На 7 февруари през 1927 г. е родена голямата певица на Франция, наричана галено Жюжюб - Жюлиет Греко. Днес тя навършва 90, а почти допреди година и половина все още беше на сцената и обикаляше света с турнета. В края на 2015 г. Греко стартира прощално национално турне, под надслов "Обичам ви", което бе осуетено от внезапно сполетял я в Лион инсулт.

"Не може да се направи прогноза за възстановяването й!..", каза тогава пресаташето на Жюлиет Греко, докато певицата е в болница в Лион. Инсултът я сполита в лионски хотел, където е отседнала напът за концерт в Елзас.

В края на март миналата година излезе съобщение, че Греко се чувства значително по-добре, но и до днес темата се отбягва от френската преса, която деликатно мълчи за истинското състояние на Жюлиет Греко в момента. Така или иначе, певицата отпразнува предишния си, 89-и рожден ден на сцената на Театър де ла Вил в Париж, където за пръв път през 1968 г. изпява култовата си песен "Съблечете ме".

Накрая на тържествения концерт певицата пее песента "Благодаря ви", насочена към публиката. На пиано й акомпанира съпругът й - 82-годишният Жерар Жуанест. В текста на песента се казва: "Благодаря ви за поезията, за въздуха, за целия си живот!.." Присъстващите буквално изригват в аплодисменти. В навечерието на юбилея, певицата вече се бе подготвила за него.

Записва студиен албум, изнася три концерта в "Шатле" и пуска книгата "Така съм създадена", кръстена на едноименната песен по текст на Жак Превер и музика на Жозеф Козма, която изпява през 1951 г. Жак Превер не е единственият знаменит френски поет-класик, писал текстове за Греко. Всъщност, Жюжюб става певица по настояване на великия Жан-Пол Сартр. За нея са писали текстове Жул Лафорг, Рамон Кено и много други знаменити френски поети.

Със съпруга си Жерар Жуанест

Жюлиет Греко има уникална съдба. Родена е в Монпелие, а още 16-годишна, в самия разгар на Втората световна война, попада в Париж, преживявайки трагично раздялата с майка си и сестра си, депортирани от нацистите в Германия. Жюлиет Греко попада в средите на културния и интелектуален център на следвоенен Париж - кварталът Сен Жермен де пре. Обкръжението й е от писатели и музиканти като Борис Виан, Жак Превер, Жан Кокто и др.

Започва да пее през 1949 г., по съвет на приятели, първо в "Le Bœuf sur le toit" /прев. "Бик на покрива"/ Талантът й е забелязан, а облеклото й - винаги черно, се превръща в своеобразен символ за стил и респект на сцената. Много мъже са в краката на тази изключителна жена. Има три брака. Единият - с великия френски актьор Мишел Пиколи, който чак на 80 признава: "Един ден просто ми каза "Отивай си!", и това беше за мен огромна драма", разказва той. Жюлиет Греко е може би най-ухажваната френска певица. Предлага й брак дори надменният с жените Марлон Брандо. "Тя беше може би единствената подходяща за мен, но ми отказа!..", признава актьорът.

В края на 50-те певицата включва в репертоара си песен на Шарл Азнавур, по онова време още начеващ изпълнител. Така успява да го рекомендира пред публика, защото песента "Ненавиждам неделята" е по текст на Азнавур и по музика на Флоранс Веран. Жюлиет харесва Азнавур, но "просто като приятел", уточнява тя. Един от най-близките й хора си остава Жак Брел, белгийският автор на песни, актьор и режисьор, чиято смърт през 1978 г. дълбоко натъжава певицата и тя издава албум в негова памет - "Греко пее за Брел". В мемоарите си "Така съм създадена" Греко разказва за приятелите и мъжете в живота си: за първия си съпруг - актьорът Филип Лемер, за знаменития кинопродуцент Дерил Занук и разбира се - за Мишел Пиколи.

"Той е фантастичен актьор, но аз направих грешка като се омъжих за него!..", пише за него Греко, и го сравнява с Алцест на Молиер, като оставя на читателите да гадаят защо. Описвайки себе си, певицата е не по-малко безпощадна: "Аз съм може би нетърпелива, защото винаги аз решавах да се разделя с партньорите си в живота, и по този начин създадох мита, че съм непостоянна, "вятърничава жена", но това не е така - винаги виждах, когато отношенията ми с тях започваха да се усложняват!..", признава певицата. Много от влюбените в нея мъже догаждали трудния й характер и не можели да поемат риска да се борят с него. Когато веднъж попитали чернокожата легенда Майлз Дейвис защо не иска да се ожени за Греко, той простичко отговаря: "Защото я обичам!"

През 1954 г. Греко е на върха на славата си. За нея отваря врати култовата зала "Олимпия". Следват концерт в Ню Йорк и покана от Холивуд. След завръщането си от Меката на киното, изпада в период на депресия, но бързо излиза от това състояние и отново се качва на сцената. През 1966 г. пее в Националния театър на Париж заедно с барда Жорж Бресон. Следват концерти и турнета по целия свят. Всички я обожават, а френската публика я издига в култ.

Малцина знаят, че през 2007 г. Жюлиет Греко чува жестоката диагноза рак, но не се предава - успява с воля да пребори болестта. Връща се към работата си, защото тя е нейното спасение. "Отказах се да стана робиня на болестта си. Оперираха ме през 2008 -а , а през февруари 2009-а вече бях на сцената. И оздравях!", казва в едно интервю Греко, а на 85-годишнината си прави най-откровеното си признание пред огромна публика:

С Ванеса Паради в Сен Тропе през 2010 г. Снимка: Getty Images

"Сцената е моята страна - тя е тази, в която живея най-интензивно и се чувствам жива. Това е любовта. Истинската любов!" През 1982 г. певицата издава автобиографичната си книга "Жюжюб" и пуска плоча "Греко 83" с песни на приятелите, които са съпътствали кариерата й на певица. В едно от малкото си интервюта, казва: "Изпях живота си. Използвах песента, за да споделям с хората онова, което ме вълнува. Живея права, дори когато съм легнала!" Такава ще я запомнят почитателите й - винаги в черно на сцената, права, с мощен, леко гърлен глас, и чувствено отдадена на песента и публиката си. Неповторимата Жюлиет Греко!

Еми МАРИЯНСКА