приятелите са тези, които ни вдъхват сили в трудни моменти. Бях на 7, когато почина баща ми. Това беше един шок, който остави белег в душата ми. После пътуванията с майка ми си имаха и хубави, но и лоши страни - това не беше един, как да го нарека, "конвенционален" живот за едно дете. Майка ми работеше и в същото време се стараеше да замести и баща ми в моя живот, но липсата му продължи да бъде една постоянна болка в мен. Имах и други изпитания в живота си, но мисля, че болката има и хубава страна - тя ни учи да бъдем силни!

- От това, което знам за вас, си мисля, че много събития в живота ви не изглеждат никак случайни. Напр. за "Би Джийс" пеете на сцена, на която е пял баща ви; съвсем не случайно идва и идеята ви за Едит Пиаф - дори физически сте "мъничка като нея", знаете френски. Та, въпросът ми е: Играе ли роля "неслучайната случайност" в живота ви и дали сте забелязали съдбовния пръст във всичко това?..
- Да, наистина. Без да планирам нищо в живота си, то някакси ме "намира". Разбрах, че само трябва да усетиш и да грабнеш момента, да направиш нещо с него. Животът е пълен с изненади, предоставя възможности, и ти трябва да се научиш да импровизираш. Аз с право мога да кажа, че живея с разбирането за "неслучайната случайност", като я възприемам като една "полезна авантюра".

В моноспектакъла "От Пиаф до Мамбо италиано"

- Играете Едит Пиаф на сцената на театъра на Лий Страсбърг - там, където е дебютирала Мерилин Монро...Какво е чувството, когато една млада и красива жена като вас, играе ролята на една легенда като Пиаф, на сцената на която е проходила друга легенда като Мерилин?.. И двете легендарни жени, които споменах, са имали трагична съдба...
- Те и двете са били икони на времето и остават вечни във времето. Едва ли има човек, който да не ги знае. Като жена преценявам, че в тяхната уязвимост всъщност се крие и силата им. И двете са истински жени, от които се уча.

Трагичното в живота им е още едно доказателство, че дълбочината в изкуството е свързана с изстрадване. Такава е участта на всеки истински артист. Най-големите артисти са имали трагедии в живота, които са успявали да трансформират в нещо прекрасно в изкуството.

- Експериментирате в различни жанрове: опера, джаз, блус, та дори и кабаретна музика...В кой от тях се чувствате най-"себе си"? 
- 50-те и 60-те години на миналия век ме вдъхновяват. В тях намирам много от звуците и чувството за свобода в душата си.

- Как гледате сега, имам предвид - от дистанцията на времето, на онзи албум, за който ви окуражава майка ви и вместо скромно демо, за 3 дни записвате CD с 16 песни?.. Самокритична ли сте?
- Всяка страница от моя живот е свързана с различни емоции. Онзи албум си остава за онзи момент. Що се отнася до пеенето, смятам че има връзка между зрелостта и промяната на гласа, на звученето. Аз постоянно търся истинския звук, който съответства на мен самата като личност. Пея със сърцето си, затова не мога да кажа дали съм самокритична, но за сметка на това съм си истинската Аз.

Елена Инфантино, Димитър Маринов и Райна Николова (от ляво надясно)

- Казвате, че е било "голяма авантюра" пътуването по света с майка ви, оперната певица Райна Николова...Сегашният ви живот, погледнат от гледната точка на вече порасналата Мария Елена, също артист с много ангажименти, авантюра ли е? - Остава ли ви време за личен живот? Първата ви драматична роля е на Жулиета... 
- Какво да ви кажа, живея така, както най-добре зная да го правя. Постоянно пътувам и се запознавам с нови хора. Не планирам нещата в личния си живот, но знам, че животът е по-красив, когато до теб има човек, който те подкрепя.

- Какво бихте желали да изиграете, или да изпеете, за да се почувствате истински удовлетворена като артист?
- Много харесвам песните на Далида. Моят нов проект е да направя шоу за нея. Наскоро във Франция пуснаха филм за певицата. И тя е от жените, които са пример за мен. Така че ще добавя още един прекрасен образ към плеядата велики жени, на които искам да отдам почит по моя си артистичен начин.

Интервю на Еми МАРИЯНСКА